М О
Т И В
И
Към присъда № 22/06.02.2018 год. по НОХД № 1577/2017
год. по описа на Сливенски Районен съд, изготвени
на 14.02.2018 год.
РП-Сливен е внесла против
подсъдимия М.Й.П. обвинителен акт за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено,
пледира за приложението на чл. 55 ал. 1
т. 2 буква „в” като наказанието пробация
се замени с наказание глоба. Алтернативно пледира за наказание пробация в
прилагане на двете задължителни пробационни мерки, задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност 2 пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от
6 месеца.
В с.з. подсъдимия се явява лично и не се представлява, признава се за виновен, моли за минимално
наказание.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
обясненията на подсъдимия и доводите на обвинението, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.П.
и св. П.К. са бивши съпрузи, като бракът помежду им бил прекратен с Решение № 687/07.10.2015 г. по
гр.д. № 2615/15 г. на СлРС, в сила от 07.10.2015 г. С това съдебно решение подсъдимия
П. бил осъден (задължен, съгласно споразумението по чл.51 ал.1 от СК) да
заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за малолетната им дъщеря Теодора Миленова Попова.
За периода от
м.юни до м.септември 2016г. П. не заплатил
издръжката която
дължал, поради което срещу него е било водено ДП № 1244/2016г. на РУ МВР-Сливен, вх. № 2968/16г. на РП-Сливен. Същото е
било
прекратено с постановление на РП-Сливен от 07.11.2016г. т.к.
междувременно той заплатил всички дължими суми и се възползвал от
възможността по чл. 183 ал.З от НК. Последвало ново неплащане на
издръжката - за м.декември 2016г. и м.януари 2017г,, поради което и по повод
нова жалба от К. била образувана преписка
вх. № 249/2017г. на РП-Сливен.
Така посочената преписка била
прекратена с постановление за отказ да се
образува ДП от 22.02.2017г., т.к. П.
отново платил въпросните дължими
суми.
Считано от м.февруари 2017 г. подсъдимия П. отново
спрял да плаща дължимите от него месечни
вноски за издръжката на малолетната Теодора. На практика, същия изпаднал
в забава за вноските дължими до м. септември 2017г.
Във връзка с горното, през м.май
2017г. К. подала поредната жалба до РП-Сливен, по повод
на която била образувана преписката, послужила
като основание за образуване на ДП вх. № 1315/2017г. При започналата предварителна проверка и последвалото образуване на
досъдебно производство П. извършил частични плащания. През м.май 2017г. подсъдимия платил една от дължимите вноски - като
предал сумата от 100 лева на бащата
на св.К., св.И.И.. След това през м.юни 2017г. той платил още една
вноска - като предал сумата от 100 лева чрез сестра си, св. Кр.Б.. На 08.08.2017г. чрез банков превод платил на К. парична сума дължима за две месечни вноски - общо 200
лева. След това, при разпита му като подсъдимия
е представил копия от бележки за направени вноски по б. сметка на К. от
08.09.2017г. и от 04.10.2017г. - по 100 лева
с всяка вноска. При тези плащания не е посочвал за кой месец се отнася съответната сума, като единствено при вноската от
04.10.2017г. е посочил, че е издръжка, дължима за м.09/ 2017г. Подсъдимият до приключване на настоящото дело е
изплатил дължимата издръжка с изключение на сумата в размер на петдесет лева за
последния месец, включен в процесния период по обвинителния акт.
Подсъдимият М.Й.П. е
български гражданин, с основно образование, разведен, работи, неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени както и поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдът кредитира всички събрани в
хода на досъдебното производство писмени доказателства, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в хода на
съдебното следствие и неоспорени от тях.
Въз основа на приетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С деянието описано във фактическата
обстановка подс. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като за периода м.февруари 2017 г. до м.септември
2017г. (вкл.) в гр.Сливен, след като е бил осъден (с Решение № 687/07.10.2015
г. по гр.д. № 2615/15 г. на СлРС, в сила от 07.10.2015 г.) да издържа свой
низходящ (малолетната си дъщеря Теодора Миленова Попова, ЕГН **********),
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 8 месечни вноски по 100 лева всяка, на обща стойност 800 лева.
Деянието е извършено с пряк умисъл,
подсъдимия е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е искал настъпването му.
Причините за извършване на деянието
съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия и заниженото му чувство
за родителски дълг.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на неговата
законоустановеност и неговата индивидуализация. Смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете: лошото социално и материално положение на подсъдимия, добрите
характеристични данни, съжалението което изразява и факта, че е издължил
дължимата издръжка с изключение на петдесет лева и обстоятелството, че от
деянието не са настъпили други вредни последици, а предходното наказателно
производство, по което П. се е ползвал от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 съдът
не приема за отегчаващо, защото той не е изпълнил тогава задължението си, не за
да покаже пренебрежително отношение към обществото и държавата, а поради лошото
си финансово положение, което му пречи в срок да изплаща дължимата издръжка.
Това изплащане, в по-голямата си част, на дължимата издръжка обаче не води до
липса на престъпление, защото от събраните по делото доказателства е видно, че П.
не е издържал своя низходяща-непълнолетната си дъщеря в размер на повече от две
месечни вноски и в конкретния случай не може да се ползва от по благоприятната
норма на закона, предвид това, че вече се е ползвал от тази законова привилегия,
а и не са възстановени причинените о т престъплението имушествени вреди в
размер на петдесет лева. Съдът намира, че след като са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, наказанието следва да бъде
определено по реда на чл. 55 от НК, а не по чл. 54 от НК, защото определяне на
наказание при условията на чл. 54 от НК ще е несправедливо завишено и ще води
до неправилно приложение на материалния закон. След като взе предвид изложените
обстоятелства, причинения престъпен резултат, условията при които е извършено
престъплението, целите на генералната и специалната превенции, съдът наложи наказание на
подсъдимия при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „в” от НК, а именно наказание глоба в размер на сто лева. Съдът наложи
наказание в минимален размер, защото намира, че не следва да бъде влошавано
финансовото състояние на П. с по-тежко наказание, като счита, че и по този
начин ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
Ръководен от горе изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: