Р Е Ш Е
Н И Е
№ 42
град Шумен, 05.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №130 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н.Н.П., ЕГН-**********,*** и П.Н.П., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н.Д. против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр. София, пл. „Позитано” №5, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищците сочат, че на 12.096.2015 г., около 7.00 ч. на път ІІ-73, км 15+585 в посока Карнобат – Шумен в района на бензиностанция „Кастрол” л.а. „Опел”, модел „Астра” с рег. №...извършвал маневра, - завой на ляво за влизане в бензиностанцията, за което бил подал ляв мигач. Същевременно л.а. автомобил „УАЗ” модел 31514, рег. №Н 9263 АН, собственост на „Барс” АД, ЕИК-*********, управляван от водача С.Г.К., ЕГН-**********, поради движение с несъобразена скорост, при заплаха да се удари в завиващият автомобил губи контрол над управлението на МПС, завъртял се наобратно и навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил в т.а. „Мерцедес”, модел „Атего 1217”, рег. №..., собственост на „Фаркол” АД, ЕИК-*********, управляван от Ц.Н.Г., ЕГН-**********. Вследствие на ПТП загиват, както водача, така и возещият се в л.а. автомобил „УАЗ” модел 31514, рег. №...Д.Н.П.ЕГН-********** брат на двамата ищци. Вина за настъпилото ПТП има водача управлявал „УАЗ” – С.Г.К.. Твърдят, че Информационният център към Гаранционният фонд, установява наличието на застраховка гражданска отговорност за причинилото ПТП МПС и то при ответното дружество. Сочат, че става въпрос за застрахователна полица №03114003124272 с начална дата на покритие 31.12.2014 г. и крайна дата 31.12.2015 г. Твърдят, че предвид изложеното настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани. Твърди, че ищците са били в изключително близки отношения с починалия си брат, характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа, което дава на ищците право да претендират пряко от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на причинилият ПТП л.а. за всички претърпени от последните болки и страдания, които са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП. Сочат, че загубата на брат им е изживяна тежко от тях. Помежду им имало доверие и взаимни грижи. Брат им бил приятел и опора в живота. Братята изкарвали много време заедно. Заедно били в ежедневието си, на почивките си на море, екскурзии. Към момента загубата не била преодоляна. Намира, че обезщетяването по реда на чл.52 от ЗЗД е по справедливост, но това не е абстрактно понятие, а следва да бъдат преценени множество обективни обстоятелства. Намират, че всеки от преживелите братя и ищци е претърпял неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв., но се претендират частично само по 50 000 лв. от всеки от братята, ведно със законната лихва от датата на деликта -12.09.2015 г. до окончателното присъждане на претендираните суми.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”. Ответникът не оспорва обстоятелството, че по отношение на процесният л.а. причинил ПТП има налице действително застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че са установени вината и противоправността на деянието на водача на л.а. УАЗ - С.Г.К.. Твърди, че няма присъда и липсват доказателства за водени наказателни дела, както и актове на прокуратурата, които могат да бъдат приравнени на такива – т.е. съдът не е обвързан от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Твърди, че водачът не е причинил виновно ПТП. Твърди, че ищците не попадат в кръга на лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че въпреки разширяване на пределите на лицата можещи да получат обезщетение за починал направено с ТР №1/2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС това право не е абсолютно и то зависи от ред допълнителни фактори – наличие на особена близост, по-висока от тази на обикновените роднински отношения. Сочи, че починалият е бил на 58 години, а неговите братя – ищци са били съответно на 68 и 65 години. Няма данни същите да са живели в едно домакинство и да са имали необичайно близки отношения. Пострадалият е живеел в отделно домакинство и е имал съпруга, син и дъщеря. Твърди, че посоченото тълкувателно решение няма действие преди влизането си в сила, а само за напред, така че кръгът на лица посочен в него не може да се отнесе към процесният случай. Твърди, че е налице съпричиняване и то в размер над половината, тъй като пострадалият не е бил сложил предпазен колан. Намира, че размерът на предявените искове е прекомерен. Моли да бъде постановено решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Моли на основание чл.213 от ГПК към настоящото производство да бъдат присъединени исковете по гр. д. №8809/2018 г. на СГС 1-14 с-в и №8810/2018 г. на СГС 1-16 с-в, като твърди, че същите също са за вреди вследствие на смъртта на Г.К.Г.(?) противопоставя се на искането да бъде допуснат до разпит свидетел в полза на ищеца, тъй като не са посочени имената му в съответствие с чл. 156, ал.2 от ГПК.
Ищците са се
възползвали от дадената им по закон възможност да депозират допълнителна искова
молба. Сочат, че поддържат направените с ИМ доказателствени искания. Възразяват
на присъединяването към настоящото дело
на дела гр. д. №8809/2018 г. на СГС 1-14 с-в и №8810/2018 г. на СГС 1-16
с-в, тъй като същите касаят искове заведени от Г.К.Г., а не брата на ищците Д.Н.П...
Поддържат искането си за разпит на свидетел.
Ответникът е подал отговор на ДИМ, като сочи, че поддържа всичките си твърдения от отговора на ИМ. Акцентира върху допуснати неточности в отговора, като сочи, че погрешно вместо „братя на пострадалия” е посочено „внучка на пострадалия”, а също и че не поддържа искането за присъединяване на дела по описа на СГС.
Със свое определение от 19.11.2018 г. съдът е освободил само ищеца Н.Н.П. от заплащане на такси и разноски в производството.
В последното съдебно заседание страните не се явяват лично и не изпращат представители. Депозирани са писмени становища с които се поддържат изложените твърдения, обстоятелства и възражение от ИМ, отговора на ИМ, ДИМ и отговора на ДИМ. Моли съдът да уважи изцяло предявените искове. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответното дружество моли да бъде отхвърлени исковете, като намира, че същите са недоказани.
Така пердявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на близки на пострадало лице – починалият вследствие на ПТП Д.Н.П.ЕГН-**********, като пряк иск по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Предявените два субективно съединени искове, насочени срещу застрахователят и са придружени от акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. В настоящото производство се установяват вредоносният резултат, деянието, което го е причинило, причинната връзка между тях, наличието на застраховка гражданска отговорност при ответника по отношение на причинилото ПТП МПС. Ответникът не оспорва смъртта на пострадалия Д.Н.П.но оспорва повечето обстоятелствата около смъртта му, оспорва вината на водача за настъпилото ПТП, оспорва степента на съпричиняване и т. н. От протокол за ПТ №1516995, съставен на 12.09.2015 г. от 9.00 ч. се установява настъпването на ПТП на път ІІ-73, км 15+585 на 12.09.2015 г., при което водачът на МПС УАЗ 31514 с № ..., собственост на „Барс“ АД – С.Г.К., ЕГН-********** причинява ПТП, като преминава в платното за насрещно движение и там се удря в т.а. „Мерцедес”, модел „Атего 1217”, рег. №..., собственост на „Фаркол” АД. Още в този протокол за ПТП е отбелязан леталният изход от произшествието за двамата возили се в причинилият ПТП автомобил, а именно водача С.Г.К., както и Д.Н.П.ЕГН-**********. Данните за леталният изход вследствие на ПТП се установяват и от съставеното от лекар в „МБАЛ Шумен“ АД съобщение за смърт №С-78 от 13.09.2015 г., в което като причина за смъртта на пострадалият Д.П. е записана настъпилата тежка гръдна травма. Възраженията на ответника, че не може да се установи причинно следствена връзка между поведението на водача и настъпването на смъртта на пострадалият Д.П. са опровергани от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.08.2016 г., в мотивите на което е записано, че в този случай е налице осъществен състав по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, но поради настъпилата смърт на дееца – С.Г.К. досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК – „Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал.“ Действително посоченият акт не попада в хипотезата на чл.300 от ГПК и не могат да се ползват презумпциите залегнали там, но всъщност от него се извличат безспорни данни за противоправността на деянието, както и за връзката му с вредоносния резултат. Ответникът не оспорва обстоятелството, че по отношение на процесният л.а. причинил ПТП има налице действително застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Приетата по делото комбинирана СМАТЕ установява, че причината за ПТП е поведението на починалият водач на л.а. УАЗ, поради неправилна преценка на пътната обстановка и несообразяване на поведението си с пътните условия, намаляване на скоростта на л.а. намиращ се пред него, което довело до маневра в пътното платно с насрещно движение, несвоевременната употреба на спирачки, както и силно завъртане на волана на ляво довело до занасяне на автомобила и страничен удар с насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“, като именно този механизъм довел до вредоносният резултат. Експертизата сочи, че смъртта на Д.П. е вследствие на тежка гръдна травма и определя настъпването на смъртта в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Сочи страничният удар като определящ за механизма на получаване на процесните травматични увреждания по пострадалия. Без да се отговаря директно на въпроса дали пострадалото лице е било с предпазен колан се сочи, че травматичните увреждания по пострадалия биха настъпили в същия вид и обем с или без ползване на предпазен колан. Последният отговор на приетата комбинирана СМАТЕ дава основание на съда да заключи, че не е налице съпричиняване по отношение на вредата, тъй като независимо установено или не, че лицето е било с предпазен колан, то би получило същите травматични увреждания, като вид, обем и степен, каквито възражения за съпричиняване са направени по делото с отговора на ИМ от страна на ответника.
В рамките на производството не е спорно качеството на братя на пострадалият Д.П. на ищците Н.П. и П.П.. От представените доказателства обаче това е безспорно установено само за Н.П., за който е представено удостоверение за родствени връзки от което се установява, че той е брат и на пострадалия, и на П.П.. Все пак доколкото това удостоверение касае само Н.П. фактически няма пряко доказателство установяващо родствената връзка на Д.П. и другият брат – П.П..
Установеното
качество на ищците като братя на пострадалото лице обаче не ги превръща в лица,
материално легитимирани да претендират обезщетение, доколкото съобразно с
изискванията на ТР №1/2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.“ Кръгът на лицата по Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд обхваща само
най-близките роднини – възходящи, низходящи, съпрузи конкубин(а), но не включва
братята и сестрите на пострадалият. Преоценката, направена с ТР №1/2018 г. по
ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на кръга лица, които могат да
претендират неимуществени вреди от смъртта на друго лице е в посока разширяване
на този кръг, най-вече предвид развитието на тази материя съобразно нормите на
приложимото право в Държави членки на ЕС. В ТР се прави разграничение между две
групи лица. От една страна братя и сестри, баби, дядовци и внуци на
пострадалия, а от друга, за да се избегне накърняване на принципа за
справедливост, като правна възможност е допуснато обезщетяването и на други
лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни
случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В
настоящият казус, тъй като претендиращите обезщетение за неимуществени вреди са
братя на починалото лице, то същите попадат в разгледаната първа хипотеза. ТР
обаче въвежда значително висок критерий, въпреки, че е посочено, че „В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.“
Все пак за тази група лица се сочи необходимост от допълнителни обстоятелства -
„Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.“
Т.е. изисква се не само родство между пострадалият и ищците, но и привързаност и морални страдания нахвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. По-нататък „В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
Данни за такава привързаност и морални страдания в настоящото производство не се откриват. За да обоснове такива морални страдания и емоционална привързаност, надхвърляща нормалното за отношенията между братя, представителят на ищците сочи, че те са преживели тежко смъртта на своя брат Д.П.. Ангажирани са свидетелските показания на свидетелката Д.К.П.която е съпруга на единия ищец – Н.П., както и са представени два документа, установяващи здравословни проблеми на единия брат – Н.П. – Експертно решение на ТЕЛК 0733 от 047 15.03.2018 г. на „МБАЛ Шумен“ АД и Епикриза от 06.07.2018 г. от „МБАЛ Св. Марина“, гр. Варна.
Свидетелката П. сочи, че починалият Д.П. живеел в гр. Смядово, където живеели и тя и съпругът ѝ ищецът Н.П.. За ищецът П.П. сочи, че живеел в кв. Дивдядово на гр. Шумен. Сочи, че тя и мъжът ѝ научили за ПТП същият ден, като по-късно уведомили и другият ищец – П.П.. Сочи „Реакцията на П. и Н. беше много потресаваща, като ни казаха даже ние не повярвахме, че е станала катастрофа …“ Сочи, че братята имали добри отношения, не се карали и били близки. Помагали си. При уточняващ въпрос колко често се виждали сочи, че се срещали два-три пъти седмично на улицата, но си ходили и на гости. Сочи, че с П. по-рядко се виждали, тъй като той бил в Шумен. Сочи, че съпругът ѝ Н.П. тежко изживял новината за смъртта си, като две години по-късно получил инсулт, което отдава на неговите вътрешни страдания. Сочи, че след смъртта на Д. често виждала семейството му – веднъж седмично. Сочи, че мъжът ѝ – ищецът Н.П. има кръвно от две години преди инсулта, но на 23.06.2017 г. получил инсулт. Като по този начин се подчертава връзка на здравословният проблем с настъпването на смъртта на починалия Д.П..
Съдът намира така депозираните свидетелски показания за противоречиви. Същите следва да се третират като такива дадени от заинтересовано лице – съпругата на единия ищец. В този смисъл изходът от делото би облагодетелствал последната. Същевременно те са в противоречие с представен от ищците доказателствен материал. Ищцата твърди, че проблемите на нейният съпруг са от две години преди инсулта – 23.06.2017 г. Т.е. от средата на 2015 г. (ПТП е настъпило на 12.09.2015 г.), но това твърдение се опровергава от данните по представеното Експертно заключение на ТЕЛК и Епикриза. В заключението е записано „От 2012 г. е с установена артериална хипертония с максимални стойности РР 200/140 … „ В епикризата е записано „С известна хипертонична болест от 2012 г., системно лекувана.“ Пак там е посочено, че пациентът е с анамнеза дългогодишна подагра. Явно е, че ищецът Н.П. е със сериозни здравословни проблеми, но те значително предхождат смъртта на неговият брат и няма никакви данни те да се в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Това е можело да бъде установено с назначена експертиза. Представените медицински документи съдържат най-вече данни за проблеми на лицето с работата на бъбреците му, но няма никакви основания това да бъде обвързано с евентуалните негови емоционални терзания от смъртта на брат му. Единствено свидетелката П. сочи, че подобни проблеми са във връзка с моралните му страдания, но както бе посочено като съпруга на ищеца съдът следва да подложи нейните показания на съмнение.
Съдът намира, че не са изпълнени изискванията на ТР №1/2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които изискват установяване на привързаност и морални страдания нахвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива не са срещите на улицата два – три пъти седмично (за ищеца Н.П.), а за ищеца П.П. и по-рядко (тъй като живеел в Шумен), не са и помощта, когато имало повече да се помага в къщи. Не свидетелства за близки отношения и твърдението на свидетелката П., съпруга на ищеца Н.П., че „Когато братята са се събирали не мога да кажа как е било, защото не съм била там.“ Би следвало тя като съпруга на един от братята да има близки и ясни впечатления относно отношенията между тях, ако те са били значително близки и надхвърлящи нормалното за подобна роднинска връзка. Въпреки зададените множество въпроси последната не разкрива специфики на тези отношения, не дава примери с конкретни случаи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени субективно съединените искове като неоснователни и недоказани.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника половината от сумата на направените от последният разноски в общ размер от 615 лв. или всеки от тях по 307.50 лв. Разноските са 300 лв. за назначената експертиза, 15 лв. за съдебни удостоверения и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, претендирани от ответника, съобразно с отхвърлената част на иска на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 и 2 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.П., ЕГН-**********,*** и П.Н.П., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н.Д. субективно съединени искове да бъде осъдено ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр. София, пл. „Позитано” №5 да заплати на всеки от тях сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като частични искове от такива за общо 100 000 (сто хиляди) лева, като претенции за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат им Д.Н.П.ЕГН-**********, вследствие на ПТП, причинено от С.Г.К., ЕГН-**********, при управлението на л.а. УАЗ 31514 с № ..., собственост на „Барс“ АД, по отношение на което МПС е имало застрахователна полица №03114003124272 с начална дата на покритие 31.12.2014 г. и крайна дата 31.12.2015 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН-********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр. София сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 307.50 лв. (триста и седем лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН-********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр. София сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 307.50 лв. (триста и седем лева и петдесет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в в двуседмичен срок от узнаването.
Окръжен съдия: