Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 1 399.... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Н.К.И., с която обжалва решение № 272 058 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 60 503/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове. Твърди, че решението е формално и незаконосъобразно. В тази връзка твърди, че ищецът не е доказал наличието на сключен договор между страните, както и че не е обвързан от действащите условия за доставка на топлинна енергия. В тази връзка твърди, че липсват доказателства за сключен договор с третото лице, възразил е срещу ОУ, като твърди, че никога не се е съгласявал или подписвал същите. Твърди, че не е налице изрично искане от негова страна за доставка на топлинна енергия, поради което същото е в нарушение на ЗЗП и Европейското законодателство. Твърди, че в процесния имот липсват радиатори повече от 15 години, поради което не е ясно по какъв начин е направено изчислението от вещото лице по отношение на дължимите суми. Твърди, че не е събрано нито едно доказателство, че същият е собственик или ползувател на имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят исковете, като претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомена оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност.
Третото лице помагач „Н.“ ЕАД редовно уведомено не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение №
272 058 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 60 503/16 г., по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, че съдът е признал за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД против Н.К.И., искове е правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 262.46
лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.05.2013 г. - м.04.2015 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 33,
аб. № 197115, ведно със законна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 09.06.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата от 196.75 лв. мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 30.06.2013 г. - 15.04.2016
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 14.06.2016 г. по гр.д. № 31350/2016 г., СРС,
31-ви с-в; отхвърлил е предявените от „Т.С.“
ЕАД против Н.К.И., искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 38.40 лв., главница за дялово разпределение през периода от
м.05.2013 г. - м.04.2015 г., и сумата от 5.88 лв. мораторна лихва върху
главниците за дялово разпределение за периода 30.06.2013 г. - 15.04.2016 г. и е
осъдил Н.К.И. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД сумата от
694.49 лв., разноски, сторени в производството, и сумата от 320.35 лв.,
разноски, сторени в производството по гр.д. № 31 350/2016 г., СРС, 31-ви с-в.
Видно
от приложеното по делото копие от данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ от
28.05.1995 г. ответникът е декларирал, че е единствен собственик на процесния
имот, а от приложеното от ищеца писмено доказателство - молба на Държавна
спестовна каса се установява, че е имало вписана законна ипотека по чл. 24
ЗДСК, ДВ, бр. 95/1967 г.
От
заключението на СТЕ се установява, че в имота в исковия период топлинна енергия
за отопление е начислявана за една щтранг лира в банята, съгл. т.6.9 от
Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г., начислявана е
и сградна инсталация при отопляем обем от 143 куб.м. и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване при редовен отчет за два водомера. Вещото лице е
посочило, че размера на задълженията за главница за топлинна енергия за исковия
период по прогнозни суми е 1 769.38 лв., както и че в исковия период са
налице и две изравнителни сметки за възстановяване на потребителя от 115.49 лв.
и 391.45 лв., които следва на основание чл. 155 ЗЕ да бъдат приспаднати от
сумата за главница. В заключението си вещото лице е посочило, че незаплатената
главница е в размер от 1 262.53 лв., което представлява повече от претендираното
от ищеца.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 272 058 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 60
503/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31
състав, съдът е признал за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД против Н.К.И., искове е правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 262.46 лв., главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2013 г. - м.04.2015
г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 33, аб. № 197115, ведно със
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 09.06.2016 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 196.75 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 30.06.2013 г. - 15.04.2016 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.06.2016 г. по гр.д. № 31350/2016 г., СРС, 31-ви с-в;
отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД
против Н.К.И., искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 38.40 лв., главница за дялово разпределение през периода от м.05.2013
г. - м.04.2015 г., и сумата от 5.88 лв. мораторна лихва върху главниците за
дялово разпределение за периода 30.06.2013 г. - 15.04.2016 г. и е осъдил Н.К.И.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД сумата от 694.49 лв.,
разноски, сторени в производството, и сумата от 320.35 лв., разноски, сторени в
производството по гр.д. № 31 350/2016 г., СРС, 31-ви с-в.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на решението са свързани с твърдението за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. В тази връзка твърди, че съдът по делото не са ангажирани доказателства за наличието на договор между страните, не се ангажирани доказателства за наличието на договор с третото лице, в имота липсват радиатори повече от 15 години, поради което не е ясно как направени изчисленията на вещото лице, както и че на са ангажира доказателства ответникът да е собственик или ползувател на имота.
Така
релевираните основания за неправилност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни.
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
(отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент
на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и представените
от ищеца писмени доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че изводите
на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху
топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Безспорно в отговора на исковата
молба, както и във въззивната жалба, по която е образувано настоящето
производство ответникът е оспорил формално твърдението, че е собственик на
процесния имот. Това оспорване е в противоречие с наведените твърдения от
същия, че е отправил възражение до ищеца по отношение на начина на изчисляване
на доставената топлнинна енергия. С оглед на противоречивите твърдения в
отговора на исковата молба и предвид представените писмени доказателства, съдът
намира, че липсва основание за ревизия на направения извод.
По
отношение на наведените доводи, че съдът не се е произнесъл и е направил незаконосъобразни изводи по
отношение на подписването на ОУ и противоречнието със ЗЗП и Европейското
законодателство, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни.
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице
е специален закон, който изключва приложимостта на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. Налице е колективна услуга, която се ползва от всички
собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени
изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/; нито
възивника да са направили постъпки в тази насока. В този смисъл няма
"принудителна продажба” на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото
законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от
доставките. С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от
2009 г ., Конституционният съд отхвърли искане то на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.
1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не
следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и
на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на
КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към
имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на
сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която
също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на
сградната инсталация, поради което не е налице
пълна липса на потребление на топлинна енергия.
Неоснователни са и наведените доводи за липса
на яснота по отношение на начина на начисляване на дължимите суми от вещото
лица. Видно от задълбоченото заключение на СТЕ, вещото лице е посочило, че за имота
в исковия период топлинна енергия за отопление е начислявана за една щтранг
лира в банята, съгл. т.6.9 от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., начислявана е и сградна инсталация при отопляем обем от 143
куб.м. и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване при редовен отчет за
два водомера. Вещото лице е посочило, че размера на задълженията за главница за
топлинна енергия за исковия период по прогнозни суми е 1 769.38 лв., както
и че в исковия период са налице и две изравнителни сметки за възстановяване на
потребителя от 115.49 лв. и 391.45 лв., които следва на основание чл. 155 ЗЕ да
бъдат приспаднати от сумата за главница.
Ето защо атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272 058 от 20.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 60 503/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
31 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.