Присъда по дело №1751/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	150
Дата:	28 март 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20231110201751
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 150
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниБОГДАНКА Б. ИВАНОВА

заседатели:Пепа Ил. Илиева
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
и прокурора Т. Й. Й.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110201751 по описа за 2023 година
при участието на прокурора Т. Й. и на секретаря Диляна Цветкова
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ НОХД
№ 1751/2023 година, въз основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Р. Т. А., роден на ... в гр. София,
българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно
образование (грамотен), трудово ангажиран в частния сектор, с адрес: гр.
София, ..., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 02.04.2022 г., в
гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, ТЦ „Парадайз“, от магазин „Билла“ е
отнел чужди движими вещи: 13 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя
капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 935632, с единична стойност 23,59
лв.; 8 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка
„Ариел“, арт. № 935633, с единична стойност 23,59 лв.; 4 бр. опаковки, всяка
съдържаща по 18 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 918180, с
единична стойност 14,49 лв.; 2 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя
капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 939039, с единична стойност 23,59
лв.; 5 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка
1

„Ариел“, арт.№ 935442, с единична стойност 23,59 лв.; 1 пакет с 58 броя
памперси, марка „Памперс“, арт. № 935462, на стойност 31,19 лв.; 3 бр.
пакета, всеки съдържащ по 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
124983, с единична стойност 32,79 лв.; 3 бр. пакета, всеки съдържащ по 58
броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 131042, с единична стойност 32,79
лв.; 1 пакет с 48 броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 938406, на стойност
25,69 лв., 2 бр. пакета, всеки съдържащ по 46 броя памперси, марка
„Памперс“, арт. № 917053, с единична стойност 20,88 лв., или всичко на
обща стойност 1013, 86 (хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет и шест
стотинки) лева, от владението на А. С. И. /управител на магазина/, без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено повторно /А. е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление:
по НОХД № 4500/2021 г. на СРС, споразумение влязло в сила на 19.10.2021
г., с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца/
и случаят е немаловажен – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО
СЪСТАВА на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на
НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година ,
чието ефективно изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизането в сила на
постановената присъда.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Р. Т. А. , ЕГН: ********** (и със снета
по делото самоличност), да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза
на Държавата и по сметка на 04 РУ СДВР сумата от 577.72 лева,
представляваща сторените разноски по делото в досъдебното производство,
ведно със сумата от 5.00 лева в полза на Софийски Районен съд за служебно
издаден изпълнителен лист.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен
срок от днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2

2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 1751/2023 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I. Софийска районна прокуратура е внесла на 03.02.2023 г. на основание
чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт в СРС против подсъдимия Р. Т. А.,
ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с което е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер по състава чл. 195, ал.1, т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК, за това, че на 02.04.2022 г., в гр. София, бул.
„Черни връх“ № 100, ТЦ „Парадайз“, от магазин „********“ е отнел чужди
движими вещи: 13 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за
пране, марка „Ариел“, арт. № 935632, с единична стойност 23,59 лв.; 8 бр.
опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт.
№ 935633, с единична стойност 23,59 лв.; 4 бр. опаковки, всяка съдържаща
по 18 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 918180, с единична
стойност 14,49 лв.; 2 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за
пране, марка „Ариел“, арт. № 939039, с единична стойност 23,59 лв.; 5 бр.
опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт.
№ 935442, с единична стойност 23,59 лв.; 1 пакет с 58 броя памперси, марка
„Памперс“, арт. № 935462, на стойност 31,19 лв.; 3 бр. пакета, всеки
съдържащ по 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 124983, с единична
стойност 32,79 лв.; 3 бр. пакета, всеки съдържащ по 58 броя памперси, марка
„Памперс“, арт. № 131042, с единична стойност 32,79 лв.; 1 пакет с 48 броя
памперси, марка „Памперс“, арт. № 938406, на стойност 25,69 лв., 2 бр.
пакета, всеки съдържащ по 46 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
917053, с единична стойност 20,88 лв., или всичко на обща стойност 1013,
86 (хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, от
владението на А. С. И. /управител на магазина/, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено повторно /А. е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление:
по НОХД № 4500/2021 г. на СРС, споразумение влязло в сила на 19.10.2021
г., с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца/
и случаят е немаловажен.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Извършва се
аргументативен анализ на доказателствата. Инвокират се доводи за преценка
касателно наличието и липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината
обстоятелства. Излага се, че съдът следвало да определи по чл.58а, ал.1 от НК
наказание под средния размер, което да намали с една трета. Заявява се, че
съдът може да приложи института на условното осъждане.
Ощетеното юридическо лице, съгласно твърденията в обвинителния акт
е заявило, че не желае да предявява в наказателното производство искова
претенция срещу подсъдимия А..
1

Подсъдимия Р. Т. А., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично и лично участва в наказателното
производство. Представлява от назначен защитник в качеството на
процесуален представил адвокат О.К..
Защитникът на подсъдимия А. – адвокат О.К. инвокира доводи и
съображения, при което се прави искане съдът да извърши доказателствена
преценка дали са налице основания да се ангажира наказателната отговорност
на подзащитния й и в случай че са налице такива основание, то се моли съдът
да определи условно наказание лишаване от свобода на същия.
Подсъдимият Р. Т. А. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си
на последна дума, се прави искане от подсъдимия А. съдът да приложи
закона и да не му се налага ефективно наказание „лишаване от свобода“.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Р. Т. А., е роден на ... в гр. София, българин, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с основно образование (грамотен), трудово
ангажиран в частния сектор, с адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 3, вх. Б,
ет.4, ап.406, ЕГН: **********.
Със споразумение по НОХД № 4500/2021 г. на СРС, влязло в сила на
19.10.2021 г., подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и му е било наложено наказание
„пробация“ в размер на 6 месеца
На 02.04.2022г. подсъдимият А. посетил магазин „********“, намиращ
се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, ТЦ „Парадайз“. След като влязъл в
магазина, подсъдимият А. подкарал количка за пазаруване и я напълнил с
перилни препарати и с памперси, както следва:
13 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка
„Ариел“, арт. № 935632; 8 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули
за пране, марка „Ариел“, арт. № 935633; 4 бр. опаковки, всяка съдържаща по
18 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 918180; 2 бр. опаковки,
всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 939039;
5 бр. опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“,
арт.№ 935442; 1 пакет с 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 935462; 3
бр. пакета, всеки съдържащ по 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
124983; 3 бр. пакета, всеки съдържащ по 58 броя памперси, марка „Памперс“,
арт. № 131042; 1 пакет с 48 броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 938406,
2

2 бр. пакета, всеки съдържащ по 46 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
917053.
След като напълнил количката, подсъдимият А. се насочил към касите
за самообслужване. Там той преминал през една от касите с пълната количка,
без да маркира стоките, и без да ги заплати. След като подсъдимият А.
излязъл от магазина, той разпределил вещите в пазарски торби, оставил
количката на територията на търговския център, излязъл от търговския
център и се отправил към намиращата се в близост стоянка за таксиметрови
автомобили. От там подсъдимият А. наел таксиметров автомобил, управляван
от свидетеля С. Д., който го оставил на адрес в гр. София, кв. „**********.
Съгласно заключението на изготвената СОЕ общата стойност на
отнетите стоки е в размер на 1013.86 лева.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Р. Т. А. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и способите за доказване, които го
подкрепят, а именно: 1). писмени; 2). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели и протокол от разпознаване на лице. 3).
гласни доказателствени средства. 4). способи на доказване по чл.136 НПК
– разпити на лица, съдебно – оценителна експертиза, разпознаване на
лице и др. С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Ст.П.
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Р. Т. А. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите А. С. И., Т. К. А., П. М.
М. и от реализираното по реда на НПК разпознаване на лице, изготвената по
делото експертна справка за лицева идентификация на лице по данни от
видеозапис и изготвената въз основа на видеозаписа СТЕ, документираща
извършеното престъпление и неговия извършител се изяснява по безспорен,
доказателствено обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда
на съкратеното съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК
фактическа обстановка. Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло
показанията на свидетелите А. С. И., Т. К. А., П. М. М. и изготвените по
делото експертизи, тъй като те изцяло подкрепят самопризнанието на
подсъдимия А. за извършеното от престъпление. От показанията на тези
3

свидетели, както и видеозаписа от местопроизшествието, изследван с
експертиза, поставени в основата на установената фактическа обстановка
ясно се установява механизмът на извършване на престъплението, неговият
автор, установяват се датата и часът на извършването на престъплението,
мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли по
повод на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни
фактори. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също
така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на подсъдимия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни
доказателствени средства с приетата по делото съдебна експертиза. Налице е
редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на извършеното
процесуално-следствено действия по извършени чрез процесуалния
инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че свидетелските
показания на свидетелите А. С. И., Т. К. А., П. М. М. и цялата доказателствена
съвкупност не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което
следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на
доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените
източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и
логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на
престъпната проявя, за която е обвинен от СРП. Доколкото по делото
изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че
не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени,
гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен,
несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия
4

противоправно деяние, за което е обвинен от представителя на държавното
обвинение по надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични
противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да
кредитира изцяло събраните доказателства. Самопризнанията на подсъдимия
А. за признатите от него от обвинителния акт факти не са изолирани, а
същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета
на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед
проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат
непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Р. Т. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по състава на чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК („класическа кражба при условията на повторен
рецидив“), тъй като на 02.04.2022 г., в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100,
ТЦ „Парадайз“, от магазин „********“ е отнел чужди движими вещи: 13 бр.
опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт.
№ 935632, с единична стойност 23,59 лв.; 8 бр. опаковки, всяка съдържаща по
25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт. № 935633, с единична
стойност 23,59 лв.; 4 бр. опаковки, всяка съдържаща по 18 броя капсули за
пране, марка „Ариел“, арт. № 918180, с единична стойност 14,49 лв.; 2 бр.
опаковки, всяка съдържаща по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт.
№ 939039, с единична стойност 23,59 лв.; 5 бр. опаковки, всяка съдържаща
по 25 броя капсули за пране, марка „Ариел“, арт.№ 935442, с единична
стойност 23,59 лв.; 1 пакет с 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
935462, на стойност 31,19 лв.; 3 бр. пакета, всеки съдържащ по 58 броя
памперси, марка „Памперс“, арт. № 124983, с единична стойност 32,79 лв.; 3
бр. пакета, всеки съдържащ по 58 броя памперси, марка „Памперс“, арт. №
131042, с единична стойност 32,79 лв.; 1 пакет с 48 броя памперси, марка
„Памперс“, арт. № 938406, на стойност 25,69 лв., 2 бр. пакета, всеки
съдържащ по 46 броя памперси, марка „Памперс“, арт. № 917053, с единична
стойност 20,88 лв., или всичко на обща стойност 1013, 86 (хиляда сто и
тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, от владението на А. С. И.
/управител на магазина/, без негово съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои,
като деянието е извършено повторно /А. е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление:
по НОХД № 4500/2021 г. на СРС, споразумение влязло в сила на 19.10.2021
г., с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца/
и случаят е немаловажен.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
5

престъплението са налице, като подсъдимият е отнел напълно
безпрепятствено и необезпокоявано описаните чужди движими вещи.
Тези вещи са собственост на ощетеното юридическо лице „*********“
ООД и са били във владение на материално отговорното лице – свидетелят А.
С. И. (управител на инкриминирания магазин ********). Същият не е давал
съгласие да му бъдат отнети от подсъдимия А.. Деецът е прекъснал
противоправно владението върху инкриминираните вещи и е установил своя.
С напускането на търговския обект с отнетите вещи и доколкото се е
разпоредил в свой интерес (продал ги е) подсъдимият А. е показал, че е имал
намерение да присвои вещите по един траен начин, разпореждайки се с тях в
своя полза в свой интерес или в интерес на трето лице. Престъплението е
довършено. Случаят е немаловажен. Това е така, защото подсъдимият А. се
ползва с лоши характеристични данни, изведени от криминалните му
регистрации в МВР за кражби и предвид неговите осъждания. Степента на
обществената опасност на извършеното престъпление и личността на субекта
на престъплението са сравнително завишени с оглед начина на извършване на
общественоопасното посегателство и при отчитане на размера на
причинените вреди. Изпълнени са предпоставките на чл.28 от НК вр. чл.30
НК. Съгласно съдебната практика, застъпена в решение № 350/28.09.2009 г.
по н.д. № 276/2009 г. на Първо НО на ВКС повторната кражба по смисъла на
чл.195, ал.1, т.7 НК има, когато деецът извърши кражба в немаловажен
случай, след като е бил осъждан също за кражба в немаловажен случай.
Доказва се по делото, че подсъдимия А. по НОХД № 4500/2021 г. на СРС,
споразумение влязло в сила на 19.10.2021 г., е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и му е било наложено
наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца. Двете престъпления по НОХД №
4500/2021 г. и обвинението по настоящия казус касаят немаловажен случай,
тъй като съставомерните последици от двете кражби са довели до
причиняване на имуществени вреди над 1000.00 лева за отделните деяния.
Съдът намира, че от субективна страна е доказано, че подсъдимият А. е
съзнавал, че осъществява противоправно деяние, желаел е настъпването на
противоправните последици от него и е съзнавал тяхното значение. Ето защо,
деянието е извършено при пряк умисъл с намерението притивозаконно да се
присвоят инкриминирите вещи, което е и осъществено. Подсъдимият е имал
и психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си
проява, но не го е сторил.
По наказанието:
Съдът намира, че на подсъдимия А. за престъплението по чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК следва да му се определи на основание чл.58а,
ал.1 от НК вр. чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода в размер на 1
(една) година и 6 (шест) месеца, при което намаленият му размер с 1/3
възлиза на една година лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване да
се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
считано от датата на влизането в сила на постановената присъда.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр.
6

чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК е от една до десет години лишаване от свобода“.
Съгласно чл.54 от НК във връзка с чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28
НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част
на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на
по-тежко наказание.
Наказанието съдът го индивидуализира на основание чл.54 от НК по
размер от една година и шест месеца лишаване от свобода (18 месеца), което
е намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 (с 6 месеца) и крайния размер
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е една година
(12 месеца). Съдът приема, че само по този начин и чрез размера на
индивидуализираното за подсъдимия А. наказание лишаване от свобода биха
непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото. По
отношение на подсъдимия този съд приема, че наложеното му наказание за
извършеното престъпление е определено в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК
вр.чл.54 от НК.
Съдът отчита сравнително младата възраст на подсъдимия и наличието
на низходящи родственици от първа степен, за които да се грижи, които са
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът съобразява, че стойността на
инкриминираните вещи е сравнително висока за деянията от същия вид.
Отегчаващи вината обстоятелства са лоши характеристични данни с оглед
наличните по делото многобройни криминални регистрации и наличието на
обременено съдебно минало, независимо, че наложените му към датата на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК от 02.04.2022
г. наказания по влезлите в сила присъди срещу подсъдимия А. са били
наказания пробация. Налице е престъпна упоритост, ниско правосъзнание и
висока степен на обществена опасност на самото престъпление, в което
подсъдимият А. е проявил своите волеви и безнравствени качества. При тези
отчетени от съда условия, морално волевите задръжки на подсъдимия А. и
психологическите му бариери срещу обективиране на престъпно поведение
против собствеността би следвало да са изградени и по-силно проявявани в
обективната действителност на необходимото ниво. А в случая те липсват.
Тези съображения водят до извод, че е неприложим в настоящият случай на
института на чл.9, ал.2 от НК, поради това, че деянието не е с ниска степен на
обществена опасност, напротив – същата е завишена за деянията от същият
вид, спрямо извършителя на общественоопасното посегателство са
установени и множество отегчаващита вината обстоятелства, и престъпната
проява следва да бъде съответно и пропорционално санкционирана при
спазване на разпоредбите на приложимият материален закон и принципите за
индивидуализацията на наказанието, наложено на наказателно – отговорният
субект за престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК вр.
7

чл.54 от НК– в случая на подсъдимият Р. Т. А..
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието, а те са изграден престъпен стремеж на подсъдимия А. към
незачитане на собствеността на гражданите чрез извършване на
престъпления, посягащи към нея и при явно незачитане на установения
обществен ред и правопорядък, обусловени от принципите на правовата и
демократична държава. Съдът приема, че повторно бонифициране на
подсъдимия А. с наказание „лишаване от свобода“ в по-занижен размер от
определеното, при липса на многобройни смекчаващи вината обстоятелства
или на изключително такова по делото, което да доведе до приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, ще се счита за неоправдано снизхождение за деянията
от същия вид и ще се счита за явно несправедливо в нарушение на
материалния закон и разпоредбата на чл.36, ал.1 НК. Съгласно ТР 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС самопризнанието на подсъдимия по отношение на
производството по чл.371, т.2 от НПК е част от фактическия състав на
диференцираната процедура и същото се отчита повторно при
индивидуализация на наказанието само в случай, че съставлява елемент на
цялостно и обективно проявено на досъдебното производство процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител. По делото с оглед на събраните доказателства остана
неустановено точното местонахождение на отнетите вещи, липсва
възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди, а
извършените действия от органите на разследването и от съда по разкриване
на престъплението по реда и способите на НПК и по осигуряването
присъствието на подсъдимия в наказателното производство са резултат от
правомощията на тези органи. Именно чрез тези действия е дадена
възможност на подсъдимия да участва лично в процесуално-следствените
действия. Проявата на добросъвестно процесуално поведение от негова
страна е в резултат на тези действия. Не е проява в приоритет на лично
отношение, желание и съдействие за разкриването на обективната истина.
Напротив самопризнанието на подсъдимия А. се отчита само при преценка
приложението на чл.371, т.2 от НПК, а при липса на обратни доказателства не
може да се отчете още веднъж.
Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на
така определеното наказание с изпитателен срок – лицето не е осъждано към
датата на деянието на наказание „лишаване от свобода“, а наложеното
наказание е до 3 години, както предвижда посочената норма.
Съдебният състав намира, че наложените на подсъдимия Т. към датата
на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК от
02.04.2022 г. наказания по влезлите в сила присъди срещу подсъдимия А. по
НОХД № 4500/2021 г. в сила от 19.10.2021 г. за престъпление кражба,
извършена на 19.10.2021 г. и по НОХД № 13412/2021 г. в сила от 20.05.2022 г.
за престъпление кражба, извършена 22.09.2022 г. са били наложени наказания
пробация и обществено порицания, които са били кумулирани с влязло в сила
определение от 26.10.2022 г. по НЧД № 9677/2022 г. по описа на СРС.
Наказанието по осъждането по НОХД № 3163/2022 г., в сила от 11.07.2022 г.
8

за кражба, извършена на 13.06.2020 г., е също пробация. Към тези дати
подсъдимият А. не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода по
смисъла на чл.66, ал.1 от НК, което ако бе сторено, то това само по себе си
щеше да се счита за пречка за определянето на второ условно наказание по
настоящото дело (тази хипотеза въобще не е реализирана, независимо, че
осъждането по НОХД № 14 652/2022г. в сила от 18.11.2022 г. касае наложено
условно наказание лишаване от свобода на подсъдимия А. за кражба,
извършена на 07.04.2022 г., т.е. осъжданията са кумулируеми).
Съдът намира, че на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК след влизане в
сила на присъдата на състава няма пречка в отделно производство съдът да
групира всички осъждания на подсъдимия А. и да определи общо най-тежко
наказание по установения от закона ред.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието по
настоящата присъда не е наложително изтърпяването му да е ефективно.
Съдът намира, че адекватен изпитателен срок е три години, считано от
влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок на подсъдимия А. ще е
предоставена една обективна, но единствена и последна възможност, същият
да спазва занапред законите в страната и, преосмисляйки своето престъпно
поведение да не накърнява чуждата собственост чрез противоправни
престъпления в пределите на определеният му изпитателен срок от три
години, именно чрез отлагане на ефективното изпълнение на наложеното
наказание, то подсъдимия А. би имал отново шанса да се счита за
неосъждано лице на основание чл.88а, ал.4 вр. ал.1 от НК или връзка с чл.87
от НК след изтърпяване на наказанията му – като ще може да приеме себе си
като човек неизвършил престъпление кражба и ще може отново да бъде
пълноправен член на обществото.
Така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия А. наказание
„лишаване от свобода“ ще доведе до постигане на целите на личната и
генерална превенция и с оглед конкретиката на казуса, ще спомогнат за
изпълването им по смисъла на чл.36 от НК. „Съдът следва да съобрази
целите на наказанието, които са свързани, както с личната, така и с
генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират в
диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разгледа като средство за осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000
г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР сумата от 577.72 лева за разноски за експертизи по
делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен
лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

9

Съобщи за изтекли лични данни