Р Е Ш Е Н И Е
№ …………. /
13.03.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІІІ – ти състав, в публично заседание, проведено на 14.02.2020г., в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №3862 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Й.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, тел. ..........чрез адв. в.с.м.член на
Варненска адвокатска колегия, рег.№ **********, служебен адрес: гр.
Варна, ул. .Д.Д." ..., ет. 3 , ап. 5, тел: ...срещу
ответника "А.Б."
ЕАД, ***, представлявано от А.В.Д.и м.м. с правоприемник ,Д1 б." ЕАД, ЕИК .... гр. София,
1309, ул. „к." 1, представлявано от А.В.Д.и м.м., с правно основание чл.55,
ал.1 пр.1-во от ЗЗД,
за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата
в размер на 11.89лв./единадесет
лева, осемдесет и девет ст./, представляваща получена без основание
сума от ответното дружество, като начислена сума за предоставена на ищеца
услуга Домашен интернет, каквато последния не е ползвал.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На
16.04.2014г., П.Й.Н. е сключил Приложение № 1 към договор №..........с „м."
ЕАД, ЕИК .... гр. София, 1309, ул.„к." 1, представлявано от А.В.Д.и м.м. с правоприемник „А.Б." ЕАД ***, за ползваният от
него телефонен номер ..........с предмет услуги по тарифен план „Мтел трансфер L", с месечна
абонаментна такса от 39.90лв. с включен ДДС, за срок от 24 месеца.
На 02.06.2015г. „м." ЕАД, ЕИК ....
гр. София, 1309, ул.„к." 1, представлявано от А.В.Д.и м.м. с правоприемник „А.Б." ЕАД е издало фискален бон на
П.Й.Н. с № ......., на стойност 77,68лв. с ДДС, от които 54,78лв. за потребени услуги и 22,34 лв. за изплащане на стока и
0,56лв. за лихва.
Сумата е била платена от ищеца, в брой,
на 29.06.2015г., в магазин на „м." ЕАД, ЕИК .... гр. София, 1309, ул. „к."
1, представлявано от А.В.Д.и м.м. с правоприемник „А.Б."
ЕАД – Варна, за което е била издаден фискален бон.
Впоследствие при направена справка по
извлечението от фактурата си доверителят ми установил, че от платената сума
11.89лв. били платени на дружеството без основание, тъй като П.Й.Н. не ги
дължи. Сумата била начислена за услуга Домашен интернет, каквато ищецът не
ползва, но такава била отразена в приложение Б към фактурата.
Във връзка с гореизложеното, се
обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност
на иска. С отговора се излага следното:
На 18.06.2014г., П.Н. е посетил магазин на м. (предишното име на А 1 б.)
и се интересувал от възможността да ползва домашен интернет. Предложена му е
била оферта, като той взел договора със себе си, за да се запознае у дома си с
него. На 19.06.2014 г., служител на м. се свързал с ищеца, за да уговори дата
за инсталация на услугата. П.Н. заявил, че все още не е взел решение, дали
желае интернет от м.. На 20.06.2014г., след нов разговор, ищецът отказал
инсталацията, като заявил, че не го устройва така предложената му оферта. В
системата на м., обаче договорът вече е бил генериран и от октомври 2014 г. е
започнало грешно да се начислява месечна
такса за домашен интернет на стойност 11,90 лв. с включен ДДС.
През
2016 г., ответното дружество разбрало за така допусната грешка, по повод
образувани от ищецът пред Районен съд -
Варна множество дела срещу м. във връзка месечните такси, начислявани по
горепосочената услуга.
При
извършена проверка в системата на м. е установено, че за периода от октомври
2014 г. до април 2016 г., П.Н. е заплащал ежемесечно по 11,90лв. с включен ДДС
- месечна такса за домашен интернет, без да му е била предоставяна услуга за
това. През целия период, П.Н. е заплащал своевременно всички свои задължения и
не е подавал оплакване за неправомерно начислени суми.
На
24.01.2017г., се сочи, че грешката е била коригирана и са издадени 18бр.
кредитни известия, всяко на стойност 11,90лв., с включен ДДС, с основание
„месечна такса", към следните фактури: № …………………………………………………………………………………………………
Видно
от така посочените фактури с кредитирани задължения, сред тях е и фактура № 0......./02.06.2015г., по която П.Н.
претендира връщане на недължимо платена сума в настоящото производство. Общата сума за връщане, която се е
образувала след кредитирането на задълженията по горепосочените фактури, е
214,20лв. с включен ДДС. С тази сума, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, м. е прихванало следните свои вземания от П.Н.,
начислени съгласно договор №*********:
-
95,60 лв. с включен
ДДС, начислени по фактура № *********/06.03.2017 г. (цялостно плащане) на
15.03.2017 г.;
-
1,00 лв. с включен
ДДС, начислени по документ № *********/06.03.2017 г. (цялостно плащане) на
15.03.2017 г.;
-
88,85 лв. с включен
ДДС, начислени по фактура № **********/02.05.2017 г. (цялостно плащане) на 05.05.2017 г.;
-
28,75 лв. с включен
ДДС, начислени по фактура № **********/01.06.2017 г. (частично плащане) на 06.06.2017 г.
Ответникът излага, че процесната
сума е включена в общата сума, образувана от кредитираните задължения на П.Н..
С тази сума са заплатени задължения на П.Н., начислени във връзка с договорни
отношения между него и м.. Наистина претендираната
сума е недължимо заплатена от П.Н. на 29.06.2015г., но впоследствие тя му е
възстановена и използвана за прихващане на негови задължения към м..
За така направеното
прихващане, П.Н. е бил уведомен с отговора на искова молба по гр. д. №
7839/2017 г. по описа на 16-ти състав на PC - Варна, както и с
отговор на искова молба по гр. д. № 2013/2018 г. по описа на 49-ти състав на PC - Варна.
Ето защо, във
връзка с всичко гореизложено, се настоява, че предявения иск от П.Н., е
неоснователен и се отправя искане, като такъв да бъде отхвърлен от съда.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично. В писмени становища преди с.з., ищецът заявява, че поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез проц.представител
юк.Караколев поддържа отговора на исковата молба. В
хода по същество на делото моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представеното по делото приложение № 1 към договор № ********* от
16.04.2014г. между „м.”ЕАД, ЕИК .... и П.Й.Н., е сключен договор за телефонен
номер 0888/641030, с предмет – предоставяне на услуги по тарифен план „Мтел трансфер L“ от „м.” ЕАД, с месечна абонаментна такса
от 39,90 лева с вкл. ДДС, за срок от 24 месеца.
Към доказателствата по делото са приобщени 18 бр. кредитни
известия, сред които № **********/24.01.2017 г. към фактура № 0......./02.06.2015
г.; фактура № *********/06.03.2017 г.; документ № *********/06.03.2017 г.;
фактура № **********/01.06.2017 г.; фактура № **********/02.05.2017 г.; Справка
от системата на м., отразяваща задълженията и плащанията на П.Н. към м.;
Отговор на искова молба по гр. д. № 7839/2017 г. по описа на 16-ти състав на PC - Варна и товарителница на
куриерска фирма „Спиди", удостоверяваща
получаването й от PC -
Варна; Отговор на искова молба по гр. д. №2013/2018 г. по описа на 49-ти състав
на PC - Варна и
товарителница на куриерска фирма „Спиди",
удостоверяваща получаването й от
PC – Варна
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Успешното
провеждане на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, възлага в тежест на ищецът по делото е да установи,
че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на
договора за предоставяне на електрони гласови съобщения от 16.04.2014г., по
която ищецът е изправна страна, както и че е заплатил процесната
сума от 11,89 лева в полза на ответника. В тежест на ответникът, е да докаже
наличието на основание за получаване на претендираната
сума.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на
валидна облигационна връзка между страните, основана на договор от
16.04.2014г., по силата на който ответното дружество се е задължило да
предоставя на ищеца мобилни услуги за номер 0888/641030 при тарифен план „Мтел трансфер L“, с месечна абонаментна такса от 39,90 лева
с вкл. ДДС за срок от 24 месеца.
Не
е спорно между страните, че на 02.06.2015 г. „м." ЕАД - София издава
фактура на П.Й.Н. с № ......./02.06.2015г., на стойност 77,68лв. с ДДС, от
които 54,78лв. за потребени услуги и 22,34лв. за
изплащане на стока и 0,56лв. за лихва., като сумата по фактурата е платена от ищеца в брой на 29.06.2015г. в
магазин на "м." ЕАД - Варна, за което е издаден фискален бон/л.5/.
Не
се оспорва и факта, че от платената сума по фактурата, 11,89лв. са платени на дружеството без основание.
Възраженията на ищеца се свеждат до незаконосъобразното издаване на кредитните известия. Сочи се, че съгласно чл.115,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактура. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки-кредитно известие. Законният срок е императивен и след изтичането му изменение на данъчната основа не може да се извършва , а ако такова е неправено, то е неправилно и незаконосъобразно, явяващо се в нарушение на ЗДДС.Като такова не може да бъде признато и не поражда правни последици. /Решение №6858 от 10.06.2015год. на ВАС по адм.дело №4539/2015год. ІІ г.о. , Решение №2461 от 09.03.2015год. на ВАС по адм.дело №4070/2014год. и др./. Нормите на чл.115,ал.2 и ал.3 от ЗДДС, предвиждат, че при разваляне на доставки, се издава задължително кредитно известие към съответната фактура, не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1 на чл.115 от ЗДДС, т.е. от развалянето на доставката. При издаването на този първичен счетоводен документ, получателят на развалената доставка е длъжен да коригира размера на ползвания данъчен кредит.
Ответникът признава факта, че претендираната сума е недължимо заплатена от П.Н. на 29.06.2015г., като сочи, че тази сума е възстановена на 24.01.2017год. и използвана от него за заплащане на последващи негови задължения към м..
Няма спор, че въз основа на грешка при ответното дружество, неизползвана от ищеца услуга към сключения от него договор с ответното дружество по тарифен план МТел ТрансферL, за предоставяне на „домашен интернет”, е послужила за основание и генериране на допълнителни плащания на месечна сума от 11.89 лева, за периода от 18.06.2014г. до 2016г. в общ размер от 214.20 лева с ДДС. Сумите са били заплащани регулярно от ищеца П.Н..
Предмет на осъдителния иск е сумата по една от издадените от ответника фактури - № ......./02.06.2015г., на стойност от 11.89 лева с ДДС.
За доказване от ответникът възстановяването на неоснователно генерираните суми в общ размер от 214.20 лева с ДДС, и в частност сума от 11.89 лева, платена неоснователно от ищеца в полза на ответника за недоставен домашен интернет по фактура№ ......./02.06.2015г., чрез прихващане от размера на последващи задължения на ищеца към ответното дружество, по делото, по искане на ответника е проведена ССЕ, чиито заключения съдът кредитира като компетентно дадени и непротиворечащи на събрания по делото писмен доказателствен материал.
Вещото лице П.Т.И., в качеството си на лицензиран съдебно-счетоводен експерт, на въпроса кои задължения на ищеца са погасени с тази сума и по кои документи, отразява следното: С възстановената сума от 214,20 лв. са изцяло погасени Задължения към трети лица за сума от 1,00лв., фактури № ********* от 06.03.2017г. за сума от 96,60лв., №********* от 02.05.2017г. за сума от 88,85лв. и фактура № ********* от 01.06.2017г. за сума от 181,43лв. с частично погасяване за 28,75лв. с непогасен остатък от 152,68 лв. /Приложение 1/. На въпроса, тези документи във връзка с кои договори са издадени, вещото лице сочи: Приложените от ответника 18 бр. Кредитни известия, издадени на 24.01.2017г. за обща сума от -214,20лв., Задължения към трети лица за сума от I, 00лв., 3 бр. фактури № ********* от 06.03.2017г. за сума от 96,60лв., № ********* от 02.05.2017г. за сума от 88,85 лв. и фактура № ********* от 01.06.2017г. за сума от 181,43лв., са издадени по Договор № ********* от 16.04.2014г. и Приложение 1 от 16.04.2014г. към Договора за ползване на мобилни услуги за мобилен номер ++359*********, с титуляр на партидата П.Й.Н. ЕГН ********** /Приложение 1 и 2/.
Няма спор, че сумата е платена без основание, въз основа на грешка в системата на отчитане задълженията на абонатите от страна на ответното дружество. Ответникът изрично признава това обстоятелство, като твърди, че поради това пристъпил към корекция на данъчната основа на издадената фактура и издал кредитно известие към нея /за намаляване на данъчната основа/ с рег.№********** от 24.01.2017г. /на л.123/
Посредством поискана и допусната ССЕ, ответникът ангажира специални познания за доказване на извършеното плащане, като вещото лице в представено заключение по тази експертиза/л.150-155/ сочи, че сума от общо 214.20 лева с ДДС, събрани без основание за периода от юни 2014г. до април 2016г./18 месечни вноски, събрани от ответника за неинсталиран „домашен интернет“ и отразени в 18 фактури, издадени в периода от 01.11.2014г. до 01.04.2016г./, е сторнирана и използвана за погасяване на следващи задължения на ищеца към м. ЕАД.
За така направеното
прихващане, П.Н. е бил уведомен с отговора на искова молба по гр. д. №
7839/2017 г. по описа на 16-ти състав на PC - Варна, както и с
отговор на искова молба по гр. д. № 2013/2018 г. по описа на 49-ти състав на PC – Варна, които са
приложени по настоящото дело от страна на ответника, ведно с книжата по чл.131 ГПК, а впоследствие със заверка за вярност, ведно с призовките за връчването им
на ищеца.
Т.е. в случая, са представени конкретно по настоящото дело доказателства, че кредитните известия са били доведени до знанието на ищеца, при което възражението на ответника за погасяване на друго задължение на ищеца по договора за ползване на тарифен план към м. ЕАД, се явява доказано.
Ответникът, с отговора си по чл.131 ГПК, е противопоставил ново основание за задържане на сумата, като е навел възражение за извършено прихващане. А съобразно указаната му от съда доказателствена тежест, по пътя на главното доказване по чл.154 ГПК е ангажирал и специални познания на вещо лице счетоводител, посредством допусната и проведена ССЕ, която установява по безспорен начин извършеното прихващане на последващи задължения на ищеца към ответното дружество със сторнираните суми по цитираните по-горе кредитни известия.
Възражението на ищецът, че кредитните известия са издадени в противоречие с разпоредбите на ЗДДС, не променят горепосочените изводи на ССЕ и направеното прихващане на процесната сума от последващи задължения на ищеца към ответника. Допуснатата незаконосъобразност, има отношение единствено към ангажиране административно-наказателната отговорност на ответното дружество, и следва да бъде установена санкционирана по административен ред, поради което не е предмет на изследване от настоящия исков съд.
С оглед основателността на направеното от ответника възражение за прихващане, се извежда извод за неоснователност на иска, предвид на което съдът следва да отхвърли исковата претенция.
По разноските:
С
оглед изхода от спора, направеното искане от ответника, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски, което съгласно списък по чл.80 ГПК/л.156/
възлизат общо на сумата от 543.00лв., формирани като сбор от следните суми:
300.00лв. за ю.к.възнаграждение, 150.00лв. за ССЕ, 93.00лв. за снабдяване със
заверени преписи на документи по гр.д.№ 7839/2017г. и по гр.д.№2013/2018г., и
двете по описа на ВРС.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на ищецът П.Й.Н.
ЕГН **********, С адрес: ***, служебен адрес:
гр. Варна, ул.“Д.Д."..., ет.3 , ап.5, срещу ответника "А.Б."ЕАД,
***, с правно основание чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 11.89лв./единадесет лева, осемдесет и
девет ст./, представляваща получена без основание
сума от ответното дружество, като начислена за предоставена на ищеца услуга
Домашен интернет, каквато последния не е ползвал.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.Й.Н. ЕГН **********,
С адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "А.Б."ЕАД,
***, сумата от общо 543.00лв., представляваща направените по делото разноски,
формирани като сбор от следните суми: 300.00лв. за ю.к.възнаграждение,
150.00лв. за ССЕ, 93.00лв. за снабдяване със заверени преписи на документи по
гр.д.№ 7839/2017г. и по гр.д.№2013/2018г., и двете по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му - 13.03.2020г., за която страните са били редовно уведомени в
съдебно заседание, на основание чл.315, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: