О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр. София, 17.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
в. гр. д. № 8170 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 1 т. 7 от ГПК, по жалба, с вх. № 11638/ 15.06.2020 г., подадена от
длъжниците Н.Р.С., с ЕГН **********, и С.Д.П., с ЕГН **********,***, ж. к. „*****,
против действия на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 и с район на действие СГС по идп. д. №
20198560401896, по отказ да възстанови на длъжника Н.Р.С. сума в размер на
184,54 лв., както и против определените от съдебния изпълнител разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за взискателя, както и
197.90 лв. разноски по изпълнението. Съобразно изложените в жалбата оплаквания,
дългът бил изцяло погасен преди извършването на следващо погашение от страна на
ЧСИ по наложения от него запор, поради което сумата от 184,54 лв. била
надвнесена. Разноските за юрисконсултско възнаграждение били прекомерни, като
се настоява да бъдат намалени до размер от 50 лв., а от разноските за такси по
изпълнението не ставало ясно на какво основание са дължими. Настоява се
въззивният съд да разпореди ЧСИ да възстанови сумата от 184,54 лв.,
допълнително сума от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и да бъдат
преизчислени дължимите от длъжниците разноски.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление *** Б, с ЕИК *****, не е депозирал писмено възражение.
От представените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
писмени мотиви на съдебния изпълнител се установява, че намира жалбата за
недопустима, а по отношение таксите и разноските, определени от ЧСИ – и за
неоснователна.
Досежно процесуалната допустимост на подадената
жалба Градският съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК предвижда
изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които биха могли да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; както и разноските по изпълнението. В тази връзка жалбата на
длъжниците, в частта и относно възстановяване на надвзети по изпълнението суми,
не подлежи на разглеждане. Твърденията си същите могат да защитят по исков ред,
съгласно чл. 441 от ГПК, но не и по реда на обжалване действията на съдебния
изпълнител.
По отношение на жалбата на длъжниците против
определените от ЧСИ разноски, включително и за адвокатско възнаграждение,
Градският съд намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на
16.12.2019 г. по молба от „Т.С.“ ЕАД и приложен изпълнителен лист от 28.10.2019
г. по ч. гр. д. № 7790/ 2017 г. по описа на СРС, 124-и състав, по силата на
който Н.Р.С. и С.Д.П. са били осъдени солидарно да заплатят на взискателя сума
в размер на 190,76 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
08.02.2017 г. до окончателното и изплащане, както и 22 лв. разноски по делото. На
22.01.2020 г. длъжниците са били уведомени за изпълнителното дело, като е бил
определен размерът на разноските по него, изчислени към 08.01.2020 г. в размер
на 100 лв. прието юрисконсултско възнаграждение и 190,76 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
На 11.02.2020 г. ЧСИ издал фактури за таксите и разноските по изпълнението,
като на същата дата с постановление приключил изпълнителното дело поради пълно
погашение на сумите. На 13.04.2020 г. Н.Р.С. подал искане за намаление на
сумата на адвокатското възнаграждение, като е посочил, че на 23.01.2020 г. е
получил уведомление за дължимите такси и разноски по ЗЧСИ. Съдебният изпълнител
е отказал на основание приключване на изпълнителното производство с
разпореждане от 21.04.2020 г., за което длъжникът С. е уведомен на 29.04.2020
г. по пощата, видно от приложената обратна разписка. Приложена е изходяща от
длъжниците жалба от 08.06.2020 г. до Камарата на ЧСИ против съдебния
изпълнител, в която са изложили твърдения относно недължимост на таксите и
разноските, определени по изпълнителното производство, както относно
определеното юрисконсултско възнаграждение. В жалбата е посочено, че за
определените разноски знаят през м.02.2020 г., като на 10.02.2020 г. са
извършили доброволно погашение на задължението им по изпълнителния лист, което
съдът цени като извънсъдебни признание на неизгоден за тях факт относно датата
на уведомяване за дължимите от длъжниците такси и разноски.
Жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е
депозирана на 15.06.2020 г., т. е. извън срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, броим
от датата на определяне на дължимите от жалбоподателите – длъжници, поради
което в тази и част, независимо, че е насочено срещу подлежащи на обжалване
действия на ЧСИ, е процесуално недопустима като просрочена. Това налага
оставянето и без разглеждане в нейната цялост и прекратяване на настоящото
производство.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима жалба, с вх. № 11638/ 15.06.2020 г., подадена от длъжниците Н.Р.С.,
с ЕГН **********, и С.Д.П., с ЕГН **********,***, ж. к. „*****, против действия
на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 и с район на действие СГС по идп. д. № 20198560401896,
по отказ да възстанови на длъжника Н.Р.С. сума в размер на 184,54 лв., както и
против определените от съдебния изпълнител разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за взискателя, както и 197.90 лв. разноски по
изпълнението, като ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 8170/ 2020 г. по описа на СГС, І ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.
София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.