№ 379
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора К.
Членове:Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.613 от ТЗ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Ер енд чи“ ЕООД, с която
обжалва решение № 264 от 24.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 884/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 8 състав, с което съдът е обявил
неплатежоспособността на “Ер енд чи” ЕООД, определил е началната й дата - 31.12.2019 г.,
открил е производство по несъстоятелност на длъжника “Ер енд чи” ЕООД, назначил е за
временен синдик на длъжника Б. А. М., определил е възнаграждение на временния синдик Б.
А. М. в размер на 900 лв. месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението,
определил е срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от
датата на получаване на препис от настоящето решение, свикал е Първо събрание на
кредиторите на „Ер енд чи“ ЕООД, което следва да се проведе на 14.12.2021 г. от 11.50 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VI-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски
съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл.
668, т. 3 от ТЗ; избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и избор на
комитет на кредиторите, отхвърлил е искането на молителя Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда” за обявяването в несъстоятелност на “Ер енд чи” ЕООД, в хипотезата
на чл. 630, ал. 2 от ТЗ и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ер енд чи” ЕООД да
заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата от 950 лв.,
1
представлява разноски по делото пред Софийски градски съд.
В жалбата се твърди, че молителят не е легитимирано лица да иска откриване
на производство по несъстоятелност. Твърди, че не са налице предвидените в закона
основания за това. Оспорва твърденията и изводите на съда, че са налице неплатени трудови
възнаграждения на най-малко една трета от служителите на дружеството. Твърди, че са
налице плащания за м.януари 2019 г. към 16 от 52 двамата работници, като от това прави
изводи, че не е налице основание за подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
и да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” оспорва
подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Смята доводите изложени в жалбата за неоснователни. Моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение подадената жалба.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваното решение № 264 от 24.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 884/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 8 състав, с което съдът е обявил
неплатежоспособността на “Ер енд чи” ЕООД, определил е началната й дата - 31.12.2019 г.,
открил е производство по несъстоятелност на длъжника “Ер енд чи” ЕООД, назначил е за
временен синдик на длъжника Б. А. М., определил е възнаграждение на временния синдик Б.
А. М. в размер на 900 лв. месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението,
определил е срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от
датата на получаване на препис от настоящето решение, свикал е Първо събрание на
кредиторите на „Ер енд чи“ ЕООД, което следва да се проведе на 14.12.2021 г. от 11.50 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VI-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски
съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл.
668, т. 3 от ТЗ; избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и избор на
комитет на кредиторите, отхвърлил е искането на молителя Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда” за обявяването в несъстоятелност на “Ер енд чи” ЕООД, в хипотезата
на чл. 630, ал. 2 от ТЗ и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ер енд чи” ЕООД да
заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата от 950 лв.,
представлява разноски по делото пред Софийски градски съд.
Не се спори между страните, а се установява и от представения от
молителя протокол с изх. № ПР 1 907 312 от 09.05.2019 г. за извършени проверка на
07.03.2019 г., 15.03.2019 г., 29.03.2019 г., 08.04.2019 г., 15.04.2019 г. и 09.05.2019 г. на
ответното дружество, че ИА „Главна инспекция по труда“ е дала предписания на
работодателя-ответник да изплати уговореното и начислено във ведомостта за м. януари
2019 г. трудово възнаграждение за извършената работа на 12 работници/служители,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок: 23.05.2019 г.; да изплати до пълния размер уговореното
и начислено във ведомостта за м. януари 2019 г. трудово възнаграждение за извършената
2
работа на 19 работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок: 23.05.2019 г.; да
изплати уговореното и начислено във ведомостта за м. февруари 2019 г. трудово
възнаграждение за извършената работа на 27 работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от
КТ, в срок: 23.05.2019 г.; да изплати на един работник/служител обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, в срок: 23.05.2019 г.
От молителя са представени ведомости за заплати с отразени суми за
получаване за м. януари 2019 г. и за м. февруари 2019 г.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол с изх. № ПР
2 123 279/19.08.2021 г. за извършена проверка от 12.07.2021 г. до 19.08.2021 г. на ответното
дружество, че проверяващия орган е дал предписал на работодателят или упълномощен
представител да окаже съдействие на контролния орган на Инспекцията по труда да изпълни
служебните си задължения, като предостави документите, изискани с призовка от 19.08.2021
г. съгласно чл. 402, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ. Не се спори, а се установява и
от представената по делото призовка, че молителят е изискал на 24.08.2021 г. да се яви
законен представител или упълномощен представител на работодателя и да представи
разплащателни документи; документи и писмена информация за всички дела, изпълнителни
листа, заведени от и срещу служители на дружеството относно трудови възнаграждения;
писмена информация за дължими трудови възнаграждения - от 01.2018 г. до момента
поименно за кой месец каква сума се дължи.
Не се спори, а се установява и от представения констативен протокол от
24.08.2021 г. на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. София, че на посочената дата не се явил
представляващия и управляващ ответното дружество или упълномощено лице.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
протокол с изх. № ПР 2 128 295/25.08.2021 г. за извършена проверка, молителят е
констатирал, че не е изпълнено предписанието, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ
с протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2 123 279/19.08.2021 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (трудов
договор, сключен с ответното дружество), че уговореното трудовото възнаграждение следва
да се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
По делото са представени от ответника годишни финансови отчети за
2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и инвентарна книга към 31.12.2020 г. и
списък на кредиторите към 31.08.2021 г.
От изисканата и приложена по делото от съда по несъстоятелността, на
основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ служебно извършена справка от електронната система
ИКАР - Имотен регистър за притежавани от “Ер енд чи” ЕООД се установява, че по
партидата на дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
Не се спори, а се установява и от служебно изисканата на основание чл.
621, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 192 от ГПК от СДВР - Отдел “Пътна полиция” справка за
МПС, че в централната база на АИС КАТ има данни за регистрирано МПС на името на
ответното дружество.
Не се спори, а се установява и от представената от НАП информация, че
има наложени обезпечителни мерки и няма започнати действия по принудително
изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на дружеството.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че периода 2016 г. - 2020 г. и към 31.08.2021 г., че с най-голям относителен дял от
нетекущите активи на дружеството за анализирания период са дълготрайните финансови
активи, които към 31.12.2016 г. са в размер на 941 хил. лева, представляващи 24,2% от
3
всички активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 1 017 хил. лева, представляващи 21,9% от
всички активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 522 хил. лева, представляващи 10,4% от
всички активи; към 31.12.2019 г. са в размер на 44 хил. лева, представляващи 0,9% от
всички активи; към 31.12.2020 г. са в размер на 44 хил. лева, представляващи 0,9% от
всички активи; към 31.08.2021 г. са в размер на 428 хил. лева, представляващи 16,8% от
всички активи. В заключението си вещото лице твърди, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за анализирания период са вземанията на дружеството, които към
31.12.2016 г. са в размер на 2 684 хил. лева, представляващи 69,1% от сумата на актива; към
31.12.2017 г. са в размер на 3 393 хил. лева, представляващи 73,1% от сумата на актива; към
31.12.2018 г. са в размер на 4 399 хил. лева, представляващи 87,5% от сумата на актива; към
31.12.2019 г. са в размер на 4 722 хил. лева, представляващи 97,5% от сумата на актива; към
31.12.2020 г. са в размер на 4 100 хил. лева, представляващи 87,8% от сумата на актива; към
31.08.2021 г. са в размер на 2 077 хил. лева, представляващи 81,6% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните
задължения на дружеството за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са задълженията към
предприятия от група, както следва: към 31.12.2017 г. са в размер на 1 290 хил. лева,
представляващи 27,8% от сумата на пасива; към 31.12.2018 г. са в размер на 1 649 хил. лева,
представляващи 32,8% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са в размер на 1 053 хил. лева,
представляващи 21,7% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в размер на 1 053 хил. лева,
представляващи 22,6% от сумата на пасива, а с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството за 2016 г. са задълженията към доставчици,
