О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../….........02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1617 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Р.Т.П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощникът му адв.П.К., с адрес *** офис 10,
с банкова сметка ***: ***, против Сдружение
“Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б
А Б и А А Л, действащи чрез АД “Зорница Василева и Т.Я.“, представлявано
от адв.Т.Я., със съдебен адрес:***, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.513, ал.1 във
вр. с чл.511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 200000лв., представляваща,
частичен иск от 280000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на синът му Г Р Т., в следствие от настъпило ПТП
на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, ул.“Христо Ботев“ №8 по
ул.“Никола Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, по вина на водача
на л.а.“***“, с рег.№****, с английска регистрация, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.01.2018г.-датата на изтичане срока по чл.429,
ал.3 от КЗ вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на ответникът за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното производство по
пр.пр.№166/2018г. по описа на Окръжна прокуратура Варна и ДП №2163/2017г. по
описа на ОД на МВР Варна на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. На първо място
разпоредбата, на която се позовава ответникът, е неотносима към настоящият
случай, доколкото по делото все още не са установени престъпни обстоятелства, а
дори и да бяха то няма пречка същите да бъдат предмет на разглеждане и
установяване в гражданския /търговския/ спор. На следващо място не е налице и
основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК , доколкото спиране на съдебно
производство е допустимо само при наличие на друго висящо преюдициално съдебно
производство, каквото понастоящем не е налице. Ето защо искането на ответника
за спиране, следва да се остави без уважение.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
ищеца, писмени доказателства, се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения основателни, се
явяват и исканията на ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване
на претърпените неимуществени вреди и за издаване на съдебно удостоверение,
което за снабдяване с преписи от доказателства находящи се в кориците на ДП
№2163/2017г. и пр.пр.№166/2018г. на ОП Варна, по силата на което да се снабдим
на протоколи за оглед, фотоалбуми, изготвените експертизи, както и всички други
документи изясняващи обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП.
Следва да се
допусне поисканата от ответника комплексна съдебно медицинска и авто-техническа
експертиза, която да отговори на въпросите формулирани в отговора на
допълнителната исковата молба, тъй като със заключението на същата, ще се
установяват относими за спора факти.
Искането на
ответника за изискване в цялост на копие от ДП №2163/2017г. и пр.пр.№166/2018г.
по описа на ОП Варна, следва да се остави без уважение, предвид факта, че в
посочените преписки се намират и значителен брой недопустими и неотносими
доказателства. От друга страна, следва да се уважи искането на ответника за
издаване на СУ за снабдяване с относими доказателства от въпросната преписка.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII
от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Р.Т.П., против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.513, ал.1 във вр. с
чл.511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата от 200000лв., представляваща, частичен
иск от 280000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат от смъртта на синът му Г Р Т., в следствие от настъпило ПТП на
30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, ул.“Христо Ботев“ №8 по ул.“Никола
Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, по вина на водача на л.а.“***“,
с рег.№****, с английска регистрация, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.01.2018г.-датата на изтичане срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, ул.“Христо Ботев“ №8
по ул.“Никола Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, се движил л.а.“***“,
с рег.№****, с английска регистрация, чиито водач е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил смъртта на пешеходеца Г Р Т., който е син на
ищеца. Твърди се, че за случая е образувано ДП №2163/2017г. по описа на
РУП-Варна, пр.пр.№166/2018г. на ОП- гр.Варна, което към настоящия момент не
приключило, но в хода на наказателното производство е установено, че
произшествието е настъпилото вследствие от допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата от водача л.а.“***“, с рег.№****. Сочи се, че увреждащия
автомобил, следва да има сключена застраховка “Гражданска отговорност“, валидна
към датата на ПТП. Сочи се, че тъй като процесното ПТП е настъпило на
територията на Р България и е причинено от МПС с чужда регистрация, то в този случай,
следва да се ангажира отговорността на ответника, която е уредена и в чл.3 от
Вътрешните правила на съвета на бюрата. Сочи се, че силата на застрахователния
договор, застрахователят, респективно ответника, покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на
10000000лв. Сочи се, че във връзка с инцидента, ищеца е завел пред ответника
претенция за заплащане на обезщетение, като е представил всички документи, с
които разполага. Твърди се, че ответника не се произнесъл по заведената
претенция, до изтичането на законоустановеният срок за това. Поддържа се, че починалият при процесното
ПТП, е бил в работоспособна възраст, деен, активен и с добро здравословно
състояние, като е бил и опора за семейството си, и всички са разчитали на
неговата подкрепа. Поддържа се, че смъртта на сина на ищецът, е довела до
неизмерима и непреходна скръб, тъй като между тях са съществували отношения,
характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност
и подкрепа. Твърди се, че ищецът е възлагал големи надежди на сина си,
включително и да бъде негова опора в живота, като е разчитал да му помага на
старини. Сочи се, че най-голямата мъка и непреодолима загуба, е загубата на
дете, която не може никога да бъде преживяна, като смъртта на синът на ищеца е
настъпила неочаквано и несвоевременно. Твърди се, че моралните страдания,
претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на неговият син, ще
съпътстват ищеца през остатъка от живота му. Твърди се, че преживяната загуба
се отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното състояние на
ищецът, който търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт,
независимо от изминалото време болката от загубата не утихва и той продължава
да страда, и скърби постоянно. Ето защо се поддържа, че причинените на ищецът
неудобства, болки и страдания, следва да бъдат компенсирани, макар паричното
обезщетение да не може да замести накърнените морални блага, то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. С оглед на изложеното, се моли
за присъждане на справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди възлизащ на сумата от 200000лв., който размер е съобразен с
принципа на справедливост, с лимита на отговорност на застрахователите за
2017г. и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като същите се оспорват по
основанието и размер. Оспорва се отговорността на водача на л.а.“***“, с рег.№****
за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка
между вредите и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността
на водача за процесното ПТП, не е установена с влязъл в законна сила съдебен
акт, като по делото е представен единствено Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. При условията на евентуалност, се оспорва изключителната
отговорност на водача за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици,
като се поддържа, че Г Р Т., е съпричинил ПТП, съответно претъпените от него
телесни увреждания, довели до смъртта му. Отново в условията на евентуалност,
се твърди, че реализираното пътнотранспортно произшествие, е било предотвратимо
за пешеходеца. На следващо място, се оспорва изцяло претърпяването на
неимуществените вреди от ищеца, както се сочи, че твърденията за това не са
подкрепени с доказателства. В условията
на евентуалност се поддържа, че претендираният от ищеца размер на обезщетение
за неимуществени вреди от 200000лв., частично от 280000лв., е несъответен на
претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ
от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и съобразно трайната съдебна практика в
аналогични случаи. Оспорва се и иска за законна лихва, поради неоснователност
на главния иск, или евентуално, тъй като ответникът не е изпадал в забава от
претендираната дата. Сочи се, че ответникът не е застраховател и не дължи лихва
от датата на произшествието, а съгласно чл.497, ал.1, т. 2 от КЗ, едва след
изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца. Сочи се, че в настоящия случай,
извънсъдебната претенцията за обезщетение, е предявена от ищцата на
19.01.2018г., като с Писмо изх.№1-0187/25.01.2018г. ответникът е изискал
представянето на документи, относими към материално правната легитимация на
лицето, претендиращо застрахователно обезщетение и основателността на
претенцията за неимуществени вреди. Ето защо и предвид липсата на установеност
на фактите и обстоятелствата по процесното произшествие, както и вината за
настъпването му към момента на предявяване на претенцията, началният момент на
дължимост на лихвата за забава, е не по-рано от 19.03.2018г.-първият ден след
изтичане на срока по чл.107, ал. 1 от КЗ /отм./.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че ответникът неоснователно
оспорва механизма на ПТП и вината за настъпването на ПТП на водача на
увреждащият автомобил, като се сочи, че механизмът не е част от фактическият
състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в
настоящето производство. Твърди се, че в случая следва да се има предвид
представеният Констативен протокол за ПТП, който представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на неговият издател за това, че е настъпило ПТП, кои
са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има
ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Сочи се, че срещу виновния водач на МПС е образувана
пр.пр.№166/18г. по описа на ОП Варна. Относно възражението на ответника за
липсата на вина на водача на увреждащият автомобил, се поддържа, че понятието
за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право, като за да се
приеме наличие на вина по смисъла на чл.45 от ЗЗД, не се изисква тя да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Оспорва се възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
Георги Т., като се поддържа, че същото не е подкрепено с доказателства, като
тежестта за това се носи от възразяващата страна. Поддържа се още, че от
представените писмени доказателства не може да се направи извода, че
пострадалият е извършил нарушение, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. По отношение на оспорването от
ответникът на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно на размера
на претендираното обезщетение, се сочи, че същите ще бъдат установени в хода на
процеса, като претенцията на ищеца е съобразена с принципа за справедливост, лимитите на
отговорност на застрахователите за 2017г. и със съдебната практика. Относно
оспорването на ответника на началният момент на забавата се сочи, че посочената
от ищеца дата, от която се дължат лихви върху обезщетението, е правилно
определена, с оглед изтичане на срока за произнасяне по доброволно заявената
претенция по смисъла на чл.429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържат оспорванията и възраженията изложени
в първоначалният отговор на ответника, а именно: за недоказаност на
отговорността на водача на МПС, съответно причинната връзка на процесното ПТП с
претърпяването на неимуществените вреди: относно доказателствената сила на
Констативен протокол за ПТП; заявените при
условията на евентуалност възражения за предотвратимост от пострадалия на
инцидента или съпричиняване на вредоносният резултат и за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и относно началният момента на забавата. В
допълнение се сочи, че застрахователният лимит по застраховка “ГО“ на
автомобилистите, не е сред необходимите и въведени с Постановление №4/1968г.
критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че
въпросния лимит представлява максимална граница на отговорност и същата е
обвързана с различни хипотези на отговорност, обхващата съвкупната такава при
предвидената в КЗ хипотеза на голям риск, какъвто настоящия случай не е. Твърди
се, че основен и относим критерий при определяне на размера на застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, е доказването на претърпени по вид и
степен вреди, съобразно изричните указания на Пленума на Върховен съд, като
съобразяването на същите в цялост води до определянето на справедлив размер на
обезщетение.
Предявените претенции
намират правното си основание в чл.513, ал.1 във вр. с чл.511,
ал.1, т.2 и чл.506, ал.2 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че безспорно и ненуждаещо
се от доказване, е обстоятелството, че на 30.12.2017г. около 18.00 часа в
гр.Дългопол, ул.“Христо Ботев“ №8 по ул.“Никола Обретенов“-до ЖП гара Дългопол,
посока гр.Айтос, е реализирано ПТП с
участието на л.а.“***“, с рег.№****, с английска регистрация и пешеходеца Г Р Т.,
в резултат, от което е настъпила смъртта на втория, който е син на ищеца.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. В конкретния случай ищеца, следва да установи, че е претърпял вреди, в резултат от ПТП с участието на лек
автомобил с регистрация в държава членка по многостранното споразумение за
системата “Зелена карта“ и застраховка “ГО“, различна от Република България,
съответно че виновни действия или
бездействия на неговия собственик/водач, са станали причина за процесното ПТП.
Следва да установи още и размера на претърпените неимуществени вреди.
Ответника, следва да установи обстоятелствата изключващи отговорността му, т.е.
че водача на увреждащият автомобил няма вина за настъпването на процесното ПТП,
както и твърдения си за наличието на обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му, т.е. наличие на съпричиняване от пострадалият на вредоносния
резултат.
Страните сочат
доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищеца писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно медицинска и
авто-техническа експертиза, вещите лица, по която да отговорят на
въпросите формулирани от ответника в отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д А Д и инж.Й Л М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 800лв., вносими от ответника
в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на
доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се
призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца, да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на претърпените неимуществени вреди.
Да се издадат поисканите от ищеца и от ответника съдебни
удостоверение, които да послужат за снабдяване с преписи от доказателства находящи се в кориците на ДП №2163/2017г.
на ОД на МВР Варна и пр.пр.№166/2018г. на ОП Варна, като това на ответника да се предаде след представяне на
доказателства за внесена държавна такса в размер на 5лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за изискване в цялост
копие от ДП №2163/2017г. на ОД-МВР Варна и пр.пр.№166/2018г. на ОП Варна.
Оставя
без уважение искането
на ответника за спиране на настоящото производство до приключване на ДП по пр.пр.№166/2018г.
на ОП Варна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1617/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: