МОТИВИ
към присъда № 43 от 08.09.2014 година, постановена по НОХД № 51 по описа за
2014 година на Окръжен съд – Габрово
Срещу подсъдимите М.Л. и Д.А.Л.
е внесе от Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с обвинение в това,
че: на 7.05.2013 год. в с.Добромирка Севлиевска община, в съучастие като
съизвършители, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Воксхол Фронтера”
с рег. № **, отвлекли лице, ненавършило 18 годишна възраст – Л.М. ***, на 11
годишна възраст – престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и 3 във вр. с ал.1 НК и в
това, че по същото време и място, в съучастие като съизвършители, чрез
използване на МПС – лек автомобил „Воксхол Фронтера” с рег.№ **, противозаконно
лишили от свобода лице, ненавършило 18 годишна възраст – Л.М. ***, на 11
годишна възраст – престъпление по чл.142а ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 НК.
Подсъдимите заявяват, чрез
назначения по делото преводач от английски на български език, че са получили в
срок препис от обвинителния акт на англиски език, разбират смисъла и характера
на повдигнатите им обвинения и желаят да дадат обяснения по изложеното в
обвинителния акт.
Въз основа на техните
обяснения, дадени чрез преводача по делото, показанията на разпитаните
свидетели, събраните и приложени писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира за установено следното:
Подсъдимите М.Л. и Д.А.Л. са
британски граждани, съпрузи, които през 2012 година се установили в
с.Добромирка, община Севлиево, заедно с детето си. Живеели в отделна къща в
селото. Занимавали се с отглеждане на коне. Поради липса на собствена или наета
площ за целта, която да оградят и да използват, при оставянето на конете без
непосредствен надзор в близост до селото, подсъдимите ги връзвали с въжета или
синджири за забити в земята метални колчета и им спъвали предните крака с
букаи.
През 2012 година и пролетта
на 2013 година малолетният Л.М.М., роден през 2001 година, живущ ***, неколкократно
отвързвал конете на подсъдимите, като им махал и букаите и ги подгонвал. Вземал
въжетата и синджирите с колчетата, както и букаите, като ги укривал в дома си
или в други необитаеми къщи или ги захвърлял в канавки или храсталаци. По този
повод подсъдимите Л. са посещавали дома му, разговаряли са с неговите родители,
търсили са съдействие от кмета на селото, директора на училището, както и от
полицията, за преустановяване на това негово поведение. В някои случаи са
получавали взетите им от малолетното момче вещи, за което им съдействала
неговата майка, като са ги получавали от дома им или са ходили заедно с нея и
детето до местата, където е укривало вещите, включително и с управлявания от тях
лек автомобил, марка „Воксхол Фронтера”.
На 07 май 2013 година, около
18:30 часа, отново по повод поредното освобождаване на конете от детето и взети
от него въжета, синджири и букаи, двамата подсъдими отишли в лекия си автомобил
до жилището му, за да си върнат вещите. Подсъдимият М.Л. слязъл, за да проведе
разговор с майката на детото, която ги посрещнала. Докато разговаряли
малолетният Л. се появил на улицата, на път за дома си, но като видял подсъдимите
и лекия автомобил започнал да бяга в обратна посока към центъра на селото.
Подсъдимият М.Л. се затичал след него, а подсъдимата Д.А.Л. потеглила с лекия
автомобил в същата посока. След като настигнали детето подсъдимият М.Л. го хванал
и заплашил, че ще уведоми полицията, ако не му върне вещите. Под въздействието
на тази заплаха малолетното дете заявило, че ще им покаже къде е укрило взетите
синджири и букаи. Подсъдимият го качил в лекия автомобил и отпътували към края
на селото, където детето им казало, че е скрило вещите. След като спрели на
показаното им място и подсъдимият слязъл
с детето, последното му казало, че го е излъгало и вещите се намирали в дома му
на тавана. Подсъдимите се върнали с лекия автомобил и детето до жилището му,
като подсъдимият Л. слязъл с него и влезли вътре. Докато подсъдимият се качи и
огледа тавана детето избягало. Вещите не се намирали там, а ги било скрило в
съседна къща.
В обясненията си двамата
подсъдими заявяват, че: малолетният Л.М. неколкократно /повече от шест пъти/ е
освобожавал конете им като е вземал въжетата, синджирите и букаите, което е
затруднявало дейността, свързана с отглеждането на животните; правили са опити
за преустановяване на това негово поведение, чрез разговори с родителите му, с
кмета на селото и директора на училището, както и с представител на полицията,
но това не дало резултат; в отделни случаи взетите вещи са им били връщани,
като при един от тях са ходили със същия лек автомобил, заедно с детето и майка
му, до мястото, където ги било укрило; това е било и намерението им на
инкриминираната дата; с тази цел са настигнали бягащото дете и са го качили в
лекия автомобил, след като подсъдимият М.Л. го заплашил, че ще се обади в
полицията, ако не му върне вещите и детето се съгласило да му ги даде;
първоначално се отправили към края на селото, където детето казало, че е укрило
вещите, но след като не ги намерили на това място и им казало, че ги е укрило
на тавана в дома си, те се върнали до там и подсъдимият Л. влязъл с него вътре,
за да ги вземе от таванското помещение; през това време детето избягало и се
укрило, а вещите не са били намерени; всичко това продължило около 10 минути
във времето; не са имали намерение да отвличат детето, не са го удряли;
съжаляват, че този път не са поканили и неговата майка да ги придружи. Тези
обяснения се подкрепят в основната си част от останалите доказателства по
делото. Безспорно е обстоятелството, че малолетният Л.М. е освобождавал конете
на подсъдимите и е вземал въжетата, синджирите с колчетата и букаите. Самият
той го споделя, а тази насока са и
останалите свидетелски показания, както и съдържащото се в приложената преписка
на Районна прокуратура - Севлиево. Обстоятелството, че подсъдимите са се
срещали с неговите родители по повод това му поведение, че са търсели
съдействие и от кмета на селото, директора на училището и полицията, се
потвърждава и от показанията на свидетелите М.М., майка на малолетния Л., П.М.,
Б.П.-кмет на селото, И.Д.-директор на училището. Поводът на подсъдимите да
отидат в дома на малолетния също се потвърждава от показанията на свидетелите М.,
Е.Н., С.А., Б.П.. Обстоятелството, че подсъдимият Л. е качил малолетния Л. в
лекия автомобил се потвърждава и от показанията на свидетелите С.А. и П.М.,
като последният потвърждава и обстоятелството, че лекият автомобил не е
напускал населеното място/с.Добромирка/ по посока с.Младен, а е завил към къща
по посока къщата, в която живеели двамата подсъдими, както и че след около пет
минути се е върнал по посока центъра на селото, като детето е било вътре в
автомобила, седнало на задната седалка до подсъдимия М.Л.. Обстоятелствата, че
последният е бил непосредствено след това в жилището на детето и търсел взетите
от него вещи, както и че детето избягало, се потвърждават и от показанията на
свидетелите Е.Н. и С.А., живущи в съседство. Относно тези обстоятелства в
разказа си пред съда малолетният Л.М. споделя, че: повече от два пъти е
развръзвал конете на подсъдимите, като им махал въжетата и букаите, не им
казвал и конете побягвали, а те, подсъдимите ги търсели; връщал е взетите вещи,
като са ходили и с лекия автомобил до мястото, където ги е оставял; на
инкриминираната дата ги видял, разбрал защо го търсят, тъй като вещите бил
скрил в „една къща, не на къра”, гонили го с джипа, мъжът го ударил и го качил
в багажника, попитал го къде са букаите, въжето,”аз им казах, че ще ги заведа
дето съм ги скрил; завел ги където били конете, въпреки че букаите били скрити
в къща”аз ги излъгах”; като не намерили там вещите мъжът го ударил за да каже
къде са и той му казал, че са в дома му, след което се върнали с джипа в дома
му, като той отново ги излъгал, че вещите са в дома му, за да избяга; в лекия
автомобил седял с мъжа отзад до детето на подсъдимите; върнал букаите на
следващия ден. От обстоятелствата, посочени в обвинителния акт на прокурора,
остава неизяснен начинът, по който детето е било качено в автомобила, неговото
поведение и поведението на подсъдимите спрямо него впоследствие. Подсъдимият М.Л.
обяснява, че го е качил в задната част на автомобила, като го е хванал за
„яката” в областта на рамото, тъй като детето се било свило на земята, заплашил
го с полицията, но отрича да го е удрял; в разказа си малолетният Л. твърди, че
го е ударил, за да му каже къде са синджирите, както и че втори път го ударил
на полянката защото го излъгал, че са там-ударил го два пъти „удари ми
шамарчета и двата пъти.Заболя ме”; за връзването с въже заявява, че е излъгал
полицаите, виждал е това по филмите; заявява също, че при качването в
автомобила е викал за помощ на свидетелката С.А., че й казал да каже на майка
му и на баща му; свидетелката С.А. заявява първоначално в показанията си, че
подсъдимият Л. е ударил детето леко по гърба, а то не реагирало на удара, но
търсело помощ, викало помощ, подсъдимият го хванал за ръка и завел до джипа и
се качили отзад в колата, в самото купе, не в багажника; впоследствие същата
свидетелка отрича детето да е търсело помощ от нея и да й казвало да уведоми
родителите му, но тя казала на баща му, който работел във фурната; след
прочитане на показанията й, дадени в това й качество на досъдебното
производство, свидетелката потвърждава, че подсъдимият Л. го е завел за ръка до
колата, детето не се е обърнало за помощ към нея, а към всички, които са видяли
случилото се, като посочва Т. и К., отрича да е споделила видяното с майката на
детето М.М.; в показанията си последната заявява, че свидетелката А. й казала,
че подсъдимият е пребил детето от бой и го натоварил в багажника, а в
показанията си свидетелката Т.Х., която била заедно с К.С., заявява, че не е
видяла подсъдимият да гони и да бие детето, нито джипа, за това разбрала от
майката М.А., която й споделила, че е извикала полиция; свидетелят И.Е.
полицейски инспектор, заявява, че при изясняване на случая малолетният Л.М. им
казал, че бил натоварен на въпросния джип, отведен извън селото посока
с.Младен, завързан с въже и му нанесли няколко удара, но не е имало видими
следи от физическо насилие по него; в показанията си на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, същият свидетел е посочил, че
малолетният им казал, че подсъдимият Л. му бил вързал и ръцете и очите,
преметнал му примка през врата и го бил. В писменото заключение на назначената
в досъдебното производство колективна, съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза, вещите лица са посочили, че малолетният Л. М.
не страда от психично заболяване, няма нарушено психично функциониране,
притежава психическа годност да дава свидетелски показания, към инкриминираната
дата е могъл да разбира „свойството” на извършеното над него посегателство, но
не и неговото „значение”. При експертното обсъждане е посочено, че малолетният
е възприел извършеното спрямо него като нещо”лошо”, но не е осъзнавал неговите
социално-правни характеристики и последици, а наличието на неточности и
противоречивост в показанията му е резултат на външно давление и внушения от
страна на майката. В съдебно заседание вещите лица поддържат това свое
становище, като допълват, че е възможно това противоречие да се дължи на
давление от майката за драматизиране на събитията, както и на стремеж към
промяна на обстоятелствата с цел да се извлече някаква изгода от случая. При
анализа и обсъждането на тези доказателства съдът намира, че твърденията на
подсъдимите за неупражнено физическо насилие по отношение на малолетното дете,
не се опровергават по един безсъмнен и категоричен начин по следните
съображения: съществени противоречия в показанията на свидетелката С.А.,
единствен очевидец на случилото се, касаещи едни и същи факти и обстоятелства;
противоречия между нейните показания и показанията на свидетелката М.М., майка
на детето, относно обстоятелството, че свидетелката А. й казала, че детето е
било „пребито и отвлечено” и поради това е сигнализирала полицията на
тел.112/видно от уведомителното писмо на РУ”Полиция” – Севлиево/; тези
противоречия, съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства, сочат на
преекспониране на случилото се от
близките на малолетния Л., което е повлияло и неговия разказ, първоначално пред
полицейските служители, а след това на досъдебното производство и пред съда в
настоящето производство, съобразно и становището по изслушаната колективна,
комплексна експертиза.
Така установената по делото
фактология обосновава единствено възможния правен извод за неизвършено от
двамата подсъдими престъпление по смисъла на чл.142 ал.2 т.2 и 3 във вр. с ал.1
от НК. За да е налице противоправно поведение, въздигнато в престъпление по
смисъла на основния състав по чл.142 ал.1 от НК, следва да бъде установено от
обективна страна принудителна, против волята на пострадалото лице, промяна на
местонахождението му. От субективна страна извършителят на това деяние трябва
да е съзнавал това и да е искал настъпването на вредните последици за
пострадалия. В случая поведението на двамата подсъдими спрямо малолетния Л.М.
не е довело до такава промяна, като действията са се развили в района на
населеното място, където постоянно е живеел и е бил оставен от подсъдимите в
дома му, което пък обективира липсата на намерение в който и да е от двамата
подсъдими да го лишат от това негово лично право. Мотивът им е бил единствено
да им съдейства за откриване и връщане на взети от него по описания по-горе
начин техни вещи.
Въпреки установената съдебна
практика/р.164/20.06.2014 г. по н.д. № 2173/2013 на ВКС/, че престъплението по
чл. 142а ал.1 от НК, при повдигнато обвинение по чл.142 от НК, се поглъща от
последното и не може да бъде в съвкупност с него, предвид възприетата от
прокурора правна конструкция и отделно повдигнатото обвинение по чл.142а
ал.3/въпреки квалификацията по предл. 3-то, а не по предл. 2-ро/ във вр. с ал.1
и чл.20 ал.2 от НК, съдът намира, че макар и формално с действията си двамата
подсъдими да са осъществили признаците на престъплението по чл.142а ал.1 от НК,
в рамките на десетина минути, то с оглед итензитета на това тяхно поведение и
мотива им, охраняваните по Глава втора от НК обществени отношения и интереси,
предвид и липсата на други вредни последици за малолетния Л.М., не са накърнени
до степен извършеното да съставлява престъпление, предмет на повдигнатото
обвинение и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
При тези правни изводи съдът,
като възприе изцяло доводите на защитниците им, призна подсъдимите М.Л. и Д.А.Л.
за невинни в това, на 7.05.2013 год. в с.Добромирка Севлиевска община, в
съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС – лек автомобил марка
„Воксхол Фронтера” с рег. № **, да са отвлекли лице, ненавършило 18 годишна
възраст – Л.М. ***, на 11 годишна възраст, както и в това, по същото време и
място, в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС – лек автомобил
„Воксхол Фронтера” с рег.№ **, противозаконно да са лишили от свобода лице,
ненавършило 18 годишна възраст – Л.М. ***, на 11 годишна възраст, поради което
ги оправда по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл.142
ал.2 т.2 и 3 във връзка с ал. 1 от НК и по чл.142а ал.3 във връзка с ал.1, във
връзка с чл.20 ал.2 НК.
Съдът постанови приложеният
като веществено доказателство лек автомобил, марка „Воксхол Фронтера”, ползван и
иззет от подсъдимите, да им бъде върнат, след влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски да останат в полза на
държавата.
В този смисъл съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: