РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез адв.Виолета Герова от САК,
против решение № 152 от 25.05.2022 г. по гр.д.343/2021 г. по описа на PC Несебър, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от въззивното дружество по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск за признаване за установено по отношение на Т. И. П. от ***, че
ответникът дължи на ищеца разликата над уважения размер от 158,96 лв до пълния
претендиран размер от 420,67 лв, представляваща стойността на ползвани и незаплатени
мобилни услуги (абонаментни такси за потребление на мобилни услуги) по Допълнително
споразумение от 13.09.2018 г. към договор за мобилни услуги от 20.02.2010 г. и по
Допълнително споразумение от 18.09.2018 г. към договор за мобилни услуги от 23.12.2014
г., дължими за периода от 25.10.2018 г. до 24.02.2019 г., и която е включена в суми по
фактури № **********/25.11.2018 г., № **********/25.12.2018 г. и №
**********/25.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
„останалата част над уважения размер, представлява не заплащане на далекосъобщителни
услуги, а задължение за лизингови вноски“.
Сочи се, че по делото безспорно е установено, че по силата на Договор за лизинг
от дата 13.09.2018 г., и от дата 18.09.2018 г. Операторът е предоставил за временно и
възмездно ползване мобилните устройства, описани в процесиите договори срещу
задължението на абоната да заплаща ежемесечно лизингова вноска в определения размер
съгласно погасителния план по всеки един от лизинговите договори.
Твърди се, че съгласно ОУ на дружеството-доставчик на мобилни услуги
1
„ИЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, дължимите месечни лизингови вноски се фактурират съгласно
начина на заплащане и на задълженията на абоната по сключените процесиите договори за
мобилни услуги, т.е последните са начислени в процесиите фактури и се фактурират ведно с
ползваните от абоната услуги за отчетния период на потребление от 18.09.2018 г. до
17.12.2018 г. Следователно, същите представляват месечни абонаменти за ползване на
мобилното устройство и именно поради тази причина са включени в претенцията на ищеца
за цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги. Твърди се, че това обстоятелство се подкрепя и от факта, че лизинговите вноски за
отчетния период на потребление от 18.09.2018 г. до 17.12.2018 г. са начислявани в
процесиите фактури съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, а след прекратяване на
процесиите договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги,
оставащите лизингови вноски на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори дължимите месечните вноски са обявени за предсрочно изискуеми, които суми са
дължими след месец 03/2019 г., когато е издадена крайната фактура №
**********/25.03.2019 г., съгласно уговорения погасителен план по всяко от
предоставените устройства, т.е претенцията за незаплатени лизингови вноски касае друг
отчетен период - от месец 03/2019 г. (когато е издадена крайна фактура №
**********/25.03.2019 г.) до месец 08/2020 г. - съгласно уговорения погасителен план по
всеки от лизинговите договори, като сумата е обективирана в крайна фактура №
**********/25.03.2019 г.
Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и
неправилни.
Претендира се съдът да отмени решението на НРС в обжалваната част, и вместо
него да постанови такова, с което да уважи предявения иск изцяло в претендирания размер
от 420.67 лв. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови
доказателства.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Т. И. П. не е представил писмен отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание назначеният му от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК
особен представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззивника
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, за признаване за установено, че ответникът Т. И. П. от ***
дължи на ищеца: 420,67 лв, представляваща дължими е незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№
**********/25.11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г., и кредитно
известие № **********/25.02.2019 г.; 944,67 лв, представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които: 494,85 лв по Договор за лизинг от 14.06.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ************ за предоставяне на абоната на мобилно
устройство ACCESSORIES SAMSUNG Smart watch Gear S3 Frontier за изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски на обща стойност 461,86 лв, дължими за периода
от м.март 2019 г. до м.май 2020 г., като мобилното устройство не е върнато на
лизингодателя, поради което е и дължима сумата в размер на 32,99 лв, и 449,82 лв по
Договор за лизинг от 13.09.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
************, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство HUAWEI
Mate 20 Lite Dual Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 24,99
лв; длъжникът не е заплатил 17 броя лизингови вноски на обща стойност 424,83 лв,
дължима за периода от м.март 2019 г. до м.август 2020 г., като мобилното устройство не е
2
върнато на лизингодателя, поради което е и дължима сума в размер на 24,99 лв, за които
суми е издадена заповедта за изпълнение.
Твърди се, че с допълнително споразумение от 13.09.2018 г. е подновен договорът
от 20.02.2010 г., сключен между страните за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Unlimited 24.99, като договорът
е продължен за още 24 месеца с годишен абонаментен план Тотал 36.99 с допълнителни
5000МВ. Твърди се, че на същата дата - 13.09.2018 г., страните са сключили и Договор за
лизинг, по силата на който на ответника-абонат е предоставено устройство ACCESSORIES
SAMSUNG Smart watch Gear S3 Frontier за период от 23 месеца, съгласно погасителния план
към договора – с месечната лизингова вноска е в размер на 32,99 лв, и с възможност след
изтичане срока на лизинговия договор, лизингополучателят да придобие собствеността
върху лизинговата вещ. Сочи се, че на 23.12.2014 г. страните са подписали друг договор за
мобилни услуги с избран абонаментен план Go Web Smart с предпочетен мобилен номер
************, подновен с допълнително споразумение от 18.09.2018 г. със срок на действие
24 месеца с предпочетен план Интернет 15,99 с допълнителни 15000МВ. Като абонат
ответникът е получил мобилно устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey с
преференциални цени, като мобилното устройство, със стандартна цена в размер на 369,90
лв, му е било предоставено срещу сумата в размер на 369,90 лв, с реална отстъпка от 259,91
лв. В исковата молба са посочени фактурите, издадени от ищеца за потребените от
ответника услуги за периода от 18.09.2018 г. до 17.12.2018 г., са както следва: фактура №
**********/25.11.2018 г. с отчетен период от 25.10.2018 г. до 24.11.2018 г., за сумата от
159,54 лв с ДДС; фактура № **********/25.12.2018 г. с отчетен период от 25.11.2018 г. до
24.12.2018 г. за сумата от 111 лв с ДДС; фактура № **********/25.01.2019 г. с отчетен
период от 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г. за сумата от 110,95 лв с ДДС, или общо по трите
фактури дължимата сума е в размер на 315,63 лв. Твърди се, че след извършена с кредитно
известие № **********/25.02.2019 г. корекция на дълга (сторнирана сумата от -18,80 лв с
ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключването на абонамента
такси, начислени дължими лизингови вноски в общ размер от 57,98 лв, и отразен
незаплатения баланс в размер на 381,49 лв за предходните три отчетни периода,
задължението е станало в размер на 420,67 лв. Сочи се, че поради неплащане на така
дължимите суми, мобилният оператор е прекратил договорите с ответника и е издал крайна
фактура № **********/25.03.2019 г. за сумите: 529,14 лв - дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, 944,67 лв - неплатени лизингови
вноски, и 420,67 лв - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги. За така посочените суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.797/2020 г. на Несебърски районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.79 от ЗЗД.
Ответникът, представляван от особен представител, назначен му на основание
чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил иска с писмен отговор на исковата молба. Твърди, че от
представените доказателства не се доказва преустановяването на плащанията от страна на
абоната, имащи за последица предсрочното прекратяване на договорите, и невръщането на
мобилните устройства, предоставени на ответника по договорите за лизинг, включително и
основанията на начислените лизингови вноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по
отношение на ответника, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 158,96 лв, представляваща стойността на ползвани и незаплатени мобилни услуги
по Допълнително споразумение от 13.09.2018 г. към договор за мобилни услуги от
20.02.2010 г. и по Допълнително споразумение от 18.09.2018 г. към договор за мобилни
услуги от 23.12.2014 г., дължими за периода от 25.10.2018 г. до 24.02.2019 г., и която е
3
включена в суми по фактури №№ **********/25. 11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и
**********/25.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер на главницата
от 158,96 лв до пълния претендиран размер от 420,67 лв, искът е отхвърлен; сумата от
944,67 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски, дължими по договори за лизинг
от 14.06.2018 г. и от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260077 от
21.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.797/2020 г.
по описа на Несебърския районен съд. Със същото решение ответникът е осъден да заплати
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата в размер на 834,02 лв съдебни разноски за исковото
производство съобразно уважената част от исковете; и сумата от 242,57 лв, представляваща
направени в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, като
за разликата над уважения до пълния претендиран размер, претенцията за разноски е
отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е доказана от
представените по делото доказателства, вкл.от заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, с изключение на претенцията за стойността на ползвани и
незаплатени мобилни услуги по Допълнително споразумение от 13.09.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 20.02.2010 г. и по Допълнително споразумение от 18.09.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 23.12.2014 г., дължими за периода от 25.10.2018 г. до
24.02.2019 г., включена в суми по фактури №№ **********/25.11.2018 г.,
**********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г., над размера от 158,96 лв до
претендирания размер от 420,67 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца – в частта, с която е
отхвърлен искът за стойността на ползвани и незаплатени мобилни услуги по Допълнително
споразумение от 13.09.2018 г. към договор за мобилни услуги от 20.02.2010 г. и по
Допълнително споразумение от 18.09.2018 г. към договор за мобилни услуги от 23.12.2014
г., дължими за периода от 25.10.2018 г. до 24.02.2019 г., включена в суми по фактури №№
**********/25. 11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г., за разликата
над уважения размер на главницата от 158,96 лв до пълния претендиран размер от 420,67 лв,
ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази й част. В останалата си
част решението на НРС е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за
допустимост, решението е и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота
фактическата обстановка по делото, и изводите му по фактите са обосновани. Ето защо не
следва да преповтаря изводите по фактите, а препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът намира за неоснователно и недоказано оплакването във въззивната жалба,
че след като съгласно ОУ на дружеството-доставчик на мобилни услуги дължимите месечни
лизингови вноски се фактурират съгласно начина на заплащане и на задълженията на
абоната по сключените процесиите договори за мобилни услуги, т.е.дължимите лизингови
вноски са начислени в процесиите фактури заедно с ползваните от абоната услуги за
отчетния период на потребление от 18.09.2018 г. до 17.12.2018 г., претендираните по тези
фактури суми представляват месечни абонаменти за ползване на мобилното устройство,
поради са включени в претенцията на ищеца за цена на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
4
Действително, както се твърди във въззивната жалба, съгласно чл.3(2) от
договора за лизинг между страните, месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина
на плащане на задълженията на лизингополучателя съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на мобилни услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД,
т.е.за отчетния период на потребление от 18.09.2018 г. до 17.12.2018 г. са начислявани в
процесиите фактури.
Дори във фактурите №№ **********/25. 11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и
**********/25.01.2019 г., ищецът да е включил както се твърди във въззивната жалба, и
месечни абонаменти за ползване на мобилното устройство, и дължими, незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, в исковата молба изрично е
посочено, че сумата от 420,67 лв представлява дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, но не и включени месечни
абонаменти за ползване на мобилното устройство. В представената Молба-становище вх.№
790 от 31.01.2022 г., ищецът отново е посочил, че сумата от 420,67 лв представлява
неизпълнени от ответника задължения за посочените месечни отчетни периоди, за дължими
месечни абонаменти, съобразно използваните от ответника услуги.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-
икономическа експертиза, размерът на задължението на ответника за месечни абонаменти
и за стойността на потребление извън включеното в абонамента, по фактури №№
**********/25. 11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г. и кредитно
известие № **********/25.02.2019 г., е в размер на 140,15 лв с ДДС (52,97 лв по фактура №
**********/25.11.2018 г., 53,02 лв по фактура № **********/25.12.2018 г. и 52,97 лв по
фактура № **********/25.01.2019 г., и сторнирана сума от -18,80 лв с кредитно известие №
**********/25.02.2019 г.). Разликата над сумата от 140,15 лв - месечни абонаменти и за
стойността на потребление извън включеното в абонамента, до претендираната сума от
420,67 лв, според вещото лице представлява вноска за лизинг – 148,55 лв (73,58 лв по
фактура № **********/25.11.2018 г., 24,99 лв по фактура № **********/25.12.2018 г. и
24,99 лв по фактура № **********/25.01.2019 г., и прибавена сума от 24,99 лв с кредитно
известие № **********/25.02.2019 г.) и вноска за допълнителен лизинг – 131,96 лв (32,99
лв по фактура № **********/25.11.2018 г., 32,99 лв по фактура № **********/25.12.2018 г.
и 32,99 лв по фактура № **********/25.01.2019 г., и прибавена сума от 32,99 лв с кредитно
известие № **********/25.02.2019 г.).
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. По начина, по който
сумите и основанията за тях са описани от вещото лице, сумите и основанията за тях са
описа и от във фактурите.
С оглед на изложеното, и доколкото твърдението, че лизинговите вноски по
фактури №№ **********/25.11.2018 г., **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г.
и кредитно известие № **********/25.02.2019 г., представляват „месечни абонаменти за
ползване на мобилно устройство“, е заявено за първи път във въззивната жалба, съдът
намира, че исковата претенция дължими е незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№ **********/25.11.2018
г., **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2019 г., и кредитно известие №
**********/25.02.2019 г., е основателен и доказан до размера от 140,15 лв, а над тази сума
до предявения размер от 420,67 г., искът е неоснователен.
Поради забраната по чл.271, ал.1, изр.второ ГПК за влошаване на положението на
въззивника, независимо от частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат въззивникът няма право на разноски, а
въззиваемият П. е бил представляван от особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК и не
5
е направил разноски във въззивното производство, поради което съдът няма да се произнася
по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152 от 25.05.2022 г. по гр.д.343/2021 г. по описа на
Pайонен съд Несебър, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6