Присъда по дело №2796/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 249
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110202796
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 249
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А.САНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
и прокурора Д. Сл. С.
като разгледа докладваното от А.САНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110202796 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Б. ИВАНОВ, ЕГН: **********,
***************, за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.06.2022 г., около 00,35
часа, в гр. София, по ул. „Тодор Каблешков“, с посока на движение от бул.
„Цар Борис III“ към ул. „Майор Горталов“, управлявал моторно превозно
средство, а именно лек автомобил, марка „мерцедес“, модел „Е250Д“, с рег. №
********, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – с наказателно постановление № 21-4332-018988
от 20.09.2021 г., издадено от Отдел „Пътна полиция“ СДВР, връчено лично на
08.03.2022 г. и влязло в законна сила на 23.03.2022 г. – престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските остават за сметка на
държавата.
Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен
1
срок от днес пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 249 от 23.04.2023 г. по НОХД № 2796/2023
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав.

С обвинителен акт е повдигнато и внесено в съда обвинение срещу Б. Б.
И., ЕГН: **********, за това, че на 01.06.2022 г., около 00,35 часа, в гр.
София, по ул. „Тодор Каблешков“, с посока на движение от бул. „Цар Борис
III“ към ул. „Майор Горталов“, управлявал моторно превозно средство, а
именно лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е250Д“, с рег. №
*********, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – с наказателно постановление № 21-4332-018988
от 20.09.2021 г., издадено от Отдел „Пътна полиция“ СДВР, връчено лично на
08.03.2022 г. и влязло в законна сила на 23.03.2022 г. – престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК.
В открито съдебно заседание прокурорът не поддържа обвинението,
тъй като счита, че при събраните в хода на съдебното следствие доказателства
следва се изяснява с категоричност това, че подсъдимият е бил правоспособен
не само към датата на повдигнатото обвинение, но и преди това – още към
момента на извършване на първоначалната полицейска проверка, приключила
с НП, издадено на 20.09.2021 г., връчено лично на 08.03.2022 г. и влязло в
законна сила на 23.03.2022 г. По тези съображения прокурорът счита, че
Д.ието е несъставомерно от обективна страна и моли подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи, че
значимата информация следва от приобщена по делото справка от Главна
дирекция „Национална полиция“ (ГД „НП“).
Служебният защитник моли подсъдимият да бъде признат за невиновен
и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, като счита че събраните
доказателства по делото, вкл. обясненията на подсъдимия сочат по
категоричен начин, че твърдяното от Прокуратурата престъпление не е
извършено от подсъдимия.
Подсъдимият се присъединява към становището на служебния
защитник.
В последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Б. Б. И., ЕГН: **********, ******************.
Подсъдимия притежавал СУМПС с № ********** от 25.09.2002 г.,
издадено от ОПП КАТ, което било отнето поради загуба на всички контролни
точки и на 19.04.2007 г. Б. И., в изпълнение на задълженията си по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП, върнал в ОПП СДВР свидетелството, за което бил съставен
протокол.
След 2007 г. подсъдимият променил местоживеенето си, като заживял в
*****, където се явил на съответен изпит и отново придобил правоспособност
1
за управление на МПС, за което му било издадено СУМПС с № ******** от
22.10.2019 г. за категории В1 и В и със срок на валидност до 21.10.2034 г.
През 2021 г. на подсъдимия Б. И. било наложено наказание по
административен ред за това, че управлява МПС без да притежава съответно
свидетелство за това, като спрямо него било издадено НП № 21-4332-018988
от 20.09.2021 г., влязло в законна сила на 23.03.2022 г., с което на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“.
На 01.06.2022 г., около 00,35 часа Б. И. управлявал лек автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „Е250Д“, с рег. № *********, който се движил по
ул. „Тодор Каблешков“, с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул.
„Майор Горталов“, при което бил спрял за извършване на проверка от
свидетелите А. К. и СС - полицейските служители при Отдел „Пътна
полиция“ (ОПП) при КАТ, назначени като наряд за нощна смяна за времето
от 19.00 часа на 31.05.2022 г. до 07.00 часа на 01.06.2022 г. При
осъществената проверка полицейските служители установили водача на лекия
автомобил като Б. Б. И., с ЕГН: **********, който представил на
полицейските служители валидно СУМПС № ****** от 22.10.2019 г.,
издадено от компетентните власти на ***** за категории В1 и В, със срок на
валидност до 21.10.2034 г., както и други документи за автомобила, но не
представил българско СУМПС. Полицейските служители не приели
представената шофьорска книжка за валидна, тъй като била издадена от
властите на друга държава, а именно *****, след което извършили справка в
информационните масиви на МВР, която показала, че преди време Б. И. е
притежавал СУМПС с № ********** от 25.09.2002 г., издадено от ОПП КАТ,
което било със статус „отнет“ поради загуба на контролни точки и
впоследствие „унищожен“. Поради постъпилата при извършената справка
информация и с оглед на обстоятелството, че не приели за валиден
представения документ - СУМПС, издадено от *****, полицейските
служители С и К. приели, че Б. Б. И. управлява МПС без СУМПС. След
извършената справка в дежурната част полицейските служители установили,
че водачът е санкциониран с НП № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г., влязло в
законна сила на 23.03.2022 г., поради което приели, че водачът управлява
МПС без СУМПС в едногодишен срок от санкционирането му за такова
нарушение. Поради това спрямо подсъдимия е съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия GA № 658389/2022 г., след
което материалите били докладвани на СРП и било образувано настоящото
наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа оценката и анализа на следните доказателства по делото:
Гласни доказателствени средства: Обяснения на подсъдимия /л. 54 и л.
82/; показания на свидетелите А. К. /л. 74/ и СС /л. 75/;
Писмени доказателства: АУАН серия GA № 658400 от 12.06.2022 г.;
АУАН № 409460 от 18.08.2021 г.; НП № 21-4332-018988/2021 г.; приемо-
предавателен протокол от 19.04.2007 г.; справка картон на водача; справка за
2
съдимост; заверен превод на СУМПС, издадено от *****; справка от ГД
„НП“, удостоверяваща истинността на представеното СУМПС № ****** от
22.10.2019 г., издадено от компетентните власти на ***** за категории В1 и
В, на което не извършен оглед в открито съдебно заседание.
Съдът приема, че обясненията на подсъдимия се явяват не само основно
средство за защита срещу повдигнатото обвинение, но и в цялост съставляват
надеждно гласно доказателствено средство, като са напълно логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от други
доказателства по делото. С оглед на това съдът приема, че обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие са достоверни и взима
предвид същите при постановяване на присъдата.
Показанията на свидетелите К. и С също не се отличават с вътрешни
противоречия и неясноти, поради което те следва да се оценят като вярно
отражение на действителността. С оглед на това заявените обстоятелства от
свидетелите се възприемат от съда. При разпита на свидетелите, те не
отговарят с категоричност на въпроса, дали при извършване на проверката
подсъдимият е представил пред тях СУМПС, издадено от друга държава или
не, но липсата на ясен спомен относно някои обстоятелства при извършената
проверка логично се обяснява с изминалия период от време от проверката до
разпита на свидетелите. При това съдържание на свидетелските показания, те
не изключват верността на заявеното от подсъдимия в обясненията му, че при
процесната проверка е представил издаденото му от властите на *****
СУМПС, но същото не е било прието за валидно и не е било отразено от
полицейските служители. Поради това съдебният състав приема, че при
извършената проверка подсъдимият е представил на полицейските служители
притежаваното от него СУМПС, издадено от *****, като същото не било
прието за валидно от страна на полицейските служители К. и С поради
държавата на издаване.
От писмените доказателства по делото, от извършения в открито
съдебно заседание оглед на СУМПС и от направена справка в ГД „НП“ се
установява, че подсъдимият Б. Б. И. притежава валидно СУМПС за категории
В1 и В, което е с № ****** от 22.10.2019 г. и е издадено от властите на *****.
Именно това СУМПС подсъдимият е представил на полицейските служители,
които вместо да извършват надлежна проверка относно валидността му, са
приели, че същото не удостоверява правоспособност за управление на МПС.
Приобщените доказателствени източници по делото са
непротиворечиви и еднопосочно установяват описаната по-горе в мотивите на
съда фактическа обстановка по случая. Ето защо съдът приема, че в случая не
е необходим допълнителен анализ и съпоставка между събраните
доказателства.
От доказателства по делото се установява без съмнение, че на
посочените дата, време и място подсъдимият е управлявал описаното в ОА
МПС, както и че преди това е бил санкциониран по административен ред за
управление на МПС без СУМПС. Установява се без съмнение и това, че към
датата на проверката, а именно към 01.06.2022 г. подсъдимият не е
3
притежавал българско СУМПС, но е притежавал правоспособност да
управлява МПС за категориите В и В1 по силата на издаденото му от
кипърските власти СУМПС № ****** от 22.10.2019 г., издадено от
компетентните власти на ***** за категории В1 и В, със срок на валидност до
21.10.2034 г.


При установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 161, ал. 1, т. 5 от ЗДвП Свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: т. 5 свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария.“. Без съмнение е обстоятелството, че ***** е държава-членка на
ЕС, следователно конкретният случай попада в обхвата на посочения законов
текст, респ. подсъдимият притежава валидно СУМПС, издадено от властите
на *****, което следва да бъде признато на територията на република
България. Признаването на това СУМПС следва по силата на самия закон,
като за целта не е необходимо титулярът на правата по СУМПС да инициира
каквато и да е процедура за легализация на територията на Република
България, вкл. подмяна или замяна, защото лицето не попада сред визираните
в чл. 162 от ЗДвП. Нормата на чл. 161, ал. 1, т. 5 от ЗДвП отразява
транспонирането на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на
превозни средства, във връзка с общата транспортна политика, подобряване
на пътната безопасност и улесняване свободното движение на хора в
държавите-членки и в частност чл. 2, ал. 1 от последната и принципа на
взаимно доверие. Ето защо притежаваното от подсъдимия Б. Б. И. СУМПС №
****** от 22.10.2019 г., издадено от компетентните власти на ***** за
категории В1 и В, със срок на валидност до 21.10.2034 г. следва да бъде
признато за валидно на територията на Република България по силата на
закона. По делото се установява с категоричност валидността на кипърското
СУМПС, което е издадено на подсъдимия поради явяването му на изпит в
***** и придобиването отново на правоспособност на управлява автомобил.
С оглед на това в случая е налице законосъобразна процедура по повторно
придобиване на право да управлява МПС.
При това положение следва да се приеме, че към 01.06.2022 г.
подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС за категории В и В1, като е
притежавал СУМПС № ****** от 22.10.2019 г., издадено от компетентните
власти на ***** за категории В1 и В, със срок на валидност до 21.10.2034 г.
По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че
подсъдимият не е извършил твърдяното с обвинителния акт престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
4
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5