Р Е Ш Е Н И Е
№ 121 /15.03.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 72/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 320/23.11.20202 г., постановено по АНД № 1170/2020 г., Районен съд Монтана е потвърдил електронен фиш № **********/32-000034/04.07.2020 г. на АПИ, с което на „С*** К*** “ ЕООД, чрез представляващия П.С.Т., със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.179, ал.3а във вр.с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7 във вр.с чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е „ неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.2, пр. второ и трето от АПК..“. В съдебно заседание касаторът не се явява.
Ответникът, редовно призован, чрез юрк.Йорданова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение за правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение. Така мотивиран, въззивният съд е счел, че при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателно производство, поради което е потвърдил издадения електронен фиш.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:
В случая пред въззивния съд е обжалван електронен фиш на АПИ, като изрично са направени възражения за съществени нарушения на материалния и процесуален закон, представени са писмени доказателства с които се оспорва твърдяното за извършено нарушение.
При постановяване на решението въззивният съд въобще не е обсъдил направените възражения, не е обсъдил и представените писмени доказателства, а именно относно твърдението за наличие на платена тол такса и издадена маршрутна карта, предвид представена разписка за такава. Съдът след като и посочил приложимите разпоредби на ЗДвП, се е ограничил да посочи“ Нарушението е установено с предвидените в закона способи, т.к. е използван образец на ел.фиш, който отговоря на всички изисквания за съдържание и форма.Времето и мястото са правилно индивидуализирани..“, което по разбиране на настоящата инстанция не може да бъда споделено, без въобще да са обсъдени всички факти и обстоятелства, вкл. представената разписка за маршрутна карта, което е от съществено значение за правилното приложение за посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.5 „Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата..“ и ал.7 ЗДвП“Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице…“, във вр.с чл.102, ал.2 от ЗДвП“Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“. Доколкото въззивният съд въобще не е обсъдил събраните в производството доказателства, като основателно се твърди и в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените парвила. Въззивният съд въобще не е изложил мотиви относно направените възражения и приложени писмени доказателства не е ясно защо приема, че изложените възражения са неоснователни и защо не намира за необходимо същите да бъдат изследвани и обсъдени в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящия случай, такава проверка не може да бъде извършена, тъй като в постановеното съдебно решение не са изложени мотиви относно приетите за установени обстоятелства. Именно съобразно тях съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивиране на фактическите и правни изводи съдът следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В съдебния акт не са изложени мотиви по съществото на спора. Липсата на мотиви по основните въпроси, свързани с обективната страна на деянието и неговото авторство, не може да бъде преодоляно от касационната инстанция, тъй като от една страна би я лишило от възможността да извърши дължимата проверка за законосъобразност на проверявания акт, а от друга – недопустимо би лишило страните от инстанция по съществото на спора.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид изложеното горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 320/23.11.20202 г., постановено по АНД № 1170/2020 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърден електронен фиш № **********/32-000034/04.07.2020 г. на АПИ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: