Решение по НАХД №16313/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 371
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 1 юли 2025 г.)
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110216313
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110216313 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-022307 от 02.11.2022 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Р. Д. К., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането за нарушение на същата разпоредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
допуснати процесуални нарушения, а именно непълнота в съдържанието на наказателното
постановление, както и липса на посочвани свидетели-очевидци в АУАН. В допълнение, се
излагат общи възражения по фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
представител. По делото, след приключване на съдебното заседаниe и обявяване на делото
за решаване е депозирана молба от процесуалния представител на жалбоподателя с искане за
отлагане. В същата не се сочат конкретни причини за отсъствието на адвокат Г., нито пък
същите са подкрепени с доказателства. Наред с това изложените в молбата доказателствени
искания съдът намира за неотносими, предвид, на което и не се налага възобновяване на
съдебното следствие.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща
представител. По делото е представено писмено становище с бланкетен характер, в подкрепа
на правилността и законосъобразността на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
*** правоспособен водач на МПС.
На 15.10.2022г., около 16.40 часа, в гр. София, жалбоподателят Р. К. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка "*****", модел „*****“, с рег. № *****,
регистрирано на А.Н.С.. При извършена от полицейски патрул по реда на чл.165, ал. 2, т.1 от
ЗДвП проверка, водачът – жалбоподателя Р. К. не представил застрахователна полица за
действаща към момента на проверката застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. При направена справка в автоматизирана информационна система,
поддържана от Гаранционния фонд се установило, че към посочената дата за лекия
автомобил не е била налична валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”.
Видно от служебно изготвените от съда справки електронната система на
Гаранционен фонд към посочените дата и час за превозното средство с рег. № ***** не е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, като видно
отново от същия регистър, такава не е била налична и за предходния ден. По делото е
представена застрахователна полица, застрахователен договор за посочения вид застраховка
е сключен едва след констатиране на нарушението, а именно на 15.10.2022г. в 17: 37 часа.
Във връзка с извършеното нарушение на 15.10.2022 година бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, номер 764621 от страна на младши
автоконтрольор Е. А., с който срещу Р. Д. К. било повдигнато административно-наказателно
обвинение за това, че управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „*****”,
с рег. № *****, без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност,
квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Препис от акта, съставен в присъствието на свидетел очевидец бил връчен на
нарушителя срещу подпис, веднага след съставянето му. При предявяване на акта е
отбелязано, че ицето има възражения, като такива са постъпили допълнително, като в тях се
сочи, че договорът за задължителна застаховка е бил сключен по телефона по
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-022307 от 02.11.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция”
при СДВР е наложил на Р. Д. К., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
400/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането за нарушение
на същата разпоредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
GA764621/15.10.2022 година, Наказателно постановление № 22-4332-022307 от 02.11.2022
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административно-наказващия
орган, Справки от автоматизирана информационна система на Гаранционен фонд за
сключена застраховка, Справка за регистрация на МПС, Застрахователна полица по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" от 15.10.2022г,
Справка–картон на водача Р. К., както и останалите документи, приложени по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Следва да се изтъкне, че именно събраните писмени доказателства са поставени в основата
на фактическите изводи на съда, като от същите по категоричен и безпротиворечив начин се
извежда описаната по-горе фактическа обстановка и обстоятелствата от значение за
2
отговорността. Същевременно с оглед пълната еднопосочност на доказателствените
източници и липсата на противоречия между тях и по аргумент за противното от чл.305,
ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с право на
жалба, в рамките на преклузивния срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № GA
764621/15.10.2022 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор
при ОПП СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
произтичаща от чл.647, ал. 1 от КЗ, който предвижда актовете да се се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол по ЗДвП, към които по дефиниция спадат и
служителите на длъжност младши автоконтрольор. При съставянето на процесния АУАН не
са допуснати съществени процесуални нарушения, същият съдържа изискуемите от закона
реквизити. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е бил предявен за запознаване
и възражения. При описание на нарушението, актосъставителят изрично е формулирал
изпълнителното деяние на същото като "управлява МПС, собственост на А.С.(т.е. на друго
лице), без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", което, напълно
съответства на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ. Актът, противно на твърденията в
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно Заповед № 4330з-143 от 15.02.2016г., на Директора на СДВР-
административно-наказващ орган, съгласно чл.647, ал.2 от КЗ, правомощия са делегирани и
на началник сектор "Административно обслужване" в отдел „Пътна полиция” при СДВР,
каквато именно длъжност заема лицето издало наказателното постановление- Даниела
Дескова, съгласно Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните
работи. Наказателното постановление, съдържа всички изискуеми от чл.57, ал.1 от ЗАНН,
реквизити. Налице е пълно съвпадение между фактическите и правни рамки на обвинението,
очертани от наказващия орган, като в наказателното постановление изрично е отразено, че
се касае за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не съществува
каквато и да е празнота в описанието на нарушението, правната квалификация, нито пък се
констатират други пропуски, които да сочат на съществено процесуално нарушение.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„*****”, с рег. № *****, въпреки липсата на застрахователно покритие по действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Във
фактическите си рамки и в правните изводи, процесното НП съответства на съставения
АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в
рамките и на настоящото производство. При това нарушението на правилото, че по
пътищата отворени за обществено ползване, могат да се управляват само превозни средства
по отношение, на които има сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, се явява установено по безспорен начин. В посочените в
АУАН и НП дата и час- 15.10.2022г. 16:40 часа, за автомобила не е бил налице валиден и
действащ договор, което безспорно се установява както от справката в електронната система
на Гаранционен фонд, така и от приложената Застрахователна полица № *****, валидна от
15.10.2022г. 17:37 часа. Тук е мястото да се посочи, че доводите изложени във възражението
срещу АУАН, а именно за по-ранно сключване на посочения застрахователен договор, се
явява не само недоказано, но и несъстоятелно. Съгласно чл.344, ал.1 КЗ всички
3
застрахователни договори се сключват в писмена форма, като никакъв телефонен разговор,
обещания за активиране или каквото и да е друго изявление, обективирано във форма
различна от писмената, не може да замести сключването на застрахователната полица. С
оглед на това и не се споделят възраженията за неправилно установена фактическа
обстановка.
Доколкото автомобилът видно и от представената полица за сключената застраховка
и от справката за регистрация на МПС е собственост на лицето А.С., т.е. лице различно от
водача, то правилно е определена и приложимата санкционна норма, а именно- чл.638, ал.3
от КЗ.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл, като жалбоподателя, към момента на управлението, е предприел същото,
съзнавайки както обществено опасния характер на деянието, така и обществено опасните
му последици.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ съгласно, която на лице,
различно от собственика, което управлява превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор се налага наказание глоба в размер от 400 лева правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. К.. Санкцията е определена
в абсолютен размер, поради което и с оглед правомощията на съда в настоящото
производство не е необходимо по-нататъшното и обсъждане.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като маловажен такъв по
смисъла на чл.28 ЗАНН вр. §.1, т.4 НК, като същият по нищо не се отличава от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид. Следва да се посочи, че видно от справката от
Гаранционен фонд, за посоченото МПС, не е имало валидна задължителна застраховка и на
предходната дата, а именно 14.10.2022г., което сочи, че се касае за трайно състояние на
липса на задължителна застраховка, а не на изтичане на полицата през деня на
управлението. Обстоятелството, че нарушителят не е собственик на превозното средство е
отчетено при правната квалификация на извършеното, като този факт не го освобождава от
отговорност. Последващото деянието сключване на застрахователен договор от собственика
на МПС по никакъв начин не се отразява на факта на предприетото от страна на
жалбоподателя Х. управление при липса на такава. Предвид особената важност на
обществените отношения, свързани със застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ законодателят е предвидил санкция както за собствениците на МПС, така
и за лицата управляващи същите в нарушение на изискванията за наличието й. По тези
съображения, съдът намира, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата
страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като са
депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-022307 от 02.11.2022
година началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Р. Д. К., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането за нарушение на същата разпоредба
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5