Решение по дело №442/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 135/09.04.2025 г. по АНД № 1754/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено НП № 24-1275-003144 от 23.11.2024г. на полицейски инспектор в ОД на МВР В. Търново, сектор ПП Велико Търново, с което на Х. Б., гражданин на Р. Румъния, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Х. Б., гражданин на Р. Румъния, чрез адв. К. Б. Г. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че неправилно РС е приел, че лицето е владеело и разбирало английски език на ниво, даващо му възможност да разбера за какво е обвинен, така и да даде обяснения и да се защити. Жалбоподателят искал да даде кръвна проба, но не му била предоставена възможност. Нямало протоколиране или запис, че лицето отказва кръвна проба. Обяснението му било, че е изпил две глътки вино, а не две чаши и затова поискал да даде кръвна проба. Полицаите му взели регистрационните табели и СУМПС без той да разбира за какъв срок, но пък разбрал, че като плати 1000лв. ще му бъдат върнати, но ПОС терминалът на полицията не сработил. Нарушителят не могъл да посочи своите възражения и обяснения по акта. Подписът му нямал правна стойност, тъй като бил неграмотен на български език. Превеждането на производството с гугъл преводач, извикването на полицейски служител, който говори друг чужд език, не освобождавало наказващия орган от задължението да съблюдава правата на привлеченото към отговорност лице.

В съдебно заседание, чрез адв. Г. моли да се отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно. Производството, осъществено от контролните органи е нарушило правата на жалбоподателя. Той изцяло е сътрудничил в производството и е искал да даде кръвна проба, но не му е предоставена възможност.

 

 

Ответникът по касация - полицейски инспектор в ОД на МВР В. Търново, сектор ПП Велико Търново, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Правилно след внимателен анализ и съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът е приел, че в хода на производството пред административнонаказващия орган не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Счита, че този въпрос не следва да бъде решаван формално, а както е подходил съдът, отчитайки целта и духа на закона. На наказаното лицето е била осигурена възможност да реализира правата си в пълен обем, което е видно от обстоятелството, че е вписало възражение в талона за медицинско изследване и е направило неколкократни опити да заплати глобата, включително и чрез друго лице. Поради това, след като е безспорно установено нарушението и нарушителя, правилно съдът е потвърдил НП. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На 23.11.2024 год. в 04:54 в гр. В. Търново на [улица] (пред пицария Б.) в посока [улица], Х. Б. като водач на собствения си лек автомобил Мерцедес С300Н, черен на цвят с румънски рег. № В116RJL, управлява под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" с фаб. № ARРM – 0747, като същият отчел положителна проба в с показания на дисплея 1.01 промила алкохол в кръвта, измерен чрез издишания въздух от водача (пореден номер на пробата 247). Водачът имал силен мирис на алкохол и заявил, че е употребил около 0.300 мл. Червено вино към 04.00 часа на същата дата. Издаден бил талон за медицинско изследване с бланков № 273408. Предвид на това за административно нарушение - "управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда, вкл. " по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

Въз основа на така изяснените обстоятелства, районният съд е формирал краен извод, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и не е допуснато съществено нарушение на правото му на защита. Показанията на техническото средство били предявени на водача, като същият не ги е оспорил показанията. Издаден му бил талон за изследване, но по-показания на двамата свидетели заявил, че няма да дава кръвна проба. Жалбоподателят представил СУМПС, като нямал постоянен адрес на територията на РБ. Актосъставителят и свидетелят по акта са категорични, че жалбоподателят разбирал английски език. При това разбирал указания на пол. К., който също владеел английски език, като бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят бил съпроводен до сградата на РУ В. Търново, където АУАН, талона за медицинско изследване и съставеното НП му били преведени на английски език от пол. Г., който владеел английски език. Това обстоятелство е удостоверено с ръкописен текст на всеки от тези документи и подпис. Актосъставителят и разпитания свидетел са категорични, че жалбоподателят не е оспорил пробата с техническото средство, като заявил, че е употребил алкохол 300 мл. червено вино преди проверката. При това същият е разбирал английски език и не е оспорил превода на документите, като заявил, че няма да дава кръвна проба. На талона вписал на румънски език, че не му е искана кръвта проба, респ. че не му е вземана кръвна проба. Това обаче не оборва констатацията на контролните органи, че не е оспорил показанията на техическото средство. В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 4 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

 

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Районният съд е формирал своите правни изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, които се споделят от настоящия касационен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.

Действително, при съставянето на АУАН, съответно при предявяването му, на нарушителя трябва да бъде гарантирано правото на защита, като му се осигури възможност се запознае със съдържанието им и съответно да разбере в какво нарушение е обвинен. Тази преценка обаче не следва да се прави формално, а трябва да се основава на конкретните факти по случая. Въззивният съд е направил преценка на възражението за нарушено право на защита, след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес. Обоснован е изводът, че касаторът е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. В показанията си разпитаните свидетели категорично заявяват, че наказаното лице е разбирало говоримо английски език. Контролните органи обяснили на същия, че ще бъде проверяван за употреба на алкохол, тестван бил с техническо средство, предявили му показанията, разяснили, че това е административно нарушение и правото да даде кръвна проба. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушението, което е извършил водачът, му е било ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език. Нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че полицейските служители не са засегнали в съществена степен правото на защита на водача, той изначално е възприел какво простъпка му се приписва, упражнил е правото си на защита спрямо това обвинение, поради което не е налице релевираното от него отменително основание.

При съставяне на акта не е допуснато твърдяното от лицето съществено процесуално нарушение и тъй като в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, както е в конкретната хипотеза, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство. Както се посочи по-горе, съгласно събраните по делото гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбрало съдържанието на акта, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е направил опит да плати и успял да организира защитата си, като е обжалвал издаденото наказателно постановление. Въззивният съд правилно е констатирал и материалната законосъобразност на процесното наказателно постановление, установявайки, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на водача по приложения административно наказателен състав, поради което правилно е потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

 

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 135/09.04.2025 г. по АНД № 1754/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.