Р Е Ш Е Н И Е
№263/24.3.2021г.
гр. Пазарджик, 24.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от
съдия Лесенски адм. дело № 1310 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от А.Б.В. с ЕГН: ********** *** против ТП на Национален Осигурителен Институт Пазарджик с искане ответникът да ѝ заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1300 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1000 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. във връзка с бездействие и неоснователно забавяне изплащането на 4 броя болнични листове – Е20200463881, Е20201200376, Е20201200599 и Е20201371920.
Ищцата сочи, че във връзка с
бездействие и неоснователно забавяне изплащането на 4 броя болнични листове –
Е20200463881, Е20201200376, Е20201200599 и Е20201371920 от Национален
Осигурителен Институт Пазарджик, като последица от това е била лишена от
средства за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г., което ѝ е създало
значителни неудобства и се е налагало да взема заеми, за да се грижи за себе си
и детето си, предвид на което моли да бъде постановено от съда решение, с което
да се осъди ответника да ѝ заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1300 лева, изразяващи се в липса на доходи и имуществени
вреди в размер 1000 лв., тъй като се налагало да закупува лекарства.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Ангажира писмени доказателства. Моли съда да уважи исковата молба в цялост и излага доводи по същество.
Ответникът – редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище от процесуален представител счита, че исковата молба е недопустима, евентуално не е доказана по основание и размер. Излага доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена неимуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен по основание и по размер. Счита, че претендираните неимуществени вреди не са в причинна връзка с забавянето на изплащането, а заплатените лекарства са вследствие на заболяване, а не на изплащането на болничните листове. По отношение на неимуществените вреди сочи, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отхвърли иска.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № Ц1012-12-22#1 от 03.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е потвърдено Разпореждане №Д-12-999-00-********** от 05.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно образуваното производство по отпускането/изплащането на парични обезщетения по болничен лист № Е20200463881 на А.Б.В.. Цитираното Решение е обжалвано от ищеца, поради което е образувано адм. дело № 717/2020 по описа на Административен съд - Пазарджик. С решение № 936 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 717/2020 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на А.В. против Решение № Ц1012-12-22#1 от 03.06.2020 г. Едновременно е отхвърлянето, съдът е отделил от делото производство по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1300 лв., причинени в резултат на издаването на Решение № Ц1012-12-22#1 от 03.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото е него разпореждане. В мотивите на решението съдът подробно е изложил защо решението е законосъобразно и защо забавянето при изплащането на болничния лист също не е незаконосъобразно. Решението е влязло в сила. След образуването на настоящото производство по отделения иск, съдът е оставил исковата молба без движение. С молба-уточнение ищцата сочи, че се касае за бездействие и неоснователно забавяне изплащането на 4 броя болнични листове – Е20200463881, Е20201200376, Е20201200599 и Е20201371920 от Национален Осигурителен Институт Пазарджик, като последица от това тя е била лишена от средства за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г., което ѝ е създало значителни неудобства и се е налагало да взема заеми, за да се грижи за себе си и детето си, предвид на което моли да бъде постановено от съда решение, с което да се осъди ответника да ѝ заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1300 лева, изразяващи се в липса на доходи и имуществени вреди в размер 1000 лв., тъй като се налагало да закупува лекарства.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203
и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба и допълнителните такива, че ищцата е
неблагоприятно засегната и е претърпяла неимуществени и имуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от твърдяно в исковата молба незаконосъобразно
бездействие на ответника. Искът е предявен срещу надлежен ответник и е допустим
за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на
глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона
материално-правни предпоставки за уважаване на така предявения иск.
На първо място действително не се
установи да е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. От материалите по делото се установява,
че с решение № 936 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 717/2020 г.
Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на А.В. против Решение № Ц1012-12-22#1
от 03.06.2020 г. е потвърдено Разпореждане №Д-12-999-00-********** от 05.05.2020
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно
образуваното производство по отпускането/изплащането на парични обезщетения по
болничен лист № Е20200463881 на А.Б.В.. Именно спирането на производството е
довело до „забавяне“ изплащането на обезщетението по издадения болничен лист.
Това спиране обаче само по себе си не е незаконосъобразно. В тази насока е и
постановеното съдебно решение, което е влязло в сила и има сила на пресъдено
нещо. Така по
делото безспорно се установява, че правопораждащият факт на отговорността не е бездействие,
което да е незаконосъобразно.
То е оспорено, но не е отменено от съда с влязло в сила решение, а точно
обратното – потвърдено е, т.е по делото не се установи незаконосъобразно бездействие
от страна на ответника. Нещо повече – не се установи, че именно в резултат на
това забавено изплащане ищцата е претърпяла вреди. Само това е
достатъчно да се отхвърли искът като неоснователен, но следва да се отбележат
за пълнота и още няколко неща.
В конкретния
случай ищцата твърди, че за процесния
период от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. - от издаването на болничния лист до изплащането на обезщетението е
останала без средства, което ѝ е създало значителни неудобства и
се е налагало да взема заеми, за да се грижи за себе си и детето си. В тази
връзка, касаеща липсата на средства обаче доказателства по делото също не се
събраха. Нещо повече – реално самата ищца в исковата си молба и допълнителните
такива сочи, че получава пенсия. Дали тази пенсия е достатъчна да покрие
минималните изисквания за нормален живот на ищцата и нейното дете е въпрос,
който съдът не може да изследва в настоящото производство, но е факт, че
твърдяното оставане без средства не се доказа. Не се събраха и никакви доказателства
в настоящото производство за това, че ищцата е вземала заеми. В съдебно
заседание съдът разясни на ищцата, че не сочи доказателства за тези си
твърдения, но последната заяви, че не желае да се отлага делото, за да ангажира
такива, като заяви, че е представила достатъчно доказателства.
От така събраните доказателства е видно само, че са налице определени разходи за лекарства и други медицински консумативи. Дали тези разходи са извършени от страна на ищцата също е недоказано, просото защото касовите бележки не удостоверяват, че са заплащани от ищцата, но по-важното е, че не се установи каква е връзката между тях и твърдяното бездействие на ответника. Следва да се отбележи отново, че твърденията, които касаят настъпилите имуществени вреди и техния размер в исковата молба подлежат на пълно и главно доказване от ищцата. Именно исковата молба дава рамките на процеса и той се развива в тези рамки, поставени от твърдения на ищцата в нея. Тези твърдения но могат да бъдат приети за достоверни от страна на съда при липса на доказателства за тях. Съдът напълно споделя становището на прокурора, че закупуването на лекарства и медицински консумативи е в следствие на определено заболяване на ищцата, за което тя сама излага данни в исковата молба, а по делото няма събрани доказателства, че ищцата се е наложило да ги купува например само и единствено заради бездействието на ответника.
В исковата молба се твърдят и настъпили неимуществени вреди. Тук обаче отново не е доказана по безспорен начин от ищцата причинната връзка между забавянето на изплащането на болничните листове и евентуално настъпилите вреди. Твърденията в тази насока в исковата молба не доказват, че в процесния период по някакъв начин именно в следствие на забавянето за изплащане на болничните листове за ищцата са настъпили неимуществени вреди. Що се касае за твърденията, че тези вреди са в резултат на това, че НОИ „я е дал на съд“, следва да се отбележи, че подавайки жалба срещу Решение № Ц1012-12-22#1 от 03.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №Д-12-999-00-********** от 05.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и е спряно образуваното производство по отпускането/изплащането на парични обезщетения по болничен лист № Е20200463881 на А.Б.В., то именно последната е инициирала съдебното производство, а не НОИ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен в пълен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът ще следва да заплати и сторените по делото разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение. Същото се дължи на основание чл. 10, ал.4, вр. ал.2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и следва да бъде определено в минимален размер на 100 лева.
Воден от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от А.Б.В. с ЕГН: ********** *** против ТП на Национален Осигурителен Институт Пазарджик с искане ответникът да ѝ заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1300 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1000 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. във връзка с бездействие и неоснователно забавяне изплащането на 4 броя болнични листове – Е20200463881, Е20201200376, Е20201200599 и Е20201371920.
ОСЪЖДА А.Б.В. с ЕГН: ********** *** да заплати на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/