№ 180
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200374 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0256-000029/01.02.2022 г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М.
П. П. ЕГН: ********** e наложено административно наказание на основание
чл.179 ал.6 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Отбелязва, че не оспорва достоверността на изложените в АУАН/НП факти и
обстоятелства, но счита същите за непълни, като изтъква, че е научил за това,
че предната лява светлина на управляваното МПС, не работи, едва при
спирането за полицейска проверка; счита, че тази неизправност е възникнала
в процеса на движение и че П. не е имал никаква възможност да научи за нея
до момента на установяването й от полицейските органи, още повече, че се
касае за светлата част на денонощието. В тази връзка счита, че АУАН не
съответства на изискванията по чл.42 т.4 и т.8 ЗАНН. От друга страна,
жалбоподателят предлага анализ на разпоредбите на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП,,
чл.101 ЗДвП и чл.9-11 ППЗДвП и прави извода, че движението на технически
неизправно МПС е забранено, освен в изчерпателно изброени от Закона
случаи, но процесният не е такъв, тъй като се касае за повреда при късите
светлини, в светлата част на денонощието. Оспорва и субективната страна на
административното нарушение като отново подчертава, че не е знаел за
настъпилата повреда по време на движение, като отбелязва, че е следвало
1
административнонаказващият орган да обсъди приложението на чл.28 ЗАНН,
но не е сторил това. На тази основа, моли за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№431141/08.01.2022г. от страна на ВЛ. М. ТР. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ИВ. Т. ХР., както и на
нарушителя М. П. П.. Съставен е за това, че на 08.01.2022 г. около 12:25 часа,
в село ***, обл.ПЛЕВЕН, улица „***“, срещу ***, с посока на движение към
село ***, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, който е с
незначителна техническа неизправност - изгоряла предна лява къса светлина -
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че нарушението е показано
на водача, който се убедил лично за наличието на посочената неизправност.
При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения, а
единствено е отбелязал, че има такива; не са постъпили такива и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
правната квалификация на нарушението. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на М. П. П. ЕГН: ********** e наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.12 – 14 от делото/. Неоснователно се счита, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.4 и т.8 ЗАНН. От една
страна, АУАН съдържа пълноценно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, а от друга – на нарушителя е
дадена възможност да изложи възраженията си, но същият не е сторил това,
като единствено е отбелязал, че има такива. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява и
други нарушения на процесуалните правила в хода на
2
административнонаказателното производство, поради което Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите ВЛ. М. ТР. и ИВ. Т. ХР.,
писмени доказателства /л.23 – 25, л.29 от делото/. Съдът намира, че
показанията на свидетелите Т. и Х. са достатъчно подробни, последователни,
убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се
потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка. Същевременно, не се събраха никакви доказателства в нейно
опровержение, включително - че П. е научил за това, че предната лява
светлина на управляваното МПС не работи, едва при спирането за полицейска
проверка, т.е. че същата неизправност е възникнала в процеса на движение,
както и че жалбоподателят не е имал никаква възможност да научи за нея, до
момента на установяването й от полицейските органи. Следователно,
възраженията на жалбоподателя, касаещи фактическата обстановка на случая,
се явяват напълно недоказани, за разлика от изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка. Поради това, Съдът приема същата фактическа
обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Също
така заслужава да бъде отбелязано, че според показанията на свидетеля Т., в
хода на полицейската проверка, жалбоподателят бил уведомен, че ще му бъде
издаден фиш по реда на чл.186 ал.1 ЗДвП, но М.П. се държал арогантно и
изразил категорично несъгласие с установеното нарушение, а това на свой
ред, наложило съставяне на процесния АУАН.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
технически изправни“. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил
задължението, произтичащо от цитираната правна разпоредба, тъй като
управлявания от негова страна лек автомобил е бил с техническа
неизправност – неработеща предна лява къса светлина. При отчитане на
времето на установяване на нарушението /светлата част на денонощието/,
легалната дефиниция на §6 т.71 от ДР на ЗДвП /“"Незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие
върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.“/ и
разпоредбата на чл.10 ал.1 т.12 б. „в“ ППЗДвП, не подлежи на съмнение
извода, че установената в хода на полицейската проверка неработеща предна
лява къса светлина на управляваното от П. МПС, представлява именно
незначителна техническа неизправност. Ирелевантни са разсъжденията на
жалбоподателя в посока на това, че движението на технически неизправно
МПС е забранено, освен в изчерпателно изброени от Закона случаи, но
3
процесният не е такъв, тъй като се касае за повреда в късите светлини, в
светлата част на денонощието. Обстоятелството, че при така констатираната
техническа неизправност, чл.11 ал.1 и ал.2 ППЗДвП позволяват на водача да
продължи своето движение до гараж или сервиз, нито дерогира
задължението, изводимо от чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, нито – води до извода, че
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП не е извършено, нито – че обществената
му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на такова
нарушение. Що се отнася до съжденията, че в случая е недоказана
субективната страна на нарушението, същите се явяват несъстоятелни, тъй
като от една страна, както беше изтъкнато – не е доказано, че неизправността
е възникнала по време на движение и нарушителят не е знаел за нея отпреди,
а от друга – на административно наказание подлежат не само умишлените, но
и непредпазливите деяния /чл.7 ал.2 ЗАНН/.
Следователно, нарушението по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се
явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на административно наказание, на основание
чл.179 ал.6 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева. Видно е, че административнонаказващият орган коректно е
съобразил размера на предвидената абсолютно определената санкция, поради
което същият размер, не следва да бъде обсъждан.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. П. П., не може да бъде
преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП;
напротив – от приетата по делото справка за нарушител е видно, че П.
нееднократно е санкциониран за различни нарушения по ЗДвП в миналото,
т.е. процесният случай разкрива определена тенденция на недостатъчно
отговорно отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместима
с тезата за „маловажност“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0256-
000029/01.02.2022 г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. П. П. ЕГН: ********** e наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5