Присъда по дело №406/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 8
Дата: 19 май 2025 г. (в сила от 4 юни 2025 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20233120200406
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Девня, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Наказателно дело
частен характер № 20233120200406 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА И. Ю. С., ЕГН: **********, роден на ********* г. в гр.
В., живущ в с. Б., обл. Варна, български гражданин, основно образование, не
женен, не работи, не осъждан за ВИНОВЕН в това, че:
На 23.06.2023 г. в с. Б., обл. Варна умишлено причинил на Н. Д. К.,
ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузни
рани в окосмената част на главата и лицето, счупване на част от короната на
втори горен десен зъб, кръвонасядания по лицето, окосмената част на главата,
контузия на гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като телесната повреда е причинена в състояние на
превишаване пределите на неизбежна отбрана – престъпление по чл. 132 ал. 2
вр. ал. 1 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, като го ОПРАВДАВА
по първоначално възведеното обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 от
НК, на основание чл. 304 пр. 1 от НПК.

ОСВОБОЖДАВА И. Ю. С., ЕГН: **********, наказателна
отговорност за извършеното Д.ие по чл. 130 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1
вр. чл. 130 ал. 1 от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
1
размер на 1 000 лева (хиляда лева, 00 ст.), на основание чл. 78а ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА И. Ю. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. К.,
ЕГН: ********** сумата от 1 000 лева (хиляда хиляди лв., 00 ст.),
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
вследствие на извършеното Д.ие по чл. 132 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1
от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на Д.ието – 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 45 ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 1 000 лева до претендираните 6 000 лева, като неоснователен
и недоказан.

ОСЪЖДА И. Ю. С., ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на Н. Д. К.,
ЕГН: ********** сумата от 1 310 лева /хиляда триста и десет лева, 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице, свидетел и преводач, както и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 189 ал. 3 от НПК.

ОСЪЖДА И. Ю. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Девня сумата от по 150 лева (сто и петдесет лв., 00 ст.), представляващи
направени по делото разноски за преводач и държавна такса върху стойността
на уважения граждански иск, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.

ДА СЕ ВЪРНЕ на неговия собственик - Н. Д. К., ЕГН: **********
вещественото доказателство по делото след влизане на присъдата в сила.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - Варна.


Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
НЧХД N406/2023 г.

