Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 06.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 3602 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20228521 от 19.10.2020
г. по гр.д. № 8986/2020 г. по описа на СРС, 48 с-в е осъдена адвокат В.А.В.,
ЕГН ********** да заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** по предявения осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД сумата от 2608,28 лв., представляваща
разликата между преведената от Ю.Б.АД на ответницата В.В. с платежно нареждане от 31.10.2018
г. сума, присъдена в полза на ищцата Е.Д.А. с решение № 14004/07.09.2016 г., постановено по гр.д.
№ 23330/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, изменено с влязло в сила решение №
5885/13.09.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1424/2017 г. по описа на СГС,
III-В състав и преведената по отчетната сделка от ответницата В.В. към ищцата Е.Д.А.
сума, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до изплащане на вземането.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ответника адвокат В.А.В. с излагане на доводи, че
решението е неправилно като необосновано,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила; вътрешно
противоречиво и несъответно на събраните в производството доказателства. Заявява
становище, че в производстовото е доказано, чрез събраните гласни
доказателства, че ищцата е възложила на ответника извършване на действия във
връзка с доброволно уреждане на спора и заплащане от банката на дължимите на
ищцата суми по воденото съдебно производство. Поради това и се дължи
възнаграждение в размер на 15 % от стойността на заплатената доброволно от
банката сума. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Е.Д.А., в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС, като
правилно и законосъобразно. Заявява, че в производството не е доказано
постигане на допълнителна договорка за извършване на действия за доброволно
уреждане на спора и съответно на ответника не се дължи възнаграждение в размер
на 15 % от стойността на заплатената от банката сума. Освен това 15% от
посочената сума не възлиза на сумата, която е задържана по банковата сметка на
ответника, а я надвишава. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
От събраните пред
първата и въззивната инстанция гласни доказателства чрез показанията на
свидетеля Д.Б.Л.и свидетеля В.К.Я.-Б.се установява, че между ищцата и адвокатската
кантора на ответника са били водени допълнителни преговори по телефон за начин
на погасяване на задълженията на банката
към ищцата по образуваното съдебно производство по гр.д. № 23330/2015 г. по описа на СРС, 25 състав и
в.гр.д. № 1424/2017 г. по описа на СГС, III-В състав. Установяване на конкретно възлагане на определени
задължения на ответника във връзка с извършване на конкретни правни и
фактически действия относно поведението на Ю.Б.АД по образуваното съдебно
производство обаче не бе извършено. Както се установява в производството
банката е извършила плащане на дължимите суми на ищцата на 31.10.2018 г. по
банкова сметка ***, която е била посочена по воденото съдебно производство.
Това действие е било извършено след постановяване на решение от въззивната
инстанция № 5885/13.09.2018 г. по в.гр.д. № 1424/2017 г. по описа на СГС, III-В състав, след подаване на молба по чл.250 ГПК от адв.В. по
образуваното производство за допълване на постановеното решение /30.10.2018
г./, преди подаване на касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция
от банката /12.11.2018 г./, преди оттегляне на пълномощията на ответника по
делото извършено с изявление до съда на 15.11.2018 г. и преди подаване на молба
за издаване на изпълнителен лист лично от ищцата по делото извършено на
15.11.2018 г. С оглед това е нелогично именно поведението на ищцата да оттегля
дадените пълномощия на ответника след получаване на дължими суми от банката на
31.10.2018 г., за което обстоятелство очевидно същата е била известена, както
се установява от събраните в производството доказателства. Чрез показанията на
свидетелите Л.И Я.-Б.се установява, че на ищцата е било предложено срещу
възнаграждение в размер на 15% от сумата, която ищцата е следвало да получи по
воденото гражданско дело да бъде постигнато доброволно уреждане на спора.
Очевидно такова не е било постигнато с банката – ответник по цитираното
производство, тъй като е била подадена касационна жалба от Ю.Б.АД на 12.11.2018
г., по която е налице произнасяне на ВКС с определение от 25.07.2019 г. по
гр.д.№ 846/2019 г. Същевременно по силата на чл.404, ал.1, т.1 ГПК подлежат на
принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища каквото
несъмнено е решението на СГС,
III-В състав. Липсата на предприето активно
поведение на ищцата по образуване на изпълнително производство за принудително
изпълнение на решението на въззивната инстанция след погасяване на задълженията
от страна на банката не води до автоматичен и сигурен извод за извършени правни
и фактически действия от страна на ответника, които са подпомогнали
погашенията. Поради това, съдът намира за недоказани фактическите доводи на
ответника, че по възлагане на ищцата е извършил правни и фактически действия,
които не са били предмет на възлагане с договора за правна защита и съдействие
по образуваното съдебно производство и за които допълнителни и различни
действия се дължи възнаграждение в размер на 15% от извършеното плащане от
банката или в размер на 2459.29 лв. Както бе посочено в производството не бе
установено при пълно и главно доказване /т.е. без съмнение/ какви са
възложените правни и фактически действия, съответно какви са изпълнените дейности,
за които се следва заплащане на така договореното възнаграждение за адвокат.
За обосноваване на този
извод съдът дава вяра на показанията на сочените свидетели като подробни, ясни,
пълни, последователни и логически непротиворечиви. Както е установено в
производството свидетелят Д.Б.Л.е била ангажирана като сътрудник в адвокатската
кантора на ответника до м.януари 2019 г., като в производстовото не са
ангажирани данни за нейната заинтересованост към изхода на настоящия спор, поради
което съдът намира че възпроизведените от нея факти са верни. Същевременно свидетелят В.К.Я.-Б., макар и да е сътрудник в
адвокатската кантора на ответника към настоящия момент, при съобразяване указанията
на чл.172 ГПК и събраните доказателства дава сведения за релевантните за спора
факти, които са идентични на установените с показанията на свидетеля Л..
Доводите на ищцата, че е налице противоречие в показанията им, съдът намира за
неоснователни и недоказани. В показанията и двамата свидетели сочат, че в
повечето случаи банката не е заплащала дължимите суми преди окончателно
приключване на съдебното производство. Какви са били обаче извършените в този
случай правни и фактически действия от страна на ответника за погасяване на
задълженията от страна на банката преди приключване на производството
доказателства не са били ангажирани. Установено е провеждане на разговори от
адвокатската кантора на ответника със служител от банката, което обстоятелство
не установява посочените по горе предпоставки за уважаване възраженията на
ответника. В производството не е установено сключване в периода от 13.09.2018
г. до 15.11.2018 г. и съответно изпълнение на задължения по договор за правна
защита и съдействие от страна на
ответника, за което да бъде прието, че се дължи възнаграждение в размер на
сумата 2459.29 лв.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете
инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20228521 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 8986/2020
г. по описа на СРС, 48 с-в.
ОСЪЖДА адвокат
В.А.В., ЕГН ********** да заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 200.00 лв. -разноски за въззивната инстанция
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.