№ 1340
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110215610 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-2100019/21.10.2021 г., издадено от инж. Екатерина Асенова -Директор на
дирекция „Инспекция по труда“ - СО,
на ***********, ***********,
за това, че при извършена проверка на 31.08.2021 г. в обект на контрол:
************, гр. София, ул. ****************, както и по документи от 7 до 20.09.2021 г.,
било констатирано, че дружеството, в качеството му на работодател, било нарушило
разпоредбата на чл. 233 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (Наредба № 7/1999 г.), като нарушението се било осъществявало в
един продължителен период от време, в т. ч. 17.07.2021 г. и 31.08.2021 г., поради което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, на *********** е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез управителя на
дружеството, който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се редица нарушения на административно-
производствените правила, нарушаващи правото на защита. В нарушение на чл. 42, т. 3 от
ЗАНН не била посочена конкретна дата или период на извършване на нарушението. В
АУАН била посочена конкретна дата на нарушението 17.07.2021 г., а АНО приел, че
нарушението било осъществено в продължителен период като сочил две дати – 17.07.2021 г.
и 31.08.2021 г. Уточнява се, че в действащата нормативна уредба липсвала легална
дефиниция на понятието „продължено нарушение“, на каквото се позовавал АНО. Не били
1
изяснени и обстоятелствата, при които, според АНО, било извършено твърдяното
нарушение. Последното не било подкрепено от никакви доказателства. При проверката бил
изготвен Протокол за проверка № 2128806/2021 г., в който не се съдържала информацията,
приета от актосъставителя и АНО и описана в АУАН и НП. Излагат се и аргументи за
„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В с. з. упълномощеният
юрисконсулт на дружеството моли за юрисконсултско възнаграждение.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
На първо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както
актосъставителят, така и АНО са посочили по твърде неясен, взаимно противоречив и дори
абсурден начин един от най-съществените реквизити на твърдяното нарушение – датата на
извършването му. В АУАН актосъставителят е посочил конкретна дата – 17.07.2021 г., като
текстово е уточнил, че това е датата „когато от портфейла на София Иванова Латковска са
изчезнали финансови средства“. В НП обаче АНО сочи нещо съвсем различно:
„нарушението се е осъществявало в един продължителен период от време, в т. ч. 17.07.2021
г. и 31.08.2021 г., когато е констатирано“. Недопустимото в случая е АНО самостоятелно и
служебно да видоизменя административно-наказателната отговорност на нарушителя като
включва нови деяния и дати на извършването им, каквито не са били вменени с АУАН.
Последното не може да се причисли към правомощията на АНО по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Реално дружеството е поставено в невъзможност да изгради защитата си, доколкото
актосъставителят му вменява нарушение, извършено на една конкретна дата (17.07.2021 г.),
а в атакуваното НП се сочи „един продължителен период“, включващ две дати, втората от
която (31.08.2021 г.) въобще не е била предявена като дата на нарушение в АУАН.
Отделно от това, посоченото в НП като време на осъществяване на нарушението
(„нарушението се е осъществявало в един продължителен период от време, в т. ч. 17.07.2021
г. и 31.08.2021 г., когато е констатирано“) определено няма предвид, че двете дати бележат
началото и края на периода, доколкото се визират като включени в него („в т. ч.“). По този
начин и с тази словесна конструкция „продължителният период“ се явява неясен и
неопределим (без заявено начало и край), което пък парира възможността от каквато и да е
задължителна проверка по спазване на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Под
линия АНО се е опитал да развие аргументи за това, че се касае за „продължено“ нарушение,
поради което нарушителят дори е бил третиран по-благоприятно, тъй като иначе за всеки
ден от бездействието от периода е следвало да му се наложи отделно наказание. Съдът няма
намерение да коментира дали се касае за „продължено“ нарушение или не, поради простата
причина, че с обяснителните бележки АНО допълнително затвърждава противоречието
между АУАН и НП относно това колко нарушения има осъществени и конкретните дати на
нарушенията, предвид и неопределено посочения „един продължителен период“.
На следващо място още с АУАН се вменява нарушение на чл. 233 от Наредба №
2
7/1999 г., чийто текст гласи: Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се
осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло. Подобно
неизпълнение на задълженията от страна на работодателя обаче не се вменява текстово от
актосъставителя. Повествователно се описва, че на 07.06.2021 г. в проверявания обект на
София Латковска не било предоставено шкафче за преобличане и съхранение на лични вещи
и дрехи, поради липса на свободни шкафчета. Тези вещи лицето съхранявало на
общодостъпно за персонала място – пейката в съблекалнята, което впоследствие на
17.07.2021 г. довело до кражба на пари от портфейла й. Следва уточнение, че нарушението
било осъществено на 17.07.2021 г., „когато от портфейла на София Иванова Латковска са
изчезнали финансови средства“. Остава неясно защо кражбата на пари се обвързва с
нарушение по чл. 233 от Наредба № 7/1999 г. и защо не е посочена като дата на
нарушението 07.06.2021 г., доколкото само тази текстова част от АУАН може да бъде
отнесена по някакъв начин към посочената като нарушена разпоредба. АНО се е опитал да
отстрани неяснотата в АУАН като е уточнил в НП, че нямало доказателства, че
„дружеството е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да осигури за всеки
работещ в обекта място с възможност за заключване на личните му вещи“. Последното
обаче не санира изначалната неяснота на АУАН относно конкретно осъщественото
нарушение, което се обвързва с несъставомерно по чл. 233 от Наредба № 7/10999 г.
обстоятелство - кражба на пари от портфейл.
3.Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените множество съществени процесуални нарушения, допуснати при
издаване на АУАН и НП, поотделно и в съвкупност са нарушили по съществен начин
правото на защита, лишавайки жалбоподателя да разбере по един достатъчно ясен и
непротиворечив начин броя на осъществените от него нарушения, датата на извършването
им, обстоятелствата около извършването им и съответствието на текстовото описание на
нарушението с предложената правна квалификация. Неяснотата относно времето на
извършване и броя на нарушенията не само обезсмислят обсъждането на правилното
приложение на материалния закон, но правят същото невъзможно. В този смисъл,
атакуваното НП следва да бъде отменено.
С оглед отмяната на атакуваното НП, искането на упълномощения юрисконсулт на
*********** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
съобразено с действащата към момента на изготвяне на настоящото решение разпоредба на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на чл. 27е
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ИА „Главна инспекция по труда“ следва да заплати на *********** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № 23-2100019/21.10.2021 г., издадено от инж. Екатерина Асенова -
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - СО, на ***********, ***********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ИА „Главна инспекция по
труда“ да заплати на *********** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4