№ 619
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502395 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 2225/15.04.2020 г., постановено по гр. дело № 6063 по описа за
2019г. Софийски градски съд е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на М. К. В., Б.К. В., и Е. К. В., в качеството им на наследници на починалия в
хода на производството К. М. В. сумата от 10 000лв./десет хиляди/, обезщетение за
претърпени от В. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
резултат от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление
по чл.134 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.10.2017г., като в останалата част за разликата до претендирания
размер от 50 000лв., съдът е отхвърлил предявения иск и съразмерните лихви като
неоснователен.
Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е депозирана жалба
от наследниците на ищеца. В нея са изложени съображения за неправилност. Твърди
се, че първоинстанционният съд не е оценил причинените психологически трамви,
довели К. М. В. до депресивно състояние. Наведени са доводи, че неправилно е
определена и началната дата, от която се дължи законна лихва, тъй като обещетение се
дължи от момента на привличане на ищеца като обвиняем в наказателния процес. Иска
се настоящият състав да отвени отхвърлителния диспозитив и да уважи иска до пълния
му размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва, от 31.10.2012г.
Недоволен от осъдителната част на решението е ответникът – Прокуратурата
на Република България, който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Изложени са съображения, че присъденото обещетение не е
съобразено с критериите за справедливост. Твърди се, че обезщетението е завишено и
1
не съотвества като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от
ищеца. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение
пъроинстанционният съд не е отчел правилно претърпените от ищеца вреди и не е
посочил ясни критерии, съгласно които е определен размeрът на обезщетението.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание
разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Дължи се произнасяне според доводите на страните за неправилност на
решението на база наличните по делото доказателства.
По делото не се спори, че ищецът К. М. В. е бил привлечен с постановление от
31.10.2012г. като обвиняем за престъпление по чл.134 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК. Била взета мярка за неотклонение „подписка“.
С решение от 09.10.2017г. по нохд №17269/2014 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 25.10.2017г., К. М. В. бил оправдан по повдигнатото обвинение по
чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Няма данни решението да е било
обжалвано.
Изпълнен е фактическият състав на нормата на чл.2 ал.1 т.3 предл. първо на
ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. Налице е незаконно
повдигнато обвинение от органите на Прокуратурата, като резултата е постановяване
на решение, с което подсъдимият К. В. е бил оправдан. Съществува пряка причинно-
следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на ответника.
Основни критерии за определяне на паричния еквивалент на страданията,
претърпени от ищеца, са наказателният състав по обвинението, срокът и
продължителността на водените следствени и процесуални действия (пет години),
конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и
създаването на обективни трудности в обичайния живот по време на воденото
наказателно производство (затруднено пътуване в чужбина, опозоряване в социалната
и професионална среда). При определяне размера на обезщетението се отчита и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на дължимост на
обезщетението.
Според заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р И. А.,
при К. В. през м.януари 2013г. било диагностицирано онкологично злокачествено
заболяване – аденокарцином на ректума и колона. Според вещото лице воденето
досъдебно и съдебно производство се е отразило негативно на общото психо-
емоционално състояние на ищеца, но не е предизвикало болестта, тъй като
патологичният процес се развива независимо от психо-емоционалното състояние на
пациента. Независимо от проведеното лечение крайният изход е бил неблагоприятен и
на 11.05.2019г. болният е починал.
От показанията на свидетеля И. Н. Х., кредитирани от съда като логични,
последователни, съответни на събраните писмени доказателства и удостоверяващи
лични възприятия, се установява, че образуваното наказателно производство и
поддържаното обвинение са довели до дискредитиране доброто име на ищеца в
професионалната му среда (преподавател във ВИАС).
2
Настоящият състав приема, че воденият наказателен процес за престъпление, за
което е постановена оправдателна присъда, наложената мярка за неотклонение и
разгласата в социалния кръг на ищеца са повлияли негативно върху психологическия
му статус и са били източник на стрес. Предполагат се изпитаните от обвинения
чувства на несигурност, накърнено чувство за справедливост, притеснение и срам пред
околните. Фактор, определящ присъждането на по-висок спрямо обезщетенията за
аналогични по продължителност на наказателно преследване и тежест на вменени
престъпления е паралелното разгръщане на онкологично заболяване. Ноторно е, че от
силата на мобилизацията на психиката и волята за живот зависи преживяемостта при
заболявания от този вид. Едновременните тревоги за развоя на наказателния процес и
за здравословното състояние на ищеца са увеличили степента на стреса и
възможността за концентриране върху един от двата тежки стресогени.
В същото време спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение, а след
постановяване на оправдателната присъда ответникът не е подал протест. Това
обосновава извода на САС, че вредите на ищеца не са подценени.
С оглед изложеното САС намира, че определената от СГС сума от 10 000 лв.
представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и поради това и двете жалби, с които
съдът е сезиран, са неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е опредилил началната дата, от която се
дължи лихва, а именно 25.10.2017г. (моментът на влизане в сила на оправдателната
присъда).
Тъй като първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно
решение, същото следва да се потвърди.
Изводът за неоснователност и на двете жалби обосновава понасяне на
разноските от всяка от страните по начина, по който са направени.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2225/15.04.2020г., постановено по гр. дело № 6063
по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4