Р Е
Ш Е Н
И Е
15. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на тринадесети ноември, през
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора
Ахмед Кокоев , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 5899
по описа за 2017г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 28.06.2017г. по н. о. х. д. № 14495/13 г. Софийски районен съд, НК, 116 с –в е признал подсъдимия Г.А.Г. за виновен в извършването
на престъпление по чл.195 ал.1 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.28 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и вр.чл.54 ал.1 от НК ,поради което го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
строг режим.По отношение на подсъдими Г. е приложена и разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК.Със същата присъда подсъдимия Ю.С.П. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и
т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б вр.чл.20 ал.2 и вр.чл.54 ал.1 от НК,поради
което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години,при
първоначален строг режим.И спрямо този подсъдим е приложена разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК като е приведено в изпълнение наказание отложено по реда на чл.66 от НК..В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.
Против
постановената присъда са постъпили жалби от двамата подсъдими..В жалбите се
посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен и се прави искане
за неговата отмяна и постановяване на нова-оправдателна присъда по отношение и
на двамата подсъдими.
В
съдебно заседание, защитниците на подсъдимите поддържат жалбите и доводите
изложени в тях.
Представителят
на СГП,счита,че атакувана присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимия Г. моли присъдата да
бъде отменена и да бъде оправдан.
Подсъдимият П. моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.А.Г., ЕГН **********
е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
осъждан, работи в строителна фирма като общ работник, постоянен адрес:***.
Ю.С.П., ЕГН **********, роден на ***
***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан,
работи в автокъща като шофьор, постоянен адрес:***.
Към месец юни на 2008 г.
свидетелката С.А.С.живеела в апартамент № 13, находящ се в гр.София,
ж.к.“Левски“, ул.“********.На 10.06.2008 г. около 11. 00 часа излязла от
жилището си, за да отиде до близкия магазин. Оставила балконската врата на
дневната полуотворена, като същата била затворена в долната си част и заключена
посредством заключващ механизъм и отворена в горния край.
За времето от 11.00 часа до 11.30
часа на 10.06.2008 г. подсъдимите Г. и П. успели да се качат на балкона,
прилежащ към жилището на св. С.. Като използвали неустановено по делото
техническо средство повредили заключващия механизъм на балконската врата чрез
натиск в областта на заключващото устройство и в областта на дръжката, успели
да я отворят и да влязат в жилището. Започнали да търсят ценни вещи, като
преровили всички шкафове и намерили две златни гривни и два златни синджира,
единият от които с висулка, както и преносим компютър марка „ACER”, модел
„ASPIRE 3000, които взели със себе си, напуснали жилището през входната врата и
тръгнали да слизат по стълбището. Там, между трети и четвърти етаж се разминали
със св. С., която вече се прибирала от магазина. След като влязла в жилището си
и установила, че вещите й са разхвърляни и разпилени, а вратата към балкона
била отворена, С. погледнала навън и забелязала пред входа на жилищната сграда
нейния съсед - свидетеля И.С.И., който заедно с двама майстори - свидетелите И.М.и
Р.М.извършвали ремонтни дейности в близост до входа. Св. С. започнала да вика
за помощ, а през това време от входната врата на сградата излезли двамата
подсъдими, като подсъдимия Г. носел в себе си собствения й преносим компютър.
Виждайки го, С. го посочила на свидетелите и извикала, че това е нейния
компютър. Чувайки виковете на пострадалата, подсъдимите побегнали,а свидетелите
- И.И., Р.М.и И.М.подгонили подсъдимия Г.. Подсъдимият П. побягнал в другата
посока, качил се на неустановен лек автомобил и потеглил. Свидетелят И.М.успял
да настигне подсъдимия Г., който междувременно изхвърлил носения от него
преносим компютър и се опитал да окаже съпротива при задържането. С помощта на
свидетелите Р.М.и И.И. ,подсъдимият Г. бил задържан.На място пристигнал
полицейски патрул при 05 РУ - СДВР в състава на който били свидетелите Д. и Б.,
на които подсъдимия Г. бил предаден и който бил отведен в полицейското
управление. Служителите на полицията установили самоличността на задържаното
лице и запазили местопроизшествието .На място пристигнала огледна група, която
извършила оглед, в хода на който бил иззет изхвърления от подс.Г. преносим
компютър.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза стойността на
инкриминираните вещи, отнети от владението на св. С. възлиза на 2245 лв., от
които 1 брой златна гривна (7-8 грама), 18 карата, на стойност 385.00 лв.
(триста осемдесет и пет лева); 1 брой златна гривна (3-4 грама), 18 карата, на
стойност 140.00 лв. (сто и четиридесет лева); 1 брой златен синджир (7-8
грама), 18 карата, на стойност 300.00 лв. (триста лева); 1 брой златен синджир
- 18 карата, (3-4 грама), на стойност 180.00 лв. (сто и осемдесет лева); 1 брой
златна висулка - 18 карата, 1 грам и 3 циркония, на стойност 40.00 лв.
(четиридесет лева) и 1 брой преносим компютър (лаптоп) марка „ACER”, модел
„ASPIRE 3000”, със сериен № LXA 550СО435390, на стойност 1200.00 лева (хиляда и
двеста лева).
Според заключението на вещите
лица, изготвили съдебно - психиатричните и психологични експертиза, подсъдимите
Г. и П. към датата на извършване на деянието са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимите П. и Г.
са признати за виновни в извършването на
процесната кражба.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимите П. и Г.
да извършили престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил
своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Фактическите
положения,установени от СРС по отношение на престъплението намират опора в
показанията на пострадалата С. и свидетелите И.,Р. и И.М..От тях се
установява,че именно двамата подсъдими са лицата проникнали в жилището на
свидетелката С. и са отнели процесните
вещи.Една от тях-лаптоп е била изхвърлена от подс.Г. по време на опита му за
бягство от местопроизшествието,на което е бил задържан,непосредствено след
извършването му.Вторият подсъдим-П. е успял да избяга с останалите
вещи.Действително и тримата свидетели са преследвали подс.Г. ,като по този
начин подс.П. е успял да избяга,защото той е държал лаптопа,който св.С. е
разпознала като своя и към него са били насочени от виковете й от терасата на
апартамента.Въпреки това,не остават съмнение,че подс.П. е вторият участник в
престъплението,тъй като е разпознат от
пострадалата С. и св.И.М..И двамата дават сходно описание на външността му и
двамата заявяват в показанията си ,че са имали достатъчно време и възможност
,за да го възприемат,така ,че впоследствие да го разпознаят,което са сторили в
съдебно заседание..Показанията на посочените свидетели са безпротиворечиви и
убедителни,поради което обосновано са кредитирани от СРС.Същите поотделно и в
съвкупност установяват стройна верига от факти както по отношение на времето и
начина на извършеното престъпление,така и на поведението на участвалите в него
двама подсъдими.
Първата съдебна инстанция,подробно
е мотивирала оценъчната си дейност по отношение на събраните по делото
доказателства.Изрично е отбелязала защо им дава вяра и осланя фактическите си
изводи върху тях.В тази връзка е дала изчерпателен отговор и на възраженията на
защитата,касаещи авторството,поради което настоящата инстанция не намира за
нужно да ги преповтаря.Безспорно,пострадалата С. не е успяла да разпознае подс.П. в хода на досъдебното
производство ,поради факта ,че същият е бил с перука,обстоятелство ,което е
видимо и от приложения по делото фотоалбум.Въпреки това ,пострадалата не е
имала съмнение,че подс.П. е вторият участник в престъплението,обстоятелство
,което е изтъкнала в разпита си пред първата инстанция в съдебно заседание.Подсъдимият
П. е привлечен по-късно в качеството на обвиняем в хода на досъдебното
производство,именно защото е било нужно време за установяването му,тъй като е успял
да избяга с част от вещите,което е наложило провеждането на
оперативно-издирвателни мероприятия.От самото начало на наказателното
производство пострадалата С. твърди,че извършителите са били двама, а
изложеното от нея намира опора в показанията на свидетелите М.,които са видели
от входа на излизат две лица,едното от които е носело лаптопа.
Несъмнено се установява,че в жилището
е било проникнато през балконската врата на апартамента,по която са открити
следи от натиск/деформации/,видно от приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие.За постигане на тази цел е използвано неустановено техническо
средство.
Правилно,действията на подсъдимите
са квалифицирани като кражба.С поредица
от действия под контрола на съзнанието, подсъдимите са отнели чужди движими вещи
от владението на св.С.,без нейно съгласие,като са повредили преграда ,здраво
направена за защита на имот с
неустановено техническо средство и са установили своя фактическа власт върху тях.
Деянието е извършено при пряк
умисъл ,тъй като подсъдимите са съзнавали и целяли постигането на общественоопасния
резултат.Налице е и общност на умисъла им по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.Едновременно
с това,престъплението е извършено при условията на опасен рецидив за подс.П. ,с
оглед предходната и многобройна съдимост на подсъдимия и в условията на
повторност за подс.Г..Законосъобразен е и извода на СРС по отношение на този
подсъдим,че случаят не е маловажен.
Съдът
счете, че наложените наказание на подсъдимите са справедливи и е съобразени с
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Отчетено е съдебното
им минало и извън деянията ,съставляващи квалификациите по чл.28 и чл.29 от НК.Наказанията
са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
в минималните размери,предвидени за конкретното престъпление..В същото време
изброените смекчаващи отговронстта обстоятелства не са от категорията на
многобройните,а липсва и изключително такова/включително и значителния период
от време от датата на извършване на деянието до постановяване на присъдата пред
първата съдебна инстанция,който е отчетен от първия съд/,когато и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.В този смисъл към
подсъдимите е проявена максимална снизходителност.
Законосъобразно
по отношение на подсъдимите е приложена разпоредбата на чл.68 от НК,доколкото настоящото
деяние се явява извършено в
изпитателния срок по предходно осъждане
на всеки един от двамата.
Правилно
първия съд е приспаднал предварителното им задържане по реда на чл.59 ал.2 от НК.
Накрая
,законосъобразно,с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са възложени
направените разноски.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл.
334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 28.06.2017г.
по н. о. х. д. № 14495/2013 год.
на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 116 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.