№ 240
гр. Плевен, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500344 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 449/05.04.2023 г., постановено по гр. дело № 5912/2022г. по
описа на Плевенски районен съд, е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Д. Ц. Д. от гр. Плевен против Д. Д. Д. от гр. Плевен, като
непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка и законен
представител Д. Д. П., иск с пр.основание чл. 150 от СК за намаляване на
размера на определената с решение по гр. дело № 1815/2020 г. по описа на
Пл.РС издръжка от 200,00 лв. месечно на 80,00 лв. месечно.
Със същото решение Пл.РС е изменил на основание чл. 150 от СК
определената с решение по гр. дело № 1815/2020 г. по описа на Пл.РС
издръжка, като е осъдил Д. Ц. Д. от гр. Плевен, ЕГН ********** да заплаща
на непълнолетното си дете Д. Д. Д., ЕГН **********, със съгласието на
нейната майка и законен представител Д. Д. П., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 280,00 лв. вместо заплащаните досега 200,00 лв.,
1
считано от 09.02.2023 г. до настъпване на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до претендираните 300,00 лв.
ежемесечна издръжка е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен.
Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката.
Осъдил е Д. Ц. Д. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на
непълнолетното си дете Д. Д. Д., ЕГН **********, със съгласието на нейната
майка и законен представител Д. Д. П., ЕГН ********** направените
деловодни разноски в размер на 400,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Ц. Д. ,в която се излагат доводи, че
решението на Пл.РС страда от съществени пороци и непълноти. Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения от
него иск за намаляване на издръжката или нейното изменение, не е
изследвано обстоятелството дали търсещият издръжка учи или работи, като е
допусната и процесуална грешка при конституиране на страните. Съдът не е
изследвал финансовата възможност и здравословното състояние на
въззивника Д. Ц. Д., с оглед възможността му да заплаща определената
издръжка, като счита, че за да може да се заплаща определената издръжка,
същата следва да се съобрази с нуждите на получаващия и с възможностите
на другия родител.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за ново
разглеждане с произтичащите от това законни последици.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Д. Д. Д. със съгласието на нейната майка и законен представител Д.
Д. П. чрез процесуалния представител – адв. Т. К. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Според въззиваемата неоснователно е твърдението на въззивника, че в
обжалваното решение съдът не се е произнесъл по предявения от него иск по
чл.150 от СК за намаляване размера на присъдената ежемесечна издръжка от
200,00 лв. на 80,00 лв., тъй като в първия абзац от диспозитива на решението
е налице именно произнасяне по предявения от Д. Д. иск за намаляване на
2
издръжката, който е отхвърлен от първоинстанционния съд като
неоснователен.
На следващо място, бланкетни и необосновани са твърденията в
жалбата за непълнота на съдебното дирене, тъй като в гражданския процес
тежестта на доказване лежи върху ищеца, т.е. страната, която твърди
определени факти и обстоятелства и въз основа на тях, чрез искова молба,
отправя искането си до компетентния съд, като следва да докаже своята
претенция при условията на пълно и главно доказване. От страна на ищеца не
са представени доказателства, които да обосноват направеното искане за
намаляване размера на присъдената ежемесечна издръжка, а приобщените по
делото доказателства, в т.ч. и служебно изисканите справки показват
усилието на първоинстанционния съд за изясняване на релевантните за
производството факти и обстоятелства.
Досежно оплакването на въззивника, че съдът не е изследвал
здравословното му състояние, според въззиваемата решаващият съд няма
задължение служебно да изследва здравния статус, освен при изчерпателно
посочени в закона особени производства, каквото настоящото не е, а освен
това, в настоящия случай липсва индикация за влошено здравословно
състояние на Д. Ц. Д.. Приложената към въззивната жалба медицинска
документация е била налична към момента на първото по делото съдебно
заседание, но не е била представена от въззивника Д. Ц. Д..
Относно предявеният по делото насрещен иск, с който е направено
искане за изменение размера на определената месечна издръжка на Д. Д. Д.,
като същият бъде увеличен от 200,00 лв. на 300,00 лв., според въззиваемата от
съдържанието на първоинстанционното решение е видно, че след обстоен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, Пл.РС е уважил
частично предявеният насрещен иск, като е изменил размера на определената
месечна издръжка на 280,00 лв., като за разликата до 300,00 лв. е отхвърлил
предявеният иск, като неоснователен.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски във
въззивното производство, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззивникът Д. Ц. Д., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
3
В съдебно заседание, въззиваемата Д. Д. Д. със съгласието на нейната
майка и законен представител Д. Д. П., не се явява. Представлява се от
процесуалния си представител – адв. Т. К. от Пл.АК, която изразява
становище,че въззивната жалба за неоснователна и необоснована, като моли,
да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила
на детето“ – гр. Плевен изразява становище, че следва да бъде постановено
решение, с което да бъдат защитени правата и интересите на детето Д. Д..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По съществото си жалбата е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно , допустимо и
правилно.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред Пл.РС е предявен иск с правно основание чл.150 от СК от Д. Ц. Д.
за намаляване на размера на присъдената издръжка за детето Д. Д. Д. от
200,00 лв. на 80,00 лв. В молбата се твърди, че с решение по гр. дело №
1815/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, ищецът Д. Ц. Д. е бил осъден
да заплаща на детето си Д. ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв. до
настъпване на законоустановени причини за нейното изменяване или
прекратяване. Твърди се, че понастоящем трудовият му договор е прекратен и
е регистриран като безработен в Бюро по труда - гр. Плевен, както и че не
разполага с никакви доходи и няма възможност да заплаща определената
издръжка.
С Определение № 711/10.02.2023 г., Пл.РС е приел за съвместно
4
разглеждане предявеният от Д. Д. Д., като непълнолетна, със съгласието на
нейната майка и законен представител Д. Д. П., насрещен иск за увеличаване
на размера на определената по гр. дело № 1815/2020 г. по описа на Пл.РС
издръжка от 200,00 лв. на 300,00 лв. месечно. С предявения насрещен иск се
навеждат доводи за наличие на здравословни проблеми на детето Д. Д. Д.,
което налага постъпване за болнично лечение, извършване на чести
медицински прегледи, както и прием на поддържащи здравето й
медикаменти. Всичко това е свързано с допълнителни финансови разходи,
освен обичайните такива за храна, облекло, обувки, учебници и др.
Безспорно е по делото,че с влязло в сила решение от 04.06.2020г.,
постановено по гр. дело № 1815/2020 г. по описа на Пл.РС, бракът между Д.
Д. П. и Д. Ц. Д. е бил прекратен с развод, упражняването на родителските
права върху детето Д. е било предоставено на майката Д. Д. П., а бащата Д. Ц.
Д. се е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 200,00 лв.
месечно, считано от 04.06.2020 г. до настъпване на законоустановени
причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Спорен по делото е въпросът, досежно обстоятелството, налице ли е
изменение на условията, при които е определена посочената издръжка.
Настоящият въззивен състав счита, че правилно и всестранно са
изяснени от първоинстанционния съд обстоятелствата, мотивирали съда да
постанови решението.
Съгласно чл.142 ал.1 и ал.2 от СК „Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата“.
С постановеното решение Пл.РС е отхвърлил иска за намаляване на
издръжката от 200,00 лв. на 80,00 лв.,като е уважил частично предявеният
насрещен иск и е увеличил размера издръжката ,дължима от бащата Д. Д. по
отношение на непълнолетната му дъщеря Д. Д. Д. в размер на 280,00
лв.,вместо първоначално определената издръжка в размер на 200лв., която
според настоящия съдебен състав е правилно определена.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС на РБ, установена в
Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
5
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва
да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждането им, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. Чл.59 ал.5 от СК изрично предвижда, че размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена.
Семейният кодекс регламентира задължението на родителите да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. при
определяне на издръжката, приоритет имат интересите на детето, а не
желанието на родителя да бъде задължен в по-малка степен.
В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
от два показателя: нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на първата предпоставка, а именно: нуждите на лицето,
което има право на издръжка следва да се отбележи, че към настоящия
момент детето Д. Д. Д. е на 15 години и от момента на присъждане на
издръжката през месец юни 2020 г. до настоящия момент са изминали три
години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на децата, а
оттам и с увеличаване на разходите по отглеждането им – храна, дрехи,
лекарства, обучение, учебни пособия и др., имайки предвид и пазарните цени
на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното
отглеждане, като следва да бъдат отчетени и протеклите инфлационни
процеси през тригодишния период от предходното определяне на издръжката,
6
което обстоятелство е общоизвестно и не се нуждае от доказване.
Следователно, нуждата на детето от средства за издръжка се е завишила от
предходното нейно определяне. Отделно от това, издръжката на децата
следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите им, но също и такива занимания, свързани
с техните специфични потребности, съобразно възрастта и интересите им.
В настоящия случай, по делото са представени доказателства, от които
се установяват здравословни проблеми на непълнолетното дете Д. Д. Д., което
налага постъпване за болнично лечение, извършване на чести медицински
прегледи, както и прием на поддържащи здравето й медикаменти. Всичко
това е свързано с допълнителни финансови разходи, освен обичайните такива
за храна, облекло, обувки, учебници и др.
По делото е установено, че грижите за детето Д. Д. Д. се полагат от
майката, като не е установено въззивникът Д. Ц. Д. да има друго ненавършило
пълнолетие дете, за което да се грижи и да е задължен да издържа/детето В.
Д. Д.,родителските права върху което са предоставени на бащата Д. Д. с
решението на Пл.РС по гр.д.№1815/2020г., вече е навършило пълнолетие/.
По отношение на втората предпоставка, а именно: възможност за
заплащане на издръжката на лицето, което я дължи, правилно РС е приел, че
обстоятелството, че въззивникът Д. Ц. Д. е прекратил трудовото си
правоотношение и понастоящем е безработен не съставлява основание за
освобождаването му от отговорност за издръжка на непълнолетната му
дъщеря, респективно за намаляването на размера на вече определената
издръжка. Същият е в сравнително млада възраст, трудоспособен е и не
страда от сериозни заболявания, които да ограничават възможността му да
работи и да реализира доходи. По делото не са налични доказателства,
установяващи намалена или трайна нетрудоспособност на въззивника Д. Ц.
Д..
Освен това, от представените в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че въззивникът притежава недвижими имоти в
гр. Плевен и с. С., както и моторни превозни средства.
Според Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС не се
освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и
трудоспособни, неоправдано не работят. Издръжката на ненавършилото
7
пълнолетие дете е безусловна. В този случай, възможностите им да заплащат
издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите
обстоятелства, които са от значение за случая.
Съдебната практика е постоянна в становището си, че издръжката се
определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи максимално
нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите. Във
всички случаи, обаче, приоритетът е интереса на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя. Минималната издръжка
на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата.
Съгласно чл.142 ал.2 от СК минималният размер на издръжката е
определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата,
която към датата на постановяване на съдебното решение е в размер на 780,00
лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. или в размер на 195,00 лв. Следва да
се отбележи, че този размер би се дължал и когато родителят не реализира
никакви доходи и е безработен.
Определеният от Пл.РС размер на издръжката от 280,00 лв. е малко над
минималния такъв от 195,00 лв., като въззивният съд счита, че този размер
няма да съставлява особено затруднение за въззивника Д. Ц. Д., предвид
обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и не страда от
сериозни заболявания, които да ограничават възможността му да работи и да
реализира доходи, както и с оглед имущественото му състояние.
Предвид изложеното обжалваното решение на Плевенски районен съд
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззивникът Д. Ц. Д. следва да бъде осъден да
заплати направените деловодни разноски от въззиваемата Д. Д. Д., като
непълнолетна, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Д.
П. в размер на 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен
Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
449/05.04.2023 г., постановено по гр. дело № 5912/2022 г. по описа на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски от
Д. Д. Д., като непълнолетна, със съгласието на нейната майка и законен
представител Д. Д. П. в размер на 400,00 лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9