Предявена е частна тъжба от Н. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
Б.а, обл. Варна срещу И. Ю. С., ЕГН: ********** с обвинение за това, че:
На 23.06.2023 г. в с. Б., обл. Варна умишлено причинил на Н. Д. К.,
ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузни
рани, десностранен околоочен хематом в дясно, кръвонасядания и
травматични отоци по главата, счупване на ½ от короната на втори горен
десен зъб, кръвонасядане на венеца в същата област, обуслувили в съвкупност
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
130 ал. 1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е
граждански иск, предявен от частния тъжител Н. К. срещу подс. И. С. за
заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на Д.ието, изразяващи се в
причинени му болки, страдания и негативни преживявания, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта 23.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Частният тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение
като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия
за виновен и да уважи в пълен размер предявения граждански иск, както и да
му присъди направените по делото разноски.
Подсъдимият участва в производството лично и с упълномощен
защитник - адвокат. В хода на съдебното следствие той не дава обяснения.
Неговия защитник пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2023 г. в около 20:00 часа частния тъжител Н. К. бил заедно
със свои познати – свид. С. Х. И. и К. М. М. на центъра на с. Б., Община
Вълчи дол, обл. Варна, където си правили барбекю и се черпили с алкохол.
Повода бил, че по – рано същия ден тримата направили услуга на свой
съселянин – свид. Франк Г. М., немски гражданин, който за благодарност ги
поканил да ги почерпи. Четиримата мъже си приготвяли пържоли на
барбекюто и употребявали алкохол.
По същото време подс. И. С. посетил магазина, намиращ се на
центъра на селото, заедно със свид. М. А. – също немски гражданин. Подс. С.
решил да запознае двамата немски граждани и се приближил към компанията
на ч. тъжител. Последният обаче не харесвал свид. А.и казал на подсъдимия
„да го маха от тука“. Отправил и нецензурни думи по адрес на немския
1
гражданин, при което подсъдимият се опитал да го защити. Казал му: „Бате Н.,
защо така говориш“. Тогава подсъдимия започнал да обижда и псува и
подсъдимия, като дори му ударил един шамар по бузата. Двамата започнали да
се карат на висок глас, като словесното пререкание помежду им прераснало в
побой, тъй като ч. тъжител ударил подсъдимия с една дървена пръчка, която
използвали за начукване на пържоли. Тук вече подсъдимият се ядосал и също
ударил частния тъжител с юмрук по лицето, след което го съборил на земята и
продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по главата и тялото.
Присъстващите там мъже се намесили и разтървали двамата биещи се, след
което се обадили на бърза помощ и сигнализирали полицията. Ч. тъжител бил
отведен с линейка в Спешен център в гр. Варна, където му била оказана мед.
помощ, след което бил освидетелстван в съдебна медицина. Свидетели на
всичко това станали и свидетелите Е. Ем. К. и Р. Б. Р., които в този момент се
намирали пред магазина. Те също се намесили да разтърват биещите се, като
хванали подсъдимия и го дръпнали настрана.
Въз основа на представеното по делото СМУ по делото е извършена
СМЕ, от заключението на която се установява, че на 23.06.2023 г. Н. К. е
получил телесни наранявания, определящи се като лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, а именно – счупване н ачаст от короната на
втори горен десен зъб, разкъсно – контузни рани по окосмената част на
главата и лицето, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по лицето,
окосмената част на главата, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разпитани като свидетели по делото са всички присъствали на
случилото се лица.
Приобщен като веществено доказателство по делото е предмета, с
който ч. тъжител Н. К. е ударил подс. С..
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена
след анализ и преценка на всички събрани гласни и писмени доказателства,
които анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
Обстоятелството, че ч. тъжител пръв е ударил подсъдимия с дървения предмет
се установява от показанията дори на ангажирания от него свидетел Св. И..
Същият заявява, че е видял как „бат К.“ /ч. тъжител/ посегнал към „И.“
/подсъдимия/ с „едно дървено чукче, с което чукал пържолите“. Въпреки, че
свидетелят му хванал ръцете, ч. тъжител отново посегнал към подсъдимия и
този път успял да удари подсъдимия. Другия свидетел на частното обвинение
- К. М. не потвърждава това обстоятелство, но заявява, че пострадалия е
ударил шамар на подсъдимия, макар и „на шега“. Свидетелите Е. К. и Р. Р. –
също очевидци на случилото се заявяват, че са видели как ч. тъжител пръв
удря подсъдимия с дървения предмет. Двамата немски граждани не са видели
как е започнал боя, тъй като са разговаряли помежду си в този момент, но
свид. Ф. М. потвърждава, че подс. С. е удрял пострадалия, вкл. и докато е бил
на земята, а свид. М. А. заявява, че макар и да не знае добре български език е
2
разбрал, че ч. тъжител обижда него и подсъдимия.
Наличната по делото доказателствена съвкупност не потвърждава
описаната в тъжбата фактология на събитията, а безспорно установява, че
поведението на пострадалия е бил причината да възникне спречкване между
него и подсъдимия, като е обиждал първо свид. Ан., а после и него самия, а и е
ударил подсъдимия и то неведнъж. Установява се и причината за това
поведение на ч. тъжител – свид. А. отказал да закупи имот с негово
съдействие, поради което ч. тъжител не го искал на празненството. Не е без
значение и факта, че пострадалия е бил употребил алкохол, който несъмнено е
повлиял на волевите му задръжки.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът
приема от правна страна, че на 23.06.2023 г. в с. Б.а, подс. И. Ю. С. умишлено е
причинил на Н. Д. К., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно контузни рани в окосмената част на главата и лицето, счупване на
част от короната на втори горен десен зъб, кръвонасядания по лицето,
окосмената част на главата, контузия на гръдния кош, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена в състояние на превишаване пределите на неизбежна отбрана.
В настоящия случай, по категоричен начин се установи наличието
на противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо личността на
подсъдимия. Нападението е било непосредствено, като предприетите от
подсъдимия действия са били с цел да се защити от ударите на ч. тъжител.
Агресията му се е отприщила едва след втория удар от страна на пострадалия
с твърд дървен предмет, използван за чук. Поведението на пострадалия
безспорно е застрашавало здравето, а дори и живота на подсъдимия,
следователно същото има характер на общественоопасно Д.ие и защитата
срещу което се явява общественополезна. Същността на защитата се
изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. По този начин , чрез увреждане на самия нападател се създава
фактическа невъзможност той да продължи нападението. От обективна
страна защитното поведение трябва да е от естество да отблъсне
нападението или поне да ограничи опасността от него. В настоящия случай
предприетата от подс. С. защита явно не съответствала на характера
и опасността на нападението, тъй като той би могъл да отблъсне нападението
на пострадалия и без да му причинява установените телесни увреждания.
Значително п о- млад и физически по – здрав от пострадалия, подсъдимия е
можел и е следвало да отнеме дървения чук от ръцете му, а не да му нанася
множество удари дори и в състояние, в което последният не е можел да се
защити. Макар и да е имал причини за поведението си, в тези измерения
агресията му не е била оправдана.
Безспорно, при горния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, конкретиката на случая поставя поведението на
подсъдимия в хипотезата на превишаване пределите на неизбежна отбрана. С
3
оглед на това съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 132 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 130 ал. 1 от
НК и го оправда по първоначално възведеното обвинение за престъпление по
чл. 130 ал. 1 от НК.
От субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено
при внезапно възникнал пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили
обществено опасни последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че с
действията си може да увреди сериозно здравето на пострадалия, нанасяйки
му безразборни удари по главата и тялото, дори след като той вече е бил
паднал, като това служи като основание на съдебния състав да приеме за
налична тази форма на вина.
Причините за извършването на престъплението съдът отдава на
слаби емоционални и волеви задръжки от страна както на подсъдимия, така и
на пострадалия, на употребата на алкохол от тяхна страна, на незачитане на
телесната неприкосновеност на личността от страна на подсъдимия.
Предвидената санкция в НК за извършеното Д.ие е лишаване от
свобода до три месеца или пробация до шест месеца, подс. И. С. не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава двадесет и осма от НК. Тъй като от Д.ието няма
настъпили имуществени вреди, съдът прие наличието на всички основания,
визирани в разпоредбата на чл. 78 А от НК, поради което и освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание – глоба.
При определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на
обществената опасност на конкретно извършеното Д.ие като сравнително
невисока. Като невисока съдът прецени и степента на обществена опасност на
подсъдимия, предвид добрите му характеристичните данни и чистото му
съдебно минало. Младата възраст и трудовата ангажираност на подсъдимия
съдът също отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Взе
предвид и факта, че агресията на подсъдимия е била предизвикана от
поведението на пострадалия. Изложените съображения мотивират съда да
определи предвиденото административно наказание по чл. 78а ал.1 от НК в
минимален размер, а именно 1 000 лева – при изключителен превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът намери, че макар и с
това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК, като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към
спазване на установения в страната законов ред.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, предявеният
граждански иск се явява доказан по основание. Предвид събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установени претърпените физически болки и страдания от пострадалия в
резултат на причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически болки
4
и страдания няма принципно определена парична равностойност и следва да
бъде определено от съда по справедливост. Ето защо и като съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав намери, че сума в размер на
1 000 лева е справедлив и достатъчен паричен еквивалент за репариране на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, изразяващи се в болки и страдания
търпими от него в продължение на няколко седмици. В частта за разликата над
присъдената стойност до претендирания размер, гражданския иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски, от които в полза на частния тъжител 1 310
лева и 150 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
Произнесе се и по отношение на вещественото доказателство по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни