№ 534
гр. Дупница, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101221 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, е предявило срещу В. Е. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът твърди, че на 17.09.2021г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, съгласно който ищецът предоставил на ответника
сума в общ размер на 13983.50 лв.
Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент
при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за
застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка
на застрахователя. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка
„Bank пакет 3 сметка“ в размер на 479.53 лв. и “Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на
3503.97 лв.
Общото крайно задължение но Договора възлиза на 22830.17 лв., която сума е
разсрочена на 48 погасителни месечни вноски (47 по 475,63 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 475,56 лв.). Уговореният между страните лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
26,53%. Така предоставената сума кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Съгласно искане
1
за рефинансиране от 17.09.2021г., с част от получената сума кредитополучателят е пожелал
да рефинансира свое задължение по договор №**********, в размер на 5969.00 лв.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като непогасени са вноски с
падежи 25.04., 25.05. и 25.06.2023г., поради което му е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК (31.10.2023г.), задължението на ответника К. по договора е било в размер
на 11440.93 лева, от които 10350.49 лв.-главница и 1090.44 лв.-договорна лихва. Отделно от
това, ответникът дължи и 214.83 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради неплащане на дължимите суми, ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1897/2023г. по описа
на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК, връчена на длъжника от ЧСИ.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сума в общ размер на 11655.76
лв., от които: неизплатена главница в размер на 10350.49 лв., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (31.10.2023г.) до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1090.44 лв.-договорна лихва за периода от 25.04.202г.
до 19.10.2023г. и сумата от 214.83 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 25.04.2023г. до 19.10.2023г.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва
наличието на договорно правоотношение по твърдения договор, по който е получил от
ищеца потребителски кредит в размер на 10 000.00 лв., както и че до 25.04.2023г. е плащал
своевременно погасителни вноски, след което е спрял плащанията. Прави възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни
норми на ЗПК и ЗЗП и добрите нрави, поради което счита, че дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. Излага пространни правни съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приетите като доказателства по делото Договор за потребителски кредит №
********** от 17.09.2021г., Заявление - декларация за установяване на договорни отношения
от 17.09.2021г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Застрахователен сертификат № 170532055482021/17.09.2021г.,
Декларация от 17.09.2021г., подписана от застрахованото лице, обратна разписка за доставка
на пратка, уведомление за предсрочна изискуемост, че на 25.11.2021г. и Заявление от
17.09.2021г. за рефинансиране на задължение, между страните е сключен гореописания
договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът е предоставил на ответника сума в
2
общ размер на 13983.50 лв., от които 10000.00 лв. са отпуснати за ползване на потребителя, а
3983.50 лв. са преведени на застрахователя „Кардиф“ за заплащане на застрахователни
премии по избраните от потребителя застраховки „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ и
„BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“.
Ответникът се е задължил да заплати на кредитора 48 погасителни месечни вноски за
периода от 25.10.2021г. до 25.09.2025г., като падежът на всяка вноска е 25-то число на
съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 29.58 % и годишен лихвен
процент 26.53 %, а общата стойност на плащанията е 22830.17 лв. Договорът съдържа
погасителен план, в чл. 11.2. от същият, като е посочена всяка от 48 - те погасителни
месечни вноски, техният размер и падеж. В чл. 16. 2. от договора е уговорено, че вземането
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи три поредни месечни
вноски, считано от падежната дата на третата пропусната месечна вноска.
Ответникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при
изплащането на три поредни дължими вноски с падежи на 25.04., 25.05. и 25.06.2023г.,
поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, с
което обявява процесния договор за предсрочно изискуем. Видно oт представената обрата
разписка, уведомлението е получено от ответника на 27.09.2023г., считано от която дата
договорът е обявен за предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 17.09.2021г. е сключен между страните процесният Договор за
потребителски кредит, съгласно който дружеството-ищец е предоставило на ответницата
паричен заем в размер на общо 13983.50 лв., в която сума се включват: 10000.00 лв.-основна
заемна сума и 3983.50 лв.-застрахователна премия по избраните от ответника застраховки, в
това число: 3503.97 лв.-застраховка „BANK ПАКЕТ 3 + КРЕДИТ + СМЕТКА“ и 479.53 лв.-
застраховка „BANK ПАКЕТ 3 + СМЕТКА“. Кредитополучателят се е задължил да върне
заема с договорената лихва в размер на 1090.44 лв., или общият размер на плащането е на
стойност 22830.17 лв. Договорен е годишен процент на разходите 29.58 % и годишен лихвен
процент 26.53 %.
Кредитът е усвоен на 17.09.2021г. по банкова сметка на кредитополучателя. Сключена
е застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Съгласно чл. 19 от договора,
част от отпуснатата в заем в размер на 3983.50 лв., се превежда от кредитора директно на
съответния Застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си съгласие с
подписване на договора. На 29.10.2021г. дружеството-ищец е превело по сметка на
застрахователя „Кардиф-Общо застраховане“ ЕАД за застрахователни премии.
Крайният срок на кредита е определен на 25.09.2025г., като е уговорено, че при
просрочие кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху просрочената сума за всеки просрочен ден.
Ответникът е преустановил плащанията по договора за кредит от м. април 2023г.,
3
като е допуснал просрочие на три поредни вноски, с падежи 25.04., 25.05. и 25.06.2023г.
Ищецът се е възползвал от правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е
изпратил на ответника Уведомление, получено на 27.09.2023г.
Ответникът е извършил плащания по договора за кредит в размер на общо 8782.28
лв., с които са погасени следните задължения: 9.97 лв.обезщетение за забавено плащане;
5139.33 лв.-договорна лихва и 3633.01 лв.-главница.
Размерът на задължението по договора за кредит към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда-31.10.2023г. е на стойност 11655.77 лв., от които:
10350.49 лв.-главница и 1090.44 лв.-договорна лихва за периода от 25.04.2023г. до
27.09.2023г. и 214.84 лв.-обезщетение за забава.
Приложено е ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1897/2023г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационни отношения между
страните, произтичащи от договор за паричен заем, изпълнение на задължението си по
договора за предаване на парична сума в заем на ответника, както и размера на претенциите
си.
След съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства,
съдът приема, че ищецът установи при условията на главно и пълно доказване основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания. Установи се съществуването на
описаният в исковата молба валиден договор за потребителски кредит между страните с
посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответницата да заплати на ищеца
парични суми, представляващи главница и лихва по процесния договор за кредит. Установи
се от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и от представените
от ищеца документи, преценени по реда на чл. 182 ГПК, с оглед на другите обстоятелства по
делото и предвид липсата на изрично оспорване на вписванията в счетоводните книги на
ищеца, на които се основават представените от същия документи и размера на задължението
на ответницата за главница, настъпването на предпоставките за изискуемост на
претендираните суми, връчване на уведомлението, изходящо от ищеца, че счита кредита за
4
предсрочно изискуем, достигнало до длъжника – кредитополучател, което е направило
неплатеният остатък по кредита предсрочно изискуем.
Съдът намира, че при сключване на процесният договор са спазени разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Съдържанието му отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, същият съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително подробен и ясен погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена
като фиксирана такава, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това
вноската какви части от лихвата и главницата погасява, поради което направеното в този
смисъл възражение е неоснователно. С оглед практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити (Решение по дело С42/15 от
09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18) в договора за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез вноски, не е необходимо да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на
главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за
кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването
на главницата, лихвите и другите разходи. Посочения в процесният договор за кредит
погасителен план съдържа визираната по - горе изискуема информация. Доколкото в
договора не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то
не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.
Размерът на дължимата от ответницата главница по сключения договор е изчислен от
вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 11655.76 лева. Задължението
за заплащане на договорната лихва страните са уговорили в чл. 10 от договора, в размер на
26.53 % по редовната главница и Годишен лихвен процент на разходите 29.58 %. В тежест
на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по
сключен договор за потребителски заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на
ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за
това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не
наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните
да уговарят размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и в
равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на
процесния договор, неговата цел, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не
може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и
противоречаща на добрите нрави. Видно от представеното с исковата молба и заявлението
5
по чл. 417 от ГПК извлечение от счетоводните книги, същото е посочено коректно, така е
издадена и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание
възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните
договорка, предвиждаща дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при
заплащането на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е
преустановил плащанията по кредита, съдът намира, че същият е изпаднал в забава и дължи
на ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с исковата молба, чийто размер
е изчислен от вещото лице.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащането на сумите по
сключените застраховки по договора за кредит, тъй като видно от заключението на вещото
лице, същите са заплатени от кредитодателя на застрахователя, като между страните по
договора за кредит е уговорено, че заплатената застрахователна премия става част от
договора за кредит и се заплаща заедно с вноските по кредита.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани в претенираните размери, за които установителните искове трябва да бъдат
уважени.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал. 8, вр. с ал.1 ГПК направените по делото разноски, в общ размер на
633.12 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса (233.12 лв.),
депозит за вещо лице по назначената ССчЕ (в размер на 300.00 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (в размер на 100.00 лв.).
Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на РС-
Дупница в размер на общо 283.12 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК,
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сума в
общ размер на 11655.76 лв. (единадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки), от които: неизплатена главница в размер на 10350.49 лв.
(десет хиляди триста и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки), ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (31.10.2023г.) до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1090.44 лв. (хиляда и деветдесет
6
лева и четиридесет и четири стотинки)-договорна лихва за периода от 25.04.2023г. до
27.09.2023г. и сумата от 214.83 лв. (двеста и четиринадесет лева и осемдесет и три
стотинки)- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2023г. до
19.10.2023г., за които вземания е издадена заповед № 1097/02.11.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на Районен съд -
Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сторените
разноски по настоящото производство в размер на общо 633.12 лв. (шестстотин тридесет и
три лева и дванадесет стотинки), както и разноските по ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на
РС-Дупница в размер на общо 283.12 лв. (двеста осемдесет и три лева и дванадесет
стотинки).
Решението подлежи на подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Кюстендилския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7