№ 241
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500233 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Д. СТ. Р. , ЕГН **********, от гр. С. , ж. к. „Д. , № 18, вх.
„А“, ет. 8, ап. 22, против ЕТ“Анди – 97-Ангел Костадинов Пашов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността в гр. П. , ул. „30-ти април“ № 45.
С Решение № 260005/ 18. 01.2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 934/2019г. по описа на същия съд,
предявения иск е уважен изцяло .Присъдени са разноски в полза на ищцата.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
ЕТ“Анди – 97-Ангел Костадинов Пашов“, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника на страната.
Решението на районния съд се обжалва в уважителната му част. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция,
по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в производството пред
1
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Фактическа страна на правния спор, правно основание на предявения иск и фактически състав на
приложимата правна норма.
Правното основание на предявения иск се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства , които са
изложени в исковата молба , въз основа на направеното искане и въз основа на установената по делото
фактическа страна на спора .
Какво е установено от фактическа страна по делото ?
На 14. 06. 2018г. страните са сключили договор за ремонт на жилищна сграда ,намираща се в гр. П..В договора
подробно са изброени СМР, които следва да бъдат извършени . Посочено е, че СМР следва да бъдат извършени в
срок от 20 работни дни ,считано от 10. 09. 2018г.( до 30. 09. 2018г.). Страните са уговорили общо
възнаграждение за СМР в размер на 11050лв. В договора саморъчно е изписано от изпълнителя ( с положен подпис на
изпълнителя) ,че при подписването на договора е получил от ищцата сумата 2500лв. и на 17. 09. 2018г. е получил
допълнително и сумата 4300лв. или общо получена сума по договора 6800лв. Върху договора изпълнителя
саморъчно е написал,че е върнал на ищцата сумата 2500лв. При което дължимата сума по договора е 4300лв. По
делото е приложена „Разписка“ с дата 03. 12. 2018г. , от която се установява ,че ищцата е заплатила на трето
лице сумата 1500лв. за развалянето на извършени некачествени СМР от ответника по иска. В исковата молба
ищцата признава обстоятелството ,че приетите от нея СМР , които са й били полезни и са извършени съобразно
уговореното са в размер на 500лв. за демонтаж на съществуващ покрив. Според исковата молба претенцията на
ищцата се формира по следния начин:
3800лв. - неоснователно получена сума по договора за изработка.( Сумата се формира по следния начин 6800-
2500-500=3800лв.);
1500лв.- разходи за разваляне на некачествено извършените СМР;
Общ размер на претенцията според установената фактическа страна на спора 5300лв. В исковата молба
претенцията на ищцата е за сумата 5400лв. (Разликата от 100лв. се явява от размера на върнатата сума . В исковата молба
ищцата е посочила ,че й е върната сумата от 2400лв. ,а в договора е записано,че й е върната сумата от 2500лв.).
С нот. покана,връчена на ответника на 17. 10. 2018г., ищцата едностранно е развалила договора, на основание
чл. 87 ал. 2 от ЗЗД ,поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, като е поискала
връщане на авансово заплатената сума от 6800лв. В тази връзка следва да се отбележи,че според текста на чл. 265
ал. 2 от ЗЗД възложителя има право едностранно да развали договора за изработка, ако отклонението от поръчката е толкова
съществено ,че работата е негодна за нейното обикновено или предвидено в договора предназначение.
При така установената фактическа страна на спора, изложените обстоятелства в исковата молба и направеното
искане ,следва извода ,че ищцата е предявила следните обективно, кумулативно съединени исковете против
ответника:
1/ Иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото на „отпаднало основание“, след развалянето на договора за
СМР;
Задължителни указания относно фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД са дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по въпросите на неоснователното обогатяване . Съдебната
практика и теория също многократно се е произнесла по тези въпроси . Според разрешенията , дадени в
съдебната практика и теория фактическите състави на чл. 55 от ЗЗД са следните :
-Получено при начална липса на основание ще има, когато към момента на престацията въобще липсва
2
основание за даването , респ. за получаването на имотната облага .
В съдебната практика даденото при начална липса на основание се определя , като „ недължимо платено или
получено „ . Типични примери за получено при начална липса на основание са :
Получено въз основа на нищожен акт или унищожаем акт , ако даването е станало след прогласяване на
унищожаемостта ( По силата на чл. 34 от ЗЗД , когато договора бъде признат за нищожен или бъде унищожен , всяка
страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея );
Когато предаването е станало без наличието на каквото и да било правоотношение . Типични примери в
тази насока са :
-Когато един солидарен длъжник изпълни ,след което има изпълнение и от друг солидарен длъжник ;
-Плащане над уговорената цена ;
-Плащане на задължението след неговото погасяване ;
-Изпращане на стоката на друг купувач , а не на действителния ;
-Заплащане на стока , която не е предмет на продажбата ;
-Заплащане на несъществуващ дълг на наследодателя ;
Както бе посочено по – горе , общото при всички тези хипотези е ,че към момента на престацията въобще липсва
основание(причина ) за престирането . Липсата на правно основание се определя в съдебната практика , като
липса валидно правоотношение или на юридически факт , като конкретен източник на права и задължения .
-При получено на отпаднало основание,към момента на получаването основанието съществува. Основанието за
имущественото разместване отпада в последствие и то с обратна сила, от момента на възникването му. Ако
основанието отпада за в бъдеще няма да има неоснователно обогатяване, тъй като полученото до момента на
отпадане на основанието е получено на правно основание. Типични примери за получено на отпаднало основание
са:
унищожаване на договорите ;
разваляне на двустранни договори поради неизпълнение;
изпълнение по влязло в сила съдебно решение, което в последствие е отменено по реда на извънредния способ;
-При полученото с оглед на неосъществено основание , сме изправени пред т. нар. „сделки под отлагателно
условие“ . При тази хипотеза разместването на имуществените блага се извършва първоначално въз основа на
правно основание,което обаче не е напълно завършено . Окончателното завършване на правното основание
зависи от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие. Ако това условие не се реализира счита се , че
основанието като цяло не се осъществило . При този фактически състав неосъществяване на част от основанието
води до отпадането с обратна сила на съществувалото към момента на получаването основание. Причината за
липсата на основание е нереализиране на очакваната част от основанието ,а не отпадането на наличната част от
основанието .
В случая сме изправени пред хипотезата на получено на отпаднало основание ,след разваляне на договора за
СМР.
2/ Иск по чл. 88 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора .
Според текста на чл. 88 ал. 1 от ЗЗД развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
ІІ. По същността на спора.
По делото е представен Констативен протокол от 12. 10. 2018г. ,съставен от специалист ,конструктор ПГС инж.
Н.С.Д., относно качеството на извършения ремонт на покривната конструкция . В констативния протокол е
посочено ,че ремонта е извършен некачествено, изпълнените стоманобетонови конструктивни елементи не могат да останат в това
състояние , тъй като са опасни при последващо натоварване и може да се стигне до аварии и злополуки . Необходимо е сериозно
допълнително укрепване на конструктивните елементи или тяхното премахване.
Св. П.П.К.( строителен инженер по образование ) е установил пред съда ,че при извършения оглед на СМР е
3
констатирал ,че с изключение на зидарията всички останали СМР не отговарят на изискванията на ЗУТ за
проектиране и изпълнение на строителството . Всички извършени СМР, с изключение на зидарията, са
негодни за ползване и трябва да се развалят и да се направят отново .
Св. С.Д.Б. ( по занятие строител и съсед на ищцата ) е установил пред съда,че извършените СМР не отговарят на
строителните изисквания , особен бетоновата конструкция.
Свидетелите на ответната страна И.П.К. и св. И.А.П. са установили пред съда едни и същи обстоятелства –
това ,че ремонта е извършван без проектна документация и при прекратяване на договора в домът на ищцата е
останал дървен материал (дъски и греди ) на стойност около 1000-12000лв.
Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели относно установените от тях обстоятелства , тъй като
свидетелите депозират преки впечатления от отношенията между страните по извършения ремонт на покривната
конструкция , обясненията не си противоречат взаимно и установяват еднакво спорните по делото факти.
При така установената фактическа страна на спора,въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за основателността на предявените искове .
В чл. 4 ал.2 предложение последно на договора за СМР страните са приели ,че възложителя има право едностранно
да прекрати договора при неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя , като в този случай изпълнителя дължи
връщане на получения аванс в 3- дневен срок от прекратяване на договора, след приспадане на реално извършената работа .
Установено е по делото ,че ищцата с едностранно волеизявление е развалила сключения договор, при условията
на чл. 87 от ЗЗД. Според текста на чл. 88 ал. 1 от ЗЗД развалянето има обратно действие , освен при договорите за
продължително и периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за причинените вреди от неизпълнението на
договора . Установено е по делото ,че поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на
изпълнителя в качествено , количествено и срочно отношение ищцата с едностранно волеизявление е развалила
договора за СМР. Неизпълнението на задълженията по договора за СМР се установява както от констативния
протокол,съставен от компетентно техническо лице ,така и от обясненията на разпитаните свидетели на ищцовата
страна.Според възприетата практиката на ВКС няма законова пречка по чл. 164 ал. 1 т.3 от ГПК
изпълнението(неизпълнението) на задълженията по един двустранен договор да се установява с гласни
доказателства ,дори стойността на договора да е над 5000 лв. По силата на обратното действие на развалянето на
договора всяка от страните по договора е длъжна да върне на другата страна полученото по договора .
Претенцията на ищцата е за връщане на заплатеното възнаграждение за неизвършените СМР не само в качествено
,но и в количествено ( според СМР описани в договора ) и в срочно отношение( до 30. 09. 2018г.) След развалянето на
договора полученото възнаграждение за неизвършените СМР се явява получено на отпаднало основание и по
силата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД подлежи на връщане . Въззивната инстанция установи сумата , която подлежи на
връщане в размер на 3800 лв. Районният съд е установил тази сума в размер на 2700 лв. Решението на районния
съд не е обжалвано в уважената част от ищцата. Според разпоредбата на чл. 271 ал. 1от ГПК , ако
решението не е обжалвано от другата страна с новото решение положението на жалбоподателя не може да
се влошава. Тази правна норма не позволява ревизия на първоинстанционното решение в тази му част.
Въззивната жалба е неоснователна и по отношение на втория обективно съединен иск по чл. 88 ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора . От представената по делото разписка с
дата 03. 12. 2018г. безспорно се установява ,че ищцата е претърпяла вреди от неизпълнението на договора ,
изразяващи се в направени разходи за укрепване на подпокривното пространство на жилищната сграда в размер
на 1500 лв.
ІІІ.По възражениято на ответника против иска.
Възраженията са неоснователни .
Ответникът не е подал отговор по чл.131 от ГПК против иска,поради което,на основание чл. 133 от ГПК,
възраженията на ответника против иска са преклудирани по време и не следва да се разглеждат от съда .
Възраженията против иска са направени от пълномощника на ответника , адв. М. , в първото по делото съдебно
заседание при новото разглеждане на делото от районния съд . В текста на чл. 143 ал. 2 от ГПК е предвидена
процесуалната възможност за ответника в първото по делото съдебно заседание да посочи и представи
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба . В тази правна норма не е
предвидена процесуалната възможност ответника да направи възражения против иска в първото по делото
4
съдебно заседание. Възраженията против иска ответника трябва да направи с отговора на исковата молба (чл. 131
ал. 2 т. 5 от ГПК ). Ако пропусне тази възможност процесуалните права на ответника се преклудират по време и той
не може да направи възраженията си против иска в първото по делото съдебно заседание или по –късно , освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства ( чл. 133 от ГПК),за което поделото нито има
твърдения ,нито има представени доказателства . В първото по делото съдебно заседание ответника може само да
представи и посочи доказателства , които е пропуснал да представи и посочи с отговора на исковата молба , но не
прави възражения против иска. Това следва да бъде направено с отговора на исковата молба .
В решение № 290 / 15. 08. 2011г. на 1-во гр. отд. на ВКС ,постановено по гр. д. № 1211/2010г. на ВКС е посочено
,че пропускът на ответника да подаде отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК не го лишава от възможността да заяви
становището си по иска в първото по делото съдебно заседание. Спазвайки тези задължителни указания на ВКС
,въззивната инстанция ,като инстанция по съществото на спора следва да разгледа направените от ответника
възражения против иска.
Ответникът е направил възражение за процесуално прихващане ,за сумата 1200 лв. ,представляваща
стойността на закупен дървен материал , който се намира в домът на ищцата . Възражението е установено в
обясненията на свидетелите на ответната страна ( св. И.П.К. и св. И.А.П.). Свидетелите са установили пред съда ,че
след прекратяване на договора от страна на ищцата и преустановяване на СМР в домът на ищцата е останал
дървен материал ( греди и дъски ) на стойност 1000-1200 лв. Съдът счита ,че това обстоятелство не може да бъде
установявано с гласни доказателства ,предвид процесуалната забрана по чл. 164 ал. 1 т.3 от ГПК . Доказването
на това обстоятелства следва да се извърши с писмен документ( експертно заключение на техническо лице , което да
установи местонахождението ,количеството и стойността на дървения материал или двустранно подписан протокол от страните за
същите обстоятелства) .
Второто възражение на ответника е за това ,че вземането на ищцата е погасено по давност.
Възражението също е неоснователно .
Според задължителните указания, дадени в т. 7 на Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по
въпросите на неоснователното обогатяване ,вземанията за неоснователно обогатяване при общия фактически състав на чл.
59 от ЗЗД и фактическите състави на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД се погасяват с 5-годсишна давност по чл. 110 от ЗЗД. При фактическия
състав на чл.55 ал. 1 от ЗЗД ( получено на отпаднало основание) давността започва да тече от момента на отпадане на
основанието . В конкретния казус основанието за получаване на престацията е отпаднало с развалянето на
договора , което е станало с нот. покана от 17. 10. 2018г. Исковата молба е подадена в съда на 21 02. 2019г. , при
което вземането на кредитора не е погасено по давност нито с късата 3-годишна давност по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД
,нито с общата 5- годишната давност по чл. 110 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответната страна за приложението на 6-месечната давност по чл. 265 ал.
3 от ЗЗД. В случая се касае за извършване на строителни дейности , които се погасяват с 5-годишна давност.
Дори да се приеме ,че вземането на кредитора се погасява с късата 6-мчесечна давност по чл. 265 ал. 3 от ЗЗД ,
давността не е изтекла към датата на предявяване на иска.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се
потвърди ,като правилно и законосъобразно .
По разноските по делото.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 600лв.,представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция,по представения договор за правна помощ .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/ 18. 01.2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 934/2019г. по
описа на същия съд .
5
ОСЪЖДА ЕТ“Анди – 97-Ангел Костадинов Пашов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността в гр. П. , ул. „30-ти април“ № 45,да заплати в полза на Д. СТ. Р. , ЕГН **********, от гр. С. , ж. к. „Д.
, № 18, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, сумата 600лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване( гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. ) в едномесечен срок от съобщението на страните за
изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6