Р Е
Ш Е Н
И Е
493/23.6.2014г.
гр. Шумен
Шуменски
районен съд, в
публичното заседание на двадесет и четвърти април , през
две хиляди и четиринадесета
година, в състав :
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа
докладваното от районният съдия гр.д.
№ 2929 по описа
за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.59 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от “Интеграл 11” ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление : гр. Шумен, ***, представлявано от М.Й.Д.,
съдебен адрес: гр. Шумен ул. *** срещу К.С.С. ,
ЕГН: **********, постоянен адрес ***
, в която посочва , че ответницата
К.С.С. е работила в ищцовото
дружество за периода 28.10.2011г. до
13.02.2012г. . На 23.12.2011 г. по нейна молба и била предадена сумата 1 340 лв. за което тя е подписала
РКО от 23.12.2011 г., с основание “аванс за месец ноември” Реално по
трудов договор тя трябвало да получи за
ноември месец чиста сума заплата в размер на 219.48 лв., като аванса за м. ноември е в размер на 150 лв. Останалата сума до пълния размер от 1340 лв. К. С.С.
следвало да изплати на дружеството. След напускането си от работа тя водила
дела срещу представляваното от нея дружество и
били осъдени да и заплатят определени суми като трудово възнаграждение ,
но това, което тя останало да им дължи, не било върнато. Въпреки
провежданите разговори, ответницата и до
момента не е възстановила описаната в РКО сума в размер на 1190 лв. За
тази сума ищеца заявил Заявление по чл.410 от ГПК , в резултат на което е образувано
ч.гр.д.№2227/2013г. по описа на ШРС . Срещу издадената по делото Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК ответницата подала възражение по чл.414 от ГПК ,
поради което предявява настоящия иск . Поради горното моли да бъде постановено
решение , по силата на което да бъде признато за установено , че ответницата и
дължи сумата 1190 лв. по РКО от 23.12.2011 г. , както и да и бъдат присъдени
извършените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника депозира
отговор в който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Заявява, че при освобождаване от работа от
ищцовото дружество не и било изплатило трудовото възнаграждение за месец
декември 2011 г., месец януари 2012 г. и част от изработеното трудово
възнаграждение за месец февруари 2012 г., а именно до 13.02.2012 г. При
освобождаване от работа не и било изплатено и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата
на чл.224 КТ. По този повод предявила искове, по които било образувано гр. дело
№ 1331/2012 г. по описа на ШРС. И по това дело твърденията на ищеца били, че тя
е получила сумата от 1340.00 лв. с приложен същия РКО.
Това копие от документ било
идентично с копието от документ представено по настоящото дело, на
базата на което обаче ищеца определя съвсем друго правно основание, а именно,
че твърдяната сума е била получена от ответницата като дадена в заем. Твърденията на ищеца били отхвърлени като
неоснователни и недоказани по посоченото гражданско дело. Заявява, че тя е
изпълнявала функциите на касиер на фирмата и като такава раздавала заплати и
аванси останалите работници. Отделно от
горното твърди , че представения от ищеца РКО не притежава задължителните
реквизити за първичен счетоводен документ по чл. 7, ал.1 от ЗСч. Съобразно
изложеното счита , че искът е неоснователен .
Изложените възражения поддържа и в открито съдебно заседание .
След
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на депозирано от “Интеграл 11” ЕООД , заявление по реда на чл.410 от ГПК
е образувано ч.гр.д.№2227/2013г. по описа на ШРС , по което
е издадена Заповед №1181/01.08.2013г. , с която е разпоредено на
длъжника К.С.С. , да заплати на
кредитора “Интеграл 11” ЕООД, сумата
1190 лева – главница по Разходен касов ордер
от 23.12.2012г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението –
31.07.2013г. , до окончателното изплащане на главницата , както и 180 лева –
деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение ,
което наложило предявяването на настоящия иск .
Първото възражение на ответника е , че т.к.
ищецът като негов работодател не му е изплатил трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ , той е предявил искове , по които е образувано гр.д.№
1331/2012 г. по описа на ШРС . По това дело , работодателят възразил , че
настоящата ответница е получила суми по
процесния РКО , с което вземането и
заплати е погасено . Визираното гр.д.№ 1331/2012 г. по описа на ШРС
е приобщено като доказателство по настоящото и
от него се установява , че К.С.С. ,
като работник е предявила срещу
“Интеграл 11” ЕООД, искове по чл.128,
т.2 от КТ , за трудово възнаграждение за
месец декември 2011г. , месец януари 2012г. и месец февруари 2012г. и обезщетение по чл.224 от КТ . От друга страна работодателят , настоящ ищец ,
действително е посочил , че със
заплащането на сумите по процесния
РКО е погасил вземането на работника за
трудови възнаграждения за декември
2011г. , месец януари 2012г. и месец февруари 2012г. . При постановяване на
решението по гр.д.№ 1331/2012 г. по описа на ШРС , съдът не изложил изрично
мотиви относно правопогасяващото
възражение на ответника за заплащане чрез РКО на претендираното трудово
възнаграждение , но доколкото е уважил претенциите , без да се приспадне сумата
по РКО , следва да се приеме , че
възражението е възприето като неоснователно . Фактът , че в гр.д.№ 1331/2012 г. по описа на
ШРС е работодателят е релевирал вземането си по РКО , не е пречка да предяви
настоящата претенция . Както беше посочено съдът е разглеждал дължимостта на
трудовото възнаграждение за периода месец декември 2011г. , месец януари 2012г.
и месец февруари 2012г. , а сумата по РКО е отразена като получен аванс за
месец ноември. Видно е , че се касае за период , който е извън този заявен по гр.д.№
1331/2012 г. по описа на ШРС, следователно възражението на работодателя не е
обхванато от силата на пресъдено нещо
формирана с решението по посоченото дело . Следващото на настоящият
ответник е , че документът наименован
РКО не притежава всички изискуеми от ЗСчетовдството реквизити . Според
заключението на ССЕ , което съдът възприема като компетентно , РКО е първичен счетоводен документ и като такъв е
необходимо да съдържа информацията по чл.7 от ЗСч. От съдържанието му е видно ,
че документът не отговаря на изискванията за първичен счетоводен , но това
обстоятелство с оглед конкретната хипотеза е ирелевантно , т.к. доколкото не е
оспорена автентичността на подписа на ответницата , документът може и служи
като разписка доказваща , че и предадена
определена парична сума . Обобщавайки горното съдът приема за доказано , че
ищцата е предала на ответницата сумата 1 340 лв. , като аванс за месец месец ноември. От друга страна съобразно
заключението на ССЕ , авансът за посоченият месец е бил в размер на 150 лева , ответникът не е представил доказателства ,
че разликата от 1190 лв. е възстановена на ищеца , не са
установени и обстоятелства , от които да се направи извод , че е налице
основание да бъдат задържани от работника , ето защо съдът намира предявеният
иск за изцяло основателен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски в пълен размер на 275 лева .
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че К.С.С. , ЕГН: **********, постоянен адрес *** дължи на “Интеграл 11” ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление : гр. Шумен, ***, представлявано от М.Й.Д.,
съдебен адрес: гр. Шумен ул. *** ,
сумата 1190 (хиляда
сто и деветдесет ) лева
– по РКО от 23.12.2011 г., с вписано в него основание “аванс за месец ноември”
, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 31.07.2013г. , както
и 180 лева – деловодни разноски , за които суми е издадена Заповед
№1181/01.08.2013г. по
ч.гр.д.№2227/2013г. по описа на ШРС .
ОСЪЖДА К.С.С. ,
ЕГН: ********** да заплати на “Интеграл
11” ЕООД, ЕИК: *** , сумата 275 (двеста седемдесет и пет ) лева – деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :