Решение № 48
Гр. Сливен, 02.04.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурор Х. Куков като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД
№ 39 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена
от ОДМВР Сливен чрез ю.Б.против Решение № 382/22.12.2020 год. постановено по
АНД № 20202230201053/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен. С цитираното
решение е отменено Наказателно постановление № 20-0804-001748/02.07.2020 год.
издадено от началник сектор при ОДМВР Сливен, с което на Д.Р.И. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 96 лева на основание чл. 180, ал. 1, т.
1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че са налице обективните и субективни
признаци на извършеното деяние, а именно паркиране на управляваното от водача
МПС на място, където се създава пречка за нормалното движение на посетителите
на магазина и препятства видимостта им към паркинга. Наложеният среден размер
на глобата бил във връзка с това, че лицето бил системен нарушител като имал
общо 21 фиша и 14 НП. Прави се искане съдът да отмени решението на районния съд
и да потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява. От пълномощника ю.Б.е постъпило писмено становище, в което
се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация редовно призован не
се явява. Вместо него се явява адв.Х. редовно
упълномощен, който счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен намира решението за постановено при грубо незачитане на събраните доказателства.
Нямало никакво съмнение, че е извършено административното нарушение. Намира, че
решението следва да бъде отменено, а НП потвърдено.
Административен съд - Сливен в настоящия
съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба
се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение районния съд е
отменил Наказателно постановление № 20-0804-001748/02.07.2020 год. издадено от
началник сектор към ОДМВР Сливен, с което на Д.Р.И. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 96 лева на основание чл. 180, ал. 1, т.
1, пр.2 от ЗДвП, за това, че на 12.06.2020 год. в гр.Сливен, на паркинга на магазин К. до
А.С. е паркирал лек автомобил **** с рег. № ***** собственост на З.Г. И. като
автомобилът създава опасност и пречка за преминаването на посетителите на
магазина. Нарушението е извършено поради незнание правилата за движение.
Нарушението е квалифицирана като такова по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. За
извършването му е съставен АУАН № 675146/12.06.2020 год.
В производството пред първата инстанция са
разпитани като свидетели а., свид. Д. К.-с. при
установяване на нарушението и свидетелите водени от Д.Р.И. -с.К.и с. Г. Р.И..
Според свидетелските показания на актосъставителя на
12.06.2020 год. бил извикан от с.К.за неправилно паркиран автомобил на самия
вход на магазина. Когато той пристигнал автомобилът бил преместен, но с.К.му
казал точно къде бил спрял автомобила-на входа и пречел на клиентите да влизат
и излизат от магазина. С.К.свидетелства, че на въпросната дата е бил на
паркинга на магазин К. със с. автомобил и забелязал на самия вход на магазина
паркирано о. ***с рег. № *****. Клиентите трябвало да заобикалят автомобила на
влизане и излизане от магазина. Автомобилът пречел на нормалното влизане и
излизане от магазина. Свидетелят подал сигнал автомобилът да бъде преместен.
Жалбоподателят излязъл от магазина като обяснил, че е отишъл да си плаща
глобите.
Свидетелите водени от Д.Р.И. свидетелства
следното: според с. В. К., който е п.на жалбоподателя и е бил в колата с него
твърди, че са спрели на К. до количките, в лентата за движение, на 15 метра от
входа по права линия. Д. слязъл до касата на Изипей в
магазина. Тогава дошъл с.К.и им разпоредил да
преместят автомобила. Твърди, че са спрели на 10 метра от входа в посока
преградата на количките. Не са закривали знак или сигнал. С. Г. И., който е б.на
жалбоподателя твърди, че по време на проверката бил на мястото. б.му бил
паркирал на 10-15 метра назад от входа на магазина до количките.
Районният съд е приел, че АНО неправилно е
ангажирал отговорността на Д.Р.И. за извършване на нарушение по чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Липсвало посочване на обстоятелствата, които обуславяли
нарушението по посочения текст. В НП било посочено, че паркираното МПС пречело
на клиентите на магазина, а същите нямали качеството на участници в движението.
Районният съд е направил извод, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението. Приел е също така, че
в конкретния случай липсвали каквито и да е доказателства за създадена
непосредствена опасност за движението, доколкото МПС било паркирано в дясната
страна на дясната лента за движение по двулентов път.
Липсвали мотиви и за налагане на глоба в размер на 96 лева, което било над
средния размер предвиден в закона.
Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че изводите на районният съд не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Действително първоинстанционният съд е положил усилия да разкрие
фактическата обстановка, но въз основа на нея са изведени погрешни правни
изводи. НП в случая е издадено за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно
който престоят
и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението
или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Видно от
текста изброяването е алтернативно, а не кумулативно. За осъществяване на
състава на нарушението е достатъчно установяването и само на една от посочените
хипотези. В случая ангажирането на административнонаказателната
отговорност на лицето е за паркиране, което е пречка за движението. Това
обстоятелство безспорно е установено от с.К., който именно е установил
извършването на нарушението. В обжалваното съдебно решение районният съд не е
извършил анализ на свидетелските показания и не е посочил кои счита за
достоверни и кои не и кои обстоятелства, които се основават на тях приема за
установени. Настоящият състав намира, че следва да се кредитират свидетелските
показания на полицейските служители, а не тези на свидетелите водени от
жалбоподателя, защото единия от тези свидетели е б.на жалбоподателя, а другия
му е п.и същите са заинтересовани от изхода на спора.
С оглед безспорното установяване на
извършването на нарушението от страна на Д.Р.И. правилно се явява и наложеното му
административно наказание по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съгласно този
текст се наказва с глоба
от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата
за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в
резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В
случая неоснователно е прието от районния съд, че липсват доказателства за
създадена непосредствена опасност за движението. Самото паркиране на автомобила
пред входа на магазина ограничава видимостта на влизащите и излизащи от него и
се налага на клиентите да го заобикалят, което само по себе си създава опасност
за движението на хора и автомобили пред магазина.
Що се касае до размера на глобата
наложена с НП, то настоящият състав не споделя извода на районния съд за
допуснато процесуално нарушение при определянето и. Законът в чл.180, ал.1 от ЗДвП е предвидил налагане на глоба в размер от 20 до 150 лева. В настоящия
случай наложената глоба е в размер на 96 лева, т.е. към средния размер.
Касационният съд намира така определената глоба за правилна. АНО следва да
извърши преценка по отношение на размера на наложеното административно
наказание въз основа на събраните по преписката доказателства. Видно от същата
лицето има издадени 14 НП за различни административни нарушения по ЗДвП и 17
електронни фиша. При тези обстоятелства съдът намира, че размерът на глобата
съответства на извършеното нарушение.
Предвид горното касационната инстанция
намира, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Решенето на
районния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
да се потвърди НП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 382/22.12.2020 год. постановено по АНД № 20202230201053/2020
год. по описа на Районен съд – Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-001748/02.07.2020 год. издадено от
началник сектор при ОДМВР Сливен, с което на Д.Р.И. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 96 лева на основание чл. 180, ал. 1, т.
1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: