Решение по дело №386/2020 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

29.12.2021 год.

 

Номер 260101                                Година 2021                 Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                първи състав

На 27 (двадесет и седми) май                                                      Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 386 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Р.М. Х. чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК срещу Наказателно постановление №20-0323-000780/23.10.2020 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, в частта му за наложените административни наказания за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Отрича се извършване на нарушението от субективна страна. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържат жалбата и сочат гласни доказателства в подкрепа на лисата на субективния елемент на деянието-умисъл за осъществяването му.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо  на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 23.07.2020 г. около 00.00 часа в гр.***** *****, жалбоподателят управлявал лек автомобил л.а.“Опел астра“ с рег.№****, собственост на О. И. М.. На посочената датата и място полицейските служители Г.Т. и Т.Й. при РУ-В.Преслав, ПУ-Върбица видели автомобила и то управляван от жалбоподателя и го спрели за проверка. При проверката освен собствеността на автомобила и самоличността на водача било установено че служебно била прекратена регистрацията на автомобила, поради нерегистрирането му след закупуване в законовия на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП на 25.06.2020 г. За установеното св.Г.Т. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП-В.Преслав с постановление от 07.10.2020 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

Показанията на св.А. А. съдът кретидира изцяло, от тях се установява, че жалбоподателя не е имал лични отношения със собственика на автомобила, а именно свидетеля е взел автомобила от своя родственик и го е предоставил, ведно с всички документи на жалбоподателя да го управлява.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР.

При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. За съствомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП,  съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е същия не е регистриран по надлежния ред в РБългария. От материалите по делото, не се установява жалбоподателя да е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка се установява, че  жалбоподателя не е знаел за прекратяването.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, чийто собственик в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в  случая в ОДМВР-Шумен. По делото липсват каквито и да е доказателства жалбоподателя да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство от собственика на автомобила, за да може да откаже да управлява нерегистрирано МПС. На водача са били предоставени всички необходими документи за автомобила, той е положил дължимата грижа за да носи всички документи свързани с автомобила съгл.ЗДвП и да ги представи пред контролните органи. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.

С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано от субективна страна.

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление  следва да бъде отменено.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че жалбоподателя има право на разноски в размер на 480.00 лв., които следва да се присъдят в тежест въззиваемата страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0323-000780/23.10.2020 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен,  с което на Р.М.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.М.Х. с ЕГН **********, с адрес *** направените в настоящото производство разноски за авдокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв./четиристотин и осемдесет лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                              Районен съдия: