Мотиви към присъда № 8 от 10.05.2016г.,постановена по НЧХД №248/ 2015г. по описа на Районен съд -
Карнобат
Съдебното
производство по делото е образувано по тъжба от С.Д.Т. с ЕГН ********** ***
против М.Г.И. с ЕГН ********** *** за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл. 146, ал.1 НК.
С разпореждане на съдията докладчик от 02.10.2015г. е
приет за съвместно разглеждане в производството предявения от тъжителката Т.
против подсъдимата И. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Със същото разпореждане тъжителят е
конституиран като граждански ищец в процеса.
В пледоарията си
повереникът на тъжителката изтъква, че обвинението е доказано и подсъдимата следва
да бъде призната за виновна, като предоставя на съда да определи справедливото
в случая наказание за извършеното деяние, а съгласно принципа на
справедливостта да определи и подходящо обезщетение за причинените й
неимуществени вреди.
В пледоарията подсъдимата посочва, че макар действително на посочената
дата да е имала среща с тъжителката, не е извършвала инкриминираното деяние, а
само й е потърсила сметка за невърната сума пари.
В последната си
дума подсъдимата посочва, че всичко е инсценировка.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и
чл.18 НПК, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ
Подсъдимита М.Г.И. е родена
на ***г
Тъжителката Т. е. На 15.12.2014г.
кооперацията провежда търг с явно наддаване за продажба на активи. Депозитът за
участие е в размер на 10% от началната тръжна цена и следва да бъде внесена
преди провеждането на търга.
Съобразно правилата за провеждането
му свид.М, син на подсъдимата, внася депозит за участие в размер на 2050лв,
които предварително получава от своята майка. Парите са получени от св.
Винатов, за което той издава квитанция към приходен касов ордер №
2/15.12.2014г. и впоследствие предава на организаторите на търга. Тъй като св.
Малешков не е сред спечелилите търга сумата за депозит е следвало да бъде
върната, но въпреки това и към 2015г. тази сума не е възстановена от ЗКПУ
„Шехово“ с.Дъбовица.
На 28.04.2015г. св. М подава
искова молба против ЗПКУ „Шехово“ (в ликвидация), с.Дъбовица, с която оспорва
проведения търг и желае възстановяване на сумата. По молбата е образувано гр.д.
№338/15г. по описа на КРС, което е прекратено поради просрочие на исковата
молба.
Към 8.30ч.-9.00ч. на 30.06.2015г.
св. в, на с.Дъбовица, отива към кабинета си, когато в центъра на селото, до
кръчмата среща тъжителката Т.. По това време откъм читалището идва подсъдимата И..
Виждайки ликвидатора на кооперацията подсъдимата се отправя към нея с въпрос
кога ще върнете парите за участие в търга. Тъжителката посочва, че за тази сума
има заведено гражданско дело, при което подс.И. я бута и обижда с думите
„крадла“, „лъжкиня“, „мафиотка“. В така създалата се ситуация св.Витанов
застава между двете жени, като апелира да се държат като културни хора и
двамата с тъжителката Т. се отправят към кметството.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на събраните по делото писмени
– тръжна документация за проведен на 15.12.2014г. търг, приходен касов ордер №
2/15.12.2014г., искова молба по гр.д. 338/2015г. по описа на КРС и определение
№394/18.06.2015г., и гласни доказателства - показанията на свидетеля.
Тук е мястото да се посочи, че в
доказателствената съвкупност за фактите от предмета на доказване се включват
единствено показанията на този свидетел. Последният изложи пред съда своите
възприятия за случилото се последователно и без противоречия. Фактът, че
свидетелят е във влошени отношения с подсъдимата, не означава сам по себе си,
че той е заинтересован. Необходимо е показанията му да се съпоставят с други източници
на информация, налични по делото, които да опровергават или да внасят съмнение
в изнесенето от него, за да се достигне до извод за недостоверност на
изложеното. Такива източници на информация по делото обаче няма, поради което
съдът следва да даде вяра на този свидетел, още повече, че същият бе
предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване.
Допълнителен аргумент за
верността на изложеното по-горе е и обстоятелството, че при изслушването му в
съдебна зала свидетелят бе спокоен (в противен случай поведението му би било
отразено в съдебния протокол) и отговаряше на поставените му въпроси ясно и без
колебания, без да прави опит да укрие факти за отношенията си с подсъдимата от
съда.
В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта
относно същината на срещата й с тъжителката, тъй като обясненията са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и
достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да
прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство, успоредно с
показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената
логичност и вътрешна убедителност на обясненията. А предвид кредитираните от
съда показания на свидетеля съдът намира, че такава убедителност няма.
ПО ПРАВОТО
С оглед на така изложената обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимата И. е осъществила престъпния състав на
престъпление по чл.
148, ал.1, т.3, вр. чл. 146, ал.1 НК. Това е така, тъй като на 30.06.2015г. в с.Дъбовица, общ.Сунгурларе изрекла унизителни за честта и достойнството на С.Д.Т. с ЕГН ********** *** изрази в нейно присъствие -
„крадла“ и „мафиотка“, като обидата е нанесена в качеството й на длъжностно
лице-ликвидатор на ЗПКУ „ШЕХОВО“ по
повод изпълнение на службата й.
Предвид
естеството на повдигнатото обвинение следва да се направят две важни
разграничения - между отрицателното мнение, което по съществото си представлява
критика на някого, и обидата.
Само по
себе си, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не
осъществява престъпния състав на обидата, а представлява упражняване на
гарантирано от право. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията, всеки има право
да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Това право, разбира се,
не е абсолютно, в ал. 2 на чл. 39 са посочени границите на неговото упражняване
- то не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго. Или иначе
казано Конституцията на страната дава право на всеки гражданин свободно да
изразява мнението си за другиго, в това число и отрицателно такова, но по начин
и със средства, които не накърняват достойнството му.
За да е
налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи,
обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните
обществени нагласи са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е
унизяващо отнасяне към някого-в този смисъл Присъда
от 16.09.2003 г. на СРС по н. ч. х. д. № 9988/2000 г., НК.
Думата
"крадла" е от естество да засегне честта и достойнството на
тъжителката Т., тъй като съдържа не само отрицателна оценка за нейната личност,
но инкриминираната дума смислово се идентифицира с лице, което е способно и
иска да извършва противозаконни деяния, свързани с отнемане на чуждо имущество.
Със същия смислов заряд е и другата инкриминирана дума-„мафиотка“, описваща
член на организирана престъпна група, която чрез различни
престъпления-корупция, рекет, изнудване, насилие и др., налага волята си. Тази
отрицателна оценка е влязла в непреодолимо противоречие с личната оценка на
тъжителката, а достойнството се идентифицира именно с личната оценка, която
пострадалата има за себе си.
Същевременно
обидните изрази са изречение от подсъдимата И. в присъствието на тъжителката Т.
и са възприети от нея. Нещо повече те са казани в качеството й на длъжностно
лице-ликвидатор на ЗКПУ „Шехово“, с.Дъбовица по повод изпълнение на службата й. Това е така,
тъй като самият повод за разговор между тях двете е не съществуващите между тях
отношения до този момент, а парите, които синът й е предал на управляваната от
нея кооперация за участие в търга-в този смисъл е и Тълкувателно решение № 56 от
1.VI.1961 г. по н. д. № 36/61 г., ОСНК , според което „При този начин са без
значение времето и мястото на извършване на престъплението, а е достатъчно
убийството, причиняването на телесната повреда и нанасянето на обидата или
клеветата да е станало по повод изпълнението на службата на съответното
длъжностно лице“.
Със същия
съдебен акт съдът оправда подсъдимата И. да е изрекла в присъствието на
тъжителката изрази „мошеничка“, тъй като от събраните по делото гласни
доказателства не се установи това обстоятелство.
Съдът
оправда подсъдимата И. и по отношение на квалифициращия признак обидата да е
извършена публично. Това е така, тъй като за да бъде налице публична обида,
необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече
лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното –в този смисъл
Решение № 102-76-I н.о,
Решение №22-95 III н.о. и Решение № 270-75 II н.о.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С поведението си изразено в отправяне на обидни думи
спрямо тъжителката Т. подс.И. е извършила непозволено увреждане на неговата
личност, което съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. За това
непозволено увреждане на личността на тъжителя подсъдимата носи гражданска
отговорност за неимуществени вреди. Размерът на тази отговорност се определя от
съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.-
Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС.
Ноторно
известно е, че при отправяне на обидни изрази се засяга достойнството на
личността, при което тя търпи негативни последици. Предвид липсата на конкретни
доказателства по делото за степента и времетраенето, през които тъжителката е
изпитвала тези негативни последици, съдът прецени, че обезщетение в размер на
400лв. би обезщетило в пълна степен претърпените неимуществени вреди от тъжителката,
поради което отхвърли иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 2000лв. Същевременно съдът присъди и законна лихва върху тази сума,
считано от 30.06.2015г. до окончателното й изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Във връзка изхода от спора и на
основание чл.189,ал.3 НПК съдът възложи в тежест на подс.И. сторените от
тъжителката Т. разноски в размер на 512лв., от които 500лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 12лв. държавна такса.
В тежест на подсъдимата съдът възложи
и държавната такса за гражданския иск в размер на 50лв, която сума следва да
бъде заплатена в полза на държавата по сметка на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: