№ 1202
гр. Русе , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Милен И. Бойчев
Секретар:А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело №
20204*20104008 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от В. И. П. против Прокуратурата на
Република България, в която се твърди, че с постановление на прокурор при
Районна прокуратура - Русе, срещу него било образувано досъдебно
производство №***/2011г. по обвинение, че е извършил престъпление по чл.
206, ал.3, пр.1 НК и бил внесен обвинителен акт в Районен съд - Русе, по
който било образувано НОХД №****/2013г. и издадена присъда
№***/23.10.2014г., с която бил признат за виновен по горното обвинение и му
е наложено наказание 4 години „лишаване от свобода“. Присъдата била
обжалвана пред Окръжен съд - Русе и с присъда №*/29.01.201*г. по ВНОХД
№5/201*г. той бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.206,
ал.3 НК. Прокуратурата подала протест срещу оправдателната присъда, по
който било образувано дело №486 от 201*г. по описа на І н.о. на ВКС, по
което с решение №218/22.0*.201*г. ВКС потвърдил оправдателната присъда
на Окръжен съд - Русе и същата влязла в сила.
Твърди се, че с повдигнатото на ищеца обвинение били уронени
престижът и доброто му име като търговец, както и авторитетът му пред
семейството, особено пред сина му, който бил ученик и преживял тежко
1
случващото се с него. Това се отразило и на здравето му. Започнал да
получава хипертонични кризи. С незаконното обвинение в извършване на
престъпление причинените му неимуществени вреди ищецът оценява в
размер на 2* 000лв., поради което моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът - Прокуратура на Република България да бъде
осъдена да му заплати сумата в размер на 2* 000лв. неимуществени вреди.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за
допустимост на предявеният иск, който намира за доказан по основание, но
оспорва неговия размер. Счита, че претендираната като обезщетение сума е
прекомерно завишена и несъответна на принципа, заложен в чл. *2 ЗЗД. С
оглед взетата на ищеца мярка за неотклонение в наказателното производство
„парична гаранция“ в размер на 5000лв., ответникът счита, че не би могло да
се приеме, че той е търпял значителни вреди в резултат на повдигнатото му
обвинение, а и последните се явявали резултат не само от действията на
прокуратурата, а и от постановената осъдителна присъда от Районен съд -
Русе.
На следващо място приетото в съдебните актове в наказателното
производство за неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца
сочело на съпричиняване на търпените от него вреди и на основание чл. 5 от
ЗОДОВ това обстоятелство следвало да бъде съобразено при определяне на
дължимото му обезщетение.
Ответникът твърди още, че срещу ищеца имало образувани две други
наказателни производства, по които му било наложено общо наказание в
размер на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, разследването по които
се водело паралелно с производството, по което бил оправдан и се претендира
обезщетяване. Считано от 10.12.2019г. било приведено в изпълнение
наказанието по тези две дела. Поради това счита, че не би могло да се
разграничи кои от претендираните неимуществени вреди са в резултат от
повдигнатото обвинение, по което ищецът е оправдан или в резултат на
обвиненията, по които е бил осъден на лишаване от свобода.
Прави се и възражение за изтекла тригодишна давност по отношение
на претенцията за лихва за периода от 22.05.2015г. до 0*.04.201*г.
Възразява се и за прекомерност на разноските претендирани от ищеца
за адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 14.10.2011г. на РП – Русе е образувано досъдебно
производство (ДП) №***/2011г. по описа на прокуратурата (ДП №***/2011г.
по описа на ОД МВР – Русе) срещу И.Г.А., Г.И.А. и В. И. П. за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1 т.5, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.
С постановление от 23.08.2012г. В. И. П. е привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебното производство, за това, че през периода от м.май до
м. ноември 2010г. в гр. Русе, в съучастие с И.Г.А., Г.И.А., като извършител, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у
Ф.М.П. – румънски гражданин заблуждение, че има възможност и ще му
осигури и достави земеделски култури – пшеница и царевица – договорена по
количество и качество и с това му причинил имотна вреда в големи размери –
120 000лв.
С постановление от 20.09.2012г. на водещия разследването, на В.П. е
взета мярка за неотклонение по досъдебното производство – „парична
гаранция“ в размер на 5000лв. Паричната гаранция е платена от П. и вносна
бележка за това е представена на 16.10.2012г. на водещия разследването.
С постановление от 28.05.2013г. В. И. П. е привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебното производство, за това, че през периода от
30.10.2010г. до 10.11.2010г. в гр. Русе, противозаконно е присвоил чужди
движими вещи – парична сума в размер на 120 000лв., собственост на Ф.М.П.
– румънски гражданин, които владеел, като обсебването е в големи размери –
престъпление по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК.
На 12.09.2013г. е приключено разследването по досъдебното
производство и същото е изпратено от разследващия полицай на РП – Русе с
мнение за предаване на съд на В. И. П. за престъпление по чл. 206, ал.3 НК.
РП – Русе е изготвила обвинителен акт срещу В.П. на 13.12.2013г. за
престъплението по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК и е внесла същия в
РС – Русе, където е образувано НОХД №****/2013г.
С Присъда №***/23.10.2014г. по НОХД №****/2013г. В. И. П. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК – за присвояване на
сумата от 113 258лв. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири години, което да изтърпи при първоначално определен общ
3
режим. С постановената присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан
за присвояване на сумата над 113 258лв. до размера посочен в обвинението –
120 000лв.
По депозирана от П. въззивна жалба е образувано НОХД№****/2013г.
по описа на ОС –Русе, по което с присъда от 29.01.2015г. е отменена
постановената от РС – Русе присъда и В.П. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
206, ал.3 НК. На същата дата е отменена и наложената му мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв.
По депозиран протест от ОП – Русе е образувано касационно
наказателно дело №486/2015г. по описа на І н.о. на ВКС, по което е
постановено решение №218/22.05.2015г., с което е оставена в сила
постановената от ОС – Русе оправдателна присъда.
Видно от представената в настоящото производство справка за
съдимост, с Присъда №1*6/22.10.2014г. на РС –Русе по НОХД 13*5/2014г.,
ищецът В.П. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 316 и чл.
215, ал.2 НК, извършени в периода 08.06.2012г.15.10.2012г. в гр. Русе, за
които му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
години и шест месеца, както и „глоба“ в размер на *500 лв. За изтърпяване на
наказанието (определено едно общо за двете престъпления) е определен
първоначално строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Според свидетеля Д.М.С., приятел на ищеца, последният търгувал с
царевица. След като започнало разследване срещу него във връзка за
закупуването на царевица, партньорите му започнали да го отбягват и да не
искат да търгуват с него. Разчуло се за воденото срещу ищеца дело, което му
се отразило и в личен план, синът му който тогава бил в пубертета започнал
да „нервничи“. Делото попречило на ищеца да пътува в чужбина и да внася
автомобили, с каквото дейност се занимавал преди това, тъй като имал
наложена забрана да пътува в чужбина. Също така паричната гаранция от 5
хил. лева объркала плановете на ищеца. По него време той започнал и да си
купува лекарства за високо кръвно, които му предписал лекар след преглед.
Свидетелят знаел, че срещу ищеца се водели по него време и други дела за
„някакви автомобили“, за които обаче П. му сподели, че не се притеснява,
както за делото за зърното.
Свидетелят Р.И. П., брат на ищеца, установява, че последният се
4
занимавал с търговия на зърно. След като получил обвинение за сделка със
зърно, се „стресирал“. Към него момент синът му живеел с него, а когато се
разчула за обвинението се преместил да живее при майка си. По него време
ищецът започнал да се оплаква и от високо кръвно налягане. Като всеки
набеден човек се чувствал гузен, доста време се тюхкал, дори преустановил
да работи. Основното притеснение на ищеца било делото за зърното.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ са
необходими две предпоставки - повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и оправдаване на лицето, поради това, че
деянието не е престъпление, които в конкретния случай са налице. Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва
и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, която
отговорност може да отпадне или бъде намалена само в случаите по чл. 5
ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на
пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за
субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.
Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност
на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на
наказателното производство върху привлеченото към наказателна
отговорност лице са упражнявани мерки на процесуална принуда и за него са
създавани допълнително стресиращи фактори.
При определяне на обезщетение за претърпените не имуществени
вреди намира приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, по смисъла на което
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
5
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, на
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди.
Съдебната практика приема, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка е и възприетото разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. На същите следва да се основава присъждането на
обезщетение за причиняване на вреди /болки и страдания/ над обичайните,
които не биха могли да се презумират.
В случая образуваното досъдебно наказателно производство още от
своето начало е било насочено срещу ищеца (и още две лица). Поради това
следва да се приеме, че периода, за който следва да се определи обезщетение
6
за претърпени вреди от ищеца е от 14.10.2011г. на РП – Русе (образуване на
досъдебното производство) до 22.05.2015г., когато е постановено решението
на ВКС и е потвърдена оправдателната му присъда. Няма основание да се
приеме, че през цялото това време интензитета на търпените от ищеца вреди
от воденото срещу него наказателно производство е бил еднакъв.
Първоначално той е бил по-нисък, до момента, когато му е повдигнато
първото обвинение и му е наложена марка за неотклонение. Евентуално от
него момент „сериозността“ на опасността от реализиране на наказателна
отговорност за ищеца се е повишила, като е нараствала след внасянето на
обвинителния акт от прокуратурата в съда. Най-висок е бил интензитета на
причинените на ищеца вреди за периода от постановяване на осъдителната
присъда на първа инстанция до отменянето й от въззивната или за период от
3м. и 6 дни. По време на цялото наказателно производство, ищецът не е бил
задържан под стража, наложената му мярка за неотклонение е била „парична
гаранция“. Т.е. би могло да се приеме, че наказателното производство е
оказало не физически ограничения на ищеца, а психически неудобства и
притеснения. Последните би могло да се приеме, че не са били твърде малки,
доколкото тежестта на обвинението е била сериозна, а наложеното с
осъдителната присъда наказание „лишаване от свобода“ ефективно и за
продължителен период от време. Разпитаните по делото свидетели не
установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
воденото производство, които да не могат да се презумира или такива, които
да са в повече от презумираните.
Основателно е възражението на Прокуратурата, че трудно биха могли
да бъдат разграничени изпитваните неудобства и притеснения от ищеца във
връзка с процесното наказателно производство и водените по него време
други две наказателни производство, които са приключили с осъдителна
присъда и наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за период
надвишаващ този по осъдителната присъда по процесното обвинение. Не биха
могли да се кредитират като твърде нелогични, а и заинтересовани (доколкото
са дадени от приятел и брат на ищеца) свидетелските показания по отношение
на обстоятелството, че всички притеснения на ищеца, съответно и търпени
вреди от наказателно преследване се дължат на процесното, а не и на другите
две, след като именно по тях има влязла в сила осъдителна присъда. Поради
това при определяне на обезщетението по настоящото производство, съдът
7
изхожда единствено от посочените по-горе критерии за естеството и
продължителността на наказателното преследване и презумираните от него
неимуществени вреди за ищеца, при отчитане на обстоятелството, че част, (не
по-малко от 50%) от реално претърпените неимуществени вреди се дължат на
другото наказателно производство, по което е налице влязла в сила
осъдителна присъда, която е постановена само 1 ден преди осъдителната
присъда по процесното наказателно производство. Така, че за периода между
осъдителната и оправдателната присъда ищецът е имал повод да се
притеснява и от изтърпяването на по-тежко наказание от това за което
претендира понастоящем обезщетение. Също така не без значение е и
обстоятелството, че с оглед процесуалните правила по НПК, дори и при
потвърждаване и влизане в сила на осъдителната присъда на РС – Русе по
НОХД №****/2013г., в крайна сметка наложеното с нея наказание щеше да
подлежи на групиране с това което изтърпява понастоящем. С решение №
554/12/ 06.03.2013 г. по гр.д. № 266/ 2012 г., ІV г.о., ВКС. касационният
състав приема, че щом по едно и също време е имало наказателно
производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко
обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с
всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво
обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното
осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставката, която
тълкувателното решение изисква.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящият съдебен състав
намира, че справедливото обезщетение в конкретния случай за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение е в размер на 8
000 лв.
Няма основание да се приеме, че поведение на ищеца по воденето на
преговори и изпълнението на сключения договор за доставка на зърно с
пострадалото лице по наказателното производство имат отношение към
въпросите относими при определяне на обезщетението в настоящото
производство, още по-малко е основание да се приеме, че е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ, в който смисъл е налице
възражение от страна на ответника.
Неоснователно е и възражението на ответника, че част от
претърпените от ищеца вреди са в резултат от действието на други органи – в
8
случая РС – Русе, постановил осъдителна присъда на първа инстанция. Както
е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК, процесуален субституент на държавата
по искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на РБ, а
отговорността е обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд,
прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са
допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент –
Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде
намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без
значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината
на длъжностите лица.
С оглед изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 8000лв. и отхвърлен до пълния предявен размер
от 25000лв. като неоснователен. Съобразявайки направеното възражение от
ответника за изтекла погасителна давност, обезщетението следва да се
присъди на ищеца ведно със законната лихва за периода от три години преди
образуване на настоящото производство или считано от 0*.04.201*г., а не от
22.05.2015г. както е исковата претенция.
При този изход на спора следва да бъдат определени дължимите в
полза на ищеца разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразявайки цената на
иска, дължимото за образуване и водене на настоящото производство
адвокатско възнаграждение по чл. *, ал.2 т. 4 от Наредба №1/2004г. на ВАС е
1280лв. Правната и фактическата сложност на настоящото производство
(проведено е второ съдебно заседание, но по вина и искане на ищцовата
страна) не дава основание да бъде определяно по-високо от предвиденото в
наредбата адвокатско възнаграждение и претендираното в настоящото
производство следва на основание чл. *8, ал.5 ГПК да бъде намалено до
минималния размер от 1280лв. При съобразяване правилото на чл. *8, ал.1
ГПК, съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва са се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
409,60лв. В полза на ищеца следва да се присъди и внесената от него
държавна такса в размер на 10лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ №2 да заплати на В. И. П. ЕГН**********, с постоянен адрес с.
Сандрово, обл. Русенска, ул. „Марица“ №* сумата от 8000лв. представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по
ДП№***/2011г. по описа на РП - Русе, за което лицето е оправдано с влязла в
сила присъда по ВНОХД №5/2015г. по описа на Окръжен съд – Русе, ведно
със законната лихва върху присъдената сума считано от 0*.04.201*г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. И. П. ЕГН********** срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1
т.3 пр.1 ЗОДОВ за сумата над 8 000лв. до пълния предявен размер от 25000лв.
неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен и за дължимата върху
присъдената главница законна лихва за периода от 22.05.2015г. до
06.04.201*г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на В.
И. П. ЕГН********** сумата от 419,60лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10