Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7349/2017 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявен е иск от
Х.С.С., ЕГН **********, чрез адв.
Е.Д. – САК, съдебен адрес:*** /5/ против К.Б.Д., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от в пресата в размер 50 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателно изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че в две последователни
предавания на сутрешния блок „Тази сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, от 17.10.2013
г. и 18.10.2013 г. ищецът бил подложен от страна на ответника на преднамерена,
публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта,
достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото. В
резултат на това заявява, че е изживял интензивни и отрицателни емоции на
стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на
физическото му здраве.
Според отразеното в исковата молба, казаното от ответника
по отношение на него е невярно, позорно и унизително, тъй като в интервютата си
ответникът го свързвал с нелегален бизнес и незаконни сделки за много пари.
С. заявява още, че изказването на Д. в национален ефир, е
изиграло огромна роля в популяризирането на медиен скандал с него в различни
печатни и телевизионни медии.
В тази връзка Х.С. е предявил настоящия иск
срещу К.Д. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в посочения размер, ведно със
законните последици.
За доказване на твърденията си е представил писмени
доказателства. Поискал е ангажиране на гладни такива и експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск.
Претендира
разноски по представен списък.
Ответникът К.Б.Д. оспорва предявения иск
по основание и размер.
Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви - за периода 18.10.2013 – 12.06.2014
г.
Оспорва твърденията, че ищецът бил подложен от негова
страна на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания,
като, според него, няма нищо позорно ищецът притежава фирми, с които да търгува
с дървесина, както и фактът, че дървесина може да бъде продавана свободно и без
конкурс чрез пряко договаряне.
Твърди, че всичко казано е под формата на ирония и
сарказъм и по никакъв начин не осъществява състава на обида или клевета.
Заявява, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
казаното от него в процесните предавания и описаните
от ищеца неимуществени вреди.
Оспорва изцяло описаните в исковата молба преживени болки
и страдания от страна на ищеца.
Отделно от това, прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като с поведението си и забъркването му в предходни
медийни негативни изяви, сам е поставил себе си и нравствените си качества под
съмнение.
Смята, че ищецът по никакъв начин не е променил начина си
на живот след процесните интервюта, напротив - дал 30
минутно интервю по ТВ7 пред М.К., след това участвал в награждаването на Л.М.със
„Златна обувка“ в Барселона, на 28.11.2013 г. дал голямо интервю наВ.В.за в. Преса, а на 30.11.2013 - просторно интервю в
предаването Dikoff по Нова ТВ.
Представил е
писмени доказателства. Иска ангажиране на гласни
такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск, като му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните доказателства се установи, че ответникът К.Д.
бил гост и дал интервюта в две последователни предавания на сутрешния блок
„Тази сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, от 17.10.2013 г. и 18.10.2013 г.
Участието му било на темата за бизнеса с дървесината в
страната.
При първото интервю, на 17.10.2013 г. той казал, че в
страната съществуват преяждащи структури и дал пример за борсата за дървесина и
лични впечатления от миналата година /2021 г./, като заявил, че на нея
присъствали всички големи дървопреработвателни предприятия в България, а се
разбрало, че 100 000 тона дървесинаса дадени на Х.С.
от министърЕ.Д.. След това заявил, че знае, че С.
директно ги е взел и има доказателства, че неговото име е свързано директно с
това количество дървесина. После казал, че фирмата на Х.С. му е предлагала
дървесина, на която той е собственик по документи. После заявил: „Х. иска да
изкара некой лев, дават му възможност“.
На 18.10.2013 г. С. иЕ.Д. взели
участие в същото предаване. Х.С. заявил, че не познава К.Д., а самият той никога не се е занимавал с дърва и дърводобив.
Казал, че през годините е имал различни фирми, но нито негова фирма, нито
такава на негови роднини се е занимавала с дърводобив. К.Д. бил включен по
телефона и заявил, че Х.С. е човек, който го използва всеки - за добро или
лошо, това си е негова работа. Но господин Д., всички близки, негови познати,
роднини и скърбящи, и всякакви, са ангажирани в тоя бизнес и зад какви ли не
фирми се крият неговите активности, даже в момента се добиват в Златица,
Пирдоп, в Етрополе, Ботевград, в Ловеч спряха. Ние и за това сме информирали,
още февруари месец миналата година и в Народното събрание сме писали, като
Асоциация и като браншови организации.
После, на
следващия въпрос на водещата добавил, че всеки ден при мене пристигат хора,
които карат дървесина, тъй като „Свилоза" ползва над петстотин хиляди тона
годипшо, и много често някои от доставчиците, на
които аз няма да кажа името, разбира се, ми казват: „Абе, ние сега добиваме, а
откъде идва дървесината, каква е? Ами, тая е от горите на Х.С.". Казал
също, че двамата никога не са се виждали, от него никога не е получавал никакви
документи, никога не е виждал документи, но карат дървесина от негово име.
В хода на делото
съдът допусна и разпита четирима свидетели
– трима по искане на ищеца и двама за ответната страна.
Свидетелят И.Н.Ч.познава ищеца от 15 години – ходят на лов заедно. Знае, че ищецът е
създал детска школа по футбол в Етрополе. В показанията си той заяви, че С.
идва в България обикновено през есента и винаги посещава Етрополе, отсяда в
Ловния дом за по един – два месеца, така било и през есента на 2013 г.
Свидетелят си спомня интервю на К.Д. сутрешния блок на БТВ – предаването „Тази
сутрин“ през м. октомври 2013 г., което самият той е гледал. Останал е
потресен, защото са говорили, че той има фирма за дърводобив, а той не се
занимава с такава дейност, звъннал му по телефона, но ищецът не отговори Знае,
че този ден Х.С. е отменил всички срещи, които е имал в София, защото след
предаването изпаднал в някаква депресия. На другата сутрин самият С., заедно сЕ.Д. бил в студиото на БТВ на интервю. Ч. не знае ищецът
да е участвал в търг за дървесина, чрез подставени лица, не знаеЕ.Д.
да му е вършил нерегламентирани услуги. Заяви, че С. никога не е обвиняван в
черно тото, нито има обвинение в Италия, не знае да е удрял журналист в Чикаго.
Според него той бил
много засегнат от интервюто на К.Д. по БТВ, защото е бил оплют, даже казал: „Те
ще ме принудят да отида да работя в чужбина“, и така станало. И досега още не е
превъзмогнал обидата.
Свидетелят С.Ц.С.познава ищеца още от казармата. Той живее в Етрополе.
Разпитан в
съдебно заседание, той заяви, че С. идва на лов в Етрополе. Създал е футболна
школа на негово име, в нея има над 150 деца. Свидетелят знае за процесните предавания по БТВ през м. октомври, ищецът бил в
България, бил отседнал в Ловния дом. Симеонов гледал предаването – участие на К.Д.
в сутрешния блок по БТВ, който заявил, че Х.С. има фирми, чрез които изкупува
дървесина, а самиятЕ.Д. му уреждал големи търгове,
говорел за 150 000 тона дървесина. След предаването свидетелят му звънял
по телефона, но не получил отговор. Когато се видели по – късно ищецът бил
омърлушен, изглеждал като ударен с мокър парцал, не искал да разговаря, не бил
изобщо добре, затворил се в себе си, бил обиден от неистината, защото винаги се
е занимавал само със спорт. Това му състояние продължило дълго време, дори и
сега се чувства така. Казал: „Няма да стоя в тая България, ще търся работа на вънка“. Съпругата му също била притеснена. На другия ден
двамата сЕ.Д. имали интервю по сутрешния блок на БТВ
и имало видеовръзка с К.Д. и ищецът го запитал дали
го познава. Свидетелят не знае друг път С. да е имал проблем с журналисти или с
правосъдието – в България или в чужбина.
Свидетелят В.П.П.познава С. от
15 години, още когато бил треньор на националния отбор по футбол.
Когато е в
България го вози , като негов близък приятел. През октомври 2013 г. С. бил в
България. Заедно са гледали участието на ответника по сутрешния блок на БТВ, на
което Д. изнесъл информация, че Х.С. е спечелил търг за 150 000 тона
дървесина, като казал, че има документи и доказателства за това. Свидетелят
заяви, че ищецът бил направо потресен, тъй като никога не се е занимавал с
бизнес в България, единствено през 2015 година открил дарителска сметка. П.
заяви, че С. вземал лекарства за кръвно за сърце, премерил си кръвното, веднага
след предаването телефоните му започнали да звънят, той спрял да отговаря,
отложил всички срещи. Седмица – две изобщо не искал да се показва в Етрополе,
отразило му се така, защото всичко казано било неистина.. На другия ден, при
участието на самия С. в Сутрешния блок на БТВ, са включили и К.Д.. И, докато
първият ден Д. заявил, че има документи, които доказват, че С. стои зад тези
фирми, на другия ден казал, че не го познава, че никога не го е виждал и чувал,
че хората приказват, че дървата са за Х.С.. Дъщерите му започнали да звънят,
това много го разстроило и заявил, че няма какво да прави тук, че е омаскарен
от журналисти и бизнесмени. Бил е притеснен, казал, че хората ще гледат
предаването, притеснил се от близки, приятели, защото е известна личност и
държи на името си. Според свидетеля и друг път е имало писания срещу ищеца – и
то откровено жълти, но това интервю е било съвсем различно, то просто е било
потресаващо. Той не знае С. да е бил замесен в черно тото.
Свидетелят Л.И.Л.познава К.Д.. Свидетелят работи като изпълнителен директор на „Северна
дърводобивна компания“, която е дъщерно дружество на „Свилоза“, и се занимава с
дърводобив, с дървесината от спечелени търгове. През 2013 г. тази компания е
организирала дърводобива и доставката на дървесина за 2013 г. и с тях се е
занимавал изцяло Л.. Той заяви, че през същата година се е чуло, че Х.С. се
занимава с дървесина. „Свилоза“ правила интензивни промерки
на дървесината – като качество и произход, при които някои от шофьорите не
искали оглед на дървесината за качество, защото е на С.. Свидетелят
впоследствие разбрал, че става въпрос за футболиста Х.С.. Тези неща той е
споделил с ръководството на завода през средата на 2013 г. Той не знае ищецът
да е имал фирма и заяви, че не е подписвал договор с него.
Свидетелят А.Б.Л.познава ответника от около 50 години,
близки са.
В съдебно
заседание той заяви, че преди доста години Д. имал някаква обществена функция
във връзка с ползването на българските гори, тъй като е собственик на
предприятие, което е най – големият консуматор на технологична дървесина.
Оплаквал му се е, че се налагало да спира работа, защото няма дървесина, това
било около 2013 г. Често участвал в предавания по телевизията да обяснява какви
са проблемите и какво трябва да се направи. Впоследствие Д. казал на свидетеля,
че при интервюта ползвал имената на известни българи, използвал името на Х.С.
като нарицателно, като имена на известни личности, които се използват едва ли
не като параван, без да говори нещо конкретно, но от там тръгнала една лавина,
почнали да му се обаждат хора. По – късно свидетелят разбрал, че Х.С. се явявал
по телевизията и, в типичния си емоционален стил, ползвал доста интересни
изрази. Бил изненадващо разстроен. Свидетелят не е гледал предаванията, а
информацията му е от ответника.
По делото по
искане на страните бе назначена техническа
експертиза, която свали на хартиен носител запис от двете интервюта от
предоставения от телевизия БИ ТИ ВИ диск и даде заключение, че видеозаписите,
приложени по делото на л. 16 са автентични и в тях се съдържат участията на
посочените лица в цитираните по – горе две предавания.
По делото, по
искане и на двете страни , съдът назначи, изслуша и прие заключението на съдебно – психиатрична експертиза.
Вещото лице е използвало методите наблюдение и интервю и въз основа на тях е установило,
че при Х.С. е налице: - повтарящи се и
нахлуващи образи за събитията, включващи образи, мисли и усещания, - повтарящи
се тревожни сънища и кошмари, като травматичните събития разрушават конструкцията
на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с другите. Постепенно
настъпва изгаряне на мостовете, които свързват ищеца с неговите приятели и
близко обкръжение.Неприятно му е било да се среща с хора, не желаел да чува
какво се говори за него и за семейството му. Силният стрес е довел до
депресивни състояния, дистрес, повишена тревожност и
са предпоставка за редица соматични заболявания, които биха могли да бъдат
отключени в даден момент в бъдеще.
Според експерта, при прегледа ищецът споделил, че
състоянието на посттравматично стресово разстройство, според него е следствие
на интервю в обществена медия през 2013г., където г-н К.Д. го е обвинил в
неправомерни действия, свързани с търговия с дървен материал. Той разказва, че
се е почувствал много зле, защото е обвинен неправомерно. С изказването си г-н Д.
се опитва да срине авторитета и репутацията му на честен човек, който с играта
си издига авторитета на България по света. Ищецът е медийна личност и, като
такава, е в обектива на камерите къде добронамерено, къде не чак до там. Такива
личности са подготвени за негативни публикации. В случая ,обаче, обвинението,
според него, било абсолютно необосновано и злонамерено и за това той не може да
го подмине с лека ръка, тъй като става въпрос за сриването на името му на
честен човек, който с таланта си прославя името на България.
Ищецът, при извършения от вещото лице преглед, възбудено и афектирано говори за преживяното.
Невербалната комуникация показва, че е гневен от цялата ситуация и силно
притеснен. Добавил, че не иска да си спомня подробности, защото се разстройва и
вдига кръвно. През тези години С. твърди, че непрекъснато се е чувствал зле, а
по време на разговорите при прегледа бил напрегнат,говорел бързо, видимо се
вълнувал и искал да сподели всичко, за да се освободи от неприятните събития,
които го преследват.
Споделил също, че е бил изключително много наранен от
изказването и обиден от последвалите реакции на хората, както и че е очаквал да
намери съчувствие в тази ситуация, но е разочарован от липсата на обективност и
от нездравото любопитство, предизвикано от предаването, омръзнало му било да
обяснява, че нищо от това, което е казано в предаването не е вярно и вече
предпочитал да не се среща с предишните си приятели и фенове, но това му тежало
и се чувствал самотен и предаден. Семейството му също било засегнато от случилото се.
Ответната страна
оспори тази експертиза, но, поради липса на конкретизация на направеното
оспорване, както и, пред вид факта, че вещото лице е отговорило изчерпателно на
поставените задачи, касаещи психологическото състояние на ищеца, съдът не взема
пред вид направеното оспорване и счита, че заключенията на експерта са
обективно и безпристрасно дадени и отразяват
действителността.
В хода на производството
съдът назначи и лингвистична експертиза,
но, въпреки поставените задачи, вещото лице не можа да даде категоричен отговор
на въпросите към експертизата, свързани с обстоятелствата кои именно думи и
изрази са били обидни за ищеца, изрази, съдържащи в себе си ирония или
сарказъм, както и налице ли са обективно обидни изрази и словосъчетания и
позорни обстоятелства изречени от ищеца С. при други негови интервюта, свързани
със случката, поради което съдът не
кредитира заключенията на експерта – както основното, така и допълнителното
такова.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като,
съобразно ал. ІІ, във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
За да е налице непозволено увреждане,
необходимо е да са налице: вредоносно деяние, вредоносен резултат и причинна
връзка между двете, като вината се предполага до доказване на противното.
Ищецът твърди, както
бе посочено по – горе, че с двете медийни участия на ответника в БИ ТИ ВИ на
цитираните дати бил подложен от страна на ответника на преднамерена,
публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта,
достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото, в
резултат на която изживял интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога,
обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве.
Тъй като казаното от ответника по отношение на него е
невярно, позорно и унизително, свързвайки го с нелегален бизнес и незаконни
сделки за много пари, той заявява още, че тези изказваия
в национален ефир, е изиграло огромна роля в популяризирането на медиен скандал
с него в различни печатни и телевизионни медии.
По делото не се
спори, а и това се доказа в хода на производството, че в ищецът е имал две
последователни участия в сутрешния блок на БИ ТИ ВИ – едното на 17.10.2013 г. –
интервю, а другото на следващия ден – 18.10.2013 г. – когато се включил по
телефона при участие на ищеца иЕ.Д.. Темата била
търговия с дървесина в България.
Ищецът заяви, че
изнесеното в статията не отговаря на истината, поради което, пред вид
клеветническия му характер, му е причинило описаните в исковата молба и претендирани неимуществени вреди.
В тежест на
ответната страна беше да докаже, че в цитираните две участия се съдържат факти
и твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и,
следователно, са истински, но, въпреки предоставената му възможност, ответникът
не представи доказателства, в подкрепа на твърденията си. Нещо повече – от
показанията на свидетелите, посочени от самия ответник, се установява, че
конкретни данни за обстоятелството, че на С. незаконно са предоставени
150 000 тона дървесина, които той предлагал на различни лица и търговци,
липсват. Свидетелите недвусмислено заявиха, че изнесеното от Д. в интервютата е
в резултат на слухове и конкретни доказателства за твърденията му липсват –
факт, който се установява и след преглед на текста на участието му на
18.10.2013 г. в посочената медия по телефона, тъй като самият той заявява, че
изнесеното от него на 17.10.2013 г. е на база на това, което е чул от различни
лица, през времето когато се е занимавал с търговия на дървесина през 2013 г.
С оглед на това
съдът приема, че твърденията на ответника по време на процесните
му медийни участия не отговарят на истината.
Съдът кредитира
показанията на посочените от ищцовата страна и
разпитани по делото свидетели и счита, че те представляват годно доказателство
за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени от него силни негативни и психически преживявания, дискредитиране и
злепоставяне, накърняване честта, достойнството и доброто му име сред близките и обществото, притеснения в семейството й,
които силно са повлияли на психическото му равновесие и са му причинили стрес и
неудобства. Той е изживял интензивни и отрицателни емоции на стрес,
тревога, обида, възмущение и гняв, които са довели и до влошаване на
физическото му здраве.
По изложените
съображения съдът намира, че в хода на съдебното производство бе доказано
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
деяние, противоправност, вреда и причинна връзка а
презумпцията за вина не бе опровергана.
С оглед характера
на предявения иск, имащ своето основание в чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, съдът счита, че следва да се произнесе относно същността на
конституционно и международно прокламираната свобода на словото, свобода на
изразяване и на разпространение на информация.
Конституцията на
Република България предпоставя, че всеки има право да
изразява мнение и да го представя писмено или устно, а печатът и другите
средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Свободата
на словото и свободата на изразяване са основно човешко право, защитено от
нашия основен закон. Всички норми относно основните права и свободи, които
Конституцията признава, следва да се интерпретират в съответствие с Всеобщата
декларация за правата на човека и международните договори, ратифицирани от
държавата. Безспорно е, че съдържанието на тези права и свободи следва да се
тълкува в съответствие с нормите на Европейската конвенция за правата на
човека. Съдът за пълнота ще посочи, че, в съответствие с чл. 10 от Конвенцията,
всяко лице разполага със свобода на изразяване, която включва свобода на мнение
и свобода да получава и предава информация и идеи.
Тази свобода на
изразяване, обаче, не следва да накърнява свободата на личността, до която
изнесената информация или мнение се отнасят, нито да засяга честта и
достойнството й. Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която
упражняването на правата и свободите, свързани със свободното изразяване и
свобода на словото, които включват и задължения и отговорности, следва да бъде
подложено на някои формалности, условия, рестрикции и санкции, предвидени от
закона в едно демократично общество – тогава, когато са свързани с основни
права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата на чуждите
права.
Следователно,
дори и в хода на съдебния процес да бе доказана истинността на изнесеното, -
каквато очевидно не е налице възможността за нейното разпространение чрез
национална медия, респективно отговорността за това разпространение, следваше
да бъде преценявана в светлината на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ.
Свободата на
словото и свободата на свободно изразяване са едно от най-големите достижения
на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено
развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не
може да е самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди
конституционно и международно признати права, следва да понесе съответната,
предвидена в закона отговорност, като гаранция за функционирането на
гражданското общество. Касае се за баланс между свободното упражняване на
свободата на словото и защитата на правото на личността на чест, достойнство,
лична и професионална репутация. Особено, когато, както е в настоящия случай,
не бъде доказана верността на изнесените факти и обстоятелства.
Съобразявайки
всичко това съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита, че сумата
25 000 лв., представлява справедлива обезвреда
за причинените на ищеца неимуществени вреди, поради което следва да бъде
уважен, като, пред вид факта, ведно със законната лихва, считано от датата на процесните интервюта – 18.10.2013 г. до окончателното изплащане и
разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, в размер 2 175 лв.,
от които: 1 000 лв. д.т., 175 лв. – депозит за в.л. и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
В останалата
част, за разликата до сумата 50 000 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора и съобразно уважената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по компенсация в размер 700лв., представляващи депозити за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Х.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Е.Д. – САК, съдебен адрес:*** /5/, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дадени
две интервюта, излъчени по телевизия БТВ, предаването „Тази сутрин“ на
17.10.2013 г. и 18.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017
г., до окончателно изплащане и разноски по компенсация, съобразно уважената
част от иска, в размер 2 175 лв., от които: 1 000 лв. д.т., 175 лв. – депозит
за в.л. и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 50 000 лв. – частичен иск от
100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.С.С.
да заплати К.Б.Д. разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 700 лв.
- представляващи депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: