РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Силистра, 29.10.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 28 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателя Ц.И.К., ЕГН **********, оспорва заповед № 342з-84 / 27.01.2020 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нищожност и унищожаемост поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № 342з-84 / 27.01.2020 г. ответникът, на основание чл. 201, ал. 1. т. 2 ЗМВР, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от две години, считано от датата на връчване на заповедта (28.01.2020 г.).
Съдържащата се в заповедта фактическа обстановка е следната: „На 31.05.2019 год. на стадион "Доростол" в гр. Силистра присъстват 200 – 300 деца от градовете Силистра, Тутракан и Дулово [...]. Във връзка с мероприятието и участието на СТЗБД в него, е изготвен план УРИ № 1886р-8775 / 31.05.2019 год. по описа на РУ Силистра за провеждане на демонстрация от зам. командира на звеното, а именно – младши инспектор Ц.К.. Планът не е съгласуван с ръководен служител, няма нужните реквизити, с което са нарушени разпоредбите на чл. 34. ал. 1 и ал. 2 и чл. 5 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със заповед рег. № 8121з-1013 / 08.08.2017 год. на министъра на вътрешните работи. В плана са изредени екипировката и въоръжението, сред които 2 броя светлинно-звукови гранати LS-G-100. На 31.05.2019 год. зам. командира на СТЗБД мл. инспектор Ц.К. е използват 1 граната LS-G-100 и 1 граната LS-G-150, което не съответства на описаното в плана. В издадената от директора на ОДМВР Силистра заповед е посочено използването единствено на халосни боеприпаси. СТЗБД е трябвало да демонстрира задържане на престъпник след преследване с МПС. За целта мл.инспектор Ц.К. хвърля граната по посока на преследвания автомобил. Боеприпасът попада под задната част на превозното средство. От детонацията граната се взривява и част от нея полита на около 50 метра в посока север, където в момента се е намирала малка група деца от детска градина "Иглика", Горящият все още елемент от боеприпаса попада върху горната дреха на детето К. Н. К.. Вследствие на високата температура същата получава изгаряния в областта на гърдите, горен и долен крайник. [...] Зам. командирът на СТЗБД е бил длъжен да не използва светлинно-звукови гранати с оглед спазването на мерките за безопасност при различните дейности, свързани с експлоатацията на ОБВВПИ и помощите средства. От проверката не е установено същият да е преминал практическо обучение по работа с този тип гранати от създаването на звеното до момента на инцидента. [...] Дългото оръжие не се съхранява в дежурна стая под контрола на длъжностни лице и не се раздава срещу подпис. Същото се отнася и за боеприпасите и помощните средства, ползвани от СТЗБД. [...] с поведението си младши инспектор Ц.И.К. не е изпълнил разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно оръжие, взривни вещества, боеприпаси и имущество, не е изпълнил служебните си задължения и заповедта на директора на ОДМВР Силистра № 342з-483 / 30.05.2019 г. и е превишил правомощията си“.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, ответникът е посочил следните правила, които не са били спазени от жалбоподателя:
1. нарушение на чл. 56 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях в МВР и на Вътрешните правила за експлоатация на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ОБВВПИ), оптически прибори и помощни средства в МВР (разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 5, чл. 32 и чл. 33);
2. нарушение на материалната отчетност на специализираното техническо звено за бързи действия (СТЗБД), която не е организирана съгласно Инструкция № I-125 / 02.07.2004 г. за отчетността на активите в МВР;
3.
нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях
в МВР и на Вътрешните правила за експлоатация на ОБВВПИ, оптически прибори и
помощни средства в МВР (разпоредбите на чл. 17, ал. 2);
4. жалбоподателят не е преминал практическо обучение по работа със светлинно-звукови гранати, но си е позволил да ползва такива;
5. нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 8121з-418 / 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, както и на разработените въз основа на нея Методически указания за използването на физическа сила и помощни средства.
В изпълнение на съдебно определение по делото постъпи писмо УРИ 342000-8078 / 23.06.2020 г. на ответника с приложени към него документи. От съдържанието на писмото и приложенията му е видно, че липсват доказателства, удостоверяващи запознаването на жалбоподателя с Инструкция № I-125 / 02.07.2004 г. за отчетността на активите в МВР и с Вътрешните правила за експлоатация на ОБВВПИ, оптически прибори и помощни средства в МВР. С оглед на това, основателен се явява доводът, че жалбоподателят не следва да бъде наказван за неспазване на разпоредби от гореспоменатите вътрешни правила и инструкция, тъй като е недопустимо да се търси дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения, които не са известни на техния адресат. Следователно не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения деянията, несъответстващи на горепосочените вътрешни правила и инструкция, изписани в т. 1 – 3 от мотивите на обжалваната заповед. Освен това трябва да се има предвид, че отговорност за контрола и организацията относно съхранението и раздаването на дълго оръжие, боеприпаси и помощни средства, би могла да бъде търсена от жалбоподателя, в качеството му на заместник-командир на СТЗБД, само за периодите от време, когато командирът на СТЗБД е бил в невъзможност да изпълнява своите задължения на ръководител на звеното, което е наложило жалбоподателят да го замества. Такива периоди от време не са посочени в оспорената заповед. Другата хипотеза, в която би могла да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, щеше да е осъществена, ако изрично му е било възложено посредством съответен документ (напр. длъжностна характеристика или заповед) да отговаря постоянно за гореспоменатата организация и контрол, независимо от това дали командирът на СТЗБД е в невъзможност да изпълнява задълженията си. Подобен документ обаче не бе представен по делото, въпреки че с определение № 657 / 03.09.2020 г. съдът изрично даде указания в тази насока.
Жалбоподателят е бил запознат на 24.03.2017 г. с Методическите указания за използването на физическа сила, различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им от органите на МВР, което е видно от протокола, съставляващ л. 543 – 544 от делото. Нарушението по т. 4 от мотивите на оспорената заповед представлява неспазване именно на въпросните методически указания, които в т.XI.2 (л. 662 от делото) предписват, че до работа със светлинно-шокови гранати се допускат служители, които са преминали практическо обучение за работа с тях. Правноирелевантен е доводът на жалбоподателя, че „никога не е провеждано обучение на служителите в МВР“, защото, ако е така, това би означавало – в светлината на т.XI.2 от методическите указание, – че нито един служител на МВР, включително жалбоподателят, не бива да използва светлинно-шокови гранати. От тази гледна точка жалбоподателят е извършил нарушението по т. 4 от заповедта, но последната страда в тази си част от непълнота, тъй като в нея не е отразено, че не е спазена именно т.XI.2 от методическите указания. Недопустимо е подобна непълнота, засягаща правото на защита на жалбоподателя, да се отстранява с волеизявление в съдебно заседание. Поради тази причина дисциплинарната отговорност на жалбоподателя се явява реализирана посредством юридически неперфектно описание на нарушението в т. 4 от административния акт, което не би могло да бъде окачествено като несъществен порок на заповедта.
Непълнота е налице и по отношение на т. 5 от оспорената заповед. Защото в нея са посочени Методическите указания за използването на физическа сила, различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им от органите на МВР, които представляват обемист документ. Поради тази причина е било необходимо да се посочат съответните пунктове от документа, чиито изисквания не са спазени. Освен това въпросната точка от заповедта е неподкрепена от надлежни фактически констатации в мотивите на същата заповед. Отбелязано е, че „зам. командирът на СТЗБД е бил длъжен да не използва светлинно-звукови гранати с оглед спазването на мерките за безопасност [...]“. В т.XI.2 от методическите указания обаче е посочено, че всички модификации на светлинно-шоковите гранати от типа „LS-G“ са „[...] зашеметяващи, но не са токсични и не нанасят травми върху лицата, подлежащи на обезвреждане“. Следователно използването на процесните гранати за демонстрация е било безопасно, но не е било безопасно да се използват гранати с изтекъл срок на годност. Относно този въпрос в оспорената заповед се подчертава, че „от ключово значение са резултатите по назначените експертизи [...], от които е видно, че в резултат на изтеклия срок на годност на светлинно-звуковите гранати са настъпили химични и физични изменения във взривното вещество и корпуса на гранатата, довели до получения страничен ефект, а именно, създаване на реактивна тяга и излитане на част от гранатата на такова голямо разстояние. Предвид резултатите от експертизите мл. инспектор Ц.К. не е могъл да предположи за получилия се ефект при използването на СЗГ и настъпилите последици“. Цитираният пасаж изключва не само умисъл за осъществяване на дисциплинарно нарушение, но също така и извършването на нарушението по небрежност. Защото последната изисква, не само деецът да е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците от деянието си, но и да „[...] е могъл да ги предвиди“ (чл. 11, ал. 3 НК). Следователно ответникът сам е отрекъл субективната страна на нарушението по т. 5 от заповедта. Дали наистина жалбоподателят не е могъл да предвиди последиците от обсъжданото деяние (при положение че върху граната, макар да не е бил отбелязан срока на годност, все пак е била маркирана годината на производство), настоящият състав не следва да обсъжда, тъй като съдът не е овластен да променя изписания в заповедта извод, че „[...] мл. инспектор Ц.К. не е могъл да предположи за получилия се ефект при използването на СЗГ и настъпилите последици“, и по този начин да пренаписва с решението си мотивите на дисциплинарнонаказателния акт, а само да провери дали отразеното в акта съответства на действителността и дали от него произтича наложената дисциплинарна санкция.
От ключово значение за реализираната дисциплинарна отговорност е въпросът дали действията на жалбоподателя, извършени на 31.05.2019 г., противоречат на издадената от ответника заповед № 342з-483 / 30.05.2019 г.. С въпросната заповед е наредено „за целите на демонстрацията да бъдат използвани халосни боеприпаси на въоръжение в СТЗБД“, но заедно с това на жалбоподателя е възложено „да определи вида на екипировката и въоръжението, необходими за демонстрацията“. Следователно ответникът е изброил неизчерпателно онова, което е трябвало да бъде използвано на процесната демонстрация. Останалата част от въоръжението е била определена от жалбоподателя – в съответствие с предоставената му посредством заповедта възможност, – поради което той е избрал като вид въоръжение светлинно-шоковите гранати от типа „LS-G“. Че тези гранати са част от понятието за въоръжение (което е с по-широко съдържание от понятието за оръжие), проличава от въведителната част на т. XI от Методическите указания за използването на физическа сила, различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им от органите на МВР, от която става ясно, че светлинно-шоковите гранати „[...] са приети на въоръжение [...]“ в МВР. Това означава, че въпросните гранити са част от въоръжението, което се използва в МВР. Следователно ответникът, овластявайки жалбоподателя „да определи вида на екипировката и въоръжението, необходими за демонстрацията“, му е предоставил и възможността да избере процесните светлинно-шокови гранати. Това от своя страна налага извода, че жалбоподателят не е нарушил издадената от ответника заповед № 342з-483 / 30.05.2019 г.
Всички изброени дотук пороци, допуснати при осъществяването на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, правят излишно обсъждането на всички останали фактически и правни проблеми, които поставят мотивите на обжалваната заповед, тъй като въпросните пороци обуславят извода, че не са налице надлежните материалноправни и процесуални предпоставки за налагане на относително тежкото дисциплинарно наказание по чл. 201 ЗМВР. Следователно жалбата е основателна поради унищожаемостта на оспорения административен акт, причинена от пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски. Последните обхващат 1300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, 100 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 10 лв. държавна такса. Така описаните разноски обаче не следва да бъдат присъждани в пълен размер в частта за адвокатското възнаграждение, тъй като, макар делото да се характеризира с известна сложност откъм фактическа и правна страна, тази сложност не е от такава величина, че да оправдае размера от 1300 лв., който надхвърля повече от три пъти минимума (400 лв.) по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. Поради тази причина съдът счита, че този размер трябва да бъде редуциран до 1000 лв. Не следва да бъде присъдено също така допълнителното възнаграждение в размер на 100 лв., тъй като чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. касае явяването по гражданските, но не и по административните дела.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 342з-84 / 27.01.2020 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Ц.И.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лв.; ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част.
Решението е окончателно на основание чл. 211, изр. 2 ЗМВР.
СЪДИЯ: .............................