Р Е Ш Е Н И Е № 159/9.10.2020г.
09.10.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и
пети септември 2020
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 210 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и следв.
от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление гр. Я., ***,
ЕИК *********, със собственик А.И.П., чрез адвокат П.С.П. *** със съдебен адрес
***, кантора 12 против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ , Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект
– ветеринарна клиника и аптека, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ“***“, и забрана за
достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.
Иска се отмяна на цитираната
заповед.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради неспазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с
целта на закона. Сочи се, че към момента
на издаване на заповедта на ЕТ не е
връчван АУАН е не е инициирано адм. нак. производство. Излага доводи за нарушение на чл. 6 ал.
5 от АПК, както и че не са представени доказателства за предходни нарушения. Обръща
внимание, че в заповедта е посочено, че
при извършената проверка на разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
наличност била установена разлика в размер на 523,30 лева., като сочи, че
сумата от 500, 50лв е била за заплащане на месечен наем, оставена извън касата.
В жалбата се сочи,че по принцип неиздаването на фискален бон е основание за
издаване на заповед като процесната, но намира, че
не е обосновано, защо срокът на заповедта е към средния определен в закона.
Иска се отмяна на оспорената заповед
и присъждане на разноски
В съдебно
заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат П., редовно
упълномощен, поддържа изложените в
жалбата съображения и моли за отмяна на обжалваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка. Представя писмени бележки и списък на
разноските в общ размер на 350 лева. Счита, че
обжалваната заповед е издадена поради неиздаването на фискален бон, а към
преписката са приложени два броя актове за установяване на административно
наказание. Моли да се има предвид, че относно акта за неиздадена касова бележка
не е подавано възражение, а против акта за установена касова разлика от
доверителя му било подадено възражение и тъй като установената касова разлика е
посочена в заповедта за налагане на принудителната мярка като утежняващо
обстоятелство, сочи, че е депозирал възражение против този акт за установяване
на нарушение.
Ответникът в производството,
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, редовно призован, в съдебно
производство се представлява от гл.юрисконсулт И.-К., редовно упълномощена. Безспорно е, че
в хода на направената от органите по приходите проверка за извършената
контролна покупка не е издаден фискален касов бон към момента на извършване на
плащане в брой. Намира, че установената
касова разлика безспорно е извършено нарушение на чл.33 от Наредба № Н-18 на
Министъра на финансите, чийто обществено опасен резултат не е обвързан с
размера на констатираната разлика.
Заявява, че действайки при условията на оперативна
самостоятелност, решаващият орган е наложил принудителна административна мярка
като предвид тежестта на извършеното нарушение констатираната в значителен
размер касова разлика в търговския обект, като акцентува, че извършеното
плащане в размер на дължимия за месеца наем на търговски обект не е отбелязан
като възражение в хода на извършената от органите по приходите контролна
покупка и съставения в резултат на нея протокол.
Излага доводи за мотивираност на срока на ПАМ-
по-нисък размер от средно предвидения в закона.
Моли да се има предвид, че проведеното административнонаказателно производство срещу едноличния
търговец е по реда на Закона за административните нарушения и наказания и е ирелевантно досежно настоящото
административно, респективно и съдебно производство.
Намира обжалваната заповед за правилна и
законосъобразна, както и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК иска присъждане на направени по делото разноски - възнаграждение
за юрисконсулт за настоящата инстанция.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ ,
Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника и аптека, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ“***“, и забрана за достъп до него за срок от
14(четиринадесет) дни.
На първо място, следва да се има предвид,
че ПАМ се издава независимо от предвидените санкции и глоби, т.е.
производството по издаване на ПАМ е независимо от адм. нак. производство по издаване на НП по чл. 193 от ЗДДС и ЗАНН.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 от АПК.
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № -111-0047234/22.07.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“
, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред
като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.
146 от АПК. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
В случая са налице и материалноправните
предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В чл. 25, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл. 3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
В жалбата не се оспорва неиздаването на
фискален бон. Заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за неспазване реда за издаване на
съответния документ за продажба. В оспорената заповед, се съдържа ясно и
коректно описание на фактическите основания, за нейното издаване, което от своя
страна осигурява възможност, както адресатът
да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши
преценка на законосъобразността на заповедта.
В съставения протокол за извършена
проверка, е посочена контролна покупка на 1 брой противопаразитен препарат за
кучета „Фронтлайн“ на обща стойност 14.80 лв в 11.40г.
на 20.07.2020г., за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект от
наличното фискално устройство. Издаването му е
задължение на търговеца да издаде изискващата се касова бележка за
извършената продажба, съобразно нормата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата. След
като в случая за извършената продажба не са издадени нито фискален бон от
фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането,
правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По никакъв начин не е доказано твърдението в жалбата, че не е
извършена процесната покупка. Констативния протокол
от проверката е подписан „с възражение“ от представляващия ЕТ, без да са конкретизирани в протокола. В
обяснение от фармаколога /стр. 27/в клиниката, се сочи, че поради разсеяност в
процеса на работа е пропуснала да издаде касова бележка за покупка на стойност
14.80лв.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването
на фискална касова бележка за извършено плащане, което нарушение е описано в
съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за
издаването заповедта. С оглед вече изложеното, по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е
прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има
предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е
достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов
бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при
наличие предпоставките на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за
спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно
постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка
за налагане на ПАМ.
В разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая
са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното
определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия
съдебен състав.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна
се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта
на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл.
22 ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и търговеца не е
преустановил дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане.
Установеното неизпълнение на задължението
за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба на стока или
услуга в съответния търговски обект, представлява юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да приложи ПАМ по запечатване на обекта,
като органът в тази хипотеза действа в условията на обвързана компетентност.
Заповедта в случая е превантивна и преустановителна,
и е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
Обстоятелството, че в търговския обект е
била налична сума от 500, 50 лв за която се твърди,
че е за заплащане на месечен наем, по никакъв начин не оборва факта на неиздаване
на касова бележка на посочените в заповедта ден и час при проверката от
контролните органи.
В заключение следва да се има предвид и
съдебната практика по сходни дела, а именно адм. дело
№ 2912/20г. на ВАС.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да
заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева на основание чл.
143, ал. 4 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление гр. Я., ***,
ЕИК *********, със собственик А.И.П., чрез адвокат П.С.П. *** със съдебен адрес
***, кантора 12 против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА
ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление гр. Я., ***, ЕИК *********, със
собственик А.И.П. да заплати на Национална агенция за
приходите, Централно управление, сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена пред тричленен състав на Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете