№ 319
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900551 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл.
1 ал.1 т.8 ТЗ/.
Образувано е по предявени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. срещу М.С. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ул. „******“ № **** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в
размер на 148 870,81 евро, дължима по договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и
допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., допълнително споразумение № 2/20.08.2015
год. и допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на
Районен съд – Силистра, са били издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и
Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.09.2013 г. между него от една
страна и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС – Л. В.“, ЕИК ********* – кредитополучател и длъжник, Л.
С. В., ЕГН ********** – съдлъжник и М.С. В. Р., ЕГН ********** – съдлъжник, от друга
страна, бил сключен Договор за кредитна линия, по силата на който банката предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 300 000 евро, като същият бил изцяло усвоен. С
три последователни допълнителни споразумения от 26.08.2014 год., 20.08.2015 год. и
1
31.08.2016 год. кредитът бил револвиран. Според последното споразумение страните
констатирали размера на дълга и се съгласили да се намали размерът на кредита от 300 000
евро на 200 000 евро. С документа страните се съгласили и че към 31.08.2016 год., усвоеният
и непогасен лимит бил в размер на 216 960 евро, като същият представлявал, дължимата
към момента на подписването, главница, а вземането на ОББ АД за същата не било
погасено. Крайният срок за погасяване бил удължен до 31.08.2017 год. с възможност за
последващо удължаване. Такова обаче не било договорено.
Сочи се, че на 31.08.2017 год. кредитът станал изцяло изискуем, поради изтичане на
крайния срок на издължаване, като се начислявало и обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода следващ 01.08.2017 год.
Въпреки разсрочванията и измененията на договора за кредит, липсата на цялостно
погасяване на задължението от кредитополучателя или неговите съдлъжници /каквато се
явява и ответницата/ е мотивирало банката да инициира заповедни производства, по които
да се снабди с титули за изпълнение. Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
2137/ 07.09.2018 год. и Изпълнителен лист № 607/ 10.09.2018 год., издадени по ч. гр. дело №
1240/ 2018 год. по описа на Районен съд – Силистра, кредитополучателят и солидарните му
длъжници били осъдени да заплатят на банката сумата от 35 790,43 евро – част от цялата
просрочена главница от 200 000 евро по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. Въз
основа на подадено от М. В. Р. възражение по чл. 414 от ГПК било образувано т. дело №
175/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Силистра. С решението по него било прието за
установено, че ищцата като съдлъжник дължи на банката посочената частична сума.
Решението било потвърдено с Решение № 152/ 27.07.2020 год., постановено по в. т. дело №
54/ 2020 год. по описа на Апелативен съд – Варна, а с Определение № 60454/05.08.2021 год.,
постановено по к. т. дело № 2294/2020 год. по описа на ВКС, то не било допуснато до
касационен контрол.
На основание второ поред заявление, банката ищец се снабдила със Заповед за
изпълнение № 2600/ 12.07.2019 год., заповед за изпълнение № 2711/ 26.07.2019 год. и
Изпълнителен лист № 630/ 30.07.2019 год., издадени по ч. гр. дело № 984/ 2019 год. по описа
на Районен съд – Силистра, с който горепосочените длъжници били осъдени да заплатят
солидарно 15 338,76 евро – част от просрочената главница от 164 209,57 евро, произтичаща
от договора от 02.09.2013 год. Ответницата Р. отново подала възражение и било образувано
т. дело № 2041/ 2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Настоящото производство е образувано вследствие на подадено от ответницата Р. по
реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год., въз
основа на която бил издаден Изпълнителен лист № 242/ 29.04.2021 год. по ч. гр. дело №
435/м 2021 год. на Районен съд – Силистра. С изпълнителния лист длъжниците били
осъдени да заплатят на ищеца кредитор сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена
главница в размер на 148 870, 81 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2021 год. и
сторените съдебно-деловодни разноски. Тъй като липсва възражение от страна на
едноличния търговец и другия съ-длъжник, по отношение на тях заповедта за изпълнение е
2
влязла в сила. С оглед възможността, дадена му по чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящата претенция за признаване на установено, че ответницата му дължи сумите по
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответницата М.С. В. Р. е депозирала писмен отговор, в
който формулира искане за прекратяване на производството поради издаване на процесната
заповед от местно некомпетентен съд и поради просрочие на исковата молба. Отбелязват се
нередовности на последната свързани с падежа на вземането, неконкретизация на част от
кое от просрочените задължения е претендираната сума, както и такива свързани с размера
на главницата. Сочи се, че в кориците на делото липсват доказателства за реално
предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя, както и че провеждането на ССчЕ
е допустимо само след представяне на такива документи. Отправя се искане за задължаване
на ищеца да посочи дали с процесния договор се новира предходно задължение или не с
оглед чл. 3, т. 7 и т 8 от договора. Ответницата излага твърдения, че банката е предоставила
на кредитополучателя суми в разрез със собствените си условия допускащи подобни
действия само в случай на износ на стоки с „отсрочено плащане“– чл. 1, ал. 2 от договора, а
не в случай на авансово плащане, поради което не дължи претендираните от ищеца суми.
Излага и че не е била уведомявана от ответника за наличие на негово ликвидно и изискуемо
вземане спрямо нея в претендирания размер. Посочва, че има качеството на поръчител по
договора, във връзка с което индикира, че претенцията срямо нея е предявена след изтичане
на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Излагат се твърдения за неравноправност на
договорни клаузи. Оспорва се и падежирането на вземанията на ищеца на посочените от
него дати, както и редовното водене на счетоводните му регистри. На ответницата не било
известно и договаряне на каквото и да било изменение или разсрочване на кредита. Моли за
произнасяне за дължимост на сумите, удържани от нея принудително, въз основа на
допуснатото предварителното изпълнение.
В депозираната в срока по чл. 373 от ГПК ДИМ, ищецът поддържа твърденията си
за сезиране на компетентен заповеден съд и спазване на срока за предявяване на
установителния иск. Конкретизира, че цялото задължение по кредита било неделимо и
главницата по него била дължима окончателно на една дата – 31.08.2017 год.
Препотвърждава и пояснява изложеното в исковата си молба. Уточнява, че в нея е допуснал
техническа грешка и целият размер на просрочените плащания е 152 080, 92 евро, а не
164 209,57 евро. Изложени са и подробни съображения, с които се оспорват твърденията на
ответницата, че има качеството на поръчител, а на солидарен длъжник. Ищцовото
дружество посочва, че в настоящия случай относимото законодателство за защита на
потребителите не е приложимо доколкото тя няма качеството на потребител, а и целта на
кредита е била осигуряване на средства за посрещане на оборотните нужди на търговец. Не
счита и клаузите по договора за противоречащи на императивните норми на ЗКИ. Ищецът
се противопоставя и на възражението на ответницата за поредност на плащането и посочва
той не е сред лицата, легитимирани да претендират изплащане на застрахователно
обезщетение от БАЕЗ. Формулира искане за недопускане на представените с отговора на
3
исковата молба доказателства и за оставяне без уважение на всички доказателствени
искания на ответницата като неотносими и неоснователни. Намира за преклудирана
съобразно чл. 133 от ГПК и възможността на ответницата да формулира въпроси към вещото
лице, доколкото не е сторила това с отговора на исковата молба.
В депозирания отговор на ДИМ, ответницата поддържа възраженията си, направени
в отговора на исковата молба. Излага твърдения, че в исковата молба, обстоятелствената
част на ДИМ и в петитума на последната са посочени три различни суми като размер на
дължимата главница, съответно – 164 209,57 евро, 152 080,92 евро и 148 870,81 евро, както
и че в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е отбелязан размерът на
цялата главница. Навежда възражение за наличието на преюдициално застрахователно
правоотношение между кредитополучателя и БАЕЗ, по което трето ползващо се лице било
банката-ищец. От него се правело извод за продължаване на действието на процесния
договор за кредитна линия. Страна по продълженото правоотношение обаче, ответницата не
била. Сочи се също, че страните по договора не са договаряли предоставяне на конкретен
размер на кредитна сума, която да бъде предоставена еднократно от банката и да бъде
върната изцяло на конкретен падеж или конкретни нейни части да бъдат връщани на вноски
с конкретни падежни дати. Излага, че възможността на кредитора да представи намиращите
се у него документи за реалното предоставяне на сумите по договора е вече преклудирано.
Посочва, че не е обвързана с предходно материално правоотношение, възникнало между
настоящия ищец и кредитополучателя по договора за кредитна линия от 2013 год. Въвежда
се и възможността кредиторът да иска повторно заплащане на сума, която вече е получил от
застрахователя или от заложеното имущество.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з., ответницата, чрез процесуалния си представител адв.С., моли за отхвърляне
на предявените искове.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 145/26.01.2022 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от служебно
приобщените материали по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд -
Силистра.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
4
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 435/2021 год. с №
206/08.04.2021 год. Последната, видно, е обоснована с представен по чл.417 ГПК документ –
извлечение от сметка за удостоверяване на вземане срещу ЕТ „КОМАС ЕСОЕС-Л. В.“, Л. С.
В. и М. С. В. Р. за сумата от 80 000 евро, представляваща част от главница по договор за
кредитна линия от 02.09.2013 год. и допълнителни споразумения от 26.08.2014 год.,
20.08.2015 година и 31.08.2016 год. към него, като предвид постъпилото от последната
възражение предмет на съдебно установяване е вземането именно срещу нея.
Не се спори между страните, а и се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства, че между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ЕТ
„КОМПАС ЕСОЕС – Л. В.“, като кредотополучател, Л. С. В., М.С. В. Р. и М. Ф. В., като
съдлъжници, е сключен договор за кредитна линия от 02.09.2013 год., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя ползването на кредитна линия в размер до
300 000 евро за финансиране на фактуриран износ на селскостопанска продукция и друг вид
стоки с отсрочено плащане по предложение за сключване на застрахователни полици,
издадени от БАЕЗ за застраховане на плащанията срещу краткосрочен пазарен и непазарен
риск и последващо финансиране към други контрагенти след представяне на добавъци към
полиците в рамките на разрешения лимит на кредита, със срок до 31.08.14 год. С
допълнителни споразумения № 1/ 26.08.2014 год., № 2/ 20.08.2015 год. и № 3/ 31.08.2016
год. кредитът е револвиран за следващи периоди, като крайния срок за погасяване на
кредита по последното споразумение е до 31.08.17г.
Не е спорно по делото и че с предходна заповед за изпълнение № 2137/ 07.09.2018
год. по ч. гр. дело № 1240 по описа за 2018 год. на Районен съд - Силистра, по реда на чл.
422 от ГПК, М. СЛ. В. е осъдена да заплати на ОББ АД, на основание договор за кредитна
линия от 02.09.13 год., допълнително споразумение № 1/26.08.14 год., допълнително
споразумение №2/20.08.15 год. и допълнителна споразумение № 3/31.08.16 год. към него,
сумата от 35 790.43 евро главница, част от цялата просрочена главница в размер на 200
000евро и законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от 03.09.18 год.
до окончателно изплащане на главницата. Въз основа на подадено от длъжника възражение
е било образувано т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Силистра, като с
постановеното по него Решение № 87/10.10.2019 год., потвърдено с Решение № 152/
27.07.2020 год. по в. т. дело № 54 по описа за 2020 год. на Варненски апелативен съд,
последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60454/ 05.08.2021 год.
по к. т. дело № 2294 по описа за 2020 год. на ВКС, е била призната дължимостта на сумата,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №2137/07.09.18г. на РС-Силистра по
ч.гр.д.№1240/18г. за солидарното й осъждане с посочени в заповедта лица.
Не е спорно и че въз основа на подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК ********* заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 984/19г. на РС-Силистра, е
издадена заповед № 2711/26.07.19г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, с която длъжникът М. СЛ. В., в качеството на солидарно
отговорен съдлъжник, е осъдена да заплати на заявителя сумата от 15 338.76 евро,
5
представляваща част от просрочена главница в размер на 164 209.57евро по договор за
кредитна линия от 02.09.13г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната
лихва от 08.07.19г. до изплащане на вземането, както и разноски. Срещу така издадената
заповед от длъжника по делото е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, като е
образувано т.д. № 2041/2019 год. на ВОС, по което е налице постановено решение за
установяване дължимостта на сумата, което не е влязло в законна сила.
Както е посочено обаче с определението на настоящия състав по реда на чл.376 ГПК
№ 145/26.01.2022 год., съгласно указанията, дадени с т.2 от ТР № 3/22.04.19 год. по т.д.№
3/16 год. на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
В контекста на горните постановки, настоящият състав намира за установени със сила
на пресъдено нещо наличието на сключен между страните валиден договор за кредитна
линия от 02.09.13 год., ведно с допълнителните споразумения към него, падежирането на
цялото задължение по договора за кредитна линия и качеството на солидарен длъжник на
ответницата по делото. Формираната СПН на решението по предходния частичен иск, като
е посочено и в определението по чл.376 ГПК, преклудира правоизключващите и
правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни
факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право, поради което и направените от процесуалния представител
на ответницата в този смисъл възражения срещу предявения иск не подлежат на
разглеждане.
Допустима за разглеждане са правопогасяващите и дилаторните възражения на
ответника, каквото по същество представлява възражението за извършено плащане по
преюдициално застрахователно правоотношение между кредитополучателя и БАЕЗ, по
което трето ползващо се лице било банката-ищец. От постъпилото обаче въз основа на
издаденото съдебно удостоверение писмо вх.№ 10017/27.04.2022 год. се установява, че
БАЕИЗ не е изплащала застрахователно обезщетение или други суми на застрахования
кредитополучател или на третото ползващо се лице – банката.
За установяване размера на вземането проведена по делото е съдебно счетоводна
експертиза, заключението по което съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че
счетоводните записвания на ищеца, отнасящи се до обслужването на кредитната линия,
предмет на проверка, са редовно водени, който извод е направен въз основа на първични
6
счетоводни документи. Сочи се от вещото лице също така, че общият размер на усвоените
средства възлиза на 1 589 525 евро, като усвояването им е започнало на 09.09.13 год., а
последното усвояване е на 06.10.16 год., Експертизата е отразила в табличен вид
извършените погасявания, както и е дала заключение за дължимия размер на главницата към
01.04.2021 год., която възлиза на 152 080.92 евро.
И след като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумата от 152 080.92 евро, от която в
настоящото производство се претендира частично сумата от 80 000 евро, се налага извод за
основателност на предявения иск като се приеме за установено дължимостта на сумата,
ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението. Тук следва отново да се посочи, че ирелевантно е за основателността на
предявения иск евентуалното погасяването на задължението въз основа на събрани от
индивидуалното принудително изпълнение суми, тъй като според тълкуването дадено в т. 9
от ТР 4/ 18.06.2014 год., постановено по тълк. дело № 4 по описа за 2013 год. на ОСГТК на
ВКС, съдът по установителния иск не следва да се съобразява фактът на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи
платена държавна такса, депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение 150 лева,
възлизащи в общ размер на 3 879.33 лева.
Съобразно даденото в т.12 в ТР № 4/2013 год. на ОСГТК разрешение, изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е било
подадено възражение по чл. 414 ГПК и образувано исково производство. Съдът при
разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
присъждане на дължимите за заповедното производство разноски, ако то е било поискано
своевременно.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 3 279.33 лева,
представляваща сторени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул. Витоша №89Б, и М. СЛ. В., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.****** ****, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в
размер на 148 870,81 евро, дължима по договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и
допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., допълнително споразумение № 2/20.08.2015
год. и допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на
Районен съд – Силистра, са били издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и
Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. СЛ. В., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.****** ****, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша №89Б, СУМАТА от 3 879.33
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски и СУМАТА от 3
279.33 лева, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 435
по описа за 2021 год. на Районен съд - Силистра разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8