които към 31.12.2016 г. са в размер на 1 306 хил. лева, представляващи 33,6% от сумата на
пасива. При изчисленията вещото лице твърди, че с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството към 31.08.2021г. са други задължения в размер
на 3 552 хил. лева, представляващи 139,6% от сумата на пасива. След извършените
проверки, вещото лице е изчислило показателите на ответното дружество. Съобразно
заключението показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността
на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато
изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено
икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата
установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,5880 за 2016 г., 1,5269
за 2017 г., 1,4006 за 2018 г., 0,3845 за 2019 г., 0,5074 за 2020 г. и 0,1015 към 31.08.2021 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните
краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-
0,7/1,0-1,2, а след извършените изчисления вещото лице е установило, че този коефициент в
случая е със следните стойности: 1,5880 за 2016 г., 1,5269 за 2017 г., 1,4006 за 2018 г., 0,3845
за 2019 г., 0,5074 за 2020 г. и 0,1015 към 31.08.2021 г. В заключението си вещото лице
твърди, че коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват
способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с
паричните средства, като приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-
0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност има следните
стойности: 0,1076 за 2016 г., 0,0543 за 2017 г., 0,0216 за 2018 г., 0,0209 за 2019 г., 0,1623 за
2020 г. и 0,0101 към 31.08.2021 г. През изследвания период коефициентът за абсолютна
ликвидност има следните стойности: 0,1076 за 2016 г., 0,0543 за 2017 г., 0,0216 за 2018 г.,
0,0209 за 2019 г., 0,0198 за 2020 г. и 0,0101 към 31.08.2021 г. С оглед на така изчислените
коефициенти вещото лице дава заключение, че за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтната стойност, а за 2019 г., 2020 г.
и към 31.08.2021 г. всички коефициенти на ликвидност са извън референтната стойност.
След извършените проверки вещото лице твърди, че за финансовите
2018 г., 2019 г., 2020 г. и към 31.08.2021 г. дружеството не е успяло да генерира приходи от
продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността. Отчетеният финансов
4
резултат е загуба, като към 31.12.2018 г. загубата е 503 хил. лева, към 31.12.2019 г. - 245 хил.
лева, към 31.12.2020 г. - 72 хил. лева и към 31.08.2021 г. – 2 845 хил. лева.
В заключението си вещото лице разяснява, че коефициентът на
финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на
предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си
задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от
0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото
лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за
ответното дружество: 1,1434 за 2016 г., 1,0156 за 2017 г., 0,5759 за 2018 г., 0,4897 за 2019 г.,
0,4414 за 2020 г. и -0,3575 към 31.08.2021 г., стойностите на коефициента на задлъжнялост
са както следва: 0,8746 за 2016 г., 0,9846 за 2017 г., 1,7365 за 2018 г., 2,0421 за 2019 г.,
2,2657 за 2020 г. и -2,7973 към 31.08.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г.
коефициентът на финансова автономност има стойност над единица към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. има стойност над 0,33, като същият към 31.08.2021 г. има
отрицателна стойност, което отразява декапитализиран собствен капитал. В заключението
си вещото лице твърди, че коефициентът на задлъжнялост към 31.08.2021 г. е отрицателна
величина, тъй като собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на
дружеството. С оглед за направените проверки и изчисления вещото лице дава заключение,
че към 31.08.2021 г. активите на ответното дружество (дълготрайни и краткотрайни) не са
достатъчни за покриване на всички задължения (текущи и нетекущи), като недостига е 1 416
хил. лева, а с оглед изчислените коефициенти на ликвидност за периода 2019 г., 2020 г. и
към 31.08.2021 г. краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни за
покриване на краткосрочните задължения. Налице е тенденция ответникът да не може да
обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, тъй като не извършва
дейност. За отчетната 2020 г. дружеството не отчита приходи от дейността си. Към
31.08.2021 г. отчита други приходи 294 хил. лева и други разходи 3 139 хил. лева, финансов
резултат загуба 2 845 хил. лева, като към тази дата предприятието е декапитализирано и
зависимо от кредиторите си.
В заключението си твърди, че последното плащане от дружеството към НАП е
наредено на 01.11.2018 г. за НЗОК, ЗДДФЛ, ДЗПО, ДОО, както и по изпълнително дело №
*********/2018 г. Последното плащане по търговска сделка от банковата сметка на
ответника е извършено на 01.11.2018 г. към “Евролиз рента кар” ЕООД, с основание “вноска
по споразумение”, в размер на 12 398.94 лева. Последното плащане по търговска сделка е
извършено на 14.08.2020 г. - наредено от А. Р. от името на длъжника в размер на 20 000 лв.
към получател “Аароните България” ЕООД, с основание - по споразумение за разсрочено
плащане от 06.08.2020 г. В заключението си вещото лице е отразило, че най-старото
изискуемо и непогасено задължение на ответното дружество във връзка с констатациите на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда ” е работната заплата на служителката
В. В. К. за месец октомври 2018 г. в размер на 6 063.07 лева, с падеж 15.11.2018 г., както и
че в баланса към 31.08.2021 г. дружеството отчита парични средства в банкови сметки в
“Уникредит Булбанк” АД в общ размер на 40 хил. лева (39 493.12 лева), от които във валута
33 586.79 лева и в лева 5 906.33 лева.
В заключението си вещото лице е отразило, че съгласно представената
оборотна ведомост на ответника към 31.08.2021 г. и баланс към тази дата, изготвен от
счетоводителя, задълженията към работници и служители по трудов договор са в размер на
144 950.30 лева и към персонал по граждански договор 4 328.84 лева. Отразило е, че на него
му е представена декларация от името на дружеството с приложени разчетно- платежни
ведомости за неизплатени работни заплати за указания период, при което е установено, че за
периода м. октомври, м. ноември, м. декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. ответното
дружество има задължение за неизплатени заплати на една служителка в общ размер на
18 189.21 лева, на друга служителка за м. януари и м. февруари 2019 г. в общ размер на
2 265.96 лева, за м. януари 2019 г. - на 5 работници в отдел ВАРД (Тулча Румъния) в общ
размер на 13 206.29 лева и за м. февруари - на 6 работници в отдел ВАРД (Тулча Румъния) в
5
общ размер на 7 086.56 лева, за м. октомври, м. ноември, м. декември 2019 г. - на една
служителка в общ размер на 4 127.44 лева и за м. юни и м. юли 2019 г. - на една служителка
в общ размер на 4 661.61 лева.
От заключението на назначената и изслушана пред настоящата инстанция
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой на наетия персонал по
трудови правоотношения, съгласно ведомости за заплати е както следва: 52-ма служители
по ведомост за заплати за м. януари 2019 г.; 42-ма служители по ведомост за заплати за м.
февруари 2019 г. Изискуемите задължения към наетия персонал по трудови правоотношения
към 09.05.2019 г. са с общ размер 165 675.41 лева , от които: 78 494.55 лева (неплатени
трудови възнаграждения за месец януари 2019 г. на 42 бр. служители, представляващи
80,77% от общия брой служители по трудови правоотношения); 87 180.86 лева (неплатени
трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. на 35 бр. служители, представляващи
83,33% от общия брой служители по трудови правоотношения); изискуемите задължения
към наетия персонал по трудови правоотношения към 19.08.2021 г. са с обш размер 164
345.45 лева , от които: 77 164.59 лева (неплатени трудови възнаграждения за месец януари
2019 г. на 41 бр. служители, представляващи 78,85% от обшия брой служители по трудови
правоотношения); 87 180.86 лева (неплатени трудови възнаграждения за месец февруари
2019 г. на 35 бр. служители, представляващи 83,33% от общия брой служители по трудови
правоотношения). Вещото лице твърди, че изискуемите задължения към наетия персонал по
трудови правоотношения към 25.08.2021 г. са с обш размер 164 345.45 лева , от които:
77 164.59 лева неплатени трудови възнаграждения за месец януари 2019 г. на 41 бр.
служители, представляващи 78,85% от общия брой служители по трудови правоотношения;
87 180.86 лева (неплатени трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. на 35 бр.
служители, представляващи 83,33% от общия брой служители по трудови правоотношения),
а изискуемите задължения към наетия персонал по трудови правоотношения към 01.12.2021
г. (датата на последно плащане на възнаграждения, съгласно приложените по делото
документи) са с обш размер 146 689.96 лева , от които: 71 466.92 лева неплатени трудови
възнаграждения за месец януари 2019 г. на 34 бр. служители, представляващи 65,38% от
общия брой служители по трудови правоотношения, 75 223.04 лева неплатени
трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. на 23 бр. служители, представляващи
54,76% от общия брой служители по трудови правоотношения.
В заключението си вещото лице сред извършените проверки и изчисления
твърди, че от изчислените коефициенти въз основа на показателите от финансовите отчети е
видно, че до 2020 г. вкл. длъжникът е бил в състояние да покрие текущите си задължения с
наличните краткосрочни активи. Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2020 г. е над
1-ца и е изчислен като съотношения между текущите активи и краткосрочните задължения
посочени в съкратения баланс, без да е взето предвид наличието на вземания със срок за
събиране над 1 година. В баланса към 31.12.2020 г. няма данни за дългосрочните вземания,
но предвид отчитането на такива в края на 2019 г. и в края на 2021 г., може да се направи
извод, че голяма част от вземанията са дългосрочни и след приспадането им ликвидността
би се влошила. В края на 2021 г. коефициентът за обща ликвидността е под 1-ца, което се
дължи на увеличение на краткосрочния дълг и намаление на текущите активи. По данни от
баланса над 97% от активите към 31.12.2021 г. са отразени като дългосрочни. Вещото лице
твърди, че стойностите на коефициентите за автономност показват, че през 2016 г. и 2017г.
дружеството разполага с достатъчно собствени средства, с които да гарантира нормалното
разплащане с кредиторите си. От 2018 г. до 2021 г. дейността е финансирана
преимуществено чрез дългове. Налице е превишение на задълженията спрямо собствения
капитал. Дълговете не са обезпечени със собствени средства, което води до по-голяма
задлъжнялост и зависимост от кредиторите. Към 31.12.2021 г. собственият капитал е
отрицателен, от което може да се направи извод, че имуществото на длъжника не покрива
задълженията. Към 31.12.2021 г. дружеството е декапитализирано и свръхзадлъжняло.
6
Вещото лице прави заключение, че дейността на дружеството от 2018 г е неефективна.
Коефициентите на рентабилност са отрицателни величини, което се дължи на реализираната
загуба и показват темповете на декапитализация на дружеството.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 264 от 24.11.2021 г., постановено по т.д. № 1
884/21 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 8 състав, съдът е обявил
неплатежоспособността на “Ер енд чи” ЕООД, определил е началната й дата - 31.12.2019 г.,
открил е производство по несъстоятелност на длъжника “Ер енд чи” ЕООД, назначил е за
временен синдик на длъжника Б. А. М., определил е възнаграждение на временния синдик Б.
А. М. в размер на 900 лв. месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението,
определил е срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от
датата на получаване на препис от настоящето решение, свикал е Първо събрание на
кредиторите на „Ер енд чи“ ЕООД, което следва да се проведе на 14.12.2021 г. от 11.50 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VI-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски
съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл.
668, т. 3 от ТЗ; избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и избор на
комитет на кредиторите, отхвърлил е искането на молителя Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда” за обявяването в несъстоятелност на “Ер енд чи” ЕООД, в хипотезата
на чл. 630, ал. 2 от ТЗ и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ер енд чи” ЕООД да
заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата от 950 лв.,
представлява разноски по делото пред Софийски градски съд.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства, с оглед на което е направил
необосновани и незаконосъобразни изводи относно активната легитимация на молителя,
както и относно наличието на предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството. Разгледани по същество наведените доводи за
незаконосъобразност на решението са неоснователни, по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното
приложение на императивните материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Константната практика на Върховен касационен съд, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 174/05.02.2011 г., постановено по т.д. 567/11
г., по описа на ТК, II ТО, решение 44/27.05.2014 г., постановено по т.д. 3 286/13 г., по описа
7
на ТК, II ТО и др., приема безпротиворечиво, че обявяването в неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност са същинската част от
решението, а всички останали негови части - определяне на начална дата на
неплатежоспособността, назначаване на временен синдик, допускане обезпечителни мерки,
определяне дата на първото събрание на кредиторите, прекратяване на дейността на
длъжника, обявяване на длъжника в несъстоятелност, спиране на производството по
несъстоятелност (в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ) са производни и са последица от
откриването на производство по несъстоятелност. Поради това, при обжалване на
решението само в някоя от тези части (които могат да бъдат предмет на обжалване),
въззивният съд дължи проверка правилността и допустимостта на решението в тази му
обжалвана част. В конкретния случай се атакува решението в цялост, поради което
настоящият състав намира, че дължи произнасяне както по неговата същинска част, така и в
частта, в която съдът се е произнесъл по последиците от обявяването на
неплатежоспособността на длъжника.
Легалната дефиниция на „неплатежоспособността” е дадена в разпоредбата на
чл.608 ал.1 от ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването ; публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С
разпоредбата на чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ законодателят е въвел презумпции, за
наличието на обективното състояние, в случаите, когато търговецът не е в състояние да
изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години; неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като такова е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, както и в
случаите, когато по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила
акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение. Тълкувайки логически и гносеологически волята на законодателя,
съдът в настоящия си състав намира, че не всяко спиране на плащанията на задълженията на
длъжника или такива изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в чл.608 от ТЗ.
Като неоснователно следва да се приеме наведеното твърдение от въззивника,
че молителят не е активно легитимиран да предяви молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Процесуалната легитимация на молителя в производството по
несъстоятелност, както и на ищеца в същинското исково производство, се определя и
преценява от съда само с оглед на твърденията на молителя, изложени в молбата му относно
8
обстоятелствата, на които същата се основава и съдът не е властен, преди постановяването
на решението си по съществото на спора, да предрешава отговора на въпроса относно
наличието или липсата на твърдяната от молителя, негова легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, на свой ред изводима само и единствено от
твърденията в молбата му, на етап преценка допустимостта на същата. В този см.
определение № 113 от 23.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 2 002/15 г., по описа на Т.К., І
Т.О. на ВКС. С оглед въведените от молителя в настоящето производство твърдения за
наличието на задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца настоящият
състав намира, че е налице процесуална легитимация на молителя към момента на подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника. Към момента на
постановяване на решението, видно от събраните по делото доказателства тази активна
процесуална легитимация е налице. Видно от заключението на назначената и изслушана
пред настоящата инстанция съдебно-икономическа експертиза изискуемите задължения към
наетия персонал по трудови правоотношения към 25.08.2021 г. са с обш размер 164 345.45
лева , от които: 77 164.59 лева неплатени трудови възнаграждения за месец януари
2019 г. на 41 бр. служители, представляващи 78,85% от общия брой служители по трудови
правоотношения; 87 180.86 лева (неплатени трудови възнаграждения за месец февруари
2019 г. на 35 бр. служители, представляващи 83,33% от общия брой служители по трудови
правоотношения), а изискуемите задължения към наетия персонал по трудови
правоотношения към 01.12.2021 г. (датата на последно плащане на възнаграждения,
съгласно приложените по делото документи) са с обш размер 146 689.96 лева , от които:
71 466.92 лева неплатени трудови възнаграждения за месец януари 2019 г. на 34 бр.
служители, представляващи 65,38% от общия брой служители по трудови правоотношения,
75 223.04 лева неплатени трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. на 23 бр.
служители, представляващи 54,76% от общия брой служители по трудови правоотношения.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да обори така установеното в настоящето
производство не ангажира годни доказателства, от които да се направи безпротиворечив
извод, че е изпълнил задълженията си по сключените трудови договори и е изплатил
уговорените възнаграждение. Неизпълнението се потвърждава и от представените от
молителя писмени доказателства, установяващи неизплащането на трудови възнаграждения
от ответника. Ето защо настоящият състав намира, че така въведеното твърдение за липсата
на активна процесуална легитимация на молителя е неоснователно.
Неоснователно е и второто въведено в процеса твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, изразяващо се в липсата на предвидените от
закона предпоставки за постановяване на решението, с което е обявена
неплатежоспособността на ответното дружество. С оглед дадената легална дефиниция на
неплатежоспособността, тя е обективно икономическо състояние, при което търговецът не
може да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори от кръга на
посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка)
на активите. Съобразно тълкуването дадено в решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4
254/13 г. на ВКС, І т. о., от значение относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието,
тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения.
Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на
9
всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални
запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства).
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им
стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на
това състояние в бъдеще. В практиката си, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т.
д. № 685/12 г. на ВКС, ІІ т. о., съдът е приел, че за отразяване на действителното финансово
- икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и
пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи
комплексна преценка на структурата на актива, на реализируемостта и ликвидността на
включените в съдържанието му компоненти. При направено от молителя възражение или
при наличие на данни за документална необоснованост на водените от търговеца счетоводни
записвания и/или за включени в балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи
вземания, е необходимо да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за
ликвидност, съобразено с действителната ликвидност на всички активи.
С оглед така посочените от задължителната съдебна практика предпоставки за
разкриване на обективното състояние на ответното дружество съдът дължи извършването на
преценка, въз основа на установените в процеса показатели, разкриващи икономическото
състояние на длъжника. В заключението си вещото лице сред извършените проверки и
изчисления твърди, че от изчислените коефициенти въз основа на показателите от
финансовите отчети е видно, че до 2020 г. вкл. длъжникът е бил в състояние да покрие
текущите си задължения с наличните краткосрочни активи. Коефициентът за обща
ликвидност към 31.12.2020 г. е над 1-ца и е изчислен като съотношения между текущите
активи и краткосрочните задължения посочени в съкратения баланс, без да е взето предвид
наличието на вземания със срок за събиране над 1 година. В баланса към 31.12.2020 г. няма
данни за дългосрочните вземания, но предвид отчитането на такива в края на 2019 г. и в
края на 2021 г., може да се направи извод, че голяма част от вземанията са дългосрочни и
след приспадането им ликвидността би се влошила. В края на 2021 г. коефициентът за обща
ликвидността е под 1-ца, което се дължи на увеличение на краткосрочния дълг и намаление
на текущите активи. По данни от баланса над 97% от активите към 31.12.2021 г. са отразени
като дългосрочни. Вещото лице твърди, че стойностите на коефициентите за автономност
показват, че през 2016 г. и 2017г. дружеството разполага с достатъчно собствени средства, с
които да гарантира нормалното разплащане с кредиторите си. От 2018 г. до 2021 г.
дейността е финансирана преимуществено чрез дългове. Налице е превишение на
задълженията спрямо собствения капитал. Дълговете не са обезпечени със собствени
средства, което води до по-голяма задлъжнялост и зависимост от кредиторите. Към
31.12.2021 г. собственият капитал е отрицателен, от което може да се направи извод, че
имуществото на длъжника не покрива задълженията. Към 31.12.2021 г. дружеството е
декапитализирано и свръхзадлъжняло. Вещото лице прави заключение, че дейността на
дружеството от 2018 г е неефективна. Коефициентите на рентабилност са отрицателни
величини, което се дължи на реализираната загуба и показват темповете на декапитализация
на дружеството. Въз основа на тези установени от вещото лице факти, настоящият състав
намира, че ответното дружество се намира в обективно състояние на неплатежоспособност
от 2019 г. Това, че към 31.12.2020 г. дружество с показател на обща ликвидност над единица
не може да опровергае обоснования извод за наличието на това състояние към 2019 г. Видно
от същото заключение това се дължи на факта, че към 31.12.2020 г. дружество не е
осчетоводило съобразно закона вземанията си, тъй като е посочило всички такива като
краткосрочни, което води и до повишаване на КОЛ над референтната стойност. Дори да се
приеме, че счетоводството на ответното дружество коректно е вписало задълженията и
вземанията на същото в този баланс, то с оглед данните за 2019 г. и 2021 г. по отношение на
коефициентите може да се направи обоснован извод, че това икономическо състояние е било
10
временно явление. дейността на дружеството от 2018 г е неефективна. Коефициентите на
рентабилност са отрицателни величини, което се дължи на реализираната загуба и показват
темповете на декапитализация на дружеството. Ето защо настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд относно наличието на обективно състояние на
неплатежоспособност на ответното дружество.
Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови решение, с
което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 от 24.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 884/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 8 състав, като законосъобразно и
правилно.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634 в от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11