Мотиви
към присъда по НОХД № 3377/2018 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 21
с-в.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата М.Ц.Д. за
извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26
ал. 1 от НК за това, че за времето от 12.09.2008 г. до 14.08.2009 г. в гр.
София, пред ТД НАП - офис “Изгрев”, находящ се в гр. София, бул.„**********,
при условията на продължавано престъпление с дванадесет деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в качеството си на пълномощник на търговското
дружество “В.***” ЕООД с ЕИК: ********, избегнала установяването на данъчни
задължения на „В.***“ ЕООД по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС, ДВ бр.
37 в сила от 08.05.2007/ за данъчни периоди от м. август 2008 г. до м. февруари
2010 г. в особено големи размери по смисъла на чл. 93 т. 14 от НК, а именно в
общ размер на 588 935, 71 лв. (петстотин осемдесет и осем хиляди деветстотин
тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки), като в подадените справки -
декларации /СД/ по чл. 125 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
потвърдила неистина относно данъчната основа на покупките с право на данъчен
кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документи с невярно съдържание
при воденето на счетоводството и представяне на информация пред органите на
приходите - дневници за покупки, съставени съгласно чл. 124 ЗДДС, и приспаднала
неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. Ha
12.09.2008 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. август 2008 г. в размер на 9 157,00 лева (девет хиляди сто
петдесет и седем лева), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев”
справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1018768/12.09.2008 г.
потвърдила неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на
пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с
невярно съдържание - дневник за покупките по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м.
08.2008 г. при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите ТД на НАП - гр. София, офис “Изгрев”, като посочила
получени доставки, които не са били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..404/30.07.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 27800 лв. и ДДС 5560 лв. и фактура
№0..406/31.07.2008 г. с предмет стока на стойност ДО 14985 лв. и ДДС 2997 лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..246/07.08.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 3000 лв. и ДДС 600 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 9 157,00 лева;
2. На
13.10.2008 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. септември 2008 г. в размер на 4 400,00 лв. (четири хиляди
и четиристотин лева), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка
- декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1024632/13.10.2008 г. потвърдила
неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на пълен
данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с невярно
съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 09.2008 г.
при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила получени доставки,
които не са били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..407/29.09.2008
г. с предмет услуга по дог. на стойност ДО 12000 лв. и ДДС 2400 лв.
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..249/30.09.2008
г.с предмет услуга на стойност ДО 10000 лв. и ДДС 2000 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 4 400,00 лева;
3. На
14.11.2008 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. октомври 2008 г. в размер на 7 500,00 лева (седем хиляди и
петстотин лева), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка -
декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1034217/14.11.2008 г. потвърдила
неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на пълен
данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с невярно
съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 10.2008 г.
при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите ТД на НАП - гр.София, офис „Изгрев“, като посочила получени доставки,
които не са били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..400/04.10.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 13500 лв. и ДДС 2700 лв. и фактура № 0..401/31.10.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 20000 лв. и ДДС 4000 лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..256/30.10.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 4000 лв. и ДДС 800 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 7 500,00 лв.;
4. На
15.12.2008 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. ноември 2008 г. в размер на 9 602,00 лева (девет хиляди
шестстотин и два лева), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев”
справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1041738/15.12.2008 г.
потвърдила неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на
пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с
невярно съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 11.2008
г. при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите
по приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила получени
доставки, които не са били реално извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..403/17.11.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 18520 лв. и ДДС 3704 лв. и фактура № 0..405/12.11.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 15000 лв. и ДДС 3000 лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..257/27.11.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 14490 лв. и ДДС 2898 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 9 602,00 лева;
5. На
14.01.2009 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. декември 2008 г. в размер на 110 559,85 лева (сто и десет
хиляди петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки), като в
подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214- 1048258/14.01.2009 г. потвърдила неистина относно размера
на данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит и размера на
данъчния кредит, като използвала документ с невярно съдържание - дневник за
покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 12.2008 г. при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите ТД на
НАП - гр. София, офис “Изгрев”, като посочила получени доставки, които не са
били реално извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..385/03.12.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 28450 лв. и ДДС 5690 лв.; фактура № 0.386/15.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 41664 лв. и ДДС 8332,80 лв.; фактура № 0.387/15.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 33335,25 лв. и ДДС 6667,5 лв.; фактура № 0.388/01.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 116050 лв. и ДДС 23210 лв.; фактура № 0.389/10.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 125600 лв. и ДДС 25120 лв.; фактура № 0.390/22.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 114400 лв. и ДДС 22880 лв. и фактура № 0.391/22.12.2008
г. с предмет стока на стойност ДО 89800 лв. и ДДС 17960 лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..248/22.12.2008
г. с предмет услуга на стойност ДО 3500 лв. и ДДС 700 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 110 559,85 лева;
6. На
16.02.2009 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. януари 2009 г. в размер на 4 300,00 лева (четири хиляди и
триста лева), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка -
декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214- 1056870/16.02.2009 г. потвърдила
неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на пълен
данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с невярно
съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 01.2009 г.
при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев“ като посочила получени доставки,
които не са били реално извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..358/06.01.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 20150 лв. и ДДС 4030 лв.;
- ЕТ„Г.***-И.Д.” по фактура № 0..113/15.01.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 1350 лв. и ДДС 270 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 4 300,00 лева;
7. На
14.03.2009 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. февруари 2009 г. в размер на 6 776,80 лева (шест хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки), като в подадената в
ТД на НАП София офис „Изгрев” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС
2214-1064923/14.03.2009 г. потвърдила неистина относно размера на данъчната
основа на покупките с право на пълен данъчен кредит и размера на данъчния
кредит, като използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупки по
чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 02.2009 г. при водене на счетоводството и
при представяне на информация пред органите по приходите ТД на НАП - гр.София,
офис “Изгрев”, като посочила получени доставки, които не са били реално
извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..359/02.02.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 32085 лв. и ДДС 6417 лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..260/26.02.2009
г. с предмет услуга на стойност ДО 1799 лв. и ДДС 359,80 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 6 776,80 лева;
8. На
14.04.2009 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. март 2009 г. в размер на 26 901,00 лева (двадесет и шест
хиляди деветстотин и един лева), като в подадената в ТД на НАП София офис
„Изгрев” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1072844/14.04.2009
г. потвърдила неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право
на пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ
с невярно съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м.
03.2009 г. при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила
получени доставки, които не са били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..330/30.03.2009
г. с предмет по договор на стойност ДО 56502,50 лв. и ДДС 11300,50 лв. и
фактура № 0..331/31.03.2009 г. с предмет по договор на стойност ДО 56502,50 лв.
и ДДС 11300,50 лв.;
- ЕТ „Г.***-И.Д.” по фактура № 0..115/30.03.2009
г. с предмет договор на стойност ДО 21500 лв. и ДДС 4300 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 26 901,00 лева;
9. На
14.05.2009 г., в гр. София, в качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД
избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС
за данъчен период м. април 2009 г. в размер на 301 152,80 лева (триста и една
хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет стотинки), като в подадената в ТД на
НАП София офис „Изгрев” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1079835/14.05.2009
г. потвърдила неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право
на пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ
с невярно съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м.
04.2009 г. при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила
получени доставки, които не са били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..212/30.04.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 262500 лв. и ДДС 52500 лв.; фактура № 0..392/03.04.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 165532 лв. и ДДС 33106,40 лв. и фактура № 0..397/28.04.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 165532 лв. и ДДС 33106,40 лв.;
- ЕТ „Г.***-И.Д.” по фактура № 0..116/02.04.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 3200 лв. и ДДС 640 лв.;
- „В.Б.” ЕООД по фактура № 0..9943/03.04.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 909000 лв. и ДДС 181800 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 301 152,80 лева;
10.
На 15.06.2009 г., в гр. София, в
качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД избегнала установяването на
данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м.май
2009г. в размер на 39 507,20 лева (тридесет и девет хиляди петстотин и седем
лева и двадесет стотинки), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев”
справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1088528/15.06.2009 г.
потвърдила неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на
пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с
невярно съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 05.2009
г. при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите
по приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила получени
доставки, които не са били реално извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..396/28.05.2009
г. с предмет услуга договор на стойност ДО 129876 лв. и ДДС 25957,20 лв.;
фактура № 0..397/29.05.2009 г. с предмет услуга договор на стойност ДО 25750
лв. и ДДС 5150 лв.; фактура № 0..394/15.05.2009 г. с предмет стока - под.
настилки на стойност ДО 42000 лв. и ДДС 8400 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 39 507,20 лева;
11.
На 14.07.2009 г., в гр. София, в
качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД избегнала установяването на
данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м.юни
2009г. в размер на 65 003,00 лева (шестдесет и пет хиляди и три лева), като в
подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1095928/14.07.2009 г. потвърдила неистина относно размера
на данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит и размера на
данъчния кредит, като използвала документ с невярно съдържание - дневник за
покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 06.2009 г. при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите ТД на
НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила получени доставки, които не са
били реално извършени, от:
- ЕТ „Т.-А..П” по фактура № 0..255/05.06.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 45000 лв. и ДДС 9000 лв.; фактура № 0..258/29.06.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 45000 лв. и ДДС 9000 лв.; фактура № 0..260/29.06.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 104440 лв. и ДДС 20888 лв.; фактура № 0..259/26.06.2009
г. с предмет стока на стойност ДО 104440 лв. и ДДС 20888 лв. и фактура № 0..252/25.06.2009
г. с доставчик ЕТ „Т.-А..П” с предмет стока на стойност ДО 18255 лв. и ДДС 3651
лв.;
- ЕТ„К.-М.Д.” по фактура № 0..262/30.06.2009
г. с предмет услуга на стойност ДО 7880 лв. и ДДС 1576 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 65 003,00 лева;
12.
На 14.08.2009 г., в гр. София, в
качеството си на пълномощник на „В.***” ЕООД избегнала установяването на
данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м.юли
2009г. в размер на 4076.6 лева (четири хиляди седемдесет и шест лева и шест
стотинки), като в подадената в ТД на НАП София офис „Изгрев” справка -
декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. № ДДС 2214-1103967/14.08.2009 г. потвърдила
неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на пълен
данъчен кредит и размера на данъчния кредит, като използвала документ с невярно
съдържание - дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС за отчетния период м. 07.2009 г.
при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите ТД на НАП - гр.София, офис “Изгрев”, като посочила получени доставки,
които не са били реално извършени, от:
- ЕТ„Т.-А..П” по фактура № 0..245/15.07.2009
г. с доставчик ЕТ„Т. - А..П” с предмет стока на стойност ДО 20380,28 лв. и ДДС
4076.6 лв.
и
като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 4 076,06 лева.
С
разпореждане на съдията – докладчик от 25.07.2018 година, по чл. 247а и сл. от НПК, делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание. След предварително
изслушване на страните в проведеното такова и при наличие на предпоставките на
процесуалния закон, както и с оглед направено от подсъдимата самопризнание на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, с протоколно
определение от 26.09.2018 година съдът е постановил разглеждане на делото по
реда на глава Двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие“ в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като е обявил, че съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за същите факти.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа изцяло внесения обвинителния акт. Счита,
че подробно описаната в обстоятелствената му част фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства и се потвърждава от направеното
от подсъдимата признание. Намира за безспорно установено обстоятелството, че подсъдимата
е избегнала установяването на данъчни задължения на “В.***” ЕООД общо в размер на 588 935, 71 лв., като чрез
използване на фактури, които не отразявали реално извършени сделки, завишила
сумата, по която дружеството приспадало данъчния кредит, съответно по този
начин намалила размера на реално декларирания и плащан от посоченото дружество
към съответните данъчни периоди данъчен кредит. Представителят на СГП моли съда
да признае подсъдимата за виновна, като ѝ наложи наказание съобразно
предвиденото в закона под средния размер, като бъде съобразена и задължителната
редукция на наказанието.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Я., посочва дружеството, което е избегнало плащането на
данъчни задължения, като заинтересовано лице. Същата не е водила лично
счетоводството на дружеството, не е осъществявала и фактическа дейност и
функции на данъчно задължено лице и не е превишавала обема на представителната
власт, дадена ѝ по силата на нотариално заверено пълномощно, като при
подаване на инкриминираните справки-декларации подсъдимата е действала в
качеството й на пълномощник на дружеството. Моли при определяне на наказанието
съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, изрядното ѝ
процесуално поведение в хода на разследването и изразеното от нея съжаление,
като ѝ наложи наказание около предвидения в закона минимум.
Подсъдимата
поддържа казаното от защитника си. В предоставеното ѝ право на последна
дума изразява съжаление и моли за снизхождение.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл.
18 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подсъдимата М.Ц.Д. е българка, българска
гражданка, родена на ***
***, ЕГН: **********, с
висше образование, разведена, неосъждана.
М.Ц.Д.
и В.П.В.се познавали. През пролетта на 2008 г. В.В., която била готвач, решила
да регистрира фирма на нейно име, с която да развива бизнес в областта на
кетъринга, а М.Д. предложила да ѝ помогне с регистрацията. В. се
съгласила и на 25.04.2008 г. в Агенция по вписванията, Търговски регистър, било
вписано “В.***” ЕООД със седалище гр.София и едноличен собственик на дяловия
капитал и управител В.П. В.. Необходимия за учредяване на дружеството уставен
капитал в размер на 3500 лв. бил осигурен от М.Д..
С
генерално пълномощно, заверено нотариално с рег. № 22144 от 13.06.2008 г. от
нотариус И.Д.с район на действие PC София, рег. № 039 на Нотариалната камара, В.В.
упълномощила М.Ц.Д., по нейна молба, да извършва всякакви правни действия от
името на „В.***“ ЕООД и за сметка на фирмата и да я представлява пред всички
лица, организации и учреждения в страната и извън нея, включително и да
извършва разпоредителни действия. Де факто с посоченото пълномощно, В.П.В.упълномощила
М.Д. с всички права, които имал управителят на „В.***“ ЕООД. Същото било оттеглено
от В.В. на 29.04.2009 г. с нотариално заверена декларация. В. отправила
нотариална покана до М.Д., с която я уведомила за оттегляне на пълномощното.
Поканата била връчена на адресата на 09.09.2009 г. От посочената дата М.Д. била
с оттеглена представителна власт по отношение на „В.***“ ЕООД. След 09.09.2009 г.
същата нямала качеството на пълномощник на дружеството и всички нейни действия
и решения във връзка с дейността на посоченото дружество били извършени от лице
без представителна власт.
През
периода от 13.06.2008 г. до 09.09.2009 г. цялата търговска дейност на „В.***“
ЕООД била извършвана и ръководена от подсъдимата М.Д.. Същата извършвала
посочената дейност на основание издаденото ѝ пълномощно от В.В..
Вписаният в ТР управител на „В.***“ ЕООД В.В. не извършвала никаква дейност от
името и за сметка на дружеството и нямала информация за извършваната такава
дейност от пълномощника М.Д.. След оттегляне на пълномощното, М.Д. продължила
тази дейност, легитимирайки се като пълномощник на дружеството и действайки
фактически като такъв, но без да има каквато и да е представителна власт,
противно на волята на управителя на дружеството.
“В.***”
ЕООД било регистрирано по ДОПК в ТД на НАП гр.София, офис „Изгрев“ от
25.04.2008 г. с ЕИК по Булстат ******** и по ЗДДС от 30.07.2008г. На 15.06.2010
г. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по
приходите.
Тъй
като “В.***” ЕООД било регистрирано по Закона за данък добавена стойност
/ЗДДС/, за същото възникнало задължение да изготвя дневници за покупки и
дневници за продажби, в които да вписва всички издадени от дружеството,
съответно получени от дружеството фактури за извършени доставки през съответния
данъчен период, както и да подава ежемесечно справка-декларация /СД/ по ЗДДС,
придружена от съответните дневници за покупки и продажби. В СД по ЗДДС в клетка
01 данъчно задълженото лице следвало да посочва общия размер на данъчната
основа за облагане с данък добавена стойност /ДДС/, а в клетка 20 - начисления
ДДС за съответния данъчен период. В раздел Б на декларацията: Данни за
упражнено право на данъчен кредит, в клетка 31 следвало да посочи данъчната
основа на всички получени доставки с право на пълен данъчен кредит, в клетка 41
- размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, а в клетка 40 - сумата на
общия данъчен кредит. След извършване на съответното приспадане, в клетка 50 на
СД следвало да бъде посочен размера на ДДС за внасяне, а в клетка 60 - размера
на ДДС за възстановяване за съответния данъчен период. Посочените данни в СД по
ЗДДС следвало да се формират на база реална стойност по реално извършени
сделки, коректно отразени в съответните дневници за покупки и продажби, които
регистрираното по ЗДДС лице било длъжно да води. Посочените задължения
произтичали от съответните разпоредби на чл. 124 и чл.125 от ЗДДС. Съгласно чл.
124. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) от ЗДДС, (1) Регистрираните лица по
този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник
за продажбите. (2) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него
или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби
по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
(4) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи
в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния
период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по
чл. 72, ал. 1. Съгласно Чл. 125. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) (1) За всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124... (3) Заедно със справка-декларацията
по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период. (5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри
по ал. 3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
На
основание Заповед за възлагане на ревизия № 908034/08.12.2009 г. на началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „ДОК“ при ТД на НАП София-град, на „В.***“ ЕООД
била извършена ревизия относно установяване на задълженията по Закона за данък
добавена стойност за данъчни периоди 30.07.2008 г. - 31.10.2009 г. Същата
приключила с издаването на РА № **********/19.08.2010 г., с който били
установени задължения на дружеството за довнасяне общо в размер на 1 046 559,66
лева ДДС за периода от 01.08.2008 г. до 31.10.2009 г. и лихви за просрочие.
В
хода на разследването е установено, че “В.***” ЕООД е извършвало реална
търговска дейност през 2008 г. – 2009 г. - стопанисвало заведения в гр. Созопол
- ресторант „Казабланка“ и бар „Копа Кабана“. Дейността в посочените заведения
се осъществявала под ръководството на св. В.М.. За нуждите на същите били
поръчвани и получавани хранителни продукти и други стоки, предимно от местни
доставчици, основните от които били „П.“ ООД, „П.К.“ ООД, ЕТ “П.-**-М.А.“, ЕТ “Р.-Р.Т.“
и други. При доставка на стоки в ресторант „Казабланка“, фактурите и стоковите
разписки за същите се предавали на св. Н.И., която изпълнявала длъжността
управител на ресторанта. Същата плащала получените доставки, като на нея се
отчитали ежедневно и парите от оборота. От своя страна св. И.предавала
фактурите и отчитала парите на св. В.М.. При доставка в бар „Копа Кабана“,
фактурата заедно със стоковата разписка се предавали на управителя на бара св. Й.В.-П.,
която ежедневно ги отчитала и предавала на В.М., а в негово отсъствие на св. Н.И.,
която в последствие ги предавала на М.. На него се отчитал и оборота от
барманите и сервитьорите. Последният ръководел пряко дейността на двете
заведения - доставките, оборота, работата на персонала. От своя страна св. М.
се отчитал на подсъдимата, на която предавал ежемесечно и всички фактури за
получените в ресторанта и бара доставки, за да бъдат надлежно осчетоводени. Св.
М. не бил ангажиран с воденето на счетоводната отчетност на дружеството, нито с
изготвянето и подаването пред ТД на НАП на дневниците за покупки и продажби и
СД по ЗДДС.
Счетоводното
обслужване на дружеството за месеците август и септември 2008 г. било
извършвано от „МЦ К.“ ЕООД с управител св. М.И.П., която изготвила СД по ЗДДС и
съответните дневници за покупки и продажби за посочените два данъчни периода. С
нея се свързала подсъдимата Д. като пълномощник на дружеството и уговорила
осъществяването на посочената услуга — извършването на счетоводната дейност на
„В.***“ ЕООД. Подсъдимата предоставила на св. П. фактурите за получените от
дружеството доставки, които св. П. включила в изготвените от нея дневници за
покупки за съответните данъчни периоди. Св. П. изготвила и СД по ЗДДС за м. август
и м. септември 2008 г., в които посочила формираната данъчна основа на сделките
с право на пълен данъчен кредит съгласно данните на включените в дневниците за
покупки фактури, и приспаднала този данъчен кредит. След изготвяне на
дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС, св. П. ги предала на подсъдимата
Д., за да бъдат подписани и да бъдат предадени в ТД на НАП. Същите били
изготвени от името на управителя на дружеството св. В.В.. Подсъдимата ги
подписала от името на управителя и ги депозирала в ТД на НАП офис „Изгрев“.
След това спряла да предоставя на св. П. фактури за осчетоводяване, което
довело до прекратяване на договора за счетоводно обслужване. За извършената
дейност от „МЦ К.“ ЕООД, св. П. издала на „В.***“ ЕООД две фактури - № 346/11.09.2008г.
и № 362/01.10.2008г., които в последствие били платени по банков път.
Предадените ѝ за осчетоводяване фактури от подсъдимата за периода на
осъществяване на счетоводните услуги, св. П. върнала на М.Д.. След като
прекратила договора за извършване на счетоводни услуги с „МЦ К.“ ЕООД, подсъдимата
Д. сама започнала да извършва тази дейност. Тя лично изготвяла дневниците за
покупки на дружеството, като вписвала в тях издадените на дружеството фактури
за извършените доставки на стоки и услуги. Изготвяла и дневниците за продажби
на дружеството, в които вписвала издадените от дружеството фактури. Въз основа
на данните от дневниците, изготвяла и СД по ЗДДС за съответните данъчни
периоди. След изготвяне на дневниците и СД по ЗДДС, подсъдимата ги подписвала
от името на управителя св. В. В. и ги депозирала в ТД на НАП офис „Изгрев“,
ведно с данните на магнитен носител.
В
изготвяните, подписвани и подавани дневници за покупки на „В.***“ ЕООД, били
включени както реалните сделки на дружеството, така и някои недействителни
сделки за покупки, въз основа на които се формирала стойността на правото на
приспадане на данъчен кредит, което било отразено съответно и в подадената от
името на дружеството СД по ЗДДС за периода. Тъй като реално такива сделки не
били осъществени, такова право не възниквало за дружеството. По този начин бил
начисляван и деклариран по-висок размер на ДДС с право на приспадане, с което
се намалявало ДДС за внасяне за съответния данъчен период. Така при водене на
счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите били
използвани документи с невярно съдържание - съответните дневници за покупки, в
които била отразена посочената невярна информация. Деклариран бил по-нисък
размер на дължимото от дружеството ДДС за внасяне, с което се укривали
действителните данъчни задължения на „В.***“ ЕООД.
За
периода м. август 2008 г. - м. юли 2009 г. подсъдимата била упълномощена да
извършва всякакви правни действия от името на „В.***“ ЕООД и да го
представлява. За данъчните периоди м. август 2008 г. и м. септември 2008 г. подсъдимата
лично предоставила на св. М. П., за да включи в дневниците за покупки на
дружеството за м. август и м. септември 2008г. освен получените от св. М. фактури
и допълнително такива с издател ЕТ“Т. - А..П” и ЕТ„ К. - М.Д.“, които не
отразявали реално извършени сделки между посочените търговци. За данъчните
периоди от м. октомври 2008 г. до м. юли 2009 г., подсъдимата лично включила в изготвяните
от нея дневници за покупки на дружеството фактури с посочен издател ЕТ „Т. - А..П”,
ЕТ „К. - М.Д.“, ЕТ „Г.*** - И.Д.“ и една фактура - № 0..9943/03.04.2009 г. с
посочен издател „В.Б.“ ЕООД, които не отразявали реално извършени сделки между
посочените търговци.
В
хода на досъдебното производство е установено, че ЕТ „Т. - А..П”, ЕТ „К. - М.Д.“
и ЕТ „Г.*** - И.Д.“ не са извършвали реална търговска дейност. Дружествата не
са имали необходимата материална и кадрова обезпеченост, не са притежавали
наличен технически, технологичен и кадрови потенциал за извършване на доставки
на стоки и услуги - не са притежавали и не са имали наети офиси, складове,
търговски площи, МПС, наети работници и служители. Св. А..П сочи, че бил само
формален собственик на ЕТ „Т. - А..П” и не е осъществявал реална търговска
дейност. Същият бил дерегистриран по ЗДДС от 07.08.2007 г. по инициатива на
данъчен орган. Св. И.Д.закупила ЕТ „Г.*** - И.Д.“ от подсъдимата М.Д. по
инициатива на последната, като веднага предоставила на Д. генерално пълномощно
да я представлява и извършва търговска дейност. Свидетелката сочи, че самата тя
не е извършвала доставки, не е сключвала сделки и не е подписвала фактури.
Търговецът бил дерегистриран по ЗДДС от 31.08.2007 г. по инициатива на данъчен
орган. ЕТ „К. - М.Д.“, чийто собственик била подсъдимата М.Д., също бил
дерегистриран по ЗДДС от 14.02.2008 г. по инициатива на данъчен орган.
Посочените търговци не са извършвали никакви доставки на стоки и услуги към „В.***“
ЕООД и не са издавали фактури за такива доставки. „В.Б.“ ЕООД също не е
извършвало доставка на стоки и услуги към „В.***“ ЕООД и не е издавало фактура
№ 0..9943/03.04.2009 г. за такава доставка. В действителност „В.Б.“ е издало
фактура с посочения номер - № 0..9943, но същата не е от 03.04.2009 г., а от
27.04.2009 г. и е издадена за извършена доставка на „П.“ ООД на обща стойност
2963,70 лв. с ДДС, а не на „В.***“ ЕООД.
Подсъдимата
знаела, че посочените търговци не са извършвали реални доставки на „В.***“ЕООД.
С посочените фактури подсъдимата се сдобила сама и ги включила в дневниците за
покупки на дружеството именно с цел формиране на по-голяма данъчна основа на
покупки с право на пълен данъчен кредит, отразена и в СД за ДДС, който кредит
бил и съответно приспаднат. По този начин подсъдимата избегнала установяване на
дължим ДДС за съответните данъчни периоди.
Така
в дневника за покупки за м. август 2008 г. били включени две фактури с посочен
издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..404/30.07.2008 г. с предмет
„стока“ с данъчна основа 27800 лв. и ДДС 5560 лв. и фактура № 0..406/31.07.2008
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 14985 лв. и ДДС 2997 лв., както и фактура
№ 0..246/07.08.2008 г. с посочен издател ЕТ„К.-М.Д.” с предмет „услуга“ с
данъчна основа 3000 лв. и ДДС 600 лв. Същите не отразявали реално извършени
доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД . Фактурите не били
действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.
- А..П”и ЕТ „К. - М.Д.“ не са доставили стоки или услуги на „В.***“ ЕООД.
Въпреки това предоставила тези фактури на св. М. П. за осчетоводяване като
такива, издадени за реално извършени сделки. Св. П. ги включила в изготвения
дневник за покупки за м. август 2008 г. Формираната съобразно данните на
отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този данъчен кредит,
св. П. посочила в изготвената СД по ЗДДС, която ведно с дневниците за покупки и
продажби предоставила на подсъдимата. Последната ги подписала и подала в ТД на
НАП в качеството си на пълномощник на дружеството, където СД била заведена с
вх. № ДДС 2214- 1018768/12.09.2008 г. Така подсъдимата съзнателно декларирала
завишен размер на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с право на
пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия
ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни задължения на
посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м.август 2008г. в размер на 9157,0
лева (девет хиляди сто петдесет и седем лева).
В
дневника за покупки за м. септември 2008 г. били включени фактура № 0..407/29.09.2008
г. с посочен издател ЕТ „Т.-А..П” с предмет „услуга по договор“ с данъчна
основа 12000 лв. и ДДС 2400 лв. и фактура № 0..249/30.09.2008 г. с посочен
издател ЕТ „К.-М.Д.” с предмет „услуга“ с данъчна основа 10000 лв. и ДДС 2000
лв. Същите не отразявали реално извършени доставки от посочените търговци за „В.***“
ЕООД. Фактурите не били действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата
била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ „К. - М.Д.“ не са доставили стоки или услуги
на „В.***“ ЕООД. Въпреки това предоставила тези фактури на св. М. П. за
осчетоводяване като такива, издадени за реално извършени сделки. Св. П. ги
включила в изготвения дневник за покупки за м. септември 2008 г. Формираната
съобразно данните на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД
данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този
данъчен кредит, св. П. посочила в изготвената СД по ЗДДС, която ведно с
дневниците за покупки и продажби предоставила на подсъдимата. Последната ги
подписала и подала в ТД на НАП в качеството си на пълномощник на дружеството,
където СД била заведена с вх. № ДДС 2214- 1024632/13.10.2008 г. Така подсъдимата
декларирала завишен размер на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с
право на пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на
дължимия ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни
задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м. септември 2008 г.
в размер на 4400,00 лева (четири хиляди и четиристотин лева).
В
дневника за покупки за м. октомври 2008 г. подсъдимата включила две фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..400/04.10.2008 г. с
предмет „услуга“ с данъчна основа 13500 лв. и ДДС 2700 лв. и фактура № 0..401/31.10.2008
г. с предмет „услуга“ с данъчна основа 20000 лв. и ДДС 4000 лв., както и
фактура № 0..256/30.10.2008 г. с посочен издател ЕТ „К.-М.Д.” с предмет
„услуга“ с данъчна основа 4000 лв. и ДДС 800 лв. Същите не отразявали реално
извършени доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не били
действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“
и ЕТ „К. - М.Д.“ не са доставили стоки или услуги на „В.***“ ЕООД. Формираната
съобразно данните на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД
данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този
данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС
2214-1034217/14.11.2008 г.в качеството си на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата
завишила размера на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с право на
пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия
ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни задължения на
посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м.октомври 2008 г. в размер на
7500,00 лева (седем хиляди и петстотин лева).
В
дневника за покупки за м. ноември 2008 г. подсъдимата включила две фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..403/17.11.2008 г. с
предмет „стока“ с данъчна основа 18520 лв. и ДДС 3704 лв. и фактура № 0..405/12.11.2008
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 15000 лв. и ДДС 3000 лв., както и фактура
№ 0..257/27.11.2008 г. с посочен издател ЕТ„К.-М.Д.” с предмет „услуга“ с
данъчна основа 14490 лв. и ДДС 2898 лв. Същите не отразявали реално извършени
доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не били действително
издадени от посочените търговци. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ
„К. - М.Д.“ не са доставили стоки или услуги на „В.***“ ЕООД. Формираната
съобразно данните на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД
данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този
данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС
2214-1041738/15.12.2008 г. в качеството си на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата
завишила размера на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с право на
пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия
ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни задължения на
посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м. ноември 2008 г. в размер на
9602,00 лева (девет хиляди шестстотин и два лева).
В
дневника за покупки за м. декември 2008 г. подсъдимата включила седем фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..385/03.12.2008 г. е предмет
„услуга“ с данъчна основа 28450 лв. и ДДС 5690 лв.; фактура № 0..386/15.12.2008
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 41664 лв. и ДДС 8332,80 лв.; фактура № 0..387/15.12.2008
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 33335,25 лв. и ДДС 6667,05 лв.; фактура №
0..388/01.12.2008 г. с предмет „стока“ с данъчна основа 116050 лв. и ДДС 23210
лв.; фактура № 0..389/10.12.2008 г. с предмет „стока“ с данъчна основа 125600
лв. и ДДС 25120 лв.; фактура № 0.390/22.12.2008 г. с предмет „стока“ с данъчна
основа 114400 лв. и ДДС 22880 лв. и фактура № 0.391/22.12.2008 г. с предмет
„стока“ с данъчна основа 89800 лв. и ДДС 17960 лв. Включила и фактура № 0..248/22.12.2008
г. с посочен издател ЕТ „К.-М.Д.” с предмет „услуга“ с данъчна основа 3500 лв.
и ДДС 700 лв. Същите не отразявали реално извършени доставки от посочените
търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не били действително издадени от посочените
търговци. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ „К. - М.Д.“ не са
доставили стоки или услуги на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните на
отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата
декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС 2214-1048258/14.01.2009 г. в качеството си
на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната
основа и начисления ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и
приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този
начин избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по
ЗДДС за данъчен период м. декември 2008 г. в размер на 110559,85 лева (сто и
десет хиляди петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки).
В
дневника за покупки за м. януари 2009 г. подсъдимата включила фактура № 0.358/06.01.2009
г. с посочен издател ЕТ „Т.-А..П” с предмет „стока“ с данъчна основа 20150 лв.
и ДДС 4030 лв. и фактура № 0..113/15.01.2009 г. с посочен издател ЕТ „Г.***-И.Д.”
предмет „стока“ с данъчна основа 1350 лв. и ДДС 270 лв. Същите не отразявали
реално извършени доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не
били действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата била наясно, че
ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ „Г.***-И.Д.“ не са доставили стоки на „В.***“ ЕООД.
Формираната съобразно данните на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***”
ЕООД данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на
този данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС
2214-1056870/16.02.2009 г. в качеството си на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата
завишила размера на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с право на
пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия
ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни задължения на
посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м. януари 2009 г. в размер на
4300,00 лева (четири хиляди и триста лева).
В
дневника за покупки за м. февруари 2009 г. подсъдимата включила фактура № ..359/02.02.2009
г. с посочен издател ЕТ „Т.-А..П”с предмет „стока“ с данъчна основа 32085 лв. и
ДДС 6417 лв. и фактура № 0..260/26.02.2009 г. с посочен издател ЕТ „К.-М.Д.” с
предмет „услуга“ с данъчна основа 1799 лв. и ДДС 359,80 лв. Същите не
отразявали реално извършени доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД.
Фактурите не били действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата
била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ „К. - М.Д.“ не са доставили стоки или услуги
на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните на отразените фактури в дневника
за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД
по ЗДДС вх. № ДДС 2214-1064923/14.03.2009 г. в качеството си на пълномощник на
дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната основа и начисления
ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което
намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този начин избегнала
установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен
период м. февруари 2009 г. в размер на 6776,80 лева (шест хиляди седемстотин
седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки).
В
дневника за покупки за м. март 2009 г. подсъдимата включила две фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..330/30.03.2009 г. с
предмет „по договор“ с данъчна основа 56502,50 лв. и ДДС 11300,50 лв. и фактура
№ 0..331/31.03.2009 г. с предмет „по договор“ с данъчна основа 56502,50 лв. и
ДДС 11300,50 лв., както и фактура № 0..115/30.03.2009 г. с посочен издател ЕТ „Г.***-И.Д.”
с предмет „договор“ с данъчна основа 21500 лв. и ДДС 4300 лв. Същите не
отразявали реално извършени доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД.
Фактурите не били действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата
била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ и ЕТ „Г.***-И.Д.“ не са доставили стоки или услуги
на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните на отразените фактури в дневника
за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД
по ЗДДС вх. № ДДС 2214-1072844/14.04.2009 г. в качеството си на пълномощник на
дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната основа и начисления
ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което
намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този начин избегнала
установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС за данъчен
период м. март 2009 г. в размер на 26901,00 лева (двадесет и шест хиляди
деветстотин и един лева).
В
дневника за покупки за м. април 2009 г. подсъдимата включила три фактури с
посочен издател ЕТ„Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..212/30.04.2009 г. с предмет
„стока“ с данъчна основа 262500 лв. и ДДС 52500 лв.; фактура № 0-392/03.04.2009
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 165532 лв. и ДДС 33106,40 лв. и фактура №
0-397/28.04.2009 г. с предмет „стока“ с данъчна основа 165532 лв. и ДДС
33106,40 лв. Включила също фактура № 0-116/02.04.2009 г. с посочен издател ЕТ „Г.***-И.Д.”
с предмет „стока“ с данъчна основа 3200 лв. и ДДС 640 лв., както и фактура № 0-9943/03.04.2009
г. с посочен издател „В.Б.” ЕООД с предмет „стока“ с данъчна основа 909000 лв.
и ДДС 181800 лв. Същите не отразявали реално извършени доставки от посочените
търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не били действително издадени от посочените
търговци.
Подсъдимата
била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“, ЕТ „Г.***-И.Д.“ и „В.Б.” ЕООД не са доставили
стоки на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните на отразените фактури в
дневника за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на доставките с право на
пълен данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата декларирала
в СД по ЗДДС вх. № ДДС 2214-1079835/14.05.2009 г. в качеството си на
пълномощник на дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната
основа и начисления ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и
приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този
начин избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по
ЗДДС за данъчен период м. април 2009 г. в размер на 301152,80 лева (триста и
една хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет стотинки).
В
дневника за покупки за м. май 2009 г. подсъдимата включила три фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: фактура № 0..396/28.05.2009 г. с
предмет „услуга договор“ с данъчна основа 129876 лв. и ДДС 25957,20 лв.;
фактура № 0..397/29.05.2009 г. с предмет „услуга договор“ с данъчна основа
25750 лв. и ДДС 5150 лв. и фактура № 0.394/15.05.2009 г. с предмет „стока-под.
настилки“ с данъчна основа 42000 лв. и ДДС 8400 лв. Същите страна не отразявали
реално извършени доставки от посочения търговец за „В.***“ ЕООД. Фактурите не
били действително издадени от ЕТ „Т.-А..П“. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“
не е доставил стоки или услуги на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните
на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата
декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС 2214- 1088528/15.06.2009 г. в качеството си
на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната
основа и начисления ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и
приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този
начин избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по
ЗДДС за данъчен период м. май 2009 г. в размер на 39507,20 лева (тридесет и
девет хиляди петстотин и седем лева и двадесет стотинки).
В
дневника за покупки за м. юни 2009 г. подсъдимата включила пет фактури с
посочен издател ЕТ „Т.-А..П”, а именно: № 0..255/05.06.2009 г. с предмет
„стока“ с данъчна основа 45000 лв. и ДДС 9000 лв.; фактура № 0..258/29.06.2009
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 45000 лв. и ДДС 9000 лв.; фактура № 0..260/29.06.2009
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 104440 лв. и ДДС 20888 лв.; фактура № 0..259/26.06.2009
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 104440 лв. и ДДС 20888 лв. и фактура № 0..252/25.06.2009
г. с предмет „стока“ с данъчна основа 18255 лв. и ДДС 3651 лв. Включила и
фактура № 0..262/30.06.2009 г. с посочен издател ЕТ „К.-М.Д.” с предмет
„услуга“ с данъчна основа 7880 лв. и ДДС 1576 лв. Същите не отразявали реално
извършени доставки от посочените търговци за „В.***“ ЕООД. Фактурите не били
действително издадени от посочените търговци. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“
и ЕТ „К. – М.Д.“' не са доставили стоки или услуги на „В.***“ ЕООД. Формираната
съобразно данните на отразените фактури в дневника за покупки на „В.***” ЕООД
данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит и размера на този
данъчен кредит, подсъдимата декларирала в СД по ЗДДС вх. № ДДС
2214-1095928/14.07.2009 г. в качеството си на пълномощник на дружеството. Така подсъдимата
завишила размера на данъчната основа и начисления ДДС на доставките с право на
пълен данъчен кредит и приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия
ДДС за периода. По този начин избегнала установяването на данъчни задължения на
посоченото дружество по ЗДДС за данъчен период м. юни 2009 г. в размер на
65003,00 лева (шестдесет и пет хиляди и три лева).
В
дневника за покупки за м. юли 2009 г. подсъдимата включила фактура № 0..245/15.07.2009
г. с посочен издател ЕТ „Т. - А..П” с предмет „стока“ с данъчна основа 20380,28
лв. и ДДС 4076,06 лв. Същата не отразявала реално извършена доставка от
посочения търговец за „В.***“ ЕООД. Фактурата не били действително издадена от
посочения търговец. Подсъдимата била наясно, че ЕТ „Т.-А..П“ не е доставил
стока на „В.***“ ЕООД. Формираната съобразно данните на отразената фактура в
дневника за покупки на „В.***” ЕООД данъчна основа на доставките с право на
пълен данъчен кредит и размера на този данъчен кредит, подсъдимата декларирала
в СД по ЗДДС вх. № ДДС 2214-1103967/14.08.2009 г. в качеството си на
пълномощник на дружеството. Така подсъдимата завишила размера на данъчната
основа и начисления ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и
приспаднала същия, с което намалила размера на дължимия ДДС за периода. По този
начин избегнала установяването на данъчни задължения на посоченото дружество по
ЗДДС за данъчен период м.юли 2009г. в размер на 4076,6 лева (четири хиляди
седемдесет и шест лева и шест стотинки).
Съгласно
извършената по делото съдебно-графическа експертиза, подсъдимата М.Д. е
подписала всички посочени СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби и
протоколи за приемането им от ТД на НАП. /т.2 от ДП/.
В
представените от подсъдимата справки - декларации по ЗДДС и дневници, тя
потвърдила неистина пред данъчните органи на Национална агенция по приходите, а
именно че е осъществила сделките по доставка на стоки и услуги по гореописаните
фактури с издатели ЕТ „Т. - А..П”, ЕТ „К. - М.Д.“, ЕТ „Г.***-И.Д.“ и „В.Б.”
ЕООД, въпреки че ясно е съзнавала, че в действителност такива сделки реално не
са били сключвани и изпълнявани. С това била и изпълнена целта на подсъдимата,
а именно да избегне установяването на дължимия данък добавена стойност.
Невярното деклариране, извършено от подсъдимата М.Д. в справките - декларации е
в причинна връзка със съответното избягване установяването на действително
дължимо данъчно задължение, постигнато чрез неоснователно (неследващо)
прихващане на данъчен кредит по ЗДДС, като по този начин бил ощетен
Републиканския бюджет. В конкретния случай ощетеното лице е държавата в лицето
на Министъра на финансите като неин законен представител.
Съгласно
ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стока и предвид разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС се окачествява
като „данъчно събитие”. Правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащия
на приспадане данък стане изискуем. При доставка на територията на страната,
данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие за
доставката. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното
събитие възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък, като от
този момент започва да се осъществява фактическия състав, водещ до възникване
на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката на
стоките и/или услугите. Включването в дневника за покупки на „В.***“ ЕООД на
фактури от името на горепосочените търговци не е достатъчно основание да се
приеме, че е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Фактурата сама
по себе си не е данъчно събитие, а първичен счетоводен документ, който се
издава по повод вече настъпило такова. Правото на приспадане на данъчен кредит
не е безусловно, видно от разпоредбата на чл.68 ал.1, т.1 от ЗДДС, който
поставя условие за признаване на правото на данъчен кредит по издадена на
получателя фактура, а именно да е налице получена доставка. Наличието на
доставка на стока и/или услуга е първото условие за признаване на правото на
данъчен кредит, поради факта, че с данък добавена стойност се облагат
доставките. Механизмът на данъка върху добавената стойност предполага наличие
на реална доставка, като условие за възникване на правото на данъчен кредит, а
не само документално оформяне на стопанската операция. Справката- декларация е
документ, в който данъчно регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки
данъчен период определена информация свързана с неговата дейност, което е
основание за възникване на права и задължения, като се съставя по образец,
определен с ППЗДДС и за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде СД в съответната ТДД до 14 число включително на месеца следващ данъчния
период, за който се отнася. Съгласно чл. 125 от ЗДДС регистрираното лице
представя в ТД на НАП заедно със СД за периода копие от дневника за продажбите
и копие от дневника за покупките в частта, включваща всички документи, отнасящи
се за съответния данъчен период, на хартиен носител и тази информация на
магнитен носител. Документите и магнитните носители се подават в ТД на НАП
лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Стойностите за данъчния кредит в Справката-декларация се сформират от отчетните
регистри - дневниците за покупки и за продажби, които се явяват неразделна част
от справка-декларация за същият период. Правото на приспадане на данъчен кредит
е сложен фактически състав, правните последици на който могат да възникнат само
при наличието на всички предпоставки — реално извършена доставка на стока и/или
услуга, издаване на съответна фактура от доставчика, който следва да бъде
регистриран по ЗДДС, включване на издадената фактура в дневника за продажби на
доставчика, включване на фактурата в дневника за покупки на получателя, който
също следва да бъде регистриран по ЗДДС.
Във
всички посочени дванадесет броя СД по ЗДДС, подсъдимата съзнателно декларирала
неверни обстоятелства относно размера на дължимия за плащане от дружеството ДДС
за съответния данъчен период, като посочвала по-нисък размер от действително
дължимия. Установено е по делото, че по процедурите по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС за
възстановяване на ДДС, суми не са възстановявани на „В.***” ЕООД през
инкриминирания период, като дружеството е ползвало неправомерно начисления ДДС
при отчета, с размера на който е намалявало дължимия се данък по ЗДДС за
периода. За всеки от посочените данъчни периоди подсъдимата използвала
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне
на информация пред органите по приходи, тъй като изготвяните и подавани в ТД на
НАП офис „Изгрев“ дневници за покупки на „В.***“ ЕООД не отразявали фактури
само за действително получени доставки с право на пълен данъчен кредит, а в тях
били вписани и фактури за неизвършени и неполучени доставки, посочени по-горе.
Въз основа на същите подсъдимата неправомерно приспадала данъчен кредит.
Посочените дневници за покупки представляват вторични счетоводни документи с
удостоверителен характер, тъй като информацията в тях следва да отразява реално
извършените сделки през съответния данъчен период въз основа на първичните
счетоводни документи - издадените за сделките фактури. Вписаните в дневниците
фактури с издател ЕТ „Т. - А..П”, ЕТ „К. - М.Д.“, ЕТ „Г.***-И.Д.“ и „В.Б.” ЕООД
не отразявали реално извършени сделки, съответно за „В.***“ ЕООД не възникнало
право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Действително такива
фактури не били въобще издавани от посочените търговци.
По
посочения начин - чрез потвърждаване на неистина в подадените СД по ЗДДС от
името на „В.***“ ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите, и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит, през периода
12.09.2008 г - 14.08.2009 г. подсъдимата М.Ц.Д. избегнала установяване и
плащане на ДДС от „В.***“ ЕООД общо в размер на 588 935, 71 лв. (петстотин
осемдесет и осем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки).
Всички
посочени деяния - общо дванадесет на брой, са извършени през непродължителен
период от време /по-малко от една година/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93 т. 14 от НК, сумата на избегнатите за установяване и
плащане данъчни задължения за данъчните периоди: м. август 2008 г., м. септември
2008 г., м. октомври 2008 г., м. ноември 2008 г., м. януари 2009 г., м. февруари
2009 г. и м. юли 2009 г. е в големи размери, тъй като надхвърля 3000,00 лева, а
за данъчните периоди: м. декември 2008 г., м. март 2009 г., м. април 2009 г.,
м. май 2009 г., м. юни 2009 г., е в особено големи размери, тъй като надхвърля
12000,00 лева. Общата сума на данъчните задължения, чието установяване и
плащане е избегнато за инкриминирания период - 588 935,71 лв., е в особено
големи размери.
При
вече оттеглено пълномощно, след 09.09.2009 г., М.Д. продължила да изготвя
дневниците за покупки на „В.***“ ЕООД и да включва в тях фактури, отразяващи
нереално извършени сделки, продължила да изготвя и подава в ТД на НАП СД по
ЗДДС, в които потвърждавала неистина относно данъчната основа на покупките с
право на пълен данъчен кредит и да приспада неправомерно данъчен кредит, като
по този начин продължила да избягва установяването на реално дължимия от
дружеството ДДС. Посочените действия обаче извършвала без представителна власт,
противно на волята на управителя на дружеството. Представителната власт е
необходима предпоставка, за да бъде същата годен субект на престъплението по
чл. 255 от НК. Действително в т. 3 от ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС е указано,
че субект на данъчно престъпление освен физическото лице, което по закон, респ.
по регистрация, го представлява, може да бъде и всяко друго физическо лице -
пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице, което
осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице. Съгласно
указаното от ВКС, законът позволява на търговеца да използва и други лица,
които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство и при
наличие на доказани факти и обстоятелства, това лице е възможен субект на данъчно
престъпление. В ТР № 4/2016г. обаче изрично е записано, че търговецът е този,
който трябва да използва конкретно физическо лице да управлява фактически
фирмата му, т.е. най-малкото той следва да е знаел и да се е съгласил, че това
лице го представлява пред приходната агенция при деклариране и плащане на
данъчните задължения на дружеството.
Предвид
факта, че след 09.09.2009 г. М.Д. не е имала представителна власт по отношение
на „В.***“ ЕООД, не е била упълномощена по никакъв начин от управителя на
дружеството св. В. В. да осъществява търговска дейност и да представлява
дружеството, съответно да изготвя и подава в ТД на НАП дневниците за покупки и
продажби и СД по ЗДДС, то наказателното производство относно повдигнатото ѝ
обвинение на досъдебното производство по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и
т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за деянията след 09.09.2009 г., а именно по
пунктове от 13 до 19 включително, както и за посочения в тях размер на данъчни
задължения, чието установяване е избегнато, а именно общо в размер на 636
752,75 лв., е частично прекратено с постановление на СГП от 11.06.2018 г., тъй
като за този период обвиняемата не е годен субект на посоченото престъпление. С
посоченото постановление е частично прекратено наказателното производство и
относно повдигнатото на досъдебното производство обвинение на М.Д. за
извършване на престъплението при форма на изпълнителното деяние „избягване
плащането“ на данъчни задължения.
Описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по
обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в писмените доказателства и гласните и
писмени доказателствени средства и способите за събиране и проверка на
доказателствен материал, проверени от съда при постановяване на определението
му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите В.П.В./т. 1,
л. 189 ДП/, Л.Д.Д./т. 1, л. 172 ДП/, С.Н.Д. /т. 1, л. 173 ДП/,, Р.Л.М./т. 1, л.
174 ДП/, М.И.П. /т. 4, л. 12 ДП/, М.И.П.
/т.1, л. 171 ДП/, В.Е.Ц./т. 1, л. 175 ДП/, С.Н.А./т. 1, л. 177 ДП/, Ж.А.Н. /т.
1, л. 185 ДП/, М.К.И./т. 1, л. 181 ДП/, А.К.П./т. 1, л. 211 ДП/, К.И.М. /т. 1,
л. 214 ДП/, И.С.Д./т. 1, л. 217-219 ДП/, М.Я.А./т. 1, л. 231 ДП/, А.Н.К. /т. 1,
л. 273 ДП/, Х.И.С./т. 1, л. 290 ДП/, П.В.М./т. 2, л. 2 ДП/, Р.Р.Т. /т. 2, л. 36 ДП/, Г.П.П./т. 2, л. 71 ДП/, А.А.Д./т. 2, л. 185
ДП/, П.П.П./т. 2, л. 190-191 ДП/, Р.К.М. /т. 4, л. 9 ДП/, Р.К.В./т. 4, л. 51
ДП/, А.М.К./т. 4, л. 56 ДП/, М.П.М./т. 2, л. 204 ДП/, Й.А.Г./т. 2, л. 213 ДП/, К.Н.Ш./т.
2, л. 68 ДП/, Ц.Н.Ш./т. 2, л. 69 ДП/, М.С.М./т. 4, л. 72 ДП/, З.Б.И./т. 4, л.
77 ДП/, Н.Б.И./т. 4, л. 79 ДП/, С.Н.М./т. 4, л. 78 ДП/, Т.К.И. /т. 4, л. 101
ДП/, А.К.Д. /т. 4, л. 122 ДП/, Р.П. П. /т. 4, л. 252 ДП/, Н.В.П. /т. 4, л. 253
ДП/, Р. П. Р. /т. 4, л. 260 ДП/, Й.Н. В.-П. /т. 4, л. 277 ДП/; заключенията на
изготвените съдебно-графическа експертиза /т. 2, л. 217-222 ДП/,
съдебно-счетоводна и данъчна експертиза /т. 2, л. 228-262 ДП/, както и от
останалите доказателствени материали – РА с приложени към него РД и документи,
банкови документи, удостоверения и документи от Агенция по вписванията, документи
от НАП, извлечение от общ регистър на нотариус И.Д.№ 039/т. 2, л. 205-210 ДП/,
копия от пълномощно /т. 3, л. 200 ДП/ и декларация за оттегляне на даденото
пълномощно /т. 1, л. 193 ДП/, копия на нотариална покана и разписка за връчване
/т. 2, л. 211-212 ДП/, справки-декларации по ЗДДС, дневници на продажбите,
справката за съдимост на подсъдимата и др.
Описаните
по-горе доказателствени източници са последователни, логични, непротиворечиви и
в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят
направеното от подсъдимата признание на описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически положения.
Съдебният
състав изгради решаващите си изводи въз основа на направеното от подсъдимата
признание на фактите, което кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателствени материали. Съдът намира гласните доказателствени
средства за обективни, последователни и кореспондиращи не само помежду си, но и
с останалия доказателствен материал. Заключенията на съдебно-счетоводната и
данъчна и съдебно-графическа експертизи са обосновани и компетентно изготвени,
дават отговор на главните факти, подлежащи на доказване в процеса, поради което
и съдът ги кредитира изцяло. Приложените по делото писмени доказателства съдът
оцени, съобразно тяхното съдържание и информацията, изведена от тях.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В случая липсват доказателства, които да са
в противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и подробно им обсъждане по реда на чл. 305, ал. 3,
изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства и
заключения на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи,
подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
По
тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно
въз основа на нея да гради своите правни изводи.
При
приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимата М.Д.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За
да бъде съставомерно деянието по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т. 7 вр. с чл. 26, ал.1 НК, то от обективна страна
е необходимо да е осъществено изпълнителното деяние на основния състав на
данъчното престъпление по чл. 255 от НК. В конкретният случай изпълнителното
деяние се изразява в посочената от държавното обвинение форма на действие –
потвърдена неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС от данъчно
задълженото лице /чл. 255, ал.1, т.2 НК/, в съставяне и използване на
справки-декларации с невярно съдържание от данъчно задълженото лице /чл. 255,
ал.1, т.6 НК/, както и в приспадане на неследващ се данъчен кредит /чл. 255,
ал.1, т.7 НК/. В случая, престъплението за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимата, е резултатно, защото с него се цели настъпването на
престъпния резултат по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 от НК, а именно да се избегне
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като
същите бъдат укрити, с цел да се увреди фиска.
Категорично
се установи, че през инкриминирания период „В.***” ЕООД е извършвало
икономическа дейност и е било регистрирано по ЗДДС, поради което е задължено
лице по смисъла на закона. Като такова дружеството „В.***” ЕООД е имало
задължение да декларира облагаемите доставки за данъчния период, в който са
възникнали. То е било длъжно да начисли и внесе данъка по съответна бюджетна
сметка. Като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството „В.***” ЕООД е имало право
да ползва данъчен кредит по облагаемите доставки.
В
случая данъчно задължено е било юридическо лице, което съгласно разпоредбата на
чл. 147, ал.1, изр.1 от ТЗ се управлява
и представлява от едноличния собственик на капитала, лично или чрез определен
от него управител. Макар че не подсъдимата, а свидетелката В.В. е била
едноличен собственик на капитала и управител на „В.***“ ЕООД, по делото се
установи, че последната е упълномощила подсъдимата Д. с всички права, които има
управителят на търговското дружество. Установи се и че единствено подсъдимата е
извършвала и ръководела търговската дейност на дружеството, а вписаната като
управител в ТР свидетелка В. не е извършвала никаква дейност от името на
дружеството и не е имала информация за извършваната такава от подсъдимата. По
делото няма спор, че подсъдимата М.Д. в качеството си на пълномощник на
управителя на търговското дружество, е подписала инкриминираните
Справки-декларации по ЗДДС за инкриминирания период от 12.09.2008 г. до 14.08.2009
г. По делото няма спор, че подсъдимата е подписала дневници за покупки и
продажби за инкриминирания период, в които били включени фактури, които не
отразявали реално извършени доставки. Обстоятелството, че подписът на лицето,
положен в процесните справки-декларации, изхожда от подсъдимата Д., се
установява и от заключението на съдебно графическата експертиза, изготвена в
хода на досъдебното производство. По изложените съображения подсъдимата Д. се
явява годен субект на престъплението, за което е ангажирана нейната наказателна
отговорност по делото.
По
делото се установи, че от обективна страна подсъдимата Д. лично е подписала и
подала в ТД на НАП София – офис „Изгрев“ инкриминираните справки-декларации с вх. № ДДС
2214-1018768/12.09.2008 г., вх. № ДДС 2214-1024632/13.10.2008 г., вх. № ДДС 2214-1034217/14.11.2008 г., вх. №
ДДС 2214-1041738/15.12.2008 г., вх. № ДДС 2214- 1048258/14.01.2009 г., вх. №
ДДС 2214- 1056870/16.02.2009 г., вх. № ДДС 2214-1064923/14.03.2009 г., вх. №
ДДС 2214-1072844/14.04.2009 г., вх. № ДДС 2214-1079835/14.05.2009 г., вх. № ДДС
2214-1088528/15.06.2009 г., вх. № ДДС 2214-1095928/14.07.2009 г., вх. № ДДС
2214-1103967/14.08.2009 г., в които декларирала неверни обстоятелства относно
размера на дължимия за плащане от дружеството ДДС за съответния данъчен период,
като посочвала по-нисък размер от действително дължимия.
За
да потвърди неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право
на пълен данъчен кредит и размера на данъчния кредит за инкриминирания период,
подсъдимата използвала документи с невярно съдържание - дневници за покупки по
чл. 124 ЗДДС за м. 08.2008 г., м. 09.2008 г., 10.2008 г., 11.2008 г., 12.2008
г., м. 01.2009 г., м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г., м. 05.2009 г.,
м. 06.2009 г., м. 07.2009 г., като посочила получени доставки по фактури, които
не са били реално извършени.
Установи
се от обективна страна, че въз основа на използваните документи с невярно
съдържание обвиняемата неправомерно приспадала данъчен кредит. Вписаните в
дневниците фактури с издател ЕТ „Т. - А..П”, ЕТ „К. - М.Д.“, ЕТ „Г.***-И.Д.“ и
„В.Б.” ЕООД не отразявали реално извършени сделки, съответно за „В.***“ ЕООД не
възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. От
доказателствените материали се установи, че такива фактури в действителност не са
издавани от посочените търговци. Не са установени договори, приемо-предавателни
протоколи и други документи за плащане между „В.***“ ЕООД и другите четири
търговски дружества, като се установи, че последните нямат ресурсна и кадрова
обезпеченост за извършване на декларираните доставки. С оглед на това съдът
прие, че отразените доставки в дневниците за покупки на „В.***“ ЕООД са
нереални.
По
описания механизъм подсъдимата е избегнала установяването и внасянето на
данъчни задължения в размер на 588 935,71 лв. Доколкото начисляването на
данъка чрез неговото осчетоводяване е елемент от фактическия състав на
данъчното правоотношение, с оглед възможността за получателя по облагаемата
сделка да поиска приспадане на данъчния кредит, посочването на невярна данъчна
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и невярно ДДС с
право на пълен данъчен кредит за внасяне препятства възможността за
установяване на реалния размер на данъчното задължение.
Престъплението
е извършено от подсъдимата в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимата Д. е извършила дванадесет деяния в
инкриминирания период от 12.09.2008 г. до 14.08.2009 г., които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1,
т.2, т.6 и т. 7 НК. Всяко от тези деяния поотделно осъществява състав на едно и
също престъпление. Несъмнено същите са извършени при еднородна обстановка и
осъществени от подсъдимата действия. Налице е еднородност на вината при извършването
на двете деяния – предвид спецификата на престъплението, които са извършени при
пряк умисъл. Несъмнено от обективна страна последващото деяние се явява от
обективна, а и от субективна страна продължение на предходното. Извод за
последното се извежда, както от продължителния период от време, в който са били
извършени инкриминираните деяния, но така също и от идентичността на начина на
извършване на всяко едно от тях при осъществяване на изпълнителното деяние от
състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата.
В
конкретния случай избегнатите инкриминирани данъчни задължения по ЗДДС от
подсъдимата Д., които са свързани с тяхното установяване и плащане в своя
съвкупен престъпен резултат представляват "данъци в особено големи
размери" по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. Съгласно посочената материално
правна норма на чл. 93, т.14 НК "данъци в особено големи размери" са
тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. В продължаваната престъпна
дейност осъществена от подсъдимата са включени дванадесет престъпни деяния,
като някои от тях не покриват посочения критерии за "данъци в особено
големи размери", но в този случай съгласно задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по н.д. № 1/2009 г. на ОСНК ВКС, обективната
даденост на единното продължавано престъпление не се нарушава, когато някои или
всички отделни данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 НК
размери, ако стойността на общия престъпен резултат попада в обсега на чл. 93,
т. 14 НК. При това положение се налага извода, че стойността на престъпния
резултат в следствие на извършеното от подсъдимата Д. престъпление покрива и
признаците на установения в чл. 93, т. 14 НК критерии за "данъци в особено
големи размери".
От
субективна страна, съдът намира, че подсъдимата е осъществила деянието при
форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните последици и е пряко е целяла
тяхното настъпване. В подкрепа на изводите на съда за знание от страна на
подсъдимата, че подписваните от нея справки декларации по ЗДДС в инкриминирания
период са с невярно съдържание, тъй като отразяват нереални сделки по фактури,
които са описани в дневниците за продажби на представляваното от нея търговско
дружество, се явява обстоятелството, че подсъдимата е била едноличен собственик
на капитала на едно от дружествата, посочени като издатели на процесните
фактури - ЕТ „К. - М.Д.“, както и това, че подсъдимата е била пълномощник и е
ръководела дейността на друго от посочените дружества - ЕТ „Г.***-И.Д.“.
Подсъдимата
е съзнавала, че с предоставянето на документи с невярно съдържание, които ще
послужат за съставянето на ежемесечните справки-декларации по ЗДДС, същата
съзнателно е потвърдила неистина, обстоятелство ангажиращо наказателната ѝ
отговорност. Съзнавала е и това, че вписването на процесните фактури в
дневниците за покупки в инкриминирания период ще доведе до неистински резултат
в справките-декларации, което ще осуети установяването на действителните
данъчни задължения, а оттам и възможност за претендиране на тяхното събиране от
органите на НАП. По същество подсъдимата е целяла избягване на установяване и
заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата чрез неосъществени
сделки, с ползването на фиктивни фактури, включени в дневниците за покупки за
съответните отчетни периоди.
Гореизложеното
обосновава извода на съда, че подсъдимата Д. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд.
За
извършеното от подсъдимата М.Д. престъпление по
чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, т.6 и т. 7 вр. с чл. 26, ал.1 НК е
предвидено наказание "Лишаване от свобода" от три до осем години и
"конфискация" на част или на цялото имущество на виновния.
При
определяне на наказанието, съдът на първо място, съобрази разпоредбата на чл.
373, ал. 2, пр. 2 от НПК, която го задължава, ако постанови осъдителна присъда
в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК. Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се
извършва според общите правила, след което се редуцира с една трета.
При
индивидуализацията на размера на наказанието, което следва да бъде определено
на подсъдимата Д. съдът прецени обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите и подбудите за извършване на всяко от престъпленията, както и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете броя на извършените от нея
деяния, размера на избегнатите данъчни задължения и упоритостта, проявена дори
и след оттегляне на пълномощното от управителя на дружеството, а като
смекчаващо – чистото съдебно минало на подсъдимата и доброто ѝ
процесуално поведение. С оглед посоченото съотношение, съдът намира, че не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като никое от
изброените не притежава характеристиката на изключително такова, което да
обоснове приложението на чл. 55 от НК, поради което приложима се явява
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
При
съвкупната преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
същите обосновават като справедлива и законосъобразна мяра на наказателна
репресия наказание „Лишаване от свобода“ в размер около и малко над минималния,
поради което определи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години. С оглед приложението на диференцираната процедура по глава 27 от
НПК и задължителната редукция на определеното наказание с една трета, на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
две години и осем месеца.
Съдът
прецени, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК и
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание за изпитателен срок
от пет години. За постигането на неговите цели и преди всичко - за поправянето
на подсъдимата, съдът намира, че не е наложително последната да изпълнява
ефективно наложената ѝ санкция, като целите на наказанието биха били
постигнати в пълна степен и при условно осъждане. При определяне на размера на
изпитателния срок, съдът съобрази личностните характеристики на подсъдимата,
като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва
ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на
подсъдимия. Въз основа на това съдът прие, че именно максималният размер отлагателен срок, ще
окаже в необходимата степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед установеното по делото имуществено състояние
на подсъдимата Д. не следва да се налага кумулативно предвиденото от
законодателя наказание "Конфискация" за този вид престъпление, поради
което и на основание чл. 45, ал. 1 НК не го наложи. Тъй като същата не
притежава имущество, дори и да се наложи наказанието „Конфискация“ същото не би
могло да бъде изпълнено.
С
оглед изхода на делото подсъдимата М.Д. следва да понесе направените по делото
разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът я осъди да заплати
сумата от 714,52 лева в полза на държавата по сметка на МВР, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: