№ 216
гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501401 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Т.Б.”- ЕАД, *** против
Разпореждане № 23/19.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 280/2021г. по описа
на РС- Раднево в частта, с която се отхвърля заявлението му по чл.410 от ГПК
против длъжника Н.Е.П. от *** за сумите от 26.02 лв.- неустойка за
предоставено за ползване устройство Nokia 2 Black с отстъпка от стандартна
цена и сумата от 36.73 лв. – неустойка за предоставено за ползване
устройство Nokia 3 White с отстъпка от стандартна цена съгласно
допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги. Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения първоинстанционен акт. Сочи, че мотивите на
първоинстанционния съд противоречали на фактическия и доказателствен
материал по делото и не споделя извода на съда, че претендираните
неустойки противоречали на добрите нрави и клаузата, с която се уговарят се
явявала неравноправна. Моли настоящия въззивен съд да отмени
обжалваното Разпореждане и да постанови нов съдебен акт, с който да му
бъдат присъдени претендираните неустойки за предоставените устройства в
пълен размер.
В законния 1- седмичен срок длъжникът Н.Е.П. от *** не е подал
писмен отговор на ч.жалба.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба,
данните по първоинстанционното дело и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано
следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
1
чл.410 от ГПК от заявителя „Т.Б.”- ЕАД, *** срещу пълнолетния български
гражданин Н.Е.П. от *** за издаване на заповед за изпълнение за различни по
вид и основание парични суми в левове, като му е отказано от РС издаването
на Заповед само за две от исканията- за процесната сума от 26.02 лв.,
представляваща парична неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство Nokia 2 Black с отстъпка от стандартна цена съгласно
допълнително споразумение от 04.04.2018г. към договор за мобилни услуги и
сумата от 36.73 лв., представляваща също парична неустойка за предоставено
за ползване мобилно устройство Nokia 3 White с отстъпка от стандартна цена
съгласно допълнително споразумение от 04.06.2018г. към договор за мобилни
услуги. Претендират се на основание прекратяване на договора за мобилни
услуги, които неустойки представляват разлика между стандартна цена на
получените устройства без отстъпка съобразно актуалната ценова листа към
момента на сключване на договора. В текста на самото Заявление изрично е
посочено, че вземанията произтичат от договори за мобилни услуги от дати
14.07.2016 г. и 29.09.2019 г. с два различни мобилни номера с подписани към
тях допълнителни споразумения и съответно предоставени за ползване
мобилни устройства с марка – Nokia 2 Black и Nokia 3 White съгласно
договори за лизинг. Съгласно сключените договори длъжникът/абонат се
задължил да заплаща ежемесечно издадените фактури в уговорения период.
Във връзка със сключените договори за лизинг на абоната била предоставена
възможност да вземе на преференциална цена техническо устройство/
мобилен оператор или преносим таблет /лаптоп / за ползване на съответния
мобилен номер или пакет услуги. Всяко устройство е предоставено на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размер съобразен с
индивидуалния погасителен план в лизинговия договор. Лизингодателят имал
право да придобие собствеността върху устройството като подпише договор
за изкупуване на устройството най - малко 10 дни преди изтичането на срока
за договор за лизинг, след като заплати допълнителна сума, равняваща се на
месечна лизингова вноска съобразно индивидуалния погасителен план. Ако
не упражни това право, устройството следва да бъде върнато в срок от 1
месец след изтичане срока на договора. Ако не бъде върнато, лизингодателят
е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на месечната лизингова
вноска съобразно индивидуалния погасителен план. Изрично в
допълнителното споразумение към всеки договор била уговорена
отговорността на абоната при прекратяването на договора като в случаите
когато му е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Длъжникът очевидно не е изпълнил задължението си да заплати на
дружеството дължимите месечни абонаменти и лизингови вноски поради
което заявителят е поискал от първоинстанционния съд издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за съответните вземания срещу
длъжника за горепосочените суми в левове. В обжалваната част на
2
Разпореждането РС е отхвърлил заявлението в частта, с която молителят –
доставчик е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за процесните суми, представляващи неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на отстъпката от
стандартната цена на предоставените устройства, в общ размер на 62,75 лв. за
двете мобилни устройства. Въззивният съд счита, че РДС законосъобразно,
обосновано и правилно се е мотивирал, че предвид характера на уговорените
насрещни престации за продължително изпълнение от заявителя по
предоставяне на мобилни услуги и за периодично изпълнение от длъжника за
ежемесечно плащане на абонаментните такси и мобилни услуги, развалянето
на договорите има действие само занапред. Приел е и, че клаузите имат
характер на неустойки, които се явяват неравноправни и нищожни, за което
съдът е длъжен да следи служебно.
При така установената безспорна фактическа обстановка, въззивният
съд приема от правна страна, че ч.жалба е подадена в законоустановения срок
от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията на Република България
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Предпоставките и
условията за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. От нормата на чл.143 от ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и
потребителя - икономически по-слабата страна. Така уговорените клаузи за
3
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения, разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест
на физическото лице – потребител, имат неравноправен характер. Искането
на заявителя за осъждане на длъжника да заплати сума, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по него, дължима по допълнителните споразумения се
основава на неравноправна клауза. Разликите в цените на устройство без
абонамент и с абонамент видно в раздел II , т.1 от договорите за мобилни
услуги, мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на
устройствата, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание
тези клаузи целят да обезщетят мобилният оператор за направените ценови
отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на
потребителя за договорения срок. В случая очевидно лизингополучателят е
получил от оператора устройствата на по-ниска цена, спряно е изпълнението
на договорите и не са върнати на лизингодателя получените мобилните
устройства в магазин на оператора. Поради което лизингодателят има право
да поиска от лизингополучателя връщане на устройството, което държи и
ползва, и чиято цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и
без договор. Като в случая е без фактическо и правно значение, дали
претендираните суми от 26.02 лв. и съответно от 36.73 лв. се явяват разлика
между преференциална и редовна цена, тъй като представлява обезщетение,
което води до неравноправност на клаузите, с които са уговорени.
Настоящият въззивен състав намира,че в тази част на заявлението са
налице отрицателни предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като
искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Поради гореизложените доводи правилно РС- Раднево е
отказал издаването на заповед за изпълнение за следните суми, а именно:
26.02 лв.- сума за предоставено за ползване на мобилно устройство Nokia 2
Black с отстъпка от стандартна цена съгласно допълнително споразумение от
04.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер както и
сумата от 36.73 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство Nokia
3 White с отстъпка от стандартна цена съгласно допълнително споразумение
от 04.06.2018 г. към договор за мобилни услуги. Поради което това
обжалваното първоинстанционно Разпореждане следва да бъде изцяло
потвърдено от настоящия въззивен състав, като мотивирано, законосъобразно
и правилно, ведно със законните последици.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
4
Ето защо предвид гореизложенините мотиви и на осн. чл.410- 413 от
ГПК, въззивният Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 23/19.04.2021г. по ч.гр.д.№
280/2021г. по описа на Районен съд- Раднево, обл.Старозагорска в обжалвана
му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по- горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5