М О Т И В И
По присъда № 7 /07.06.2018г. по н.о.х.д. № 445/2017г. по описа на Районен
съд – Г.Т.
На 14.12.2017г. Районна прокуратура
– Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен
съд – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 20/2017г. по описа на РУ
- Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа
инстанция срещу Д.К.Б. с ЕГН - **********, за извършено: по пункт 1 -
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 152, ал.І, т. 2 от НК; по пункт
2 - престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 150, ал.І от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимия Б.:
На
28.09.2015 г. в с. А.С., общ. Г.Т., об. Д., се съвкупил с лице от женски пол - С.С.И.
от с. А.С., общ. Г.Т., обл. Д., като я принудил към това със сила, изразяваща
се в дърпане на пострадалата за ръката към входната врата на къщата на свидетеля
С.Н., удряне на шамари по лицето и по главата, замъкване във вътрешна стая на
къщата, блъскане, събаряне на земята, удари с пестници и юмруци по седалищните
части и със заплашване, изразяващо се в отправяне на закани, че ще убие
пострадалата, ако каже на някого какво прави и какво е направил, че ще я закара
в гората и ще я убие, че ще я утрепе, а после ще я хвърли в кладенеца край
селото.
По
същото време и на същото място, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице навършило
14-годишпа възраст С.С.И. от с.А.С., общ. Г.Т., обл. Д. - дърпал гърдите й,
натискал главата й към половия си член, сложил го в устата й, прониквал с
пръсти във влагалището й и в ануса й, прониквал с половия си член в ануса й,
нанесъл й множество удари по седалищните части, заканвал й се, че ще я убие,
ако разкаже на някого, че ще я утрепе, че ще я захвърли в кладенец в гората,
като деянието било извършено чрез употреба на сила и заплашване.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Г.Т. поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия и предлага
същия да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление.
Преди
даване ход на съдебното следствие подсъдимия и неговия защитник, подробно са
запознати с правата по НК и НПК. Първоначално не признават вина и не желаят
делото да се разгледа по реда на Глава 27 от особената част на НПК.
Пострадалото
лице се представлява в процеса от адв. М. ***. Съдът е приел изявената
гражданско правна претенция от негова страна за съвместното разглеждане в
наказателния процес.
Представителят
на Районна прокуратура - Г.Т. пледира
съда да отмери на подсъдимия общо наказание за двете деяния от типа „Лишаване
от свобода” в размер на три години, което общо наказание бъде отложено за
изпълнение с изпитателен срок от пет години.
Процесуалният
представител на пострадалото лице – адв. М., по същество пледира за уважаване
на предявения граждански иск в цялост, както и налагане на наказание на
подсъдимия Б. от типа „Лишаване от свобода” в размер посочен от представителя
на държавното обвинение.
Подсъдимият
Б. въпреки, че не признава вината си, изразява съжаление за стореното и се
извинява на пострадалото лице.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства съда прие за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата
С.С.И., свидетеля С.В.Н. и подсъдимия Д.К.Б. живеели постоянно в с. А.С., общ. Г.Т..
Познавали се много отдавна. На 28.09.2015г. свидетелят Н. бил на гости в свой
приятел, където гостувал и подс. Б.. Н. казал на Б. да го закара с колата му до
тях, след което там да се почерпят. Около 15.00часа на същия ден пристигнали
пред къщата на св. Н.. Пред портичката заварили пострадалата И. да чака. Н. я
попитал за какво чака и тя му отговорила, че е дошла да иска яйца. Когато
свидетелят Н. влязъл в двора на къщата си, пострадалата тръгнала след него и
продължила да го питала за яйца. Свидетелят и отвърнал, че няма. В съшия момент
подсъдимият Б. хванал И. за ръката, и започнал да я дърпа навътре в двора към
входната врата на къщата на свидетеля Н.. Свидетелят Н. лично възприел това
дърпане, разбрал за сексуалните намерения на Б., но не искал да става свидетел
на случващото се и влязъл навътре в двора, без да влиза с тях в къщата. Преди
това му казал да я остави на мира, но той не го послушал. Подсъдимият Б.
издърпал пострадалата И. навътре в къщата. Дърпането било придружено и с употреба
на физическа сила по отношение на И.. Той й удрял шамари по лицето, по тялото,
стискал я за ръката и й се заканвал. Казвал й: „..Ако ме кажеш, ще те
утрепя!". Заканите и ударите били нанесени от страна на Б. първоначално,
за да преодолее съпротивата й, понеже тя се дърпала и не искала да влиза с него
в къщата. По този начин подсъдимият въпреки съпротивата на И. успял да я вкара
в къщата. Затворил входната врата, като я залостил с резето и я издърпал в една
вътрешна стая. Затворил вратата и на тази стая. Продължил да удря шамари на
пострадалата, като ударите били нанасяни с дясната ръка в лявата слепоочна
област. Тя му казала да го пусне защото ще се оплаче и ще каже на жена му, но
той като чул това започнал да я заплашва, че ще я убие, ако каже на някого, ще я закара в гората и ще я убие, че
ще я утрепе, а после ще я хвърли в кладенеца край селото. Вече вътре в къщата,
тъй като не я пускал и я държал силно, пострадалата се опитала да се защити не
само като се дърпала. Със свободна а си ръка го ударила по устата, но според
нея подсъдимия бил голям и не могла да го блъсне. Подсъдимият Б. събул бельото
й, свалил и своите гащи и блъснал пострадалата силно така, че тя паднала на
земята. Като я съборил, Б. бъркал с пръсти няколко пъти в ануса и във
влагалището й, а след това последователно прониквал във влагалището и в ануса й
с половия си член, като го вкарвал и изкарвал,от едното в другото място. При
извършване на проникванията, нанасял удари със значителна сила с плесници по
седалищните части на пострадалата. После
подсъдимият изправил пострадалата и я поставил на колене. Казал и да му лапне
пениса с устата си и натиснал главата й към него, като се заканил, че ако не го направи, ще я убие. Предвид
страха, който обзел пострадалата, тя се подчинила, още повече, че през цялото
време я дърпал, притискал и удрял. След известно време, Б. еаякулирал в
устатата на пострадалата И.. Казал й да си обува гащите, като отново я
заплашил, че ако разкаже на някого за случилото се ще я убие. После излязъл от
къщата и си тръгнал. Веднага след случилото се И. отишла да търси кмета на
селото, но не я открила. На следващия ден отново отишла при кмета и разказала
какво й бил причинил Б.. Показала синините по седалищните части и по крайниците
си. След случилото се прекарала няколко дни на легло, като почти не се хранила.
Свидетелят Пенчева – кмет на селото, съобщила на полицията какво й било
разказано от И., които веднага отпочнали процесуално-следствени действия.
Според заключенията по
назначените съдебно медицински експертизи, при пострадалата И. се касае за
стара дефлорация на девствената ципа, чието анатомично устройство позволява
извършване на полов акт без допълнителни разкъсвания. Установени са четири
кръвонасядания на стената на предверието на влагалището, на седалищните области
на пострадалата. Лявата седалищна област била почти изцяло с кръвонасядане с
неравномерен, петнист характер и мораво-син цвят. Установени са драскотини по
лявата част на седалището - участък с размери 8x6 см, като по границите същият
бил очертан от неправилни драскотини с дължина 3-4 см, покрити с фина
червеникава коричка. В дясно на седалището е бил установен участък с диаметър
от около 20 см. зает също с кръвонасядания с петнист характер. По лявата слепоочна
област е установен травматичен оток с диаметър от около 3 см. и насложено
кръвонасядане с точковиден характер. Установените кръвонасядания в преддверието
на влагалището са получени по механизма на натиск върху меките тъкани в
преддверието на влагалището от твърд тъп предмет с ограничена повърхност.
Най-вероятно същите са получени или при натиск с пръсти, или при проникване от
мъжки полов член или при комбинирано въздействие. Установените кръвонасядания с
широка площ на седалищните части на пострадалата, са получени в резултат на
множество сравнително силни удари с или върху твърд, тъп предмет със
сравнително широка плоскост и същите биха могли да се получат при нанасяне на
удари с пестник или юмрук. Според заключението кръвонасяданията са резултат от
наслагващи се удари, поради което не може да бъде определен точния им брой.
Вещото лице Д. в съдебно
заседание изразява категорично становище, че такива кръвонасядания на стената
на предверието на влагалището се получават при нежелан полов акт, а липсата на
драскотини говори, че е прониквано с пенис, а не с пръсти или друго.
Според заключението на
назначената ДНК експертиза, по представения за изследване обект № 11,
представляващ нокти от лявата ръка на подс. Б., е установен биологичен материал
от пострадалата И..
Според заключенията на
назначените съдебно психиатрични и психологични експертизи, пострадалата И.
страдала от лека умствена изостаналост, но заболяването й не я лишава от
годностите правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда, както и да
участва пълноценно в наказателното производство. Преживяванията и по време и
след деянията са натоварени с негативна емоционалност, довело до масивна
психотравма. Реакциите на пострадалата след преживяното преминават през остра
реакция на стрес - непосредствено след събитието, разстройство в адаптацията с
тревожна реакция в един по-късен момент. Пострадалата И. изпитва страх от
поредно насилие. Страхът при нея, според експертните коментари, е измъчващ,
смазващ и е предпоставка за влошаване на психичното й състояние. Според
експертите, независимо от констатираните леки интелектуално-паметови и
когнитивни дефицити, пострадалата притежава психична годност да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от действителността, както и
да участва в наказателното производство и да дава обяснения по факти и
обстоятелства, свързани с делото, като е удачно това да става със защитник.
Упражненото сексуално и физическо насилие върху пострадалата, от страна на
подс. Б. е квалифицирано като тежко травмиращо преживяване, предизвикало
състояние с характеристиката на остра реакция на стрес, преминала впоследствие
в смесена тревожно-депресивна адаптационна реакция. Пострадалата е разбирала и
разбира сексуалното посегателство спрямо нея.
От така изяснената фактическа обстановка и събраните
доказателства, следва да се мотивира извод, че
Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152, ал. І, т.2 от НК и чл.
150, ал.І от НК.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите С.И., С.Н., К.П., И.К., П.М., К.М., П.Л., Д.А., Г.Г., Л.И., както и
приетите и прочетени със съгласието на страните на основание чл.281, ал.І, т.1
от НПК – С.Н., ценени от съда като обективни поради безпротиворечието им, както
и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на
съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото.
От обективна страна подсъдимия Б.: 1. На 28.09.2015г. в с. А.С.,
общ. Г.Т., обл. Д., се съвкупил с лице от женски пол – С.С.И. с ЕГН - **********
от с. А.С., като го принудил към това със сила и заплашване; 2. На 28.09.2015г.
в с. А.С., общ. Г.Т., обл. Д., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесет
годишна възраст – С.С.И. с ЕГН - ********** от с. А.С., като употребил за това
сила и заплашване.
По отношение на деянието по пункт първи, установената фактическа
обстановка дава основание за квалифицирането му по чл. 152, ал.І, т.2 от НК.
От обективна страна обектът на престъплението е половата
неприкосновеност на личността. Изпълнителното деяние е реализирано, чрез
конкретни действия свързани с удовлетворяване на половите желания и
осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е употребено сила и
заплашване. В настоящия случай употребата на сила и заплашване е част от
изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на
целта – съвкуплението. В настоящия казус принудата се упражнява с цел да се
извърши съвкупление, а в случая е налице изнасилване, тъй като деецът е успял
да се съвкупи с пострадалата, като е употребил сила и заплашване с тази цел.
Дърпал я, удрял я с шамари и юмруци по лицето, главата, седалищните части,
блъскал и събарял на пода. Вкара члена си във влагалището на пострадалата, а
след това в ануса като редувал тези си действия. През цялото време нанасял
удари с плесници със значителна сила по седалищните части на пострадалата. Субектът на това престъпление – изнасилване,
може да бъде само лице от мъжки пол защото единствено то е в състояние да
осъществи съвкупление с лице от женски пол. В случая подс. Б. е пълнолетно
наказателно отговорно лице, което разбира свойството и значението на
извършеното. Пострадалият винаги е жена съгласно изричния текст на закана – в
случая И.. Съдът намира за безспорно установено, че подс. Б. е осъществил полов
акт с пострадалата И.. Това обстоятелство се подкрепя от събраните гласни
доказателства, заключенията на назначените съдебномедицински и
съдебнопсихитрични и психологични експертизи. Съдът приема, че съвкуплението
извършено от подс. Б. е осъществено против волята на пострадалата И.. Върху нея
е употребено насилие в двете му проявни форми – сила и заплашване. Заплахата се
изразява, както в обстоятелството, че към нея са отправени думи застрашаващи
живота, че ще я убие и ще я хвърли в кладенец, така и в конкретно предприети
действия даващи основание И. да възприеме, че тези заплахи могат да бъдат и ще
бъдат реализирани – събличането й насила, нанасяне на множество удари.
Употребената сила се изразява в нанасяне удари по главата и тялото с юмруци
плестници, дърпане, блъскане, събаряне на пода. Упражнената принуда не е била
самоцелна, а целяща сломяване на съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи
с нея. В случая използваната принуда като интензитет следва да се преценява и
на фона на останалите доказателства. Обстоятелството, че пострадалата жена е
сама в къщата, стаята където се извършва насилието е вътрешна и невъзможността
да се чуят виковете й, предполага, че подс. Б. е извършил действия и с
достатъчен интензитет, които биха сломили съпротивата на пострадалата. За
извършеното над пострадалата И. насилие говори и обстоятелството за
психическото й състояние непосредствено след извършване на деянието. В този
смисъл заключението на назначената съдебнопсихиатрична експертиза е
категорично.
Описаното деяние логично дава основание за квалифицирането му съобразно
чл. 152, ал.І, т.2 от НК.
По отношение на деянието по пункт втори, установената
фактическа обстановка дава основание за квалифицирането му по чл. 150, ал.І от НК.
От обективна страна обектът на престъплението е
половата неприкосновеност на пострадалата. Изпълнителното деяние не е пряко
насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение. Изпълнителното
деяние на блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт
обаче не е обективно насочен към съвкупление. Субектът на това престъпление
може да е лице както от мъжки, така и от женски пол – неговия пол е без
значение, като не е нужно той да е различен от пола на пострадалия. В настоящия
казус субекта е от мъжки пол, пълнолетно наказателно отговорно лице.
Подсъдимият Б. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Пострадалият може да бъде всяко лице навършило
четиринадесет годишна възраст. В настоящия случай това е лице от женски пол на
петдесет и седем годишна възраст. Насилственото блудство е двуактно
престъпление при използване на сила или заплашване и при привеждане на жертвата
в безпомощно състояние. Така е, защото блудството с лице, навършило
четиринадесет годишна възраст, не е престъпление, ако е извършено доброволно. При
насилственото блудство принудата, употребата на сила и заплашване са част от
изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние е
осъществено от подс. Б. чрез поредица от активни действия. Употребеното
ескалиращо физическо въздействие – дърпането на пострадалата в стаята, нанасяне
на удари по седалищните части с шамари, юмруци, щипане, както и изречените от
подсъдимия Б. заплахи за убийство, че ще я хвърли в кладенец в гората са били
извършени с цел сломяване на съпротивата на пострадалата. След сломяване на
съпротивата подсъдимият Б. започнал да вкарва пръстите си в устата и ануса,
накарал пострадалата да му лапне пениса, като натискал главата й към него, след
което еякулирал в устата й. Всички тези действия подс. Б. е предприел като
необходимо условие да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Описаното деяние логично дава основание за квалифицирането му съобразно чл.
150, ал.І от НК.
От субективна страна с употребата на сила, закани за убийство на
пострадалата, подс. Б. е съзнавал противоправния характер на извършеното
деяние, бил е наясно, че пострадалата не е съгласна да участва в блудствени
действия, но въпреки това го е осъществил, като е целял настъпване на
престъпния резултат.
От субективна страна подс. Б. е съзнавал, че
действа против волята на пострадалата И.. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и е искал
настъпване на обществено опасните последици.
По отношение на извършените от подс. Б. блудство и изнасилване,
съдът счита, че се касае за две отделни престъпления и че същите не се
поглъщат. Основание за това може да се търси в обстоятелството, че се касае за
различни действия макар и осъществени от едно и също лице през непродължителен
период от време. В този смисъл е и константната съдебна практика: Решение № 93
от 15.06.1992 г. по н. д. № 97/1992г., ВК на ВС „изнасилването и блудството
чрез принуда се наказват самостоятелно само ако са извършени с отделни
действия. Когато тези престъпления са осъществени с едни и същи действия,
отговорността е само за по-тежко наказуемото от тях.”; Решение № 360 от
11.06.1998г. по н. д. № 197/1998г., ІІ н.о на ВКС – „Когато деецът осъществи
изнасилването и след това с други действия извърши и блудство са налице двата
престъпни състава, по-тежкият от които не поглъща по-лекия.”; Решение № 510 от
22.10.1997 г. по н. д. № 407/1997г., ІІ н. о. на ВКС – „Когато един и същ обект
на правна защита е засегнат от един и същ наказателно отговорен субект чрез
различни съставомерни деяния, всяко от тях се наказва самостоятелно и между тях
не може да има поглъщане. Същественото различие в изпълнителното деяние при
блудството и при изнасилването изключва възможността за поглъщане на по-леко
наказуемото от по-тежкото престъпление.”.
С оглед горното подсъдимият Д.Б. от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл.
152, ал.І,т.2 от НК по пункт 1 и престъпния състав на чл. 150, ал.І, т.1 от НК
по пункт 2.
Съдът кредитира изцяло показанията
на С.И., С.Н., К.П., И.К., П.М., К.М., П.Л., Д.А., Г.Г., Л.И., тъй като намира
че добросъвестно според спомените си възпроизвежда възприетите събития с правна
значимост по казуса. Аналогично съдът кредитира и заключенията на вещите лица,
тъй като същите добросъвестно и в рамките на компетентността си отговарят на
поставените им въпроси.Съдът не кредитира обясненията дадени от подс. Б. и св. Б.
– негова съпруга, като намира, че същите обслужват единствено защитната му теза
и противоречат на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Причина за извършване на престъплението може да се търси в
пренебрежителното отношение и незачитането на установения в държавата правов
ред, деформация в съзнанието на подсъдимия изразяваща се в незачитане на
моралните ценности, личната неприкосновеност на гражданите, липсата на морално
волеви задръжки, неморално сексуално поведение.
За да определи конкретното наказание на подсъдимия съдът се
съобрази не само с това, но и със степента на обществена опасност на
извършеното деяние, данните за личността му, констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността му:
Подсъдимият
Д.К.Б.
е роден на ***г*** С., общ. Г.Т., обл. Д., български гражданин, със,
ЕГН – **********.
При обсъждане и индивидуализация на
наказанията, по отношение на подсъдимия Б.
и за двете престъпления съдът отчете
едни и същи отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства отчете, че към
момента срещу него не се водят други наказателни производства, не е осъждан –
реабилитиран, с добри характеристични данни, работещ е. Съдът взе предвид и
високата степен на обществена опасност на деянията / касае се за деяния против
личността и половата неприкосновеност /, поради което наложеното наказание
следва да бъде съобразено по размер с цел да предизвика превантивна роля върху
останалите членове на обществото. След престъпленията против личността, тези
срещу половата неприкосновеност и здравето на личността са най тежите и
сериозно наказуеми. Поради което и за двете престъпления наложи
наказания“Лишаване от свобода“ към средния размер, при условията на чл. 54 от НК. В същото време
съдът отчита и множеството смекчаващи вината обстоятелства, поради което
намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е
нужно да го търпи ефективно, поради което да отложи изтърпяването му за
максималния срок предвиден в закона.
Освен това намира, че с приложението на предвидените в закона наказания
към средния размер и отлагането изтърпяването
му за максималния срок предвиден от законодателя ще се постигнат целите както
на личната, така и на генералната превенция.
Ето
защо и при посочените по горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът определи наказанията за всяко от престъпленията, както
следва:
За
престъплението по чл.
152, ал.І,т.2 от НК, съдът прецени, че следва да се наложи наказание в размер
на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.І от НК е
отложил изпълнението за срок от пет години.
За
престъплението по чл. 150, ал.І от НК наложи наказание в размер три години
лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.І от НК е отложил
изпълнението за срок от пет години.
Тъй като всяко от посочените две
деяния са извършени преди да има за което и да е от тях влязла в сила присъда,
на основание чл. 23, ал.І от НК, съдът определи общо най-тежко наказание на
подс. Б. в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66,
ал.І от НК е отложил изпълнението за срок от пет години, като на основание
чл.67, ал.ІІІ от НК е постановил през изпитателният срок изтърпяване на
пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“..
На основание чл. 59, т.І от НК съдът
зачете времето, през което подсъдимия подс. Илиев е бил с мярка за неотклонение
“задържане под стража” считано от 29.09.2015г. до 09.11.2015г..
Пострадалата
И. чрез процесуалния си представител е
предявила гражданско правна претенция в размер на 3000 лева неимуществено
обезщетение за престъплението по чл. 152, ал.І, т.2 от НК,
в размер на 3000 лева за неимуществено
обезщетение за престъплението по чл. 150, ал.І от НК или в общ размер на 6000
лева, ведно със законната лихва считано от 28.09.2015г. до окончателното
изплащане.
С.И.
е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и
лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, чрез
процесуалния й представител, поради което и предявените парични претенции бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а лицето конституирано
като граждански ищец и частен обвинител.
За извършеното над пострадалата насилие говори обстоятелството за
психическото й състояние, както към момента непосредствено след извършването
му, така и това в един по късен момент. В тази насока е заключението от съдебно
психиатричната експертиза установяващо масивна психотравма за
освидетелстваната. Реакцията на И. минава през остра реакция на стрес
непосредствено след събитието; разстройство в
адаптацията с тревожна реакция.
Освидетелстваната се страхува от поредно
насилие или убийство. Страхът е ясно обвързан с точен обект и при
освидетелстваната той е измъчващ и смазващ. Преживения стрес и страхът от
поредно деяние или убийство са предпоставка за влошаване на психичното
състояние на И.. Идентично е и становището по назначената петорната комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, според което у освидетелствана И. е
налице умствена изостаналост в рамките на лека степен, което е трайно
състояние. Психичното състояние към момента на изследването отразява наличието
на интелектуално-паметова непълноценост, емоционална и поведенческа незрялост,
което не пречи освидетелстваната да възприема, запеметява, възпроизвежда факти
и събития от действителността, още повече, че в конкретната ситуация се касае
за изключително наситено афективно преживяване. И. е изпаднала в състояние на
стрес. Спомените въпреки, че са
емоционално наситени те отговарят на преживяното. След събитието тя е имала
оплаквания от типа на тревожност, нарушение на съня, неспокойствие, често
възпроизвежда това което е станало, също наситено с гняв, раздразнителност и
недоволство. Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
потвърждава наличност на смесена тревожност, депресивна реакция след преживения стрес.
Според заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза в резултат на извършеното от подс. Б., И. е получила следните
увреждания: четири кръвонасядания на стената на предверието на влагалището, на
седалищните области на пострадалата, лявата седалищна област била почти изцяло
с кръвонасядане с неравномерен, петнист характер и мораво-син цвят, драскотини
по лявата част на седалището - участък с размери 8x6 см, като по границите
същият бил очертан от неправилни драскотини с дължина 3-4 см, покрити с фина
червеникава коричка, В дясно на седалището участък с диаметър от около 20 см.
зает също с кръвонасядания с петнист характер, по лявата слепоочна област е
установен травматичен оток с диаметър от около 3 см. и насложено кръвонасядане
с точковиден характер..
Съдът
като прецени понесените от пострадалата физически и психически травми, времето
за тяхното отзвучаване и с оглед и принципа за справедливост намира, че
исковете на пострадалата са доказани, като на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД, осъди
подсъдимия Б. да заплати на С.С.И. сумата
в общ размер на 6000 лева неимуществено
обезщетение за престъплението по чл. 152, ал.І, т.2 от НК и за престъплението
по чл. 150, ал.І от НК.
На основание чл. чл.189,
ал.ІІІ от НПК, съдът осъди
подсъдимия Илиев, с установена по делото самоличност, да заплати – 1917.62лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Д., по сметка на Окръжна прокуратура –
Д. 317.40 лева, 1800лева по сметка на Районен съд – Г.Т., както и държавна такса върху уваженият размер на
гражданския иск в размер на 240лева.
На основание чл.111, ал.І от НПК съдът
постанови след привеждане на присъдата в изпълнение приложените 1 бр. дънкови
панталони, къси ¾ сини на цвят; 1
бр. горнище на анцуг, тъмно синьо със светло сини ръкави; 1 бр. сив потник; 1
бр. синьозелена блуза с къс ръкав с щамповани футболни топки; 1 бр. мъжки слип
светлолилав на цвят;1 бр. мъжки слип син на цвят с бели райета; Нокти от лява и
дясна ръка;Кръвна проба от подс. Д.К.Б. - кръв на марля; 1 бр. мъжки панталони
7/8 камуфлажни запечатани в плик; 1 бр.
дамски розови бикини запечатани в плик; 1 бр. дамска черна тениска с къс ръкав,
със златисто отпред, запечатана в плик; 1 бр. пола на цветя с ластик в кръста
запечатана в плик; 1 бр. дамска блуза черна на цвят с дълъг ръкав с пингвин от
пайети, запечатана в плик; 1 бр. забрадка в лилаво и жълто на цветя, запечатана
в плик; 1 бр. черна предна престилка, запечатана в плик; 1 бр. дамски елек в
бежово-кафяви квадрати, запечатана в плик; 1 бр. дамска пола с ластик в кръста
бежово-кафява на цветя, запечатана в плик; Запечатан
плик със слюнка иззета от пострадалата, да се унищожат.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател :