РЕШЕНИЕ№1312
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното гр. дело № 16255 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против К.Ф.М. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
7115/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав,
представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 15.09.2015 г. до 19.04.2018 г. в размер на сумата
от 605, 33 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 30.11.2015 г. до 31.03.2018 г. в
размер на сумата от 53, 66 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.05.2018 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди,
че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор
за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона
за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потербител с
кл. №**********, не заплатил за периода от 15.09.2015 г. до 19.04.2018 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в
***********************. Твърди, че тъй като водомерът в имота на потребителя
не е отговарял на Закона за измерванията, месечното количество изразходвана
вода в имота е определено съгласно чл. 25 от действащите през процесния период
Общи условия.
Ответната страна
К.Ф.М., чрез назначения й от съда особен представител – адв. Ц.К., е представила
отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове. Поддържа,
че ответната страна не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
доколкото правото на ползване на водоснабдения обект е запазено в полза на
трето на производството лице – Ф. М.. При наличие на ограничено вещно право на
ползване, собственикът е лишен от възможността да ползва веща и съответно
предоставяните от дружеството услуги. Позовава се на чл. 59, ал. 3 от ОУ,
съгласно които дружеството следва да открие партида на името на лицето ползващо
имота, когато правата се притежават от няколко лица. Твърди, че карнетният лист
представлява частен свидетелстващ документ, издаден едностранно от ищеца и
удостоверяващ изгодни за последния факти, поради което не се ползва с
доказателствена сила, че отразените количества вода са отчетени по надлежния
ред. Счита, че не е била спазена процедурата по чл. 24, ал. 4 във вр. с чл. 49
от Общите условия, тъй като не е съставен протокол за отказ за осигуряване на
достъп от потребителя. Твърди, че при липса на данни за реален отчет, поради
липса на подписи в карнетите, неясен оставал начинът за начисляване на
количеството вода, а именно по 10 кубика. На следващо място посочва, че при
установяване на повреда във водомера, ВиК операторът издава предписание със
срок за отстраняването й, едва след изтичане на който таксува потребителя по
реда на чл. 25, ал. 8 ОУ. Твърди, че не са представени доказателства за
извършена публикация на общите условия. Сочи, че действията на дружеството противоречат
на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която установява,
че заплащането на цена се дължи само за реално изразходвани и измерени
количества. В този смисъл се позовава и на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета. Счита, че клаузите на чл. 20, ал. 1, 2 и 3
във вр. с чл. 21 във вр. с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ са неравноправни и са
установени в противоречие с чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4от 14.09.2004 г. По
изложените съображения счита предявеният иск за неоснователен, като такъв
следвало да се отхвърли и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за
забава.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на
спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на
съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане
на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2.
ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и
услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги.
Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един
централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила един
месец след публикуването им – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал.
3 и ал. 4 от Наредбата.
Представен е
препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Предоставянето
на водоснабдителни и канализационни услуги на потребители, макар и да е сделка
при Общи условия /ОУ/ по смисъла на чл. 298 ТЗ, предпоставките по арг. чл. 11,
ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), при които последните стават задължителни за потребителите на
електрическа енергия съществено се отклоняват от общите правила за търговските
сделки при ОУ. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ предпоставка за
влизане в сила на Общите условия е публикуването им най- малко в един централен
и един местен всекидневник и изтичане на един месец след първото публикуване,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. Възможността за
потребителите да заявят несъгласие с общите условия и е свързаното с това право
за предлагане на специални условия, различни от публикуваните общи условия,
съответно възможността за доставчика да приеме специалните условия, което се
отразява в допълнителни писмени споразумения, се реализират в рамките на 30
дневен срок, но след влизане в сила на ОУ – арг. чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ.
С доклада по
делото, обективиран в Определение от и обявен за окончателен в съдебното
заседание на 08.10.2019 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал, че
възникване на спорното материално право се обуславя от установяването, че
действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови
нужди при Общи условия, като е указал, че установяване на това обстоятелство е
в тежест на ищеца. Съдът, като се е запознал с доказателствата по делото, е
установил, че ищецът не сочи
доказателства за влизане в сила на представените по делото Общи условия на
основание чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ, в който смисъл е указал за това обстоятелство на
ищцовата страна и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.
В изпълнение на
указанията на съда не са ангажирани доказателства от страна на ищцовото
дружество за влизане в сила на Общите условия на дружеството чрез прилагане на
препис от ежедневниците, в които последните са публикувани и изтичане на
законоустановения срок от един месец, след който последните следва да се считат
за обвързващи потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги.
С молба от 02.09.2019 г. са посочени
изданията, в които са публикувани Общите условия – вестник Марица, бр. 197 от
25.08.2014 г. и вестник Новинар, бр. 196 от 21.08.2014 г. и датата на влизането
им в сила – 26.09.2014 г. За установяване на така изложените твърдения, е
представено единствено извлечени от сайта на ищцовото дружество, от което е
видно, че тези обстоятелства са публикувани и на интернет страницата на
ищцовото дружество.
Обстоятелството,
че Общите условия са влезли в сила не може да се приеме за общоизвестен факт по
смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС
и Решение № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС. Посочване
единствено на изданията, в които са публикувани тези общи условия, не води до
доказване на това обстоятелство, което доказване следва да е пълно и главно,
доколкото представлява предпоставка за наличие на облигационноправна връзка
между страните.
Изданията, в
които са публикувани общите условия, също не представляват общоизвестен факт,
като следва да се посочи, че при осъществена служебна проверка от съда в тази
насока не бе установено в сайта на посочените ежедневници да се съхранява
информация и електронно копие на посоченото издание. Доказването в българския
процес следва да е пълно и главно, като в настоящия случай приложеното в
изпълнение на указанията на съда извлечение от интернет страницата на ищцовото
дружество, не води до установяване на твърдените от ищеца обстоятелства.
Липсата на
надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на
потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги за общите условия и
изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от
законодателя ред, води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите
условия, като източник на претендираното вземане.
Това е
достатъчно за да приеме, че вземането на ищцовото дружество е недължимо, което
води до неоснователност на предявените искове. Тъй като вземанията за заплащане
на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични
задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.
При този изход
на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в производството не са
сторени.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
против К.Ф.М., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 7115/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 15.09.2015 г. до 19.04.2018 г. в размер на сумата от 605, 33
лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 30.11.2015 г. до 31.03.2018 г. в размер на сумата от
53, 66 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.05.2018 г.,
до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