РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр.Мадан, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100290 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р.,
ул. В. Л. № ., чрез пълномощника адв. М.В. М. против П. К. Б.ЕООД,ЕИК; ***, със
седалище и адрес на Управление гр. С., кв. М., бул. Б., представлявано от двама от
управителите: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч., с която е предявен иск с правна квалификация по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
клаузата, съдържаща се в VI “Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***,
сключен между страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150 лева и клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 300 лева са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл.
11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по сключен с ответника Договор за
потребителски кредит № ***. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит,
именуван „Параметри“, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 664.15
лева, при сума на получаване в размер на 500.00 лева, при ГПР 48.94%, годишен лихвен
процент,41.00.%, при срок на кредита от 18 месеца. Съгласно същия раздел от договора,
ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 150.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер
на 300,00 лева, разпределени на 24 месечни вноски по 50.00 лева. По този начин общата
сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 1 114.15 лева. Ищцата счита, че
клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 150.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
300.00 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени
при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че е накърнен принципа на добросъвестността и справедливостта
в гражданските правоотношение, че е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на
1
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата ми с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, били
част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водели до заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Услугите „Фаст“ и
„Флекси“ представлявали по своята същност такси за усвояване и управление на кредита.
Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност били дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, реално, не била предоставяна допълнителна услуга, тъй
като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, ставало по съгласие на страните.
Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата били необосновано високи. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че
предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит било
легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвиждала, че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочва се, че в обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадали
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги било задължително условие за сключването на договора за кредит. В
процесния договор за потребителски кредит изрично било посочено, че изборът и
закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за получаване на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Дължимото по
процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следвало да се включва
при изчисляването на ГПР. На длъжника бил предоставен Стандартния европейски
формуляр и преддоговорна информация не само за общото задължение по потребителския
кредит, но и за задължението в случай на избрани допълнителни услуги. Клиентът
предварително бил посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил
запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството. На длъжника била
дадена възможност, по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се
откаже от него, без да дължи неустойка, което клиентът не бил направил. Закупуването на
допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависило единствено от
неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на
месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на
договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит изрично било посочено,
че изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.
Счита, че изложените в исковата молба твърдения за съществуването на неравноправни
клаузи в договора за неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. В
2
същия подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер на
разбираем и достъпен език. Кредитополучателят бил получил предоставената му в заем
сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на
Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне. Посочва се, че към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и лихва,
размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. В конкретния случай
ГПР, определен от страните на 41.00%, не надхвърлял петкратния размер на законната лихва
по просрочени вземания за целия период на кредита. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 29.12.2020 г. между А. С. Ю., в качеството на кредитополучател и П. К. Б. ЕООД, в
качеството на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. По
силата на сключения между страните договор на ищцата била предоставена сумата от 500
лева, при срок на кредита 18 месеца, с размер на вноската по кредита от 36,91 лева, при ГПР
48,94 %, ГЛП 41%, с обща дължима сума по кредита 664.15 лева. Съгласно сключения
между страните договор кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150.00 лева и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 300,00 лева, разпределени на 18 месечни
погасителни вноски в размер от 25 лева всяка. Съгласно чл. 15 от ОУ , неразделна част от
договора за кредит, кредитополучателя може да избере да не закупи допълнителна услуги
или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, а именно: допълнителна
услуга „Фаст“, предсавляваща приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на П. К. Б. ЕООД/чл.15,1/, а допълнителна услуга
„Флекси“ представлява правото на кредитополучателя да променя едностранно
погасителния си план, като отложи на части или накуп допустимия брой погасителни
вноски съобразно срока на договора за кредит при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1,
чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 в договора. Представено е искане за отпускане на потребителски
кредит, видно от което кредитополучателят е поискал допълнителни възможности „Фаст“,
представляваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
и „Флекси“, предсталвяваща право на промяна на погасителен план на потребителския
кредит. Като доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит № ****
г., ОУ към него, погасителен план към договора, искане за отпускане на потребителски
кредит № **., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация към него.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузите, въз основа на които следва
да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150.00 лева
3
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 300,00 лева на
основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия
случай, услугата "Фаст" представлява действие по усвояване на кредита във времево
отношение, а тази по услугата "Флекси" има за предназначение да улесни
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да спомогне на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното съдът намира за основателно
въведеното от ищеца възражение, че уговореното заплащане на възнаграждение за
посочените услуги е в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед характера на
услугите същите са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което
уговарянето на отделно възнаграждение за осъществяване на посочените услуги е в
противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От друга страна доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в
договора размер от 48,94%, съотношението между главницата, таксите за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, чиито размер възлиза на съответно 150 лева и 300 лева,
съпоставен с размер на предоставената главница от 500 лева, както и възнаградителната
лихва за срока на договора от 18 месеца. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна, каквито са и обсъжданите клаузи за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Предвид изложеното съдът намира, че
обективираните в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 29.12.2020 г. клаузи, а именно клаузата, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150 лева и клаузата,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 300 лева са нищожни, поради противоречие със закона, а именно чл. 10а, ал. 2
ЗПК и поради заобикаляне на закона, а именно чл. 19 ал. 4 ЗПК, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
4
такива в размер на 100 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300 лева съобразно материалния интерес по
делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца, направено от
ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум. Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр.Р., ул. В.Л. № **, чрез пълномощника адв. М.В.М. и П. К. Б. ЕООД,ЕИК; ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., кв. М., бул. Б. представлявано от двама от
управителите: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч., че клаузите от раздел VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № *** г., а именно клаузата, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150 лева и клаузата,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 300 лева са нищожни поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД,ЕИК; ***, със седалище и адрес на управление гр. С., кв.
М., бул. Б., представлявано от двама от управителите: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. да заплати
на А. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. В.Л. № ** сумата от 100 лева (сто лева) –
деловодни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД,ЕИК; **, със седалище и адрес на управление гр. С., кв.
М.а, бул. Б. представлявано от двама от управителите: С. Н.в Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. да заплати
на адв. М.В. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ** сумата от 300 лева
(триста лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 290/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5