РЕШЕНИЕ
№ 260034
Гр.Варна, 4 март 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на седемнадесети февруари 2021г., в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Секретар:Виолета
Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 394/2020 г. по
описа на Апелативен съд -Варна и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 394/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от
страните срещу различни части на решение № 187/28.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 415/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:
-От Д.К.Д., подадена чрез адв. М.П.,
против решение № 187/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 415/2019 г. по описа
на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която e осъден да заплати на “ПАВЛОВИ ФУУД
ИНДЪСТРИЙС“ООД: - сумата от
13 357.50 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на стойността на 564 бр. бали с общо тегло от 234.342 тона, унищожени на дата 02.10.2017 год. в
предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в Стопански двор № 1, с.Сенокос,общ.Балчик
,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-20.06.2019 год. и до окончателното й изплащане; -сумата от
2 322.73 лв., съставляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение
от 13 357.50 лв. , определено по размер на законната лихва за периода от
датата на увреждането - 02.10.2017
год. и до завеждане на исковата молба -
20.06.2019 год ; - сумата от
2 391.28 лв., съставляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззивникът е настоявал, че
обжалваното решение на окръжния съд е неправилно в обжалваната му част, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на
исковете. Настоявал е, че окръжният съд, вследствие на необсъждане на част от
събраните по делото доказателства, респ. при погрешната им оценка като и на база заключение на вещи лица,
основано на допускания, достигнал до погрешни фактически изводи относно
произхода, количеството - брой и стойност на изгорелите бали слама и за размера
на вредите, като погрешно при наличие на установени със заключението на вещите
лица нарушения от ищцовото дружество, приел липса на съпричиняване от него на
пожара и на вредите. Окръжният съд не разгледал и оспорваното право на
собственост върху балите слама.
Ищецът „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД,
чрез адв. П.А., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по
съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение.
-По въззивна жалба на „Павлови Фууд
Индъстрийс“ ООД, подадена чрез адв. П.А., против решение № 187/28.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 415/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени исковете му срещу Д.К.Д. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на стойността на унищожени бали слама на дата
02.10.2017 год. в предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в Стопански двор № 1,
с.Сенокос, общ.Балчик, за разликата над 13 357.50 лв. и до пълния предявен
размер от 38 132.16 лв. и за заплащане на законната лихва за периода от
датата на увреждането -02.10.2017 год. до завеждане на исковата молба-
20.06.2019 год. за разликата над
2 322.73 лв. и до пълния предявен размер от 6 600 лв.
Въззивникът е настоявал, че решението
на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно – постановено в нарушение на
процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната
му в тази част и за уважаване на исковете в пълния претендиран размер, както и
за присъждане на сторените по делото разноски в пълен размер и за
първоинстанционното производство. Оплакванията са, че окръжният съд в нарушение
на процесуалния закон не е кредитирал представените от ищеца писмени
доказателства /данъчна фактура и платежно нареждане за количество доставена
слама, както и тези във връзка с инвентаризацията и бракуването на унищоженото
количество/, кредитирал изцяло показанията на свидетелите, водени от ответника
/при данни за тяхна заинтересованост или при противоречия в показанията им,
както и с други доказателства по делото/ и приел безкритично заключението на
оспорената комплексна експертиза /основана на предположения и догадки, въз
основа на твърденията на ответника за количеството слама, а в частта за
стойността на изгорялата слама - бланкетна и неясна с вътрешни противоречия,
включително и без посочени доказателства за реални сделки при определяне на
средна пазарна цена на изгорялата продукция с ограничаване на проучването до
сделки само от района на гр.Добрич и
Генерал Тошево/.
Ответникът Д.Д., чрез адв. М.П., е
подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на насрещната страна и
по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение.
С определение № 260059 от 12.10.2020
г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания и е назначил повторна
комплексна експертиза с участието на три вещи лица, изслушана и приета в откритото
съдебно заседание.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез
процесуалния си представител е поддържала съответно въззивната си жалба и
отговора, като в предоставения от съда срок е депозирала и писмени бележки по
съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо,
а по правилността му с оглед оплакванията на страните, доводите им и
въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените пред окръжния съд искове
са по чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени
от “ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД против Д.К.Д. за заплащане на: сумата от 38 132.16
лв., представляваща обезщетение за
унищожено от ответника имущество на ищеца - 942 бр. бали слама с общо тегло от
450 тона, определено по размер на пазарната му стойност към датата на увреждането, причинено при
запален от ответника пожар на 02.10.2017 год. в с.Сенокос, общ.Балчик; сумата от 6 600 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение, определено по
размер на законната лихва за периода на забавата, считано от дата на увреждането 02.10.2017 год. и до
датата на подаване на исковата молба-20.06.2019 год.; както и законната лихва
върху сумата от 38 132.16 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба-20.06.2019 год. и до окончателното изплащане.
Ищецът е поддържал, че на 19.04.2017
г. закупил 2 346.320 тона бали слама от реколта 2016 год., на цена от
89.40 лв. с включен ДДС на тон от “Агрополихим“ЕАД,гр.Девня, като около 500 тона
от това количество складирал в Стопански двор № 1 в с.Сенокос, общ.Балчик
-урбанизирана територия с разположени селскостопански постройки. В съседния
имот се намирала дестилерията за етерично -маслени култури, собственост на
управлявано от ответника Д.К.Д. търговско дружество. На 02.10.2017 год.,
ответникът запалил растителни отпадъци - стъбла от лавандула, намиращи се на
около 5 метра от балите слама, като огънят се прехвърлил и върху балите слама,
които напълно изгорели. Извършената инвентаризация установила, че са унищожени
942 бали с общо тегло от 450 тона – всички бракувани. Образуваното за палежа
досъдебно производство № 212/2017 год. по описа на РУ на МВР-Добрич било
прекратено, тъй като ответникът – обвиняем не е действал умишлено. Пазарната
цена на унищоженото количество слама възлизало на сумата от 38 132.16 лв.
На отправената му покана за доброволно плащане, ответникът възразил единствено
по размера на претенцията, като не оспорвал основателността й.
С писмения отговор, ответникът е
оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им с присъждане на разноските.
Заявил е възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, както и за погасяване
на претенциите по давност. Оспорил е твърденията в исковата молба относно
датата на закупуване и цената на сламата, датата на складирането й, на количеството
и броя складирани от ищеца в стопанския двор бали слама, съответно и на
изгорялото количество и пазарната му стойност. Посочените във фактурата от
21.04.2017 год. бали не били идентични със складираните в стопанския двор още
през есента на 2016 год., нито пък били с посоченото количество и тегло, а и поради
престоя били загубили част от масата си. Ищецът не можел да черпи права от
противоправното си поведение – липса на регистрация на обект за съхранение на
фуражи, подаване на информация към компетентните органи, съхраняване на бали
слама в противоречие с нормативната регламентация на българското и европейското законодателства. Неспазването
на изискванията за съхранение и опазване
на земеделските обекти от пожари и
складиране на балите върху непочистени и неоградени с негорима ограда
площадки сочели на неположена грижа от ищеца и допринасяне за вредите. Палежът
не бил извършен виновно от ответника.
Установено
е със събраните по делото доказателства /н.а. от 26.11.2015 год. № 197 т.V
рег.№ 4367 д.№ 761/2015 год. на Обретен Обретенов/, че стопанският двор в
с.Сенокос, общ.Балчик /с площ от 14 407 км.- имот с идентификатор
66250.36.16/, в който е възникнал пожара е собственост на ”Корн Паулард
Електрисити” ООД, придобит по договор за продажба от управляваното от ответника
дружество “Д. 2002“ЕООД, като този имот е ползван от свързаното със собственика
дружество - ищец по делото ”Павлови Фууд Индъстрийс” ООД /управители на
дружеството –собственик са Х. И.П. и Х. И.П., а съдружници са управителите и К.И.П.
и К. И. П., а на дружеството – ищец управители са К.И.П. и К. И. П., а
съдружници са управителите и Х. И.П. и Х. И.П./. Този имот граничи с имота на
ответника с площ от 6 дка, където е ситуирана и притежаваната от него дестилерия,
като между имотите не е имало ограда. Не е било спорно, че ответникът е ползвал
и част от продадения имот и вкопаната яма за растителни отпадъци от лавандула е
била разположена в същия, в близост до складираните бали слама на ищеца /последното
е установено със заключението на вещите лица/. Установено е също така /от
признанията на ответника Д., обективирани в протоколите за разпита му в
качеството на свидетел и на обвиняем в досъдебното производство № 212/2017 год.
по описа на РУ МВР-Балчик и приобщените от същото писмени доказателства за
пожара, заключението на вещите лица по комплексната експертиза, а и страните не
са спорили/, че сутринта на 02.10.2017 год. ответникът предприел горене на растителни отпадъци от лавандула в нарочно
направен изкоп в близост до складираните бали слама в стопанския двор, но имало
вятър и огънят се прехвърлил върху балите, разгорял се пожар и цялото
количество било унищожено. Т.е. пожарът е резултат от ползване на открит огън
за изгаряне на суха растителна маса от лавандула, изхвърлена като отпадък от
дестилерията на ответника в яма до
фигурата с балирана суха слама, намираща се в имота на ищеца. Не е било спорно
по делото, че сламата е била реколта 2016 г. и е складирана от ищеца, както и
че тя е била подредена в една единствена голяма фигура, която е била изцяло
опожарена, като в тази насока са и показанията на всички свидетели и
заключението на вещите лица по комплексната експертиза. Установено е също така /от
заключението на вещите лица, а и не е било спорно между страните/, че размерите
на 1 бр.бала са: дължина 2.40 м., ширина 1.20 м. и височина 0.90 м., т.е. всяка
бала е с лице от 2.88 кв.м.
Ответникът не е оспорил по делото твърдението
за собствеността на изгорялото имущество като принадлежащо на ищеца, като това
е сторил едва в писмените бележки пред първата инстанция и е доразвил във
въззивната си жалба. В отговора на исковата молба е възразил само за липса на
идентичност между изгорялата слама и закупената по приложената от ищеца фактура
във връзка с твърденията, че сламата е била складирана от ищеца още предходната
година. Това, обаче не е равнозначно на възражение за оспорване на
собствеността на погиналото имущество и в тази насока оплакванията му във
въззивната жалба са неоснователни. Ответникът е възразявал само по отношение на
количеството и стойността на имуществото,
като такава позиция е имал и в досъдебното производство и при връчването
на поканата за доброволно изпълнение, с отговора на която е изразил готовност
да възстанови в натура от реколта 2019 г. 400-500 бр. или 200 тона. Слама, признато
като погинало количество.
Спорни между страните са въпросите за фигурата на
стифа, за количеството и за броя бали слама в нея, за времето на складирането и
от там и за размера на вредите и оценката им. И двете страни са поддържали
различни твърдения в тази връзка, като ищецът е сочил, че сламата е складирана
през пролетта на 2017 г., че фигурата е била правилна и с 450 тона или 942 броя
бали, а ответникът – че сламата е била складирана през
есента на 2016 г., че същата е била с неправилна форма и с много по-малко
количество и стойност, включително и поради престоя на открито.
Дружеството – ищец е извършило на
05.10.2017 год., след пожара, инвентаризация по чл. 28 ал.3 от Закона за
счетоводството, според която като резултат от извършен оглед било установено
унищожаването на 450 тона, равняващи се на 942 бр. бали, неподлежащи на
възстановяване и същите са бракувани /заповед № 2/05.10.2017 год., протокол от
05.10.2017 год. и акт за бракуване на стоково-материални запаси № 2/05.10.2017
год/. Доколкото, обаче липсват доказателства за определен в съответствие с чл.
16 ал.1 т.7 от Закона за счетоводството, ред и начин на извършване на
инвентаризацията по см. § 1 т.5 от ДР на Закона за счетоводството /т.е. липсват
за натурална и стойностна проверка за количествено несъответствие на отразените
по счетоводните сметки стоки и бракувани
такива, както и данни за използвания способ за установяване количеството унищожена селскостопанска
продукция и за съпоставянето й със счетоводните данни/, не се налага извод за
направена реална проверка и достоверност на констатациите на комисията, член на
която е и представляващият дружеството, заинтересован от резултата. Затова, съдът намира, че протоколът от
инвентаризацията, съставен от ищцовата страна, не доказва количеството изгоряла
слама. В хода на досъдебното производство, което е образувано след пожара,
броят на балите също не е бил установяван чрез преброяване, а експертизата на
вещите лица е била за оценка на количеството, съгласно инвентаризацията /около
450 - 500 тона, 942 бр. бали слама/ и според показанията на св.Н. С. П. – служител
на ищцовото дружество и също не съдържа данни за действителното количество
изгоряла продукция. Двете групи свидетели на страните са дали коренно различни
показания в тази връзка. Тези на ищцовата страна – Н. П. /консултант при
ищцовото дружество и В. Г. Д. - работи за И. Х. П./ са сочили, че остатък от
закупено от “Агрополихим“ в гр.Девня и неизнесено с кораб по външнотърговска
сделка количество от около 500 тона слама-980 бр. бали било наредено от първия свидетел
за складиране в Стопанския двор на с.Сенокос през пролетта на 2017 год./месец
март или април/ и складирано там през месец април 2017 год., по Великден около 1 000
бали, по 33 бали в 30 камиона, разтоварени за около 2 или 3 дена с фадрома /според
втория свидетел/ и подредени в голям саплък с формата на квадрат /според двамата
свидетели/. От шофьорите на камионите свидетелят В. Д. разбрал, че идват от
гр.Девня. От друга страна, че доставката и подреждането на балите слама е
станало юли-август 2016 год. и формата на стифа е била неправилна, са сочили
свидетелите на ответника – Д. Б. Д., С. Х. М.и Г. Д. С. /първите двама работили
при ответника като пазач и механизатор, а последната -дъщеря и пълномощник на
ответника и с активно участие в дейността на фирмата му/.
Представената от ищеца данъчна
фактура и платежно нареждане за закупуване от ищеца на 5 670 бр. бали
слама на 19.04.2017 г. с място на доставка гр.Балчик не доказва автоматично, че е установена датата на
складиране на 980 бр. слама в Селскостопански двор в с.Сенокос. Приемо-предавателни
протоколи, каквито е посочил в показанията си свидетелят Н.П. не са представени
по делото, нито пък доказателства за извършеното от дружеството или от друга фирма транспортиране.
Относно годината на складиране на
сламата /2016 г./, съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника,
защото те са очевидци, работили са на местото в този период и дават точни,
последователни, безпротиворечиви и взаимноподкрепящи се показания в тази
връзка. Освен това позиция, че складирането е осъществено през 2016 год.,
последователно и безпротиворечиво още от деня на пожара е поддържал и
ответникът Д.К.Д. в показанията като свидетел и обвиняем по ДП № 212/207 год.
по описа на РУ на МВР-Балчик. И обратно, съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ищцовата страна, защото е разколебана достоверността на тези на св.
П., предвид показанията му в досъдебното производство непосредствено след пожара
на 02.10.2017 год., че складирането е осъществено през месец октомври или
ноември 2016 год., както и поради това, че свидетелят П. сочи данни само по
документи, а св. В. Д. не е имал задължения по прибиране на селскостопанска
продукция за дружеството и познания за дейността му. Освен изложеното, от
заключението на вещите лица по изготвената повторна комплексна експертиза и
допълнителната обосновка при изслушването им в открито съдебно заседание се установява,
че фигурата не е била паралелепипед, а наредена стъпаловидно, каквато била и
практиката при съхранение на бали слама за животновъдство и за други цели на
открито, като вещите лица са били
категорични, стъпвайки на материалите от досъдебното производство за начина, по
който е горял пожара и снимките от него. Това също е в подкрепа на показанията
на свидетелите на ответника за фигурата на стифа и опровергава тези на
свидетелите на ищцовата страна.
По отношение на количеството, броя бали
слама в изгорялата фигура и за стойността й, съдът кредитира заключението на
вещите лица по допуснатата във въззивното производство повторна комплексна
експертиза с вещите лица инж. И.И., агр.инж. М.И. и Б.С. във вариантите на
въпрос 4, вариант 2, т.2.2 за общия брой и тегло на балите слама, на база
размер на фигурата /саплък/ в основата от 20,5 м. на 13,20 м. и при неправилна форма
– 400 броя и 168 000 кг. Към момента на огледа на вещите лица по
повторната експертиза, мястото е било силно затревено и буренясало и не е било
възможно установяване на размерите на горялата площ. За размера на
основата на фигурата, съдът кредитира заключението
на първоначалната експертиза в частта й, с която вещите лица са извършили оглед
и измервания на прогорената площ и са дали заключение за размерите на основата
на фигурата на база прогорения в дълбочина хумусен слой и категоричната
обосновка на специалиста инж. А. Л. А. в тази насока в съдебно заседание. При
огледа на 30.01.2020 год. вещите лица са констатирали голямо пепелно съдържание
от запалените растителни отпадъци от лавандулата в ямата и от сламата на
разпръсната равнинна площ в имота на ответника, което значително е заличило
границите й. Според вещото лице инж. А. Л. А. констатациите в протокола за
оглед на местопроизшествието за пожара касаят цялата горяла площ, включваща и разпръснатата
/включително и за нуждите на гасенето му/ слама и сухата тревна растителност
наоколо, поради което размерите на стифа не се покриват с установеното в
протокола за оглед на местопроизшествието
от 02.10.2017 год. като горяла площ, а са по-малки. Само там, където е
горяла балираната слама има прогаряне в дълбочина на хумусния слой, докато на
мястото на горялата трева прогарянето е повърхностно. Повърхностното изгаряне,
според вещото лице инж. А. А., е измерено и констатирано в протокола за оглед на
местопроизшествие от 02.10.2017 год. /там е констатирано горене на бали от
слама, наредени във фигура с размери: широчина 24 метра /измерена в посока
изток-запад/, дължина 30 метра и
височина 6 реда бали/. Затова и съдът не споделя становището на ищцовата
страна, че размерите на фигурата се покриват с посочената площ при огледа на
пожара в досъдебното производство, като площта на основата на фигурата е
установената от вещото лице А. и е 20,50 м. на 13,20 м. Затова, при
установените размери на основата на фигурата и заключението за неправилна форма
на фигурата, съдът кредитира
заключението на повторната експертиза в посочения вариант с описание на броя и
редовете и изчислението за 400 бр. бали слама с тегло от 168 000 кг.
Именно, поради несъвпадащите и разнопосочни показания на всички свидетели и
липсата на категорични данни за броя бали във фигурата /тези на свидетелите
ищцовата страна за правилната форма на фигурата са изцяло опровергани/, съдът
не кредитира и вариант 3 /на база свидетелски показания на едната и на другата
страна/ от заключението на специалистите. Освен изложеното, в съдебно
заседание, вещите лица са посочили и като най-достоверен вариант на
заключението посочения и възприет от съда – този по т.2.2. При доказана дата на
складиране на сламата през 2016 г., заключението за стойността на погиналото
количество е този във въпрос 5 по вариант 2.2 в таблица 3, като заради фирата
количеството е 164,39 т. и при пазарни цени от 66,67 лв. без ДДС и 80 лв. с
ДДС, общата пазарна стойност /обоснована допълнително с поясненията на вещото лице Б. относно ползваната методика
и източници за изчисляване на пазарната цена/ на унищоженото количество слама
рек. 2016 г., складирано 2016 г. възлиза на сумата от 13 151,20 лв. –
таблица 4, вариант 2.2. Вещите лица са специалисти в изследваните области и те
са дали пълно, ясно и обосновано заключение във варианти, което допълнително са
обосновали и в съдебно заседание с изчерпателни отговори на поставените им от
съда и страните въпроси, поради което и съдът напълно кредитира заключението в посочения вариант.
Налице са всички елементи от
фактическия състав на отворността на ответника по чл. 45 от ЗЗД и той следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вследствие
предизвиквания от него пожар имуществени вреди в размер на установената пазарна
стойност на изгорялата слама от 13 151,20
лв.
Възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД на
ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, поради нарушение на
правилата за съхранение на сламата, обуславящо намаляване на
обезщетението за понесени вреди, е недоказано. Това е така, тъй като причината
за изгарянето на сламата е запаления от ответника огън в близост до нея, а
механизмът на запалването - прехвърлена
от вятъра искра отгоре на купа слама не обосновава пряка връзка с допуснатите
от ищеца и констатирани от вещите лица нарушения /установените
пропуски на дружеството по чл.644 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар-
ограждане с телена мрежа на разстояние най-малко 5 метра около купата, чл.16
ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-647
от 1.10.2014 год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите- поддържане на свободната дворна площ на обектите
чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни отпадъци/, тъй
като оградата цели ограничаване на достъпа на хора и случайното запалване,
както и поради това, че пожарът не е пълзял, а се е прехвърлил от вятъра, като
евентуално непочистената площ не е
допринесла за него. Неспазването на изискването за тонаж на купата и
разположение на купите по чл.18 от НАРЕДБА № 8121з-968 от 10.12.2014 год., не касае дейностите в
урбанизирана територия, а в земеделски земи, а освен това също не би било в
пряка връзка с вредите.
Възражението на ответника по чл.110 и
чл.111 б.”в” от ЗЗД за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви
е неоснователно, предвид датата на увреждането 02.10.2017 год. и датата на
завеждане на делото-20.06.2019 год.
Предвид изложеното, искът по чл. 45 от ЗЗД е основателен до размер на сумата от 13 151,20 лв. и в този размер
следва да бъде уважен, а за горницата – отхвърлен.
Предвид изпадането на
ответника в забава в плащането на обезщетението за вредите, той дължи и
законната лихва от датата на деликта 02.10.2017 г. до датата на завеждане на
иска 20.06.2019 г., равняваща се на
сумата от 2290,46 лв. До този размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен, а за горницата над тази сума до претендираните 6 600 лв. –
отхвърлен.
Като постановяващо
отчасти различен резултат, решението на окръжния съд следва да бъде частично
отменено в осъдителните му части и искът по чл. 45 от ЗЗД отхвърлен за
горниците над 13 151,20 лв. до 13 357,50 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за
горницата над 2290,46 лв. до
6 600 лв., а в останалите осъдителни и отвърлителни части – решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора, страните си дължат съразмерни части от сторените разноски в двете
инстанции, съответно за първоинстанционното производство на ищеца се дължи
сумата от 2 353,52 лв., а на ответника – 1 968,21 лв., поради което
решението следва да бъде отменено за осъждането на ответника за горницата над
2 353,52 лв. до присъдените 2 391.28 лв., а на ответника да се
присъдят допълнително 13,65 лв. За въззивното производство – на ищеца се дължи
сумата от 1 445,22 лв., а на ответника 1 382,29 лв.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна е неоснователно, тъй като същото е към минималния,
предвиден в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер с вкл. ДДС.
По изложените съображения, Апелативен
съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №
187/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 415/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд В ЧАСТТА, с която Д.К.Д.
e осъден да
заплати на “ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД: - обезщетение за имуществени
вреди в размер на стойността на 564 бр. бали с общо тегло от 234.342 тона, унищожени на дата 02.10.2017 год. в
предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в Стопански двор № 1, с.Сенокос,общ.Балчик,
ЗА ГОРНИЦАТА НАД 13 151,20 лв. до 13 357,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 20.06.2019 год. до окончателното й изплащане; - обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение,
определено по размер от законната лихва за периода от датата на увреждането - 02.10.2017 год. и до завеждане на
исковата молба - 20.06.2019
год. за горницата над 2 290,46 лв.
до 2 322,73 лв.; - сторени по
делото съдебно-деловодни разноски пред
първата инстанция за горницата над 2 353,52
лв. до присъдените 2 391,28 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените “ПАВЛОВИ
ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ООД срещу Д.К.Д. искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на: - обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на 564 бр. бали с
общо тегло от 234.342 тона, унищожени на
дата 02.10.2017 год. в предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в Стопански двор №
1, с.Сенокос, общ.Балчик , ЗА
ГОРНИЦАТА НАД 13 151,20 лв. до 13 357,50 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -20.06.2019
год. до окончателното й изплащане; - обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение,
определено по размер от законната лихва за периода от датата на увреждането - 02.10.2017 год. до завеждане на
исковата молба - 20.06.2019
год. за горницата над 2 290,46
лв. до 2 322,73 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/28.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 415/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд в останалите
му части:
в ЧАСТТА, с която Д.К.Д. e осъден да заплати на “ПАВЛОВИ ФУУД
ИНДЪСТРИЙС“ ООД: - по чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в
размер на стойността на 164,39 тона бали слама, унищожени на дата 02.10.2017
год. в предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в Стопански двор № 1, с.Сенокос, общ.Балчик в размер на сумата от 13 151,20 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2019 год. до
окончателното й изплащане; - по чл. 86 ЗЗД обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение,
определено по размер от законната лихва върху сумата от 13 151,20 лв. за периода от датата на увреждането - 02.10.2017 год. до завеждане на
исковата молба - 20.06.2019
год. в размер на сумата от 2 290,46
лв.; - сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 2 353,52 лв.;
в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
“ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ООД срещу Д.К.Д. по чл. 45 ЗЗД за разликата над 13 357,50
лв. до пълния размер от 38 132,16 лв., както и по чл. 86 ЗЗД за разликата
над 2 322,73 лв. до пълния размер
от 6 600 лв.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД, ЕИК
04036907, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“Янтра“ №5 сумата от
1 445,22 лв., съставляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
“ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС“ ООД, ЕИК 04036907,със седалище и адрес на управление
гр.Генерал Тошево, ул.“Янтра“ №5 ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.Д., ЕГН **********,*** сумата от 13,65 лв. - допълнително разноски
за първоинстанционното производство, както и сумата от 1 382,29 лв.
съставляваща сторени по делото разноски във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: