Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039/15.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II - ри състав в публично съдебно заседание, проведено на
24.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретар Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 23 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове, намиращи
правното си основание в разпоредбата на
чл. 422 ГПК от ***ЕАД, ЕИК ***, срещу П.Р.Д., ЕГН **********
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ ефект ***от 03.04.2015г. : 889,21 лева главница;
325,43 лева договорна лихва от 20.08.2016г до 23.05.2018г.; 5,16 лева лихвена
надбавка от 04.04.2018г. до 23.05.2018; 122,30 лева заемни такси; Претендира се
и законната лихва върху главницата от 25.05.2018г. В условията на евентуалност
предявява осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите 889,21 лв главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект ***от 03.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
-22.10.2019г., 305,37 лв санкционираща лихва, 139,12 лв непогасена по давност
лихва за забава, дължима на основание чл. 30, ал.3 от ОУ и в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
сумите 889,21 лв главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ ефект ***от 03.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба -22.10.2019г., 325,43 лв договорна лихва от 20.08.2016г. до
23.05.2018г., 5,16 лв лихвена надбавка от 04.04.2018г. – 23.05.2018г. и 122, 30 лв заемни такси;
Обстоятелствата, от които произтичат
твърденията на ищеца, са :
На 03.04.2015г. между ***и П.Р.Д. е
сключен договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ ефект ***, съгласно който банката е предоставила
кредитен лимит в размер на 1000 лева, с променлив лихвен процент 21,95 %, ГПР
24,30 %, краен срок от 3 години, след който кредитната карта може да бъде
преиздадена съгласно условията за ползването й. Минималната сума за револвиране
на кредитната карта е 3 % от усвоената
сума. Съгласно чл. 303 от ОУ, представляващи неразделна част от договора, при
липсата на вноски за револвиране на кредитната карта на осн. чл.86 банката има
право да прекрати договора, както и след изтичане на срока на картата същата да
не се преиздава. Поради невнасяне на 6 броя суми за револвиране за м. 09.2016г.
– м.11.2017г. банката осчетоводява предсрочна изискуемост на вземанията и
отнася сумата по кредита като предсрочно
изискуем на 04.04.2017г., след което изпраща нотариална покана до длъжника,
връчена по реда на чл.47 ГПК и подава заявление по реда на чл.417 ГПК, за което
длъжника е уведомен по реда на чл.47 ГПК. На 15.05.2019г. банката е цедирала на
ищеца вземането по процесния договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ ефект ***В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна чрез назначения
от съда представител по реда на чл.47 от ГПК депозира отговор на исковата
молба, в който твърди, че исковете са недопустими.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано
и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Я. Л., неоспорено от
страните.
Съдът намира така предявените искове за допустими
като предявени в дадения от съда едномесечен срок след уведомяване на заявителя
за обстоятелството, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК за издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Съдът не приема възражението на ищеца,
направено с исковата молба, че ПДИ ведно
със ЗНИ не е надлежно връчено от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК тъй като не са били
извършени минимум три посещения на адреса в раките на 1 месец. Видно от
изпратеното уведомрение от ЧСИ ***на л.
112 от материалите по гр.д. №553/2018г. на РС Девня длъжностното лице по
връчванията е отбелязало, че е посетило адреса на длъжника на 07.06.2019г., на
15.06.2019г. и на 21.06.2019г. , като на 21.06.2019г. е поставило на адреса по
реда на чл.47 ГПК уведомление, като в двуседмичен срок от поставяне на
уведомлението не се е явил длъжникът, за да получи съобщенията.
От
писмените доказателства се установява, че на 03.04.2015г. ответникът по делото
е сключил договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект
за физичеки лица с ***. С него под формата на кредитен лимит на ответника е
предоставена сумата от 1000 лв. Съгласно
чл.25, ал.2 от Общите условия на банката, приподписани от ищеца, срокът на
ползване на кредита съвпада с този на валидноста на картата – 3 години съгласно
Условията за издаване и обслужване на кредитна карта, също приподписани от
ответника. Уговорена е минимална сума за револвиране в размер на 3 % в същите
Условия за издаване и обслужване на кредитна карта. В договора за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект за физичеки лица е посочен
променлив лихвен процент от 21,95 % годишно или 0,06 % на ден, формиран от 6
месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 20,769 и ГПР 24,30 %. В горните Условия
за издаване и обслужване на кредитна карта са посочени и всички дължими такси
по договора. От заключението на съдебно–счетоводната експретиза се установява,
че ответникът за първи път усвоява част от кредитния лимит на 04.05.2015г. За
периода от 14.05.2015г. до 20.02.2017г.
съдебният експерт е констатирал суми, теглени от АТМ, в общ размер на 1450 лв.,
плащания на ПОС в общ размер на 461,08 лв.
Експертизата е констатирала, че за периода 20.04.2015г.–22.10.2015г.
ответникът е извършвал плащания в общ размер на 117,76 лв, от които 1 000
лв главница и 176,76 лв вноски за револвиращ кредит. Съгласно чл.28, ал.1 от
Общите условия клиентът е длъжен да револвира кредита си на определена месечна падежна дата и в гратисен
период след нея с минимална сума за
револвиране. Съгласно чл. 30, ал.1 от Общите условия в случай, че клиентът в
рамките на гратисния период не револвира кредита си или револвира със сума по-
малка от минималната сума за револвиране, се начиилява такса в размер на 15 лв
съгласно Условията за издаване и обслужване на кредитна карта. Съгласно чл. 30 от Общите условия ако четири поредни месеца,
считано от месечната падежна дата клиентът не револвира кредита си или
револвира със сума по- малка от минималната сума за револвиране, правото на
ползване на кредата се спира, като невнесената част се олихвява с лихва, равна
на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Съгласно чл. 30, ал.3 от Общите условия ако кредитът бъде погасен изцяло до
края на следващия /пети/ гратисен период, правото за ползването му се
възстановява Съгласно чл. 31 от Общите условия ако клиентът не погаси
задължението си в срока по чл.30, ал.3 вземането на банката за целия използван
кредитен лимит става изискуемо и започва
да се олихвява с лихва,равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава. От заключението на съдебно–счетоводната
експретиза се установява, че ответникът не е револвирал кредита 6 месеца - м.09.2016г – м.02.2017г., поради което
ползването на кредита е спряно, начислени са такси за нереволвиране в размер на
15 лв. Вещото лице е костатирало и че към датата на подаване заявлението за
издавана заповед за изпълнение размера на дължимите суми са : 889, 21 лв
главница, 329, 83 лв договорна лихва от 20.08.2016г до 25.05.2018г., 6, 30 лв
лихвена надбавка за забава от 04.04.2018г. до 25.05.2018г., 122, 30 лева заемни
такси.
По
делото е представено копие от конкретен договор за цесия от 15.05.2019г., с
който цедентът ***е прехвърлил на
цесионера ***ЕАД портфолио от кредити в лева
и евро, предоставени на физически лица, необезпечени с ипотека, които са
просрочени и не се погасяват надлежно,ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, срещу уговорена цена, която в представеното
копие е заличена. Страните са се съгласили, че вземанията ще бъдат
индивидуализирани с приемо – предавателен протокол към договора, също представен
по делото.
По
делото е представено Потвърждение по
смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, издадено от
***в уверение на това, че вземанията, произтичащи от договора за цесия
от 15.05.2019г. са прехвърлени на ***ЕАД, с дата на прехвърляне на 11.06.2019г.
По
делото е представено Пълномощно, от
което се установява, че ***в качеството му на цедент е упълномощил ***ЕАД, да
уведомява длъжници по смисъла на чл. 99 от ЗЗД относно сключения договор за цесия от 15.05.2019г.
По делото е представено Уведомление от
26.06.2019г. от ***ЕАД
до П.Р.Д. за извършено прехвърляне на вземания,
произтичащи от Договор за кредит от 07.04.2015г.
С оглед така изложеното съдът намира
предявените искове за основателни.
С оглед приобщения по делото доказателствен материал съдът приема, че между
цедента и ответника е възникнало облигационно отношение по силата на валиден
договор за издаване на кредитна карта, като подписа на ответника по договора не
е оспорен. Изправността на ***за задължението й да предостави парични средства
на картодържателя се установи от приобщената по делото съдебно - счетоводна
експертиза. Установи се, че след м.09.2016г.
ответникът не е правил плащания по
договора. Не са наведени твърдения за погасяване на
задълженията по договора, поради което съдът приема, че вземането е доказано по
основание.
Съдът
констатира и редовна цесия. В представеният приемо предавателен протокол
посочените данни, индивидуализиращи процесното вземане, съответстват на данните
за кредита, посочени от заявителя в заповедното производство и в исковата
молба. Ишецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице
интересът му да установи придобития дълг по отношение на оспорващия ответник.
Уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД е приложено към исковата молба и е
надлежно връчено на особения представител на ответника на датата, когато същия
е получил разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и
приложенията към нея. Връчването на исковата молба с приложените към нея
уведомления представлява надлежно съобщаване за цесията и следва да бъде
съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска. Фактът, че ответника е представляван
от особен представител не променя този извод, тъй като приемането на съдебните
книжа не е действие, за което се изисква изрично упълномощаване.
По
отношение размера на вземанията съдът възприема заключението на съдебния
експерт Я. Л., поради което така предявените искове следва да се уважат
изцяло..
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждание в размер на 100 лева съобразно фактическата и правна сложност на
делото. На ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски по делото, съобразно пълното уважаване на исковата
претенция. Същите са в размер на 893,69 лв.
Тъй като производството по настоящето дело е
за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, следва да се
постанови осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното производство
в общ размер на 76,84 лв.
Воден
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Р.Д., ЕГН **********,***,
дължи на ***ЕАД, ЕИК ***, ***, следните суми по договор от 03.04.2015г. за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект ***сключен между П.Р.Д., ЕГН **********, и ***, вземането по
който е цедирано, а именно : 889,21 лева / осемстотин осемдесет и девет лева и
21 стотинки / главница, 325, 43 лева /
триста двадесет и пет лева и 43 стотинки / договорна лихва от 20.08.2016г. до
23.05.2018г., 5,16 лева / пет лева и 16 стотинки / лихвена надбавка за периода
04.04.2018г. – 23.05.2018г. , 122, 30 лева / сто двадесет и два лева и 30
стотинки / заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК
- 25.05.2018г.
ОСЪЖДА
П.Р.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
***ЕАД, ЕИК ***, ***, сумата от 76,84 лева / седемдесет и шест лева и 84
стотинки / разноски в заповедното производство
ОСЪЖДА
П.Р.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
***ЕАД, ЕИК ***, ***, сумата от 893,69
лева / осемстотин деветдесет и три лева и 69 стотинки / разноски в
производството по предявени искове по реда на чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................................