Номер 22230.10.2020 г.Град Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПровадияII-ри състав
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Елена И. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130100835 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Д. З. Я. с ЕГН **********, с адрес с.М.Г., общ.Ветрино срещу П. А.
Р. с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул.***, общ.Ветрино.
В молбата се твърди, че страните са живели доскоро на семейни начала. През по-голямата
част от съжителството им ответникът упражнявал над молителката психически и физически
тормоз. Тя била принудена да остане с него заради заплахите към семейството й. През повечето
време молителката твърди, че е била заключена и нямала право да излиза и да общува с никого,
дори с родителите си.
Молителката твърди, че е успяла да избяга от ответника по време на гостуване на техни
приятели, но се укривала, тъй като я е било страх за живота и здравето й.
Молителката твърди, че е приета да учи начална педагогика в Шуменския университет, но
се страхувала, че ответникът ще отиде там и ще я отвлече.
Молителката твърди, че на 31.08.2020г. ответникът й се заканвал в дома на родителите му
в с.Б., посягал да я удря, ругаел я и я обиждал, заключил я и й забранил да излиза навън.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и
поддържа подадената молба и моли за налагане на мерки за защита. Ответникът се явява лично
като иска молителката да се грижи за него.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на
закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал.
1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при
проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по чл.3,
1
т.2 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.
Разгледана по същество молбата е основателна.
От декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че
молителката е декларирала, че на 31.08.2020г. ответникът е осъществил домашно насилие върху
нея като я обидил, посегнал да я удари, заключвал я и не и давал да излиза.
От обясненията на молителката, които съдът кредитира се установява, че страните са
живели на семейни начала в дома на ответника, заедно с него. По време на съвместното им
съжителство молителят проявявал силна ревност и подозрителност спрямо молителката.
Ответникът не позволявал на молителката да отиде сама до магазина и да излиза извън двора на
къщата. Веднъж се случило да й насини окото. Той не позволявал тя да разговаря по телефона с
майка си и брат си. На 31.08.2020г. ответника се опитал да удари молителката, бутнал й ръката,
викал й да си тръгне. Ответникът не бил съгласен молителката да остава при майка си в с.М.Г..
След като се разделили страните и ответника получил заповедта за защита той всеки път
минавал покрай дома на молителката. Молителката се страхувала да се раздели по-рано с
ответника, за да не направи той нещо на родителите й.
От обясненията на ответника се установява, че страните излезли до братовчед му,
молителката казала, че излиза на двора, за да нахрани котките, но не се върнала. Той се опитал
да се свърже с нея чрез приятели и познати, но не успял. Съдът не кредитира обясненията на
ответника, че на 31.08.2020г. страните не са се карали, тъй като в тази им част обясненията
представляват средство за защита.
От показанията на св.А., които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че по време на съвместното съжителство между
страните молителката била нервна, подтисната, неадекватна. Св.А. е видяла, че молителката е
била с насинена скула. На 31.08.2020г. св.А. поддържала връзка по телефона през целия ден с
дъщеря си, тя отговаряла само с да и не. Молителката се обадила на сестра си, която живеела
извън Р.България, която уведомила св.А., че молителката трябва да се махне от дома на
ответника. Следобед на същия ден молителката се свързала с майка си и казала, че иска да се
махне и повече не може да стои там. Св.А. заедно с мъжа си прибрали молителката от улицата.
Тя й споделила, че по време на съвместното съжителство с ответника е била тормозена
психически и обиждана от него. След издаване на заповедта за незабавна защита ответника е
следил молителката докато отивала на маникюр.
От показанията на св.Радкова и св.К., които съда кредитира в една част се установява, че
на 31.08.2020г. страните излезли като молителката не се върнала. Съдът не кредитира
показанията в частта, че отношенията между страните били добри, че на 31.08.2020г. между тях е
нямало скарване, че ответника не е обиждал молителката, че не се е държал грубо с нея и че тя е
можела свободно да излиза от дома си и е нямала никаква причина да напусне дома му, тъй като
това противоречи на останалите събрани по делото доказателства – обясненията на молителката,
показанията на св.А., декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които са кредитирани от съда.
От правна страна съда намира следното:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.2 вр. с чл. 5 от
ЗЗаДН.
2
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие
срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От събраните по делото доказателства коментирани по-горе – се установи, че страните са
били във фактическо съпружеско съжителство до 31.08.2020г., когато молителката е избягала от
ответника. От подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна
доказателствена сила не бе оборена от ответника, се установи, че ответника е извършил акт на
домашно насилие - психическо такова над молителката на 31.08.2020г.. От декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, от обясненията на молителката и от показанията на майка й св.А., които са
кредитирани от съда се доказа, че на 31.08.2020г. ответникът е осъществил акт на психическо
насилие над молителката като я обиждал и посегнал да я удари. Поведението на ответника
спрямо молителката преди това е било изпълнено с актове на психическо и физическо насилие
състоящи се в обиждане на молителката, ограничаване на свободното й придвижване, нанасяне
на побой. В резултат на осъществените трайни актове на домашно насилие молителката се е
страхувала ответникът да не нарани родителите й, била е неспокойна и подтисната. Въпреки
издадената заповед за незабавна защита ответника минавал с автомобила си пред дома на
молителката и я следял, когато тя отивала на маникюр, което показва, че той продължава с
агресивното си поведение и не се съобразява с издадената от съда заповед за незабавна защита.
С оглед поведението на ответника молителката следва да получи защита с мерките
предвидени по ЗЗДН с цел нейната защита и осигуряване на нормален и спокоен живот.
Предвид трайното агресивно поведение на ответника и настойчивостта в осъществяване
на актове на домашно насилие от него, съдът намира, че подходящи мерки за защита са
следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, да се забрани на ответника да доближава молителката, жилището, където живее тя
в с.М.Г., общ.Провадия, Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“, местата й
за социален отдих и контакт на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца.
Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е
винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава
санкция. Съдът предвид липсата на данни за доходите на ответника преценя, че подходящия
размер на глобата е приблизително до нейния минимален размер от 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по
молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер
на 25 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от Закона
за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
РЕШИ:
3
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Д. З. Я. с ЕГН **********, с адрес с.М.Г.,
общ.Ветрино от осъщественото спрямо нея домашно насилие от П. А. Р. с ЕГН **********, с
адрес с.Б., ул.***, общ.Ветрино като:
ЗАДЪЛЖАВА П. А. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул.*** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. З. Я. с ЕГН **********, с адрес с.М.Г., общ.Ветрино.
ЗАБРАНЯВА на П. А. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул.*** да се доближава на по-
малко от 50 м. разстояние до: Д. З. Я. с ЕГН **********, жилището, където живее тя в с.М.Г.,
общ.Провадия, Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“, местата й за
социален отдих за срок от 12 месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на П. А. Р. с ЕГН **********, с адрес
с.Б., ул.*** в размер на 300 лв., платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в
сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА П. А. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул.*** да заплати по сметка на
Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава П. А. Р. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита,
полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на
прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като
в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4