Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.12.2017
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4386 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Д.Г.Д. ЕГН **********, с която претендира да бъдат осъдени „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и „Б.”
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да му заплатят солидарно сумата от 6747,71 щ.д. - неплатени
брутни трудови възнаграждения за положен труд през периода от 18.04.2015г. до 03.07.2015г.;
и сумата от 631,05 щ.д. – сбор от обезщетенията за
забавено плащане върху главниците за периода от 04.07.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че ищецът е полагал труд по индивидуален трудов договор сключен на 15.04.2015г. с ответника „В.И.” ЕООД на длъжност „втори помощник капитан” в периода
от 18.04.2015г. до 03.07.2015г. вкл. с уговорено трудово възнаграждение от 3000щ.д.
На 03.07.2015г. бил освободен от длъжност съгласно писмена заповед на
работодателя № 335/03.07.2015г. Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836
плавал към него момент под български флаг като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б
F
от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. За
периода от 18.04.2015г. до 03.07.2015г. вкл. не му е било платено дължимото
трудово възнаграждение, поради което и считано от прекратяването му ответникът
работодател е изпаднал в забава в неговото плащане. Твърди, че ответникът „Б.”
АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд,
поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за
задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК
възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатация на
кораба. В тази връзка сочи, че „Б.” АД изрично е признал, че носи отговорност
за задълженията на кораба произтичащи от заплати в споразумение за разсрочване
плащанията от 11.08.2015г. сключено с други членове на екипажа, които вече са
получили доброволно плащане на дължимото им възнаграждение. Претендират
се разноски.
Ответникът „В.И.” ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2
вр. ал. 4 ГПК не е депозирал отговор
в срока по чл. 131 ГПК.
От
ответника „Б.” АД, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни.
Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не оспорва, че е имал
качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от
06.01.2012г. в периода 08.01-13.11.2015г. По силата на договора корабособственикът
„Индивидюъл Технолъджи СА” - Маршалови острови му е предоставил кораба под
наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на корабите, плаващи по договор
за беърбоут чартър воден от „Морска администрация” Варна и е бил прекратен на
13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се
уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на чл. 199 з КТК
е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и
работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са
само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той
отговаря. С договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г. „Б.” АД преотдал кораба
под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до
07.05.2016г., също регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация
Варна. Между този пренаемател и ответника „В.И.” ЕООД е бил сключен договор за мениджмънт на
кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в изпълнение на
задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с
екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла
на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. Сочи, че споразумението с което „Б.”
АД е признал задължение към работници не се отнася за ищеца. Моли за отхвърляне
на исковите претенции и присъждане на разноски
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Не
е спорно между страните, а и се установява от представения индивидуален трудов
договор на моряка от 15.04.2015г., че Д.Г.Д.
в качеството си на моряк/работник е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „В.И.” ЕООД в качеството му на „работодател”, по силата на което е
бил назначен на длъжност „втори помощник капитан” с
място на работа „м/к Батя”, официален номер 80036, флаг България.
Договорът е сключен за срок от 3 месеца +/- един месец в полза на работодателя.
Уговорено е основна месечна заплата от 1460 щ.д., извънреден труд от 885 щ.д., отл. седм. почивка – 535
ш.д. и бонус – 150 ш.д., или общо 3000
щ.д. Продължителността на работното време е 183 часа месечно при ненормирано
работно време.
Със
Заповед № 00000335/03.07.2015г. на управителя на „В.И.” ЕООД е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, считано от 03.07.2015г.
В заповедта е вписано, че на ищеца следва да се начисли обезщетение
по чл.224 за 5 дни. Заповедта е връчена на ищеца на 03.07.2015г.
Съгласно
справка за дължими суми № 449 от 09.07.2015г., неоспорена от
страните, изготвена от „В.И.” ЕООД, работодателят дължи на ищеца трудови
възнаграждения за периода до 02.07.2015г.,
както следва: за м.април 2015г. – нетна
заплата от 574,26 щ.д. и за м.а май
2015г. – нетна заплата от 2873,45
щ.д.
На 06.01.2012г.,
между „Индивидуал
Технолоджи С.А.” - Маршалови острови
в качеството му на корабособственик и „Булминерал” ООД в качеството му на
беърбоут чартьор /наемател на кораб/ бил
сключен договор за стандартен Беърбоут Чартър на
Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон
От писмо на директора на дирекция „Морска
администрация – Варна” се
установява, че м/к „Батя” е
заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015г. по молба на корабособственика. В
регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър кораба „Батя” е вписан на
11.01.2012г. с посочен корабособственик „Индивидуал Технолоджи” С.А. - Маршалови острови и беърбоут чартьор –
„Булминерал” ООД за периода 11.01.2012г. до
06.01.2017г.. За подбеърбоут чартьор за периода
06.01.2012г. до 06.01.2017г. бил вписан „Euroquest Shipping LLC”
/договорът му е прекратен на 07.05.2013 г./, а за периода 07.05.2013 г. до 07.05.2016г. като подбеърбоут чартьор бил вписан „Шипинг лоджистик С.А.”.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
искове са обективно и
субективно кумулативно съединени с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
исковете срещу ответника „В.И.” ЕООД.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже
наличие на валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на
задълженията си по него, както и размера на дължимите му трудово
възнаграждения. Ответникът от своя
страна следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на задължението си за
плащане на трудово възнаграждение. По отношение на
претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава и началната й дата.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор,
сключен с ответника „В.И.” ЕООД за процесния
период – април, май, юни и юли 2015г. Следователно за работодателя е
възникнало задължение да заплати на ищеца трудово възнаграждение.
Ответникът
„В.И.”
ЕООД в качеството си на работодател, не е оспорил размера на
претенцията на ищеца за трудово възнаграждение. Приетата
по делото справка за дължими суми от 09.07.2017г.,
изготвена именно от работодателя представлява извънсъдебно признание на размера на
претенцията на ищеца. Съдът намира за необоснован размера на претендираното възнаграждение за месец юли 2015г., доколкото видно от доказателствата по делото,
договора е прекратен считано от 03.07., т.е задължението е за два работни дни -
при дневна ставка от 130,44 щ.д., както е посочило и вещото лице. Ответникът
„В.И.”
ЕООД не е ангажирал доказателство за плащането на дължимите
трудови възнаграждения.
По
изложените съображения искът по чл.128, т.2 от КТ се явява доказан по основание, но недоказан по размер и следва да
бъде уважен частично до 6708,60щ.д.
Основателността на главната претенция води необходимост от преценка за доказаност по основание и
размер на акцесорната с правна квалификация чл. 86 ЗЗД. Работодателят
е изпаднал в забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след
настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото, който в
случая е датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 03.07.2015г. За
претендирания период от 04.07.2015г. до 03.06.2016г. работодателят е бил в забава, поради
което този иск се явява доказан по основание и размер /който е по-малък от посочения от вещото лице/, като ответникът
не е я оспорил. С
оглед на изложеното, съдът намира, че искът за обезщетение за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения следва да бъде уважен изцяло.
По
предявените искове срещу ответника „Б.” АД:
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху него, са предявени в условията
на солидарност и срещу ответник „Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции –
тези на екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьора следва да отговаря за
задълженията към тези трети лица.
По силата на чл. 9 ал.3 КТК, корабопритежател е
лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик
на кораба или го ползува на друго законно основание.
Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР от КТК,
„беърбоут
чартър” е договор за наемане на кораб за
уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и
екипаж на кораба за целия период на наемане. „Беърбоут
чартьор” е лице, наело кораб за определен
срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за
определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение
и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на
кораба за целия период на наемане.
Разпоредбата на чл. 199г КТК
посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на
правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име
договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице
за срока на действие на договора или за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Посочената
разпоредба се прилага само при нанасяне на вреди от вещ - плавателния съд
съгласно чл. 50 ЗЗД /в този смисъл решение № 592 от 5.12.2008г. на ВКС по ТД№ 306/2008г., I ТО, ТК/.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова
кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като
всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на
екипажа, са за негова сметка. В настоящата хипотеза не се установява
обаче членовете на екипажа да са били наети от корабния мениджър от името и за
сметка на „Б.”АД. В посоченото от ищеца споразумение липсва „признание” или
съгласие за поемане на солидарна отговорност от „Б.”АД заедно с работодателя „В.И.”ЕООД
за задълженията, произтичащи от трудовия договор на ищеца. В споразумението се
съдържа изявление за поемане на отговорност за част от екипажа на кораба, които
са конкретно посочени и сред които не попада ищеца.
Фигурата
на корабния мениджър е уредна в чл.225а КТК, според който с договора за управление на
кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или
повече от следните услуги: 1. организира
и поддържа система за управлениe на безопасната експлоатация на кораба и
предпазване от замърсяване; 2. комплектува корабния екипаж с правоспособни
морски лица; 3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение; 4.
осъществява търговската експлоатация на кораба; 5. осъществява управлението на
финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява; 6.
организира застраховките на кораба; 7. осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя
във връзка с кораба, който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя при
покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на кораба с провизии;
10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва други услуги, които
са му възложени от корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартъор по
отношение на м/к „Батя” в процесния период. Установи
се също така, че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ е сключил договор за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател
на кораба/ от 07.05.2013 г., който е действал в процесния период. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за
наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът за
подбеърбоут чартър е сключен законосъобразно.
Отделно
от горното се установява, че „Шипинг
лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил
договор за мениджмънт на кораба с „ВМ Интертешънал” ЕООД от 07.05.2013
г., който също е действал за процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото
фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба
„Батя” за процесния период има „Шипинг лоджистик С.А.” в качеството му на
подбеърбоут чартъор на кораба. Последното дружество именно е
сключило и договора за мениджмънт с другия ответник – „ВМ Интертешънал” ЕООД”,
който от своя страна е сключил индивидуалния трудов договор с ищеца. С оглед отговорността на корабопритежателя подлежи на изследване
въпросът дали корабният агент/мениджър е сключвал индивидуалните трудови
договори с екипажа от името и за сметка на корапопритежателя или от свое име,
каквото право има. В последния случай само и единствено
корбаният агент би носил отговорност за задълженията, възникнали във връзка с
трудовото правоотношение. В
настоящия случай, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото както бе посочено
в рамките на процесния период ответникът „Б.’ АД няма качеството на
корабопритежател, а евентуалната отговорност на „Шипинг лоджистик С.А.” не е въведена като предмет на спора.
По гореизложените съображения съдът намира, че не
се установи основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД ведно с тази
на другия ответник „ВМ Интертешънал” ЕООД, предвид което исковете срещу „Б.”
АД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника „Б.”
АД направените и поискани в настоящото производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 920
лева, което не надвишава предвидения минимален размер
по Наредбата № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ВМ Интертешънал” ЕООД” следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса, както следва: 438,04 лева по иска по чл. 128 т.2 от КТ, 50
лева по акцесорния иск по чл. 86
ЗЗД и 60 лева за възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на Д.Г.Д. ЕГН **********,*** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6708,60
щ.д. – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения за положен труд през
периода от 18.04.2015г. до 03.07.2015г. (за месец април 2015г. – 574,26 щ.д.,
за месец май 2015г. - 2873,45 щ.д., за месец юни 2015г. - 3000щ.д. и за месец
юли
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д. ЕГН **********,*** искове за осъждането на „Б.” АД, *** да му заплати солидарно с „ВМ интернешънъл” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6747,71
щ.д. - неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от
18.04.2015г. до 03.07.2015г. (за месец април 2015г. – 574,26 щ.д., за месец май
2015г. 2873,45 щ.д., за месец юни 2015г. 3000щ.д. и за месец юли 2015г. 300
щ.д.); и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 631,05 щ.д. – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно
възнаграждение за периода от 04.07.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Г.Д. ЕГН **********,***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 920 лева представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата
от 548,04, представляваща дължими такси и разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: