РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Ямбол, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Мария М. Павлова
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20232330200904 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Я. Д. И. ЕГН :********** от с.С. ,
общ.Айтос, подадена чрез адвокат М.К.-АК-Карнобат против наказателно постановление №
...../22.08.2023г.. издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр.София,с което за нарушение на чл.139,ал.1,т.2 от
ЗДвП,вр. чл.7,ал.1,т.4 „бук“А“ и чл.7,ал.1,т.3 „бук „Б“ от Наредба № 11/03.07.2021г., на
основание чл.177,ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв.
С жалбата не се оспорва извършеното административно нарушение, а размера на
наложеното наказание ,което според жалбоподателя е явно несправедливо.В тази връзка се
иска от съда размерът на административното наказание „глоба“ да бъде намелен до
минималния предвиден в закона размер от 500 лв.
В допълнително представено становище процесуалния представител на жалбоподателя
моли оспореното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на
защита.Излага се ,че АНО е квалифицирал неправилно установеното натоварване на
задвижващата 2-ра/ единична ос на управляваното от жалбоподателя МПС и натоварването
на тройната ос на полуремаркето като нарушение на разпоредбата на чл.26,ал.2 ,т.1 ,бук.“а“
от Закона за пътищата и неправилно е приложил санкционната норма на чл.53,ал.1 от
същия закон.Сочи се ,че извършеното от жалбоподателя нарушение е следвало да се
1
квалифицира по чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП и съответно приложимата санкционна норма е
следвало да бъде тази по чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП.В подкрепа на становището си е посочил
и съдебна практика.
В условията на алтернативност се излагат доводи за неправилно индивидуализиране
размера на наказанието, което в случая е следвало да бъде в минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.Представено е писмено
становище , в които са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата.Иска се
присъждане и на юрисконсултско възнаграждание.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.07.2023г. около 11.00 часа на път І-7, км. 271 в посока гр.Елхово –Ямбол
инспектори от от отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа „ към АПИ спрели за
проверка МПС с две оси „ДАФ“ с рег. № **** и полуремарке с три оси с рег. № **** ,
управляван от жалбоподателя и извършващ обществен превоз на товари- пшеница.
При проверката инспекторите извършили измерване на масата на състава от ППС заедно с
товара ,чрез електронна мобилна везна модел PW-10 № К0200011 и ролетка №
1301/18/5.При измерването било установено ,че натоварването на задвижващата/2ра/
единична ос на ППС е 13.400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500т.,
съгласно чл.7,ал.1,т.4 ,буква“ а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, като превишаването е 1900 т., а при измерено
разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28.650 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т., ,съгласно
чл.7,ал.1,т.3, буква“Б“ от Наредба № 11/03.07.2001г., като превишаването е с 4650 т.
За така установеното нарушение на чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП ,вр. чл. 7,ал.1,т.4 „бук“А“ и
чл.7,ал.1,т.3 „бук Б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на жалбоподателя бил съставен АУАН,
който подписал без възражения. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
2
следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмЯ. на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от
компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с
неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. на
чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП ,вр. 7,ал.1,т.4 „бук“А“ и чл.7,ал.1,т.3 „бук Б” от Наредба №
11/03.07.2001г., а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на
извършване на нарушението. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да
има противоречие между фактическо и юридическо обвинение.В тази връзка буди
недоумение възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно
квалифициране на нарушението по чл.26,ал.2,т.1,бук.а“ от Наредба № 11/03.07.2001г
,каквото обвинение не му е предявено, вместо това по чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните
категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за
участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
е необходимо натоварването на осите на ППС да надвишаваща нормите от Наредбата. За
целта трябва да се установят стойностите на допустимото натоварване на осите, които
трябва да са по- големи от тези, регламентирани в нормата на чл. 7 от закона.
Въз основа на приетата по делото фактическа обстановка по несъмнен начин се установи
,че жалбоподателят е управлявал т.а. ДАФ“ с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. №
.... като натоварването на задвижващата/2ра/ единична ос на ППС е 13.400 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, а натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 28.650 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т.
Претовареността на ППС е била установена от контролният орган ,чрез измерване на масата
му с електронна везна модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5. на всяка една от
осите.
Този факт не се оспорва и от жалбоподателя , поради което съдът приема ,че ППС е било
претоварено в нарушение на чл. вр. 7,ал.1,т.4 „бук“А“ и чл.7,ал.1,т.3 „бук Б” от Наредба №
11/03.07.2001, което правилно жалбоподателя е санкциониран по чл.177,ал.3 от ЗДвП.
За извършеното нарушение е предвидена административна отговорност глоба в размер от
500 до 3000 лв..
Съдът счита, че в случая наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 ал.2
3
от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно е взето предвид ,че
нарушението се отличава с висока степен на обществена опасност,с оглед претоварването на
две оси,което безспорно създава голям риск за водача и всички останали участници в
движението, а и създава потенциална опасност за движението по републиканския път,
водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.Също така
следва да се отече и високата динамика на тези нарушения , водещи и до причиняване на
тежки катастрофи,вследствие на технически неизправности, свързани с
претоварването.Обстоятелството ,че това е първо нарушение на жалбоподателя и размера
на трудовото му възнаграждение не е основание за налагане на наказание в минимален
размер, предвид изложените по- горе вредни последици от извършеното нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващия орган правилно е определил
санкцията около средния предвиден в закона размер и същата не следва да бъде намалявана.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение от 80лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8306/22.08.2023г.. издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ –гр.София,с което на Я. Д. И. ЕГН :********** от с.С. , общ.А. за
нарушение на чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП,вр. чл.7,ал.1,т.4 „бук“А“ и чл.7,ал.1,т.3 „бук „Б“ от
Наредба № 11/03.07.2021г., на основание чл.177,ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Я. Д. И. ЕГН :********** от с.С. , общ.А. ДА ЗАПЛАТИ НА
АГЕНЦИЯ“Пътна инфраструктура“ гр.София сумата от 80 лв.,представляваща разноски по
делото
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготв
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5