№ 54
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ир. Д. Г.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано
по искане на осъдения Д. Х. Н. за възобновяване на производството по н. о. х.
д. № 1184/19г. на Районен Съд – гр. Кюстендил, ВНОХД № 24/21г. на КОС и
за отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда.
В искането, основаващо се на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК, са изложени подробни съображения относно събрания по делото
доказателствен материал и се изразява становище, че от същия не може да
бъде направен обоснован извод за авторството и вината на подсъдимия Н..
Поради това се счита, че инстанциите по същество са нарушили материалния
закон, доколкото само по себе си излагането на противоречиви твърдения не
означава автоматично хипотеза на лъжесвидетелстване. Сочи се още, с оглед
обективната съставомерност на извършеното от Н., не е изяснена по несъмнен
начин собствеността върху инкриминирания фургон, което може да бъде
изяснено единствено в един евентуален граждански спор. В искането се
твърди още, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото обвинението не е изяснено в достатъчна степен в
1
обвинителния акт, с което е нарушено правото на защита на лицето, срещу
което се води производството. Поради това се моли за възобновяване на
наказателното производство, водено срещу Н. с всички произтичащи от това
последици.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения Н.,
адв. М., поддържа искането на всички релевирани основания и счита
подадената молба за допустима и основателна. По изложените съображения
защитникът моли съда да прецени всички събрани по делото доказателства и
да постанови един правилен съдебен акт.
Осъденият Д.Н., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и поддържа изложеното от своя защитник. В дадената последна
дума, осъденият моли за възобновяване на наказателното производство.
Представителят на прокуратурата счита, че искането за
възобновяване на производството по делото е неоснователно, тъй като не е
налице нито едно от релевираните основания. Твърди, че изводите, изложени
в актовете на двете редовни съдебни инстанции са правилни и
законосъобразни. Сочи се, че правните изводи за авторството и вината на
подсъдимия следва да бъдат споделени изцяло. Моли за оставяне на искането
без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване,
намира следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 26. 10. 2020 год. по н. о. х. д. № 1184/19г. на КРС, Д.
Х. Н. е бил признат за виновен в това, че в периода 03.06.2018г. – 19.09.2018г.
е извършил престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК. Поради
това и при условията на чл. 54 от НК, на Н. е наложено наказание
2
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на
което наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66, ал.
1 от НК.
С решение от 28.05.2021г. по ВНОХД № 24/21г. на КОС, така
постановената присъда е потвърдена изцяло.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК
за възобновяване на наказателното производство. Релевираните доводи, с
които съдът е обвързан в рамките на това производство, не намират опора в
събрания доказателствен материал.
На първо място, не могат да бъдат споделени доводите относно липсата
на осъществен състав на престъпление с оглед неговата несъставомерност.
Безспорно е, че само по себе си наличието на противоречиви твърдения не
означава автоматически хипотезата на лъжесвидетелстване по смисъла на чл.
290 от НК, както и че наказателната отговорност се носи единствено за
невярно заявени факти. В разглежданата хипотеза обаче, отговорността на Н.
е ангажирана въз основа на конкретни твърдения за негови изявления, които
са старателно проверени, за да се стигне до извод, че същият съзнателно е
заявил неистини пред разследващия орган. Следва да се посочи също така, че
предмет на делото не се явява въпросът за собствеността на инкриминирания
фургон, а конкретно посочени и вменени на Н. изявления и твърдения, които
той е обективирал пред разследващия полицай. В тази насока не могат да
бъдат споделени доводите на защитата относно неяснота в повдигнатото
обвинение и диспозитива на присъдата, касателно конкретните изявления,
респективно фактите и обстоятелствата, с които е осъществен състава на
престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е
описана деятелността на обвиняемия /към онзи момент/ Н., изрично и
дословно са посочени изразите му пред разследващия полицай, с които се
твърди, че е осъществил състава на престъплението, като изрично също така е
обяснено защо се приема, че тези изрази и твърдения не отговарят на реално
осъществилата се фактическа обстановка. Също така подробно и ясно е
описанието на вмененото на Н. престъпление в Постановлението от
22.07.2019г., с което същият е привлечен като обвиняем по воденото
досъдебно производство. Действително, в диспозитивите на обвинителния
акт и първоинстанционната присъда тези обстоятелства са описани по-
3
лаконично, но имайки предвид единството между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, респективно, присъдата и мотивите към
нея, този съдебен състав намира, че в целия ход на наказателното
производство Н. е бил наясно с това за какви конкретни деяние се води
същото и не е бил неправомерно поставен в положение на процесуална
изненада. Ето защо и този съдебен състав намира, че деянието на Н. покрива
всички елементи от състава на вмененото му престъпление.
На следващо място, съдът не споделя твърденията в молбата, че не са
доказани по безспорен начин авторството и вината на подсъдимия Н..
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и е поставил в основата на
изводите си за осъществилата се фактическа обстановка показанията на
разпитаните свидетели. Следва да се посочи също така, че разпитите на тези
свидетели са изключително подробни, на същите са предявявани приетите по
делото писмени доказателства, като при констатираните несъответствия или
липса на конкретен спомен, на основание чл. 281 от НПК, са прочитани
дадените показания на фазата на досъдебното производство. Отчетена е
корелацията на изложеното от свидетелите със съставените в процедурата по
търга писмени документи, както и заключенията и изводите на двете
изготвени по делото графологични експертизи. Поради това настоящият
състав намира, че повдигнатото обвинение се явява доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което постановената осъдителна присъда е
правилна и законосъобразна. Следователно, твърденията и доводите за
наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
не могат да бъдат споделени. Материалният закон е приложен правилно от
страна на двете редовни съдебни инстанции и постановената присъда
отразява коректно събраната доказателствена съвкупност.
В същото време, настоящият съдебен състав не приема доводите,
че в рамките на воденото наказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е извършил
обстоен доказателствен анализ, като подробно е описал кои възприети факти
от кои доказателствени източници се извеждат и е посочил кои доказателства
са кредитирани и кои не, както и на какво основание. Доказателствата по
делото са обсъдени подробно както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка.
Отчетени са противоречията в доказателствения материал, като изрично е
посочено защо и на какви основания, при констатираните противоречия, част
4
от доказателствените източници са възприети, а друга - не. В
доказателствената дейност на първоинстанционния съд не се констатират
пороци, както що се отнася до правилната им оценка, така и касателно
изготвените мотиви и съдържащия се там доказателствен анализ.
Постановеното въззивно решение също не страда от пороци. В същото е
налице както и самостоятелно изложение на възприетата фактическа
обстановка, така и анализ на доказателствения материал, независимо от
констатацията, че извършеният такъв от страна на първата инстанция се
възприема като обективен. В атакуваното решение се съдържат обстойни
отговори на наведените с жалбата доводи. От текста на решението може да
бъде направен извод за волята на съда както що се касае до крайния резултат
от делото, така и до оценката на събраните доказателства като цяло и
поотделно. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че в
рамките на проведеното съдебно производство не са допуснати сочените от
защитата нарушения на процесуалните правила.
Предвид изложеното искането за възобновяване на наказателното
производство се явява неоснователно на всички посочени основания, с оглед
на което то следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Х. Н. за възобновяване
на производството по н. о. х. д. № 1184/19г. на Районен Съд – гр. Кюстендил,
ВНОХД № 24/21г. на КОС и за отмяна на постановената спрямо него
осъдителна присъда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6