РЕШЕНИЕ
№ 1851
гр. Пловдив, 07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1132 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба вх.№ 7620/17.04.2019г. на В.И.Д. ***,
срещу Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-16/19.03.2019г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал.6 е отхвърлена
жалбата й от 11.04.2018г. и са оставени в сила одобрени на 05.07.2017г.
инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 33/20.03.2018г. на Главен
архитект на Община Пловдив-район „Централен“ за обект „Основен ремонт и ново
стълбище към първи жилищен етаж- СО с идентификатор ***“ в ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр.Пловдив, УПИ Х-646, кв.156“, с възложител Д.Н.Ч..
Жалбоподателката моли да се отмени оспорваната
заповед като незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Прави възражение, че се касае за извършването на нов строеж,
при който не са спазени условията на чл.183,ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Няма сключен
договор за учредяване право на пристрояване, а дадената декларация-съгласие е
оттеглена преди влизане в сила на разрешението за строеж. Възразява,че с
разрешеното строителство се отнема част от двора-обща част на съсобствениците.
Възразява да е налице хипотеза на чл.183,ал.4 от ЗУТ, тъй като очертанието на
втория етаж на сградата не определя обема права на всички съсобственици. Прави
възражение и за липсата на съгласуване на инвестиционните проекти по реда на
Закона за културното наследство, тъй като такова съгласуване било задължително
поради попадането на УПИ-то в зоната на групов паметник на културата
„Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив“. Твърди, че наличието на
последващо съгласуване не може да отсрани незаконосъобразността на одобряването
без такова съгласуване. Прави възражение и за това,че строителни работи са
извършени преди влизане в силана разрешениетоза строеж, поради което е налице и
незаконен строеж. Твърди да е налице нарушение и поради неточно посочване на
административния адрес- вместо ул. „Никола Козлев“ № 9, ул.“Йосиф Шнитер“ № 14.
Ответникът, Началник на РДНСК-Пловдив
към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.Н.Ч., чрез
процесуалния си представител адвокат И.А., оспорва жалбата и моли да се отхвърли.
Излага доводи за това, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна. Претендира
разноски.
Заинтересованата страна Главен архитект
на район централен- Община Пловдив, редовно призован не се явява и не дава
становище по жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбоподателката
е заинтересовано лице по смисъла на чл.149,ал.2,т.3 от ЗУТ и разполага с право
на жалба. Последното изрично е прието с влязло в сила определение на съда по ч.
адм.д.№ 131/2019г. по описа на АС-гр.Пловдив. Несъмнено е,че се касае за
строителни работи поне от вида на тези по чл.185,ал.1 и 2 от ЗУТ, което
автоматично прави жалбоподателката заинтересовано лице и я снабдява с право на
жалба.
Спазен
е 14-дневния срок за обжалване. Заповедта е връчена на 27.03.2019г., а жалбата
е подадена по пощата на 10.04.2019г. чрез администрацията на ответника.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
приложената административна преписка се установява, че Разрешение за
строеж № 33/20.03.2018г. има за предмет
„Основен ремонт и ново стълбище към първи жилищен етаж- СО с идентификатор ***
в УПИ Х-646, кв.156“.
Касае се за преустройство на собствен
обект и реконструкция по смисъла на §5,т.42 и 44 от ДР на ЗУТ.
Спорният проект предвижда основен ремонт
на първи жилищен етаж, собственост на заинтересованото лице и заявител Ч.,
който ремонт включва: затваряне на съществуващ вход от към ул.“Йосиф Шнитер“,
демонтиране на дървена стълба и изграждане на стоманобетонна плоча; демонтаж на
гредоред в кухнята и изпълнение на стоманобетонна плоча; демонтиране на стълба
на източната фасада и изпълнение на новопроектирана стълба с цел обособяване на
вход за жилището, обединяващ влизането на етажа, в избените помещения и в
обслужващата пристройка; цялостно премахване на мазилките, изпълнение на гипсова мазилка,направа на
окачен таван, нови Ел и ВиК инсталации, проектиране на нов санитарен възел.
Видно от обяснителната записка към
инвестиционните проекти е, че промяна на предназначението на жилищно помещение
няма, а обратно, съществуваща обслужваща постройка, представлявала шивашка
работилница става с жилищно предназначение.
Така, от описанието на строежа и вида на
СМР, включително и в експертното заключение на вещото лице Г. по допуснатата
СТЕ, се налага извод, че по-скоро става въпрос за основен ремонт и за
реконструкция и преустройство с частична смяна на предназначението на строежа,
но в хипотезата на чл.38,ал.6 от ЗУТ. Проектираната нова стълба всъщност е на
мястото на старата съществуваща, а пристрояване трудно може да се направи извод
да е налице, доколкото обема на вече съществуващото не се увеличава. Въпросната
пристройка-шивашка работилница е била изградена-пристроена според вещото лице
около и преди 1954г.,а обособяването на входно пространство е в очертанията на
колонада с еркер на второто ниво-собствено на жалбоподателката, пространството
на която колонада и преди строежа е било обособено и е част от входа за първия
етаж,а не обща част. В този смисъл, мислимо е, но не е категоричен изводът ,че
се касае за нов строеж и пристрояване по смисъла на чл.183,ал.1 и 2 от ЗУТ,а по-скоро за преустройство на собствен
обект в хипотезите на чл.185,ал.1 от ЗУТ.
Поради това и липсата на съгласие и на договор за учредяване на право на
пристрояване не е пречка да се разреши спорното строителство и не прави
Разрешението за строеж незаконосъобразно.
Донякъде правилно административният
орган се е позовал на хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, в случай, че изобщо се приеме
извършеното строителство да е нов строеж или пристрояване по смисъла на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, за издаване на разрешение за
нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот,
предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от
останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или
имат права за съответното строителство в имота. Нормата предвижда три различни
хипотези, при които за издаване на разрешение за пристрояване, какъвто е и
процесния случай, не се изисква съгласието на останалите съсобственици на имота
– съсобствениците да са реализирали, да са започнали или да имат права за
съответното строителство в имота. Предвид алтернативното изброяване на тези
хипотези е достатъчно наличието на една от тях, за да се приеме, че за
разрешаването на пристрояване в съсобствения имот няма да е необходимо
съгласието и на останалите съсобственици. Видно е в случая,че обемът от
притежаваните от жалбоподателката права е върху 142 кв.м. застроена площ от
съсобствения УПИ,а на възложителя на строежа е върху 132кв.м. Тоест, единия
съсобственик вече е реализирал строителство в имота, чийто параметри са
съобразени с действащия застроителен план, видно от заключението на вещото
лице. Доколкото начинът и характера на застрояването не се променят,не се
променят и очертанията на сградата, то може да се приеме,че приложение намира
разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗУТ, съотв. на която не се изисква съгласие на
съсобственика на имота за извършване на въпросното пристрояване, ако то изобщо
може да се нарече такова, доколкото по същността си е ограждане със зидове на
вече обособено пространство от преди съществуваща колонада.
Тук
следва да се отбележи, че са основателни възраженията на заинтересованата
страна за това,че обсъжданата в експертното заключение Г-образна стена изобщо
не е предмет на оспорваните инвестиционни проекти,видно от тяхното съдържание.
Същото се отнася и до помещението - шивашка работилница, която е предмет на
проектите,но в хипотезата на чл.38,ал.6 от ЗУТ, в която отново не се изисква
съгласие на етажните собственици.
Противно на възраженията на
жалбоподателката, по делото е представено становище от Министерство на
културата, видно от което е, че проектът е съгласуван. Изрично е посочено,че
сградата според предвидения ремонт няма да промени обемно-пространствените си
параметри. Съгласуването е след датата на издаване на спорното разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти. Но следва тук да се има предвид разпоредбата на чл.224, ал.1, т.6 от ЗУТ, съгласно която
строежи от първа до трета категория, които се изпълняват без съгласуване с МК
при условията и реда на Закона за културното наследство, се спират със заповед
на началника на ДНСК, с която се дават указания за отстраняване на причините,
довели до спиране на строителството. Тоест, по правило порокът липса на
съгласуване не води автоматично до незаконосъобразност. На още по-голямо
основание това се отнася и до строежи от по-ниска категория, като процесния.
За пълнота следва да се отбележи, че
наличието или не на извършено незаконно строителство няма как да е обект на
съдебeн контрол в рамките
на настоящото производство.
Неоснователно е и възражението за
грешка при посочване на административния адрес на спорния строеж, доколкото
видно от представеното от Община Пловдив-район „Централен“ удостоверение/на
лист 374/, сградата, представляваща етажна собственост между жалбоподателката и
възложителя на строежа е с два обособени входа, обслужващи по отделно
двата етажа, които се намират на
различни административни адреси.
Така, с оглед на изложеното и като
намери,че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и мотивиран, съдът намира, че отхвърляйки жалбата срещу Разрешение за строеж № 33/20.03.2018
г., Началникът на РДНСК Южен централен район е постановил акт в съответствие с
процесуланите и материално-правните разпоредби, и целта на закона.
Ето
защо и оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.
За
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл.143,ал.3 и ал.4 от АПК в полза на
ответника и на заинтересованата страна следва да се присъдят направените по
делото разноски. За заинтересованата страна, според представените
доказателства, разноските са в размер на 500лв. заплатено възнаграждение за
един адвокат и 300 лв. депозит за вещо лице, а за ответника следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на
чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100 лева
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.И.Д. ***, срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-16/19.03.2019г. на Началника на
РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл.216,
ал.6 е отхвърлена жалбата й от 11.04.2018г. и са оставени в сила одобрени на
05.07.2017г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 33/20.03.2018г. на
Главен архитект на Община Пловдив-район „Централен“ за обект „Основен ремонт и
ново стълбище към първи жилищен етаж- СО с идентификатор ***“ в ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив, УПИ Х-646, кв.156“, с възложител Д.Н.Ч..
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на Д.Н.Ч., ЕГН **********, сумата от 800/осемстотин / лева разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/