Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 6191 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „В.и к.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на З.Д.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, че съществува част от
вземането, за което по ч.гр.д. № 17831/2018г. по описа на ВРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, до размер на следните
суми: 302,40 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена вода доставена през периода
13.09.2014г. – 11.10.2016г. по партида с абонатен номер 1194239 за обект, находящ се в ******по фактури
за периода от 20.10.2014г. до
17.10.2016г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявелнието в съда – 23.11.2018г.
до окончателното й изплащане; 87,94 лева
– сбор на обезщетенията за забава върху всяка от издадените фактури за сумата
от 302,40 лв от падежа на фактурата – 30 дни след
издаването й до 19.11.2018г., както и да бъде осъден ответника да му заплати
разноските за заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се сочи, че ищецът
в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставял ВиК услуги на ответника
за периода от 13.09.2014г. –
11.10.2016г. до обект, находящ се в ******, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия
адрес, като се отчитат по партида с абонатен
номер 1194239. За
цената на доставената вода били издавани ежемесечни фактури през периода от 20.10.2014г.
до 17.10.2016
г., но плащания не били извършени в уговорения 30-дневен срок от издаването им.
За събиране на посоченото вземане
/както и за други платени преди
предявяване на иска/ ищецът депозирал заявление по чл.
410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. 17831/2018г. по
описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заповедта била връчена при условието на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което за
дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор от ответника. В проведеното открито съдебно заседание, назначения му
особен представител изразява становище за основателност на иска. Сочи, че
въпреки положените усилия, не е успял да влезе във връзка с лицето, което
представлява. Счита, че правата му са спазени в настоящото производство и
най-добросъвестната защита на интереса му, предвид основателността на претенцията,
се изчерпва с минимизиране на разноските, които биха били в негова тежест.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. 17831/2018г. на ВРС се установява издаването на заповед
за изпълнение в полза на „******против З.Д.К.,
ЕГН:********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия от общи условия за предоставяне
на В и К услуги на
потребителите на В и К оператор „Водоснабдяване и канализация –Варна“
ООД, извадки от решение
№ ОУ – 09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на
ДКЕВР, Решение № БП- Ц-3 от
28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕРВ, с по два броя
обяви
за обнародване; справка за недобора на
частен абонат № 1194239 до 19.11.2018г.; справка от
АВ-СВ по лице Златинка Д.К. за периода 01.01.1992г. до
18.06.2020г.; заявление за прехвърляне на партида № **********/08.03.2018г. от Георги Николов Кабов; заявление за прехвърляне на партида № **********/05.03.2019г. от ******; карнет за абонат
№ 1194239, се установява, че: от „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, като оператор
на ВиК услуги са били публикувани общи условия за
доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството
цени на услугите. На 27.12.2006г. Златинка Д.К. е закупила
недвижим имот в с. Въглен, УПИ № ХVI-262,
ведно с построената в него къща. На 19.02.2019г. същият имот е бил възложен от
ЧСИ на Живка Парушева. В счетоводството на оператор „******са налице
задължения на абонат с абонатен номер 1194239 за обект, находящ се в с. Въглен, Община Аксаково в размер на 302,40 лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги
за периода от 13.09.2014г. – 11.10.2016г.
Въз основа на
така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо
от чл. 208 вр.
чл. 200 ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
продажба на ВиК услуги, доставката
от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както
и падежа за плащането на дължимата
цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно
доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими
и тези регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър
на РР за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.
По
делото не се спори, че
дружеството – ищец има качеството на оператор на
„ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата,
както и че доставката им се
регламентира от договор при общи
условия,
приети и влезли в сила по реда
на чл. 8 от Наредбата.
Не е спорно по делото и
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г., което се установява и от обсъдената справка от АВ- СВ
–Варна, според която той се легитимира
като собственик на процесния водоснабден
обект в гр. Варна, от 2006г. въз основа на договор за покупко продажба. Съгласно чл. 14 от цитираната наредба,
отношенията между страните се уреждат
с писмен договор, който се предлага
от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае
потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието
на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба
№ 4, в §3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите
водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се
определят с общите условия за получаване
на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне
на услугите В и К. От това следва,
че за заварените
потребители, които не са сключили
предвидените в чл.3 и чл. 14 на
Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят
желае различни тези условия,
последните следва да бъдат конкретизирани
с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае
за обект /като процесния/, който
е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата
и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на собствеността, респ. ползването е достатъчен, за да се приеме
наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат
от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че страните
са били обвързани
с валиден договор за доставка на
ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см.
чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл.
2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваните
ВиК услуги в имота /карнети/, които са частни и неносещи подписа на потребителя,
но не бяха оспорени относно автентичността им.
Въз основа на изложените мотиви искът за главница следва
да се уважи изцяло.
Предвид основателността на иска за главница, следва да се уважи и претенцията
за обезщетение за забава. За дължимостта на обезщетението, съобразно
специалните норми на Наредба №
4/14.09.2004г. и
клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според доказателствата за реалното им извършване
- вносни
бележки за държавни такси и депозит за особен представител, са в общ размер от 225 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер на 100 лв. Следва да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното
производство в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК в отношенията между страните „В.и к.”
ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** и
З.Д.К., ЕГН:**********, че
съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 17831/2018г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 302,40 лева, представляваща дължима главница за незаплатена вода доставена
през периода 13.09.2014г. – 11.10.2016г. по партида с абонатен номер 1194239 за обект, находящ се в ******по фактури
за периода от 20.10.2014г. до
17.10.2016г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявелнието
в съда – 23.11.2018г. до окончателното й изплащане; 87,94 лева – сбор на обезщетенията за забава
върху всяка от издадените фактури за сумата от 302,40лв., от падежа на
фактурата – 30 дни след издаването й до
19.11.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК З.Д.К., ЕГН:**********, да заплати на „В.и к.”
ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 325 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. № 17831/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: