Р Е Ш Е Н И Е
№89
гр. Велико Търново,
12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на девети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 55 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.Ф.А. ***, чрез *** Ф.
от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-1275-000008 от 05.01.2018 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново, с която са му е иззето свидетелството за
правоуправление на моторно превозно средство на водач.
В жалбата се поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при издаването и са нарушени съществено
административно-производствените правила и тя е несъответна на законовата цел.
Поддържа се и, че заповедта е формално незаконосъобразна предвид неспазването
на правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Сочи се, че не е установено в кой
момент за жалбоподателя е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, а и
сочените в заповедта правни основания са неправилни, а и към момента на
издаването на заповедта, задължението по чл.157, ал.4 от ЗДВП не е възникнало.
Моли за отмяната на процесната заповед, като претендира и разноски.
Ответникът – началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, не заема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане
по същество. Видно е от съдържанието на самата заповед, което има съдържанието
на разписка, че същата е връчена на 07.01.2020 г. на жалбоподателя, а жалбата е
депозирана в съда чрез ответника на 17.01.2020 г. Жалбоподателят е адресат на
заповедта и поради това е процесуално легитимиран да я оспори, тъй като е
засегнат от предвидените последици.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
Жалбоподателят е адресат на общо шест
наказателни постановления, както следва: НП № 14-1275-001057/17.06.2014 г. на
началник сектор „ПП“, връчено на 20.06.2014 г., и влязло в сила на 28.09.2016
г., НП №15-1275-000627/05.05.2015 г., на същия орган, връчено на 24.08.2017 г. и влязло в сила на 01.09.2017 г., НП №
15-1275-002193/25.09.2015 г. на същия орган, връчено на 24.08.2017 г. и влязло
в сила на 01.09.2017 г., НП №15-1275 – 0002216/01.10.2015 г., на същия орган,
връчено на 24.08.2017 г. и влязло в сила на 01.09.2017 г., НП № 15-1275-002503/13.10.2015
г. на същия орган, връчено на 24.08.2017 г. и влязло в сила на 01.09.2017 г. и
НП №16-1275-002238/31.08.2016 г., издадено от същия орган, връчено на дата
24.08.2017 г. и влязло в сила на 01.09.2017 г. По преписката са приложени
екземпляри от тези шест наказателни постановления, видно от които е, че те са
връчени на жалбоподателя на посочените в разписките към постановленията дати,
като е налице подпис от адресата на постановлението и саморъчно попълване на
датата на връчването. Впрочем жалбоподателят не оспорва наличието на тези
постановления, нито датите на връчването. При липса на данни, че тези
постановления са обжалвани пред съд, обоснован е и извода, че тези
постановления са влезли в сила, което обстоятелство впрочем също не се спори.
Видно от първото постановление, с него,
на основание чл.6, ал.1, т.10 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредбата, заглавието изменено,
ДВ бр. 26 от 2018 г./ са отнети на водача 6
контролни точки. Видно от второто постановление на същото основание на водача
са отнети още 6 контролни точки. От съдържанието на третото наказателно
постановление се установява, че на основание чл.6, ал.1, т.14 от тази Наредба
на водача са отнети 8 контролни точки. От съдържанието на четвъртото
наказателно постановление се установява, че на основание чл.6, ал.1, т.10 от
тази Наредба на водача са отнети още 6 контролни точки. Видно от съдържанието
на петото постановление, на основание чл.6, ал.1, т.10 от тази Наредба, на
водача са отнети още 6 контролни точки. Най – сетне, от съдържанието на
последното постановление се установява, че на основание чл.6, ал.1, т.14 от
посочената Наредба на водача са отнети още 8 контролни точки.
При това положение, безспорно се
установява, че до момента на издаването на процесната мярка водачът е изчерпал
общо 40 контролни точки – т.е. с една повече от тези, които са посочени в
разпоредбата на чл.2 от Наредбата.
Без значение е обстоятелството, че в
наказателните постановления е било отбелязано, че към момента на издаването на
всяко едно от тях на водача остават 39 контролни точки, тъй като нито едно от
постановленията не е било връчено, съответно влязло в сила към момента на издаването
на следващото наказателно постановление. Последното постановление е издадено на
31.08.2016 г. , докато първото постановление /от 17.06.2014 г./ е връчено на
жалбоподателя на 20.09.2016 г., като е влязло в сила след изтичането на срока
за обжалването му - на 28.09.2016 г.
Посочените факти и обстоятелства са
обобщени в намиращата се в делото справка за нарушител/водач, касаеща
жалбоподателя.
Както се отбеляза впрочем, тези факти и
обстоятелства не са спорни между страните.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съдът намира, че издадената заповед е
валиден акт. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.“.
Според представената със заповед №366з
-2141 от 27.07.2017 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново се установява, че
в изпълнение на чл.172 от ЗДвП е наредено мерки като процесната да се прилагат
и от началника на сектор „пътна полиция“ в отдел “ОП“ при ОДМВР – Велико
Търново. Впрочем няма спор, че директорът на областната дирекция е ръководител
на служба за контрол по смисъла на чл. от ЗДвП.
Не е налице твърдяното неспазване на
формата на заповедта за прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана.
Посоченото изискване за мотивиране
означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на
административния орган. Съдът счита че в заповедта са посочени изчерпателно
установените от прилагащия мярката обстоятелства, като непосочването на
правното основание или посочването на грешно правно основание не представлява
формално нарушение, доколкото съдът е властен да приложи закона с оглед
претендираните в обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства. В
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който принципно се вписва в нормата на
чл.171, т.4 от ЗДвП. Изрично е отбелязано кои са наказателните постановления,
които съдържат разпореждането за отнемането на контролни точки, кога тези
постановления са връчени, кога са влезли в сила, изчерпването на броя на
контролните точки на водача към момента на влизането в сила на последното
постановление.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на
оспорвания индивидуален административен акт и които да компрометират
принципа,заложен в разпоредбата на чл.7 от АПК.
Неоснователно е основното оплакване,
което е в смисъл, че ответникът не е изпълнил задължението си и не е установил
в кой именно момент за жалбоподателя е възникнало задължението, разписано в
разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 157, ал.
4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни
точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните
точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването
им /пълно или частично/ се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Самата норма предполага, че водачът, комуто са отнети
контролните точки, е длъжен да съобрази, че вече е загубил правоспособността
си, като именно поради тази загуба на правоспособност за него възниква
задължението да върне свидетелството си за правоуправление на МПС. Във връзка с
посоченото отнемането на контролните точки е установения по делото релевантен факт, с чието
проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ,
като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с
цел да преустанови извършвано правонарушение.
Правилно е
приложен и материалния закон.
Според приложимата редакция на
разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание в оспорения
административен акт „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление
на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.“.
По делото не се спори, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си
правоуправление в съответната контролна служба на МВР, като няма и ангажирани
доказателства в тази насока. Следва само за пълнота да се отбележи, че в случая
е неприложима хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като тази хипотеза
на закона е приложима единствено когато водачът, в резултат на отнемането на
контролни точки, не е загубил по силата на самия закон своята правоспособност.
Настоящият състав намира и че чрез
издаването на заповедта е спазена и целта на закона. Всъщност, прилагането на
процесната мярка има за цел предотвратяване на възможността неправоспособен
водач да управлява моторно превозно средство, при което е налице обективна
опасност за останалите участници в движението по пътищата.
Като
неоснователна, жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на спора, за ответника не се следват
разноски, тъй като такива не са претендирани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ф.А. *** против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-1275-000008 от
05.01.2018 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :