Решение по дело №3515/2015 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /26.01.2016 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, IV състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3515 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 226, ал. 1, вр. чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С Решение № 12482/23.11.2015 год., постановено по к.адм.д. № 15472/2015 год., състав на Върховния административен съд на Република България, VІІ отделение е отменил Решение № 2129/30.09.2014 год. на Варненския административен съд, ХХ състав, постановено по адм.д. № 1923/2015 год. и е върнал делото за ново разглеждане.

Производството е образувано е по жалбата на Т.Й.Т. ***.2014 год. на инспектор „репатриране на МПС“ при Общинско предприятие „ОПСЗ“ при Община Варна, с който му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Субару“ с ДК № В 79 66 АВ, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Жалбоподателят твърди, че акта е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че мястото, където е паркиран автомобила не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и че автомобилът не е създавал опасност или е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени акта. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор по фактите. На 22.05.2014 год. жалбоподателят паркирал собствения си л.а.м. „Субару“ с ДК № В 79 66 АВ на кръстовището на ул. „Бдин“ и „Драгоман“ в нарушение на 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата.

Актът е издаден от компетентен орган – инспектор „репатриране на МПС“ при Общинското предприятие „ОПСЗ“ при Община Варна, арг. Заповед № 4743/30.12.2013 год. на кмета на Община Варна.

Актът е достатъчно мотивиран, даващ в пълна степен яснота на лицето, по отношение на което е наложена ПАМ за осъщественото деяние и наложената ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, влечащи прогласяване нищожността на акта или неговата отмяна.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази, пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост, мярка.

Няма спор, че автомобилът е паркиран при нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Няма спор, че кръстовището не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Видно от снимковия материал, който е годно доказателствено доказателствено средство е, че автомобилът е паркиран по начин, даващ възможност на пешеходците да пресичат, преминавайки от единия тротоар на другия. Видно от снимковия материал репатриращият автомобил е спрян успоредно на автомобила на жалбоподателя, което обосновава извод за липсата на затруднения у другите водачи на ППС за движение в кръстовището. Т.е. съдът намира, че начинът на паркиране на МПС не прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, както и не създава опасност за другите участници в движението.

Нарушението на правилата за движение, посочени в ЗДвП, не съставлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, като процесната. Тя е форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана само в предвидените от закона случаи. По своята правна същност тя е акт на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон случаи и от компетентен орган. Те следва да се прилагат по реда и начина, предвидени в закона, като издаването им трябва да е в съотвествие с целта на закона, по който са предвидени, арг. чл. чл. 22 и чл. 23 ЗАНН. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

Недопустимо и незаконосъобразно е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени за това предпоставки и условия.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Спорната ПАМ следва да бъде отменена като незаконосъобразнабявена поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направеното искане, на ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените пред инстанциите съдебно-деловодни разноски в размер на 1 000 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса за образуване на делото и 990 лв. – изплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът