Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………………………, гр.Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Александър
Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 828/2022г. на АдмС-Варна,
като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на “ДПД ТРАВЕЛ” ЕООД-гр. Варна
против Решение № 305/26.02.2022г. по АНД № 5086/2021г. на Районен съд - Варна,
с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 23-0001394 от 10.09.2021
година на Главен инспектор в отдел “Контрол” в РД “Автомобилна администрация” –
Варна, с което на ДПД ТРАВЕЛ” ЕООД – гр. Варна на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2
от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП.
Касаторът по подробно изложени съображения, оспорва
решението на районния съд с твърдения за незаконосъобразност поради неправилно
отразена фактическа обстановка и неправилно приложен материален закон.
Конкретно сочи неизяснена фактическа обстановка, доколкото санкционната
разпоредба на чл. 96г от ЗАвтП визира като деяние назначаване или допускане на
лице, което не отговаря на законовите изисквания. Изтъква, че неправилно съдът
не е изследвал наличие на трудово правоотношение между водача и предприятието,
следвало да е налице трудов договор. Изложени са и твърдения за неправилно
извършена квалификация на установената липса на удостоверение за психологическа
годност и възможността на съда да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние. Моли за отмяна на решението изцяло.
Ответникът по касация,
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че нарушението, за
което е санкционирано дружеството-жалбоподател, е доказано от обективна и
субективна страна. Счита, че съгласно чл. 7а
ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превози
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. В АУАН и НП ясно е посочен вида на извършения превоз - обществен превоз на пътници, което се
установява и от приложените по делото пътни листи. Счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е приел от фактическа
страна, че през месец юни 2021 год. служители на РД „АА“ Варна, сред които св. Б.
И., приключили извършена комплексна проверка на въззивното дружество „ДПД ТРАВЕЛ“ ЕООД. В хода на
проверката било установено, че на 29.09.2020 г. в гр. Варна, превозвачът "ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД, притежаващ
лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 10423,
валиден до 28.07.2026г., е допуснал осъществяването на обществен превоз на
пътници – случаен, извършен с автобус марка „Мерцедес“, кат. М2 с рег. № *****видно
от пътен лист № 5914555/29.09.2020г., пътническа ведомост към него с водач П.Д.М.,
без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Водачът М. бил без валидно удостоверение за психологическа
годност за периода 09.12.2018 г. до 21.05.2021 г. При тези констатации на 10.06.2021г.
св. Б. И. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил
правната му квалификация по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП. Актът бил предявен на упълномощено лице,
което не вписало в съдържанието му възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу АУАН. На 10.09.2021 г., въз основа на съставения
акт, административнонаказващият орган издал атакуваното НП като приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта и на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 от
ЗАвтП наложил на дружеството административно наказание - имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Установявайки горното, въззивния съд е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, като приел, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, като при провеждането на АНП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни -
включително на кои изисквания не отговаря водачът /за психологическа годност/,
които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "ДПД ТРАВЕЛ" ЕООД, а именно
затова, че е допуснат обществен превоз на пътници на 29.09.2020 г. без водачът
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл
същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност. С оглед императивно определения размер, предвиден в
санкционната норма, въззивният съд не се произнесъл по въпроса за
индивидуализацията на наказанието и предвид забраната по чл. 27 ал. 5 от ЗАНН.
Оспореното решение е законосъобразно.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло
споделя мотивите на Районен съд Варна, досежно наличието на извършено нарушение
и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Като неоснователно следва да бъде отклонено
възражението на касационния жалбоподател за неправилно отразена фактическа
обстановка поради непосочване в НП на действителните съставомерни признаци на
твърдяното нарушение. И в АУАН и в НП е индивидуализирано конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на автобус, с който е извършен обществен превоз на пътници от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй
като не притежава валидно удостоверение за такава годност.
Не могат да бъдат споделени и касационните възражения
относно противоречието на общностното право и националното законодателство.
Директива 2006/126/ЕО касае единствено въпросите по издаване и подновяване на
свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран образец и
взаимното признаване на правоспособността между държавите-членки. След като
предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО,
който предвижда, че „Стандартите, установени от държавите-членки за издаване
и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да
бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.“
Съгласно чл. 7а ал. 2 от ЗАвтП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152
ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Задължението е въведено за дружествата - лицензирани
превозвачи, установени на територията на Република България.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства /преработена/, транспонирана в
ЗДвП, видно от § 35 т. 3 от последния, доказателство за наличие на съответствие
на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници
или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление
на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. А съгласно чл. 152 ал. 1 т. 2 б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и
на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета
Наредба № 36/10.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т. н. Съгласно чл. 1
ал. 1 т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и
условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: 4. водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари; А според чл. 1 ал.
2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да
се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други
случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка
със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а ал. 2 от ЗАвтП да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152
ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
За превозвачите, установени на територията на РБ, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само
водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда
на чл. 152 ал. 1 т. 2 б. "б" от ЗДвП и Наредба № 36/2006 г.
Превозвачът е длъжен да осъществява превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и
чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Доказването на
психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на
територията на РБ, която психологическа годност е извън визираните в съображение
9 от Директива 2006/126/ЕО минималните стандарти за физическа и умствена
годност, се извършва с представянето на удостоверение за психологическа
годност, издадено при условия и ред, определи от министъра на транспорта и
съобщенията /чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП/. Фактите еднопосочно сочат, че се
касае за извършване от наказаното лице-превозвач на обществен превоз на пътници,
който е осъществен от водач, независимо от липса на трудов договор с него,
доколкото това е собственикът и управител на дружеството, за който обаче не се
доказва да има валидно удостоверение за психологическа годност към момента на
извършване на превоза. Изискванията за притежаване на такъв документ от водач,
който бива допуснат да извършва превози на пътници от лицензиран за това превозвач,
какъвто е наказаният субект, се съдържат именно във визирания в АУАН и НП за
нарушен текст на чл. 7а ал. 2 пр.3 от ЗАвтП.
Преценявайки доказателствата въззивният съд е формирал
верния извод, че шофьорът, извършил превоза за дружеството на 29.09.2020 г. е
бил без валидно удостоверение за психологическа годност. Последното с
категоричност потвърждава крайния решаващ извод за консумиран състав на
нарушение на чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП, което е следвало да не бъде допускано
от лицензирания превозвач, чиято отговорност в случая е обективна и е
ангажирана по специалния чл. 96г ал. 1 от ЗАвтП. Последният представлява
предвиден в закон случай на допустителство и е от категорията на продължените
нарушения като се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от
превозвача да бъде извършван обществен превоз на пътници от водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Настоящият състав, при служебната проверка от чл. 218
ал. 2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден, постановен е в
допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно районният съд е
издирил приложимата в случая санкционна материалноправна разпоредба на чл. 96г
ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП, чийто субект на нарушение е превозвачът, с каквото
качество поначало участва в административнонаказателното производство
касаторът. Предвид абсолютния законоустановен размер на наказанието същото се
явява справедливо наложено при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че
оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице
сочените в жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна
на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва
да осъди дружеството да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
предл. първо от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, Девети касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 305 от 26.02.2022 г. по АНД № 5086/2021
г. на Варненски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001394/10.09.2021 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” Варна, с което на „ДПД ТРАВЕЛ“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г ал.1
пр. 2 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА „ДПД ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК ****, адрес ------------,
представлявано от П.Д.М. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: