Решение по адм. дело №192/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 83, ал. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО).

Образувано е по жалба от Европейски политехнически университет /ЕПУ/, БУЛСТАТ *********, представлявано от президента Д. С. чрез пълномощника - адв. Е. Г., САК против Решение на Акредитационния съвет (АкрС) на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за отказ за последваща институционална акредитация на ЕПУ, обективирано в Протокол № 06/27.03.2025 година.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че мотивите за отказ са изложени формално, бланкетно, не са подробни и ясни, което се е отразило на правото на защита на университета. Оспорва изводите за липса на право на собственост или учредено право на ползване върху недвижими имоти, които да ползва за провеждане на обучението, като се позовава на [нотариален акт], том 1, номер 4295, дело № 181 от 03.05.2016г. на нотариус Р. М. и Договор за наем на недвижим имот, сключен на 02.01.2022г. с дружество „И.****“ АД. Не е съгласен и с изложените от административния орган доводи за липса на академичен състав на основен трудов договор с нужния профил и [жк], че предходната акредитация на ЕПУ е дадена при същите фактически обстоятелства, затова остават неясни мотивите за отказа. Дадената в оспорения акт оценка не съответства на констатациите на работната група от експерти, които са дали положителна оценка. Решението не съответства и на целта на закона, тъй като дори и да има пропуски и непълноти, то те не са от такова естество, че да се откаже акредитация. Иска се решението да бъде отменено с произтичащите от това последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждането на направените за производството разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Ответникът, Акредитационен съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация / АС на НАОА/, чрез процесуалния си представител адв. А. Б. оспорва жалбата по съображенията в депозираните от него по делото писмени становища. Заявява и искане за присъждане на разноски, съгл. списъка, който представя.

Административен съд – Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е прието в процедура за последваща институционална акредитация на Европейски политехнически университет – Перник, открита от Акредитационния съвет на НАОА на 25.04.2024г. /протокол № 07/25.04.2024г. – т. 24 – л. 464/, по заявление на ЕПУ вх. № ОА-06-744/12.03.2024г. /л. 85 и сл. /. Към заявлението са приложени необходимите документи съгласно одобрената Процедура за последваща институционална акредитация и документация за изпълнението й: доклад-самооценка по утвърдените критерии от НАОА, съдържащ информация за обстоятелствата по чл. 77, ал. 2, т.1-8 от ЗВО /л. 92 и сл./, доклад за изпълнение на задължителните препоръки на Акредитационния съвет от предходната процедура и от процедури за следакредитационно наблюдение и контрол /л. 182и сл./, препис-извлечение от Протокол от решението на Академичния съвет за приемане на документацията по т. 2 и 3 /л. 87/, Информация от висшето училище за неговата (организационно-функционална) структура в съответствие с изискванията на ЗВО, копие от действащия Правилник на висшето училище – в електронен вид, копие от стратегическия план за развитие на висшето училище – в електронен вид, копие от Справочника за кандидат-студентите през текущата учебна година, Декларация (по образец) oтносно притежаваното от висшето училище право на собственост, или право на ползване /л. 89/.

Съставът на експертната група е определен на заседание на Акредитационния съвет на НАОА /АС на НАОА/, проведено на 16.05.2024г., променен на заседание от 12.09.2024г. /Протокол № 13 – т. 17 – л. 500/. Експертната група е представила доклад за извършената проверка по процедурата за институционална акредитация до Постоянната комисия по технически науки /л. 214- 257/ в съдържание: изпълнение на препоръките от предходна акредитация с изводи – Препоръка № 1 „Да продължи развитието на материалната база“ е изпълнена, Препоръка № 2 „Да продължи подмладяването и привличането на преподаватели на основен трудов договор“ продължава да се изпълнява, направени са постъпки, които не са дали реален видим резултат, Препоръка № 3 „Да се увеличи участието в публикационната дейност и в изследователски проекти на преподаватели и студентите“ е изпълнена, Препоръка № 4 „Да се създадат по-добри условия за привличане на нови студенти“ продължава да се изпълнява. След анализ на резултатите от извършената проверка и направените изводи по отделните стандарти на Критериалната система на НАОА, Експертната група изразява мнение пред Постоянната комисия по технически науки при НАОА, че може да се продължи институционалната акредитация на Европейски политихнически университет със срок от 4 години.

Докладът на Експертната група за извършената проверка е приет на заседание на Постоянната комисия по технически науки /ПКТН/ проведено на 13.12.2024г. /протокол № 48, л. 395/ с решение за допълнителна проверка за съпоставяне на данните от доклада на ЕГ чрез събиране на информация от Регистъра на академичния състав в НАЦИД и допълнителна информация от висшето училище. Изискани са и са получени данни от ТД на НАП София – офис Перник за сключени действащи трудови договори на преподавателите от дадените справки. /л. 388/. Извършените допълнителни проверки са обективирани в протокол от заседание на ПКТН, проведено на 14.02.2025г. /л. 401 – протокол № 06/. След проведено гласуване по процедурата /фишове за оценки л. 405-414/ членовете на ПКТН приели, че ЕПУ не изпълнява два от критериите за последваща институционална акредитация на В., посочени в чл. 77, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 3 от Закона за висшето образование, а именно: В. не изпълнява изискването на чл.77, ал.З, т. 1 от ЗВО във връзка с чл. 14, ал. 5 от ЗВО, според което е необходимо за срока на съществуването си да разполага с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват за провеждането на обучението и с оглед осъществяване на дейностите по чл. 6 от ЗВО. ЕПУ-Перник не изпълнява и изискването, посочено в чл. 77, ал. 3, т. 3 от ЗВО, тъй като В. не разполага с достатъчен академичен състав, притежаващ необходимия профил и [жк], за да обезпечи образователния процес. На АС на НАОА е представен Доклад на постоянната комисия, л. 51 и сл. По предоставена възможност е представено становище от ЕПУ относно доклад на постоянната комисия – вх. № ОА-04-144/17.03.2025г. /л. 288 и сл/. Оспорват се заключенията на ПКТН, че В. не разполага с право на собственост или учредено право на ползване върху помещенията, където се провежда обучението, като се представя допълнително писмо-ангажимент за продължаване срока на договора за наем. Относно изпълнението на Стандарт 5. Преподавателски състав излага възражения, че чл. 26, ал. 7 от ЗВО е неприложим за ЕПУ, тъй като в структурата няма факултети, а техните функции се изпълняват от Програмните съвети на ЕПУ. Изложени са доводи, че високата средна възраст на преподавателите и сключените договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ за полагане на допълнителен труд могат да бъдат приети за основни трудови договори по смисъла на ЗВО /л. 282/. Възраженията на ЕПУ са обсъдени от ПКТН като констатациите са, че няма основание за промяна на съдържанието и заключенията в доклада – протокол № 11 от заседание, проведено на 25.03.2025г.

На заседание, проведено на 27.03.2025г. /Протокол № 6, л. 322 и сл. /, на основание чл. 88, ал. 1, т. 5 ЗВО и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейност на НАОА /ПДНАОА/, членовете на АкрС обсъдили доклада на ПКТН, приели за свои заключенията в него и взели след гласуване решение за отказ за последваща институционална акредитация на Европейския политехнически университет на основание на чл. 77, ал. 9, изр 2-ро от ЗВО , във връзка с чл. 77, ал. 3, т. 1 от ЗВО, във вр. с чл. 14, ал. 5 от ЗВО, и във вр. с чл. 77, ал. 3, т. 3 от ЗВО. Акредитационният съвет на НАОА формулира следните мотиви за отказ: Европейският политехнически университет не изпълнява изискванията на чл. 77, ал. 3, т. 1 от ЗВО във вр. с чл. 14, ал. 5 от ЗВО и на чл. 77, ал. 3, т. 3 от ЗВО. Висшето училище трябва да разполага с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които ползва за провеждане на обучението. Висшето училище използва за дейността си наети помещения на адрес в Бизнес център „Е.****“ в [населено място], [улица], като липсва подписан договор за наем за тях за целия [възраст] срок на евентуалната бъдеща акредитация, което обстоятелство не гарантира нормалната обезпеченост на обучението. Представеното от ЕПУ писмо ангажимент за продължаване на договора за наем за нови четири години също не дава гаранции за посочената обезпеченост. ЕПУ разполага и със собствен Лабораторен корпус, намиращ се в [населено място], [улица]. Акредитационният съвет приема, че ЕПУ не изпълнява изискванията на чл. 14, ал. 5 от ЗВО тъй като смисълът на посоченото изискване е висшето училище да използва за обучението собствени недвижими имоти. Провеждането на обучението на адрес, където висшето училище наема помещения, не отговаря на изискването на Закона за висшето образование и не създава гаранция за наличието на съответната за целите на обучението обезпеченост.

Висшето училище трябва да разполага и с достатъчен академичен състав, притежаващ необходимия профил и [жк], за нормалното обезпечаване на образователния процес. Членовете на АкрС констатират, че от събраните в хода на процедурата информация и документи, включително и от направените справки в Регистъра на академичния състав на Република България, воден от НАЦИД е видно, че ЕПУ не разполага с минималния изискуем от ЗВО преподавателски състав. ЕПУ заявява, че организира обучението си в 5 катедри. По смисъла на чл. 26д, ал. 1, изр.2-ро от ЗВО катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище. Спазването на посоченото изискване предполага наличието на поне 35- членен академичен състав на основен трудов договор, с какъвто ЕПУ не разполага. Висшето училище не разполага и с достатъчно преподаватели на основен трудов договор, които да покриват изискването за минималния брой преподаватели, необходими за ръководенето дори на едно основно звено по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗВО, независимо дали съответният орган е наименуван „факултетен съвет“, или както е в случая - „Програмен съвет“. Видно от представената от ЕПУ информация за преподавателския състав голяма част от него е в пенсионна възраст, при което не е спазено изискването на пар. 11 от ПЗР на ЗВО. Макар и да няма пречка посочените лица да работят във висшето училище, те не могат да бъдат зачетени за целите на акредитацията. При това положение ЕПУ не доказва изпълнение и на изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗВО - хабилитираните лица на основен трудов договор да провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

На основание чл. 83, ал. 4, т. 1 от ЗВО са формулирани препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура за акредитация:

1. Европейският политехнически университет да изпълни изискването на чл. 77, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 14, ал. 5 от Закона за висшето образование, а именно да разполага с правото на собственост или с учреденото право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват и обезпечават провеждането на обучението.

2. Да се увеличи броят на преподавателите на основен трудов договор с профил и [жк], съответстващи на спецификата на акредитираните във В. професионални направления, като:

1) се съобрази законовото ограничение, посочено в пар. 11 от ПЗР на ЗВО (поел. изм. ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

2) се съобразят законовите изисквания за минимален брой на академичния състав за всяко звено във висшето училище, включително и по смисъла на чл. 26д, ал. 1, изр.2-ро от ЗВО;

3) хабилитираните лица провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗВО;

4) данните за преподавателския състав в ЕПУ бъдат отразявани в Регистъра на академичния състав на Република България съобразно изискванията на Наредба № 3 от 4 юли 2018 г. за условията и реда за водене на регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България и при спазване на срока по чл. 9, ал. 1 от нея.

3. На основание на чл. 83, ал. 4, т. 2 и чл. 77, ал. 10 от ЗВО определя срок до 18 месеца от момента на уведомяването, в който Европейският политехнически университет следва да предприеме мерки и да изпълни препоръките, за да може да поиска извършването на нова процедура за институционална акредитация.

4. На основание на чл. 11, ал. 4 от Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища и във връзка с решението по т. 1 не определя равнище на средата за дистанционно обучение.

Решението е съобщено на висшето училище с писмо изх. № ОА-06-238/03.04.2025г. без данни за датата на връчване. Жалбата е подадена на 17.04.2025г., от активно легитимирано лице по смисъла на чл. 147 АПК, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е прието от компетентен орган- АкрС на НАОА и при спазване на правилата за валидно формиране на волята на колективния орган:

Компетентността на органа произтича от чл. 88, ал. 1, т. 5 от ЗВО, който предвижда, че АкрС приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1 въз основа на докладите на постоянните комисии. Сред процедурите по чл. 81, ал. 1 от ЗВО е и тази за институционална акредитация на висшите училища (т. 1 от с. н. ). Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗВО, АкрС се състои от 11 членове - председател и 10 членове - хабилитирани лица от областите на висшето образование, като състава му се определя с решение на Министерския съвет-Р. № 685/04.10.23 година в случая, прието по делото (л. 439). С оглед датата на издаване на Р. - 04.10.23 г., спазени са изискванията на чл. 87, ал. 1 от ЗВО относно времетраенето на мандата на председателя, заместник-председателя и на членовете на АкрС- 6 години, като процесното решение е прието преди изтичането му- на 27.03.2025 година. При вземането на решението са спазени и изискванията за кворум и мнозинство. На основание на чл. 9, ал. 3 от Правилника за дейността на НАОА заседанията на акредитационния съвет се считат за редовни, ако на тях присъстват или участват най-малко 2/3 от списъчния му състав, а съгласно ал. 4 решенията на АкрС се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите. Видно от Протокол № 06 от 27.03.2025 г., на заседанието са присъствали 9 члена на АкрС, които са гласували единодушно за приемането на решението. С оглед на изложеното не е налице основание за обявяването на оспореното решение за нищожно по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение е прието при спазване на изискването за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила- чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК/

Решението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност е в писмена форма, като в него са изложени фактическите установявания в административното производство и приложеното от органа правно основание за упражненото правомощие да се откаже последваща акредитация на ЕПУ- чл. 77, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 14, ал. 5 от ЗВО. За част от мотивите на органа, съобразно задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК ), се ценят и съображенията, съдържащи се документите по преписката, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт.

Глава десета от ЗВО е посветена на въпросите за акредитацията на висшите училища в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗВО, акредитацията е признаване от НАОА на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии. В следващите разпоредби от закона подробно са описани отделните правила, по които НАОА извършва своята дейност. Същите са детайлно доразвити в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (Правилника).

В съотв. с чл. 76, ал. 1 от ЗВО акредитацията бива институционална и програмна. Съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗВО институционалната акредитация е първоначална и последваща, която се провежда за висшите училища, получили предходна институционална акредитация. Именно такава е процесната процедура. По делото е безспорно от фактическа страна, че ЕПУ е получил последната си институционална акредитация на 11.06.2020 г. за срок от 4 години с оценка 6.49. Определен е капацитет на висшето училище от 1 800 студенти и докторанти. Производството по издаване на оспореното решение е започнало по негово заявление с вх. № ОА-06-744/12.03.2024г.

Оценяването при последващата институционална акредитация е насочено към отчитане на резултатите от получените оценки по отделните професионални направления и/или специалности от регулирани професии и към проверка на изпълнението на критериите, включващи изискванията по смисъла на чл. 77, ал. 3, т. 1-4 от ЗВО, а именно: 1. собствеността, необходима за осъществяване на дейностите по чл. 6 от ЗВО; 2. функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и академичния състав; 3. профила и квалификацията на академичния състав; 4. материално-техническата осигуреност на обучението.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗВО процедурата за последваща институционална акредитация, каквато е процесната, е осъществена от постоянната комисия по съответната област на висше образование, а именно - Постоянната комисия по технически науки ( ПКТН ), за което е изготвен доклад, изпратен за становище на ЕПУ, който е упражнил предоставената му възможност, а направените от него възражения са разгледани от ПК, видно от Протокол № 11 от заседание, проведено на 25.03.2025г. Докладът на ПК и становището на висшето училище са внесени в АкрС на НАОА, който, след като подробно ги е обсъдил, е постановил процесното решение. Разпределянето на сферите на висшето образование по материи се основава на Постановление № 125 от 24.06.2002 г. за утвърждаване класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления. Съгласно посочения класификатор направленията, в които висшето училище провежда обучение, попада в област на висшето образование 5. „Технически науки“. В случая именно ПК по технически науки е била компетентна да осъществи процедурата за акредитация. В съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от Правилника, ПК въз основа на доклад на експертна група е подготвила свой доклад и го е представила за становище на оценяваното висше училище, след което депозираното становище от висшето училище е обсъдено и съобразено от ПК, както беше посочено по-горе.

Според чл. 77, ал. 8 от ЗВО висшите училища, които отговарят на посочените изисквания, получават институционална акредитация с определена оценка, която според ал. 7 се дава въз основа на утвърдена от АкрС на НАОА методика.

На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВО, НАОА е утвърдила критерии за оценяване и акредитация в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование, които са и приложените в процесния случай. Жалбоподателят не оспорва, че същите са публикувани на интернет страницата на НАОА - https: //www. neaa. government, bg/ocenjavane-i-akreditacija/institucionalna-akreditacija, с подробни обяснения и указания за тяхното тълкуване и приложение. Пак там са публикувани и процедурните правила, приложими към процедурата за последваща институционална акредитация и документация по изпълнението й, както и методиката за оценяване при последваща институционална акредитация, която е била приложимата в конкретния случай.

Упражненото от органа правомощие да постанови отказ за последваща институционална акредитация на ЕПУ е аргументирано с това, че ЕПУ не изпълнява два от критериите за последваща институционална акредитация на В., посочени в чл. 77, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Закона за висшето образование.

По отношение на първия критерий е посочено, че висшето училище не изпълнява изискването на чл.77, ал.З, т.1 от ЗВО във връзка е чл. 14, ал. 5 от ЗВО, според което е необходимо за срока на съществуването си да разполага с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват за провеждането на обучението и с оглед осъществяване на дейностите по чл. 6 от ЗВО.

Не е спорно и видно от събраните доказателства /договор за наем, нотариален акт, доклад за самооценка л. 96, протоколи от посещения на експертната група/, обстоятелството, че ЕПУ упражнява образователната си дейност в две сгради: Ректорат и лекционни зали, намиращи се в [населено място], [улица], ползвани под наем и Лабораторен корпус, намиращ се в [населено място], [улица], собственост на ЕПУ, придобита с [нотариален акт], том.№ 1, номер 4295, дело № 181, година 2016г., както и съвместно ползване на лабораторната база на ВСУ „Л.**** К.“-[населено място] на базата на сключен договор от 01.03.2021 г. и анекс съм същия № 1 от 15.07.2022 г. за настаняване на студенти на ЕПУ в общежитията на ВСУ. Съгласно констатациите в докладите до момента не са провеждани практически занятия от страна на ЕПУ в лабораторната база на ВСУ „Л. Каравелов“. Няма и информация да се ползва общежитието от студенти на ЕПУ

Ректоратът и лекционните зали се намират в сградата на Бизнес център „Е.****", находяща се в [населено място], [улица]. С договор за наем от 01.01.2022г./л. 9/ наемодателят „Е.****** С" ЕООД, [ЕИК] отдава под наем на „И.М." АД, [ЕИК] помещения с обща площ 1 118 кв. м., намиращи се на 6-ти, 7-ми и 8-ми етажи в Бизнес център „Е.****" в [населено място], [улица]. Посочено е, че наетите помещения ще се ползват за целите на университетска дейност и за офиси на администрацията на ЕПУ. С последващ договор за наем, сключен на 02.01.2022 г. между „И.М." АД, [ЕИК] /л. 15/, представлявано от Н. Д. К. и ЕПУ, представлявано от ректора проф. М. М. се преотдават под наем помещения с обща площ 1 118 кв. м., намиращи се на 6-ти, 7-ми и 8-ми етажи в Бизнес център „Е.****" в [населено място], [улица]. Срокът на сключения договор за наем на ползваната от ЕПУ сграда е до м. октомври 2025 г. /на основание клаузата за автоматично подновяване/. По преписката е налично писмо-ангажимент от 05.03.2025г. /л. 29/ между „Е.***** С" ЕООД, „И.М." АД и ЕПУ за продължаване срока на договора с още 4 години, считано от 10.10.2025г.

Нормата на чл. 14, ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) от ЗВО предвижда, че за срока на съществуването си частните висши училища трябва да разполагат с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват за провеждането на обучението. Не е спорно, че ЕПУ има право на собственост единствено върху лабораторния корпус, където се провеждат практически занятия, а ректоратът и лекционните зали се помещават в помещения под наем.

Законодателното изменение, осъществено със ЗИД на ЗВО (ДВ, бр. 17 от 2020 г.) и създадената нова ал. 5 цели висшето училище да има право на собственост или учредено право на ползване върху недвижимите имоти, за да се обезпечи непрекъсваемост на образователния процес. Това изискване в случая на жалбоподателя не е налице. Употребената от законодателя фраза „учредено право на ползване“ води до извода, че се има предвид вещното право на ползване по чл. 57 от Закона за собствеността, а не сключен договор за наем. Правото на ползване по договор за наем и вещното право на ползване, което се учредява с нотариален акт, са различни правни институти, макар и да имат обща цел – да предоставят възможност за използване на чужд имот. В най-малък обем и за най-кратък срок ползването може да бъде предоставено по договор за наем, а в най-пълен обем и за най-дълъг период от време - при учредяването на вещно право на ползване. Правата на ползвателя са защитени в значителна по-голяма степен от тези на наемателя - договорът е противопоставим на всяко трето лице, включително и на собственика. Ползвателят на недвижим имот не само може да съобщи на собственика за всяко посегателство върху собствеността, но може да се защити и с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и с негаторен иск по чл. 109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражни своето право на ползване.

Съгласно чл. 77, ал. 4 от ЗВО, оценяването при последващата институционална акредитация е насочено към отчитане на резултатите от получените оценки по отделните професионални направления и/или специалности от регулирани професии и към проверка на изпълнението на критериите, включващи изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Следователно изискването по чл. 77, ал. 3, т. 1 от ЗВО правилно е преценено спрямо нормата на чл. 14, ал. 5 ЗВО, която поставя изискване към собствеността и е действаща към момента на извършване на последващата институционална акредитация на ЕПУ. Без значение дали при първоначалната институционална акредитация правното положение относно собствеността е било същото. Към момента на последващата му акредитация при действието на чл. 14, ал. 5 от ЗВО, висшето училище не е собственик на сградата /ректорат и лекционни зали/, които ползва за обучението на своите студенти

По отношение на втория критерий е посочено, че ЕПУ не изпълнява изискването, посочено в чл. 77, ал. 3, т. 3 от ЗВО, тъй като не разполага с достатъчен академичен състав, притежаващ необходимите профил и [жк], за да обезпечи образователния процес.

Видно от представената органограма в доклада – самооценка ЕПУ има специфична академична структура (без факултети), която се състои от стационарни и динамични академични звена. Стационарни са катедрите, които се създават с решение на върховния орган - Съвета на настоятелите. Програмите за обучение (бакалавърски и магистърски) са динамични академични звена, които съществуват, докато има нужда от тях и докато имат акредитация. Обслужват се кадрово от академичния състав на катедрите, но и от външни университетски учени, включително от чужбина. Управляват ги Програмни съвети. ЕПУ организира обучението си в 5 катедри „Строително инженерство“ „Приложна информатика и компютърни технологии“, „Зелена енергетика“, „Инженерен дизайн“, „Природни науки“. ЕПУ извършва обучение в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и в ОНС „доктор“, разпределени в четири професионални направления – 4.6. Информатика и компютърни науки; 5.4. Енергетика; 5.7. Архитектура, строителство и геодезия; 5.13. Общо инженерство.

ЕПУ разполага с преподавателски състав по три от акредитираните професионални направления: ПН 4.6, ПН 5,7 и ПН 5.4. Липсва преподавателски състав по ПН 5.13.

По данни предоставени от НАЦИД, на основание писмо от НАОА изх. № РД-23-1/05.02.2025 г., относно предоставяне на данни за броя на преподавателския състав на ЕПУ за втори семестър на 2023/2024 г. и първи семестър на 2024/2025 г. в ЕПУ има 17 преподаватели на Трудов договор и 17 на граждански договор. 

По данни, предоставени от ЕПУ – л. 117 общия брой на академичния състав, назначени на ОТД в ЕПУ към 31.12.2023г. наброява 30 човека, разпределен в 4-те професионални направления, като за 5.13. Общо инженерство предвид скорошното акредитиране е посочен 1 човек. Списъчният състав на преподавателите на ОТД е посочен в таблица 3.5 – приложение към доклада на експертната група.

В съдебното производство, е предоставена допълнителна информация от ТД на НАП София /л. 574 и сл./ за брой регистрирани трудови договори, основанието за сключването им, от която е видно, че от представените 40 записа на трудови договори 19 са на допълнителни трудови договори, тоест на основен трудов договор са 21 броя преподаватели.

По смисъла на чл. 26д, ал. 1, изр.2-ро от ЗВО катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище. По дефиницията на § 4д, т. 1 от ДР на ЗВО "Основен трудов договор" е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда" – за неопределено време, а предвиденото изключение е само за заемащите академичната длъжност "асистент", за които за основен за целите на закона се счита и трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ. ЕПУ организира дейност в 5 катедри, което предполага предполага наличието на поне 35- членен академичен състав на основен трудов договор, с какъвто ЕПУ не разполага.

Видно от представената от ЕПУ информация за преподавателския състав, както и от справката на НАП, по-голямата част от него /25 човека/ е в пенсионна възраст. В § 11 от ПЗР на ЗВО е предвидено, че по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда може да бъдат удължени за срок до три години. (2) Удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор. Видно от справката от НАП отношенията с хабилитираните преподаватели в пенсионна възраст са уредени или със сключването на допълнителен трудов договор или със сключването на безсрочен трудов договор в нарушение на § 11 от ПЗР на ЗВО. При това положение ЕПУ не доказва изпълнение и на изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗВО - хабилитираните лица на основен трудов договор да провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

По тези съображения съдът намира, че установените по делото факти субусумират фактическия състав на приложеното от органа правно основание, а упражненото от правомощие за отказ съответства и на целта на закона- да не се дава акредитация от НАОА на висше училище, което не отговаря на изискването за собственост и академичен състав, необходима за дейността му по чл. 6 от ЗВО.

По изложените съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, правото на разноски е възникнало за ответника. То е своевременно упражнено, като преди приключване на устните състезания по делото е поискано присъждането им. Доказаните разноски са в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по банков път по Договор за правна защита и съдействие № 8/16.06.2025г. /л. 581/. Разходите за пътуване и пощенските разходи на упълномощения адвокат, претендирани в списъка по чл. 80 ГПК/ не съставляват съдебно-деловодни разноски по делото и не могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски е обективна и цели възстановяване на разноските, които са свързани с извършването на процесуални действия по делото или оказаната правна помощ, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. (в този смисъл съдебната практика, напр. Определение № 11895 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2023 г., Определение № 8580 от 14.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2022 г. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Перник, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Европейски политехнически университет, БУЛСТАТ *********, представлявано от президента Д. С. против Решение на Акредитационния съвет (АкрС) на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за отказ за последваща институционална акредитация на ЕПУ, обективирано в Протокол № 06/27.03.2025 година на АкрС.

ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, БУЛСТАТ *********, представлявано от президента Д. С. да заплати на Националната агенция за оценяване и акредитация, [населено място] сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